10 най-известни картини на Шишкин

*Преглед на най-доброто по мнение на редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не е предназначен за реклама или ръководство за покупка. Попитайте специалист преди покупка.

Иван Иванович Шишкин е един от най-известните Български пейзажисти. Творчеството му до голяма степен определя руската култура, а няколко платна (особено „Утро в борова гора“) се превръщат в истински символ на националното изкуство.

Изтънчената способност на Иван Шишкин да рисува природни картини се проявява още в младежките му години. Докато неговите съратници творят в стените на Императорската художествена академия в Санкт Петербург, художникът редовно напуска града, където рисува етюди от живота. Например една от най-известните му картини – „Борът на Валаам“ – е създадена още по време на следването му.

Днес Шишкин е познат на почти всеки жител на бившия Съветски съюз. В много отношения, разбира се, изкуството му е вградено в „културния код“ на масите. Картината „Утро в борова гора“ например украсява опаковката на бонбоните „Мечета в гората“. Но това не е единственото нещо, с което художникът е известен. За тези, които искат да усетят красотата на родната природа, сме съставили класация на 10-те най-известни картини на Шишкин.

Рейтингът е съставен въз основа на данни от търсачките. Колкото по-често дадена снимка се споменава в интернет, толкова по-висока е нейната позиция в топ.

Преглед на най-известните картини на Шишкин

„Сеч в гората“

Оценка: 4.1

„Дърводобив“ – една от първите картини на Българския художник. Иван Иванович Шишкин я рисува през 1867 г., малко след като завършва обучението си в Дюселдорфското художествено училище. Именно с тази творба Шишкин започва кариерата си на художник, в чиито картини преобладават изображения на руската гора.

В „Изсичането на гората“ ясно се виждат елементи от Дюселдорфската художествена школа. Художникът все още демонстрира уменията си, докато собственият му талант е още в зародиш. Въпреки липсата на действие, творбата е епична, за което свидетелстват манипулациите с цвета и пространството, както и композицията. Паднал бор в центъра на предния план. Дървото беше съвсем младо и от пъна все още тече смола като кръв.

По-късно композицията се разгръща. Зад рекичката виждаме селяните, които се занимават с изсичането на гората. Един от тях се подготвя за лагер или нощувка – фонът на композицията с леко потъмнялото небе и дърветата, обвити в мъгла, подсказва, че времето вече е минало.

Подобно на други творби на Шишкин, „Горски изрезки“ изобилства от малки детайли, изобразяващи руската природа. Гората, която е предимно иглолистна, е примесена с редки широколистни дървета, на които очевидно им липсват светлина и хранителни вещества. Можете да видите как през пролетта потокът, който се разлива, подкопава корените – някои от тях вече са оголени и са се превърнали в местообитание на гъби. На преден план можете да видите и любопитно животно, което се интересува от отсечено дърво.

Интересно е, че по време на една от изложбите му „Сеч на гората“ е изложена точно срещу „Апотеоз на войната“ на Верешчагин. Критиците отбелязват приликите между картините. Въпреки че в картината на Шишкин няма пряка демонстрация на насилие, мотивът и на двете творби е сходен – опустошението. В „Сеч на гората“ композицията е разчупена от овала на прясно отрязан бор, а той е в центъра. Като планината от черепи в „Апотеозът на войната“.

„Борове, осветени от слънцето“

Оценка: 4.2

Нарисувана през 1886 г., „Слънчеви борове“ демонстрира пълната последователност на творческия стил и жанр на Шишкин. Тук той вече не подражава на великите си учители, а създава свой собствен образ. Можете да видите колко красиво художникът работи със светлината – и именно слънцето е главният герой на картината.

Тъмните борове биха могли да бъдат главните герои – с цялото си природно величие, някакъв мрак и неразгадаема мъдрост – но те сякаш са отнесени от слънчевата светлина. Кехлибарено-жълти нюанси покриват всичко – от изсъхналата трева до вечнозелените корони. И само мрачните сенки някъде в дълбочината на картината създават усещане за пространство и показват, че дори в ярките летни дни слънцето не може да обхване изцяло сцената.

Удивително е как се разгръща композицията на картината, когато се гледа. На преден план – само край на гората. Но след това играта на тоновете привлича погледа дълбоко в изобразената гора и картината сякаш се отваря, разкривайки повече детайли. Гората изглежда открита и лишена от мистерия, проста и лесно усвоима.

„The Woodlands“

Оценка: 4.3

За разлика от предишната картина в тази класация, „Лесни Дали“ показва силата, дълбочината и мистерията на руската природа. Това може да се обясни до голяма степен с емоционалното страдание на самия художник, в резултат на което творбите му от началото на 80-те години на XIX век се характеризират с известна мрачност. Въпреки че е влюбен в руската природа, художникът не може да я покаже студена и недружелюбна, в картините, които на пръв поглед изглеждат достатъчно ярки и прости, има моменти на тъга.

Въпреки сравнително краткия си живот художникът е бил два пъти вдовец. През 1874 г., след шестгодишен брак, първата му съпруга умира. От този брак той става баща три пъти, но две от децата му умират в ранна детска възраст. След като преодолява трудностите, Иван Шишкин се жени отново през 1880 г. за своята ученичка Олга Лагода. По-малко от година по-късно тя умира от болест, оставяйки малка дъщеря.

След като преживява толкова много смъртни случаи, Иван Иванович просто не може да твори както преди. Картините му от този период се характеризират с мрачност, а чрез величествената красота на руската природа художникът предава чувствата си. „Горският Дали“, публикуван през 1884 г., показва хоризонта на Урал – а ефирното, светло, почти безоблачно небе рязко контрастира с мрачната борова гора. На тази снимка тя изглежда особено безжизнена и празна. Изглежда, че тук няма нито една душа, само безкрайни ели, простиращи се до хоризонта. Безжизнеността на гората е подчертана от важен детайл – самотата на една птица, която се извисява в небето.

„В средата на равнинната долина“

Оценка: 4.4

Настроението на „Сред равната долина“ може да изглежда подобно на настроението на предишната картина в класацията. И това не е изненадващо. „В средата на равнинната долина“ също е нарисувана в мрачния период от живота на художника. платното е нарисувано през 1883 г.

Централна тема на картината е самотата. Величественият дъб се издига в средата на полето и покрай него минава само малък селски път. Дървото е самотно, в картината няма нищо, което би могло дори отдалечено да се римува с него. Със своята гъста, разперена корона дъбът изглежда особено мрачен и рязко се отличава от останалата част на композицията, която е нарисувана в по-топли и светли тонове.

Интересно е, че вдъхновението за картината идва от едноименното стихотворение на Алексей Мерзляков. Тя обаче е лека и лирична, защото поетът я е написал, докато е бил влюбен. По-късно Михаил Глинка композира песен по това стихотворение, която впоследствие се превръща почти в народна песен в народното съзнание.

Подобно на други картини на Шишкин, „Сред равнинната долина“ се характеризира с висока степен на детайлност. На преден план можете да видите огромен брой ливадни растения. Но те показват и емоционалната тежест на художника – наведени уши, счупени стъбла. Дъбът, който сякаш се намира на заден план, рязко привлича композицията към себе си и се превръща в централен образ в композицията.

„Дъбовата горичка

Оценка: 4.5

Настроението на „Дъбова горичка“ се римува с настроението на „Слънчеви борове“. Светлите и топлите цветове преобладават и в двете творби. А самото слънце играе решаваща роля в композицията, изтласквайки настрана другите елементи, и само в дълбочината има сенки, които не изглеждат мрачни.

И тази рима от настроения не е изненадваща. И двете творби принадлежат на „късния Шишкин“ и са нарисувани през 1887 г., когато художникът излиза от депресивно, потиснато състояние. Така картините възхваляват руската природа, представяйки я като дружелюбна и отворена.

Но преобладаващият нюанс в Дъбовата горичка е тревисто зелено. Изобразява края на широколистна гора в слънчев ден, някъде в началото на лятото. Ето защо короните на дърветата са изумрудени, а тревата под тях е обагрена в по-топли нюанси на зеленото. Картината е пълна с детайли, което е характерно за Шишкин. Напуканата кора на дъбовите дървета, малките ливадни цветя и дори малкото езерце – всички тези елементи са включени в цялостната композиция, предавайки гората в нейната девствена красота.

„Корабна горичка“

Оценка: 4.6

„Корабната горичка“ е една от последните творби на Иван Шишкин. Написана е през 1898 г., малко преди смъртта на самия художник. Между другото, Шишкин напусна нашия свят, докато седеше на статива си. И много изкуствоведи смятат, че именно „Корабната горичка“ (пълното заглавие на творбата е „Корабната горичка на Афанасов край Елабуга“) е венецът и квинтесенцията на творчеството на автора.

„Корабната горичка“ се отличава с невероятната постановка на сцената. Това вече не са изследвания от Български характер. Това е монументално платно с ясно очертани планове и строго равновесие. Самата горичка, съставена от огромни иглолистни дървета с дебели стволове, не привлича вниманието към себе си и не изглежда мрачна и студена.

Този ефект до голяма степен се дължи на факта, че на преден план има малко езерце. Над него е построен мост, който показва, че мястото е населено и тук живеят хора, дори и да не са на самата картина. Освен това композицията е окъпана в топли летни слънчеви лъчи и затова е нарисувана в меки, златистожълти нюанси.

Някои критици казват, че „Боровата горичка“ се е превърнала в прощалната песен на художника. В тази творба той окончателно обезличава природата, показвайки я такава, каквато е, но вмъква и няколко допълнителни значения. Той разбираше, че скоро ще си отиде, но руското изкуство няма да умре и на негово място ще дойдат нови творци. Затова боровете са заобиколени от млади кълнове.

„В дивия север“

Оценка: 4.7

„На дивия север“ е една от малкото поръчани творби на Шишкин. Разбира се, по времето, когато е нарисувана (1891 г.), художникът вече е изключително популярен. Всяко ново платно щеше да бъде откупено почти веднага и можеше веднага да украси дневната на богат собственик.

„На дивия север“ пък е нарочно поръчана на художника от петербургския издател П. П. Кончаловски. Тя е предназначена да украси корицата на събраните съчинения на М. Горки. Ю. Лермонтов. И дори е кръстена на първия ред от едноименното стихотворение на известния Български поет.

„На дивия север“, въпреки че принадлежи към късното творчество на Шишкин, се характеризира с доста мрачно настроение. Самотата е централната тема на картината. Самотен бор, заемащ целия преден план, се издига в непристъпно дефиле, заобиколено от сняг и мрак. До голяма степен композицията е пряко вдъхновена от настроението на стихотворението на Лермонтов, макар че художникът го е направил по-мрачно и тежко.

„Боровата гора“

Оценка: 4.8

Картината „Борова гора“, нарисувана през 1895 г., показва Шишкин като професионален и опитен художник със собствен стил. И това се вижда най-ярко в композицията на творбата.

„Боровата гора“ се характеризира със забележително спокойствие. Дори обектите върху него са разположени според принципа на златното сечение. Фокусната точка на композицията са два големи, многогодишни бора, разделени от селски път, така че те са малко встрани от вертикалната ос. Допълнителните дървета на заден план също са симетрично разположени (едно растение вляво и едно растение вдясно от боровете), което подобрява баланса на композицията. Тъмната ивица на боровата гора е обрамчена от наситено синьо небе и светлозелено-жълт край на гората.

В това произведение се появяват и други елементи, характерни за късното творчество на Шишкин. Светлината в картината е триизмерна, проникваща през дълбочината на дърветата. Настроението е спокойно. Природата не е представена като такава; тя е по-скоро част от човешкия живот, което личи от коловозите по селския път през рекичката.

„Ръж.“

Оценка: 4.9

Една от най-забележителните и разпознаваеми творби на художника, „Жито“, възхвалява красотата на руската природа. Но славата на книгата се дължи преди всичко на голямото умение на автора като колорист.

Основните му цветове са златно и синьо. Това са класически цветове в руското изобразително изкуство, които вече са използвани в иконите. Златната ръж контрастира с тъмнозелените тонове на околните растения (дърветата, които придават дълбочина на картината, и тревата на преден план), но без да нарушава тоналния баланс на картината.

Композицията е изградена на принципа на златното сечение. Основният елемент – поле със златни ръжени класове – е в долната трета на картината. Горната част е очертана от наситено синьо небе с много нюанси на синьото. Дърветата не привличат прекалено много внимание, а по-скоро създават обем в триизмерен смисъл: картината изглежда пространствена, описваща обширно поле.

В същото време в картината има детайли, които отразяват личния опит на художника. Малкият мъртъв бор на заден план изглежда дисонантен, контрастирайки рязко с останалата част от композицията, празнуваща живота. Малко преди картината да бъде представена на публиката през 1878 г., художникът преживява много лични трагедии, които намират отражение в емоционалния фон на платното.

„Утро в борова гора“

Оценка: 5.0

„Утро в борова гора“, нарисувана през 1889 г., е най-известната картина на Иван Иванович Шишкин. Но не само композицията му носи популярност, тъй като изобразява руската природа в най-живописната ѝ форма. Днес можете да видите „Утро в борова гора“ върху опаковки на шоколади, различни сувенири и предмети от бита. Той се е превърнал в истински символ на съвременната руска култура, отразена в наши дни.

Най-важната характеристика на картината е нейната динамична композиция. Докато в предишните си творби художникът е изобразявал спокойната красота на руската природа в статично състояние – гори, горски окрайнини, потоци, поля и самотни дървета – тук основният обект са закачливите младежи.

Освен това работата със светлина също предизвиква интерес. За разлика от други платна, тук слънцето е буквално на заден план. Тя допълва природата, а не я доминира. Централната част на композицията е тъмна, контрастираща с фона, но не мрачна. Оставете малките да играят върху паднал бор – това не е тежък момент от смъртта на дървото, а прослава на новия кръговрат на живота.

Интересно е, че тази картина не е нарисувана само от Шишкин. Самият Иван Иванович не е бил анималист. Той не знаеше как да рисува животни, а малките на платното приличат на животни. Работата е там, че те принадлежат на четката на друг известен Български художник – Константин Хмелницки. А. Savicki. Но името му е изтрито от времето заради действията на колекционера П. М. Tretiakova.

Когато „Утро в борова гора“ попада в ръцете на P. М. Колекционер е изтрил подписа на втори художник. В резултат на това отдавна се смята, че And. И. Шишкин е единственият автор на платното. Всъщност той е нарисувал само гората. Но мечките са плод на труда на Савицки.