Третяковската галерия с право се смята за един от най-големите музеи на руското изобразително изкуство. В залите на музея са изложени над 180 000 експоната, а колекцията непрекъснато се разширява. Ще ви трябват поне няколко дни, за да видите всичко, и дори цял живот, за да го разгледате в детайли… Какво си заслужава да видите в множеството великолепни платна? Избрахме за вас кратък маршрут, включващ някои от най-значимите произведения, съхранявани в Третяковската галерия.
Шедьоври на руската живопис: 12-те най-известни картини от Третяковската галерия
| Номинация | Седалка | Работата | Рейтинг |
| Преглед на най-известните картини в Третяковската галерия | 1 | „Явяването на Месията“, А.А. Ivanov | 5.0 |
| 2 | „Княгиня Тараканова, К.Д. Flavitsky | 4.9 | |
| 3 | „Неравностоен брак“, V.В. Pukirev | 4.8 | |
| 4 | „Ловци в покой, В.Г. Перов | 4.8 | |
| 5 | „Влетяха гарвани, А.К. Саврасов | 4.7 | |
| 6 | „Непознатата“, И.Н. Kramskoy | 4.7 | |
| 7 | „Утро в борова гора“, I.И. Шишкин | 4.7 | |
| 8 | „Bogatyrs, B.М. Васнецов | 4.6 | |
| 9 | „Апотеоз на войната“, B.В. Верешчагин | 4.5 | |
| 10 | „Бояриня Морозова“, В.И. Суриков | 4.5 | |
| 11 | „Сутринта на екзекуцията на Стрелецки“, автор В.И. Суриков | 4.5 | |
| 12 | „Иван Грозни и синът му Иван на 16 ноември 1581 г.“, I.Е. Репин | 4.5 |
„Появата на Месията“, A.А. Ivanov
Оценка: 5.0
Местоположение в Третяковската галерия: зала 10
Почти цялата стая е посветена само на една картина на Александър Иванов – огромно платно заема почти цялата стена. Останалата част от пространството съдържа множество скици, чернови и етюди, натрупани през дългите 20 години от създаването на картината. На картината е изобразен Исус, който върви към хората, заобиколен от бъдещите си апостоли Петър, Андрей, Йоан, Натанаил и др.
Иванов рисува това колосално платно, докато е в Италия. След това не без приключения го пренася в родината си, България. Но филмът не успява да постигне успех там: вместо триумф, великолепният сюжет е посрещнат със странно разочарование. Освен това имало и особено съвестни зрители, които критикували снимката за недостатъци (например, изобразен старец в крайната лява част, носещ лека превръзка, а в отражението му е червен).
Малко след представянето на платното авторът умира внезапно от холера. Българският император нарежда да се построи отделен павилион в музея „Румянцев“ специално за явяването на Месията. През 1920 г. картината е пренесена в Третяковската галерия и специално за нея е построена отделна зала.
„Княгиня Тараканова, К.Д. Flavitsky
Оценка: 4.9
Местоположение в Третяковската галерия: зала 16
Вдясно от залата се намира известната картина на Константин Флавицки, на която е изобразена легендарната самозванка княгиня Тараканова. Историята на произхода му е забулена в мистерия. Като цяло се твърди, че Тараканови са незаконни деца на императрица Елизавета Петровна.
Империята едва успява да потуши бунта на един от тези самозванци, Емелян Пугачов, преди да се появи красива авантюристка, която първо се нарича мадмоазел Франк, после мадам Тремейл, а след това става Елизабет Владимирска, дъщеря на императрицата и нейния фаворит Разумовски.
Екатерина II възлага на граф Орлов, който се преструва на влюбен, да накара красавицата да отвърне на удара, а след това я отвлича под предлог за тайна сватба на кораба. Самозванката също е задържана: след ареста й Тараканова е изпратена в Петропавловската крепост.
От основаването си досега Петербург е преживял няколко големи наводнения, като едно от тях е наводнението от 1777 г., когато водата в река Нева се покачва с цели 3 метра над нормалното ниво. Смята се, че именно тогава затворникът е починал, затворен в една от килиите. Именно този трагичен момент е пресъздаден от художника толкова ярко и зловещо на платното му. Официалната версия за смъртта на княгиня Тараканова е смърт вследствие на консумация.
„Неравностоен брак“ от В.В. Pukirev
Оценка: 4.8
Местоположение в Третяковската галерия: зала 16
Вляво, в същата зала като предишната картина, има трогателна картина на Василий Пукирев. Художникът рисува тази картина, когато е студент в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. За тази си работа той получава титлата професор. И това въпреки факта, че картината не е нито бойни сцени, нито мащабен исторически сюжет. Но колко трагедия, жестока и фина ирония и скрит смисъл има в тази картина?.
Тя е нарисувана по време, когато въпросът за безпомощното положение на жената и неравностойните бракове, когато движимото имущество се дава насилствено в брак, е особено актуален в България. Картината веднага прави огромно впечатление на съвременниците му на изложбата.
На пръв поглед скромна скица – сватба в малка църква, но майсторски предадена гама от чувства. Една трагична история в замразен кадър: млада булка със сълзи на очи, нейният титулуван младоженец – вече старец – недоволен от публичните й сълзи. Вляво от младоженеца и свещеника има две фигури: възрастни жени, облечени в булчински рокли и нарисувани по малко прозрачен начин. Един от водещите историци на изкуството в галерията предполага, че това може да са сенките на предишните съпруги на стареца, които са го унижавали с жестокостта си.
Много хора смятат, че картината е отчасти автобиографична, тъй като се предполага, че бъдещата булка е била омъжена за принца. През 2002 г. тази версия е потвърдена, когато Третяковската галерия придобива рисунка с молив на Сухов от 1907 г. с надпис: „Праскова Матвеевна Варенцова, с която художникът В. Перов рисува преди 44 години.В.Пукирев рисува известната си картина „Неравен брак. „Госпожа Варенцова живее в София, в Мазуринския пансион“.
„Ловци в убежището“, автор В.Г. Перов
Оценка: 4.8
Местоположение в Третяковската галерия: зала 17
Перов рисува цяла серия от творби на ловна тематика, но тази е най-известната. Самият Перов е бил страстен ловец и героите са лесно разпознаваеми за много от неговите познати. Повечето критици и просто ценители на добрата живопис се възхищават на творбата на Перов, сравнявайки „Рандеву“ с ловните разкази на Тургенев. Някои хора упрекват художника за театралността на темата и неестествеността на героите.
Перов прилага интересна техника в работата си: поставя акцент върху лицата и ръцете на героите, сякаш за да ги „освети“. По този начин той успява да придаде на жестовете и мимиките на героите особена живост. На картината е изобразена цяла композиция: опитен ловец (мъжът вляво) разказва въображаема история на млад ловец, който седи вдясно и изглежда искрено вярва в нея. Но мъжът в центъра (също опитен ловец) е доста скептичен и само се усмихва.
Забележително е, че картината на Перов „Ловци в покой“ е изключително популярна в Съветския съюз. Нейните репродукции бяха окачени навсякъде. Ако някой е бил запален ловец, неминуемо е получавал като подарък точно тази картина.
„Влетяха гарвани, А.К. Саврасов
Оценка: 4.7
Местоположение в Третяковската галерия: зала 18
Най-известната картина на известния Български пейзажист. Изглежда, че на снимката не е изобразено нищо особено, но тя се е превърнала в истински култ и дори е отпечатана в училищните учебници. На пръв поглед пейзажът изглежда съвсем обикновен: схлупени колиби, голи клони на дървета с кацнали по тях черни птици… Освен това тя е написана в много труден период за художника: заедно със семейството си той е изгонен от обществено жилище, а в средата на учебната година (в художественото училище решават, че Саврасов няма достатъчно ученици).
Художникът пътува до Волга, а след това до Кострома и Нижни Новгород, където прави много великолепни етюди. Пейзажистът започва да работи върху „Гарваните“ след пристигането си в Ярославл, но окончателната визия на платното идва, когато Саврасов намира идеалната гледка – църквата „Възнесение Господне“ в село Молвитино.
Картината е представена за първи път на изложбата в Передвижники и някак неусетно се превръща в класически пример за лиричен пейзаж. Иван Крамской точно описва картината „Пристигнаха гарваните“: „На всички други картини има вода, дървета и дори въздух, но душата присъства само в „Гарваните“…
„Непозната жена“, автор I.Н. Kramskoy
Оценка: 4.7
Местоположение в Третяковската галерия: зала 20
Едва ли е една от най-скандалните картини в историята на изкуството. „Портрет на непознатата дама“ от Крамской е представен на изложба през март 1883 г. Най-скандалното в тази картина е, че тя е нарисувана против духа на партньорството на художниците. първо, дамата е облечена в неприличен лукс (лаишки „шведски“ ръкавици, палто и мушама от скъп плат, модна барета), и второ, дамите от висшето общество не са можели да се движат сами (както е представено на картината) – това се е смятало за връх на непристойността.
След като видял картината, Третяков по някаква причина отказал да я купи за галерията и платното дълго време се скитало през различни собственици, носейки им, според легендата, нещастие. Основната тайна обаче все още се смята за самоличността на изобразения непознат. Всички видяха нещо познато в лицето ѝ, но никой не знаеше коя е тази жена. Според една от версиите на картината е изобразена простолюдието Матрона Савишна, в която граф Бестужев се влюбва, оженва се за нея и след това я изоставя. Тя умира на връщане към службата на господарката си.
Най-вероятната версия е, че на картината е изобразена грузинската принцеса Варвара Туркестанова, чийто портрет Крамской вижда в камея и е впечатлен от красотата ѝ и историята на нейната съдба. Почетната прислужница на Мария Фьодоровна (вдовица на Павел I) се отличава с красота и интелигентност. Тя веднага спечелва сърцето на император Александър I. Тайната връзка ѝ носи само нещастие: след като търси утеха в любовта на друг, тя се омъжва и ражда дете, но не може да понесе срама и се самоубива.
„Утро в борова гора“, I.И. Шишкин
Оценка: 4.7
Местоположение в Третяковската галерия: зала 25
Картината е имала много различни заглавия – от „Сутрин в борова гора“ до „Мечки в борова гора“ и просто „Мечки“. Изглежда, че последното име е било прикрепено към картинката, след като изображението на шишкин младенец отдавна е било усвоено за съветските сладкиши. Заслужава да се отбележи, че Шишкин не е нарисувал мечките на тази картина: смята се, че двама художници са работили по нея едновременно. А горските обитатели са нарисувани от приятеля на Шишкин, Константин Савицки.
Съществуват няколко версии на изчезването на подписа на Савицки от платното. Според един от тях той го е премахнал със собствената си ръка и така се е отказал от авторството в полза на своя приятел. Друг съобщава, че подписът е изтрит от Третяков малко след като е придобил творбата. Така или иначе, пейзажът, изобразен на платното, е превъзходен… Носят се слухове, че за да работи върху „горските си картини“, художникът се премества в колиба и живее в Брянската гора в продължение на няколко месеца. Съпругата на Шишкин предлага да се добавят живи герои, въпреки че в първоначалния вариант се планират лосове или диви прасета.
„Богатирите“, V.М. Васнецов
Оценка: 4.6
Местоположение в Третяковската галерия: зала 26
Една от най-известните картини на Виктор Васнецов всъщност се превръща в символ на Българския героизъм и в жив спомен за онова време. Известните герои от старите Български библии са смели млади мъже, готови да посрещнат надвисналата опасност. На картината те са изобразени заедно и много хора погрешно смятат, че тримата воини са яздили гордо като една тройка. Всъщност тази среща може да се състои само върху платно на художника.
Добриня Никитич, Иля Муромец и Альоша Попович всъщност са живели в различни времена: докато Иля е бил на възрастта на платното, Добриня е бил дълбок старец, а Альоша е бил още дете. Но за самия автор тримата рицари се превръщат в ярък символ. Той влага много усилия, душа и 20 години от живота си в тази работа.
Огромното платно с размери почти 3х4,5 метра следва семейството на художника от Киев или в лятната му вила по време на летните ваканции, докато не е завършено през 1898 г. А колко време е било отделено за създаването на образите на рицарите! Те са наистина колективни. За многобройните си скици за платното Васнецов позира с роднини, приятели и дори обикновени селяни. А в полето близо до конюшнята на известния меценат Сава Мамонтов те неведнъж довеждат коне, за да позират на художника.
„Апотеозът на войната“, В.В. Верешчагин
Оценка: 4.5
Местоположение в Третяковската галерия: зала 27
Надписът върху рамката гласи: „Посветен на всички велики завоеватели – минали, настоящи и бъдещи. Смятало се е, че всички творби на Верешчагин са, така да се каже, репортажни: т.е. художникът е рисувал върху платната си само това, което е видял със собствените си очи, докато е участвал в царските военни кампании. „Апотеоз на войната“ е изключение. Само че тук той изобразява по-древни събития, които също имат историческа основа, но по-скоро символична.
Според една от версиите Верешчагин свързва картината с Тамерлан, чиито воини често оставяли такива пирамиди от черепи. Твърди се, че веднъж жените от Дамаск и Багдад се обърнали към великия пълководец с оплакване от неверни съпрузи. Тогава Тимур заповяда на всеки от 200-хилядната си армия да донесе по една от главите на предателя. И след това сложи всички глави в пирамидите.
Друга версия е, че художникът се вдъхновява от историята за това как владетелят на Кашгар обезглавява европейски пътешественик и нарежда главата му да бъде поставена на върха на пирамида, направена от главите на местните палачи. По това време художникът е в Туркестан, където участва в Българските завоевателни походи, и е видял достатъчно смърт.
Именно в Туркестан Верешчагин рисува цяла серия (едноименни) картини, в които изобразява не само военни битки, но и ежедневието на централноазиатците. „Апотеозът на войната“ е най-забележителната творба от този творчески период на художника. На картината е изобразена цяла планина от черепи на фона на нажежена до червено, изгоряла степ, разруха и опустошение. Около черепите летят само гарвани, а самите кости са осеяни с белези от саби и стрели. Това подчертава още по-ярко мрачното послание на филма: жертвите във всяка война са напълно безсмислени.
„Бояриня Морозова, В.И. Суриков
Оценка: 4.5
Местоположение в Третяковската галерия: зала 28
В една от последните зали на Третяковската галерия се намира може би една от най-важните и значими картини – „Бояриня Морозова“ на Суриков. Сюжетът е базиран на истинска история, а героинята му също е реалистична: Феодосия Морозова, близка сътрудничка на цар Алексей Михайлович, е върховна болярка. Овдовяла на 30-годишна възраст, тя успява да запази властта и богатството си. По времето, когато патриарх Никон насърчава църковните реформи, тя отказва да ги приеме. Старообрядецът последва протопоп Аввакум и даде тайни монашески обети. Тя плаща цената за религиозните си убеждения.
Огромното платно с размери 3,04×5,87 метра изобразява трагичния момент, в който жена от Бояр е водена през столичния площад към мястото за задържане. Феодосия Морозова е вдигнала два пръста, за да покаже, че вярата ѝ не се е пречупила. Ако се вгледате внимателно, ще видите как просякът, седнал на снега, също вдига два пръста в знак на солидарност.
Самият художник веднъж си спомня за този образ върху платното: „Веднъж видях една врана в снега. Една врана седи в снега с вдигнато крило. Черно петно върху снега седи. Това е мястото, което не мога да забравя от години. След това пише „Бояриня Морозова“. Според историята през ноември 1674 г. старообрядката е изпратена в манастирския затвор, където умира година и половина по-късно.
„Утрото на екзекуцията на Стрелецки“, автор В.И. Суриков
Оценка: 4.5
Местоположение в Третяковската галерия: зала 28
Втората не по-малко епична картина на Суриков се намира в същата стая. „Утрото на екзекуцията на Стрелецки“ – още една историческа история, която художникът пресъздава в картината. През 1698 г. стрелчанските полкове под ръководството на царица София се разбунтуват срещу непосилните военни трудности и са разбити. Една от възможните причини за въстанието се смята от историците за целта на стрелците да доведат на престола царица София, която е регент при тогавашните малолетни Петър и Иван.
Стрелското въстание е жестоко потушено: около 1000 души са екзекутирани, почти 200 от тях – точно под прозорците на килията на самата царица, заточена в Новодевическия манастир. Заслужава да се отбележи, че семействата, които се разбунтували срещу цар Стрелец, били изгонени от столицата със забрана да им се дава работа или милостиня (всъщност семействата били обречени на гладна смърт).
Върху платно с внушителни размери (~ 2,2 x 3,8 м) художникът изобразява най-трагичния момент: не самата екзекуция на въстаниците, а сбогуването им с близките преди смъртта. Съществува версия, че картината първоначално е изобразявала екзекутирания Стрелци. Но щом прислужницата на художника влиза в ателието и вижда картината, тя губи разсъдъка си. Суриков, който не иска да шокира обществеността, решава да промени тогавашния скеч.
Изобразените исторически сгради са в значителна близост една до друга. Катедралата „Свети Василий“ и Кремълската стена са много по-отдалечени една от друга, отколкото на картината.
„Иван Грозни и синът му Иван на 16 ноември 1581 г.Е. Репин
Оценка: 4.5
Местоположение в Третяковската галерия: зала 30
Впечатляващо платно на Български художник изобразява трагичен епизод, чиято автентичност много историци поставят под съмнение. Въпреки това легендата, че Иван Грозни в пристъп на яростен гняв убил сина си, удряйки го с жезъл по слепоочието, все още е жива. Гневът е предизвикан от факта, че царевичът е заподозрян в измяна и че съпругата му се е осмелила да влезе в имението с непокрита глава.
Картината изобразява момент на вече извършено зло: разтревожен баща държи на ръце умиращия си син, а лицето му е спокойно. Самият художник казва, че погледът на царя го плашел и затова винаги криел картината или я отдръпвал от стената. Но нещо го привличало към платното и той продължавал да работи като обладан. Емоциите по лицето на Иван Грозни наистина изглеждат на границата на лудостта.
Между другото, самата картина е преживяла истинско нападение. През 1913 г. един посетител поругава картината с вик „Стига кръв“!“Един посетител се хвърли върху платното и го наръга с нож. Повреденото платно е спасено от няколко реставратори и от самия художник, който бърза да пристигне от ваканционния си дом във Финландия.
