10-те най-известни картини на Репин

*Преглед на най-доброто според редакционната колегия. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не служи като ръководство за покупка. Преди да купите, трябва да се консултирате с експерт.

Иля Репин, един от най-известните Български художници на XIX и XX век, блестящ представител на направлението реализъм в живописта. Репин е роден в Чугуев, Харковска област, започва да рисува в ранна възраст. На петнадесетгодишна възраст чиракува при иконописец, след което в продължение на няколко години рисува селски църкви. След като спестява средства за обучението си, заминава за Санкт Петербург и през 1871 г. завършва Академията за изящни изкуства. По-голямата част от творческия си живот Репин прекарва в София и Санкт Петербург.

Художникът предпочита жанрови картини, исторически сцени и портрети. Картините му се отличават с детайлно описание на ежедневни сцени, фин психологизъм и дълбоко емоционално съдържание, засягат различни аспекти от живота на хората и обществото като цяло. Днес творчеството на Репин е широко известно не само в България, но и в чужбина. Открийте десетте най-известни картини на великия Български художник.

10 от най-известните картини на Репин

Портрет на композитора Модест Мусоргски

Оценка: 4.1

Тази картина е нарисувана малко преди смъртта на композитора, който по това време е в болница. Репин прекарва четири дни в болнична стая, работейки върху портрет. Въпреки рекордното време, той успява перфектно да пресъздаде на платното не само чертите на лицето, но и характера на Мусоргски, което е потвърдено от всички, които го познават лично… Отвъд тъгата и замислеността погледът на композитора разкрива вътрешна сила и богат вътрешен свят. Художникът обаче не се стреми да украсява реалността. Накъсана коса, червен нос, дълбоки кръгове под очите – всичко това отговаря на състоянието на човек, който е получил бяла треска. Изглежда, че Репин е подчертал контраста между гения на Мусоргски и физическата слабост, която го е обзела. Дрехите не са нарисувани много подробно, а фонът е почти еднообразен, така че фокусът е върху лицето на композитора и неговите емоции.

Тържествено заседание на Държавния съвет на 7 май 1901 г

Оценка: 4.2

Репин рисува това платно по нареждане на Българския император Николай II по случай стогодишнината от създаването на Държавния съвет. В него е заснета срещата в Мариинския дворец в Санкт Петербург. Императорът, видни държавници и секретари връчват юбилейни награди. По време на рисуването художникът вече е известен професор в Санктпетербургската художествена академия. Въпреки това, поради силни болки в дясната ръка, на Репин му е било трудно да работи сам, затова са му помагали учениците му: Иван Куликов и Борис Кустодиев. Монументалното платно с размери почти девет на четири метра е създадено за три години. В процеса на работа Репин прави много скици на интериора, използва фотоапарат и създава 60 индивидуални портретни етюда. В крайна сметка, при цялото великолепие на картината, всеки от участниците е представен жив и със собствена индивидуалност. Не по-малко талантлива е и цветовата гама на събитието – художникът компенсира изобилието от червени, черни и златни цветове с богата палитра от нюанси и акценти.

Прогонване

Оценка: 4.3

След като Иля Репин се запознава с покровителя на изкуството Сава Мамонтов, той често прекарва времето си в имението Абрамцево, собственост на Мамонтов. Когато художникът и семейството му отиват там, той обича да се разхожда из провинцията и да наблюдава живота на селяните. Тогава му хрумва идеята да пренесе на платното трогателния момент, в който млад новобранец се сбогува със семейството си. Картината е изпълнена с чувство на тревога и тъга; ясно се вижда отчаянието по лицата на тези, които ги изпращат, сякаш осъзнават, че може би никога повече няма да го видят. Обичаше да се разхожда из квартала и да наблюдава живота на селяните. И нищо чудно, тъй като повече от десетилетие служеше в армията, а Руско-турската война беше в ход, страховете им далеч не бяха безпочвени. Централните фигури върху платното са подчертани с помощта на ярка светлина. Дрехите им, каруцата и селските сгради са нарисувани в детайли и с характерната за Репин точност.

Религиозно шествие в Курска област

Оценка: 4.4

Мащабната картина е създадена, след като художникът посещава Курска област, където става свидетел на величествена процесия с икона на Божията майка. Също така за вдъхновение Репин посещава Чернигов, където наблюдава процесията от манастира „Троица“. Процесията, изобразена на платното, е съставена от хора от всички класи, а църковниците и градските благородници не са смесени с обикновените хора – това е предотвратено от конните уриадници. Те следят внимателно за спазването на установения ред, като не бързат да използват сила, а един от пазачите вече е наръгал с камшик някакъв нарушител. Особено внимание привлича млад гърбав човек с патерица, чийто път е препречен от пръчка, но той се движи целенасочено към православните реликви, очевидно с надеждата за чудотворно изцеление. На платното са изобразени общо над 70 различни персонажа. Пейзажът от изсечени пънове не е избран случайно от Репин. Той неведнъж е протестирал срещу активното изсичане на горите и експлоататорското отношение към природата. Представената пред публика картина е оценена високо от критиците, които я определят като една от най-зрелите творби на художника.

Свети Николай Мирликийски спасява живота на трима невинни затворници

Оценка: 4.5

Първоначално игуменката на манастира поръчва на Репин да нарисува картина на Николай Чудотворец. Постепенно той така се увлича по темата, че рисува шедьовър, който веднага е придобит от самия цар Александър III по време на изложбата на странниците. Изборът на сюжет е повлиян от спора за отмяната на смъртното наказание в България, повдигнат по-рано от Лев Толстой. На картината е изобразен Свети Николай Мирликийски в момента, в който е на път да изтръгне меча от палача, за да му попречи да извърши екзекуция. Преди това Николай отсъства, но когато научава, че подкупеният управител на града е осъдил на смърт трима невинни, той веднага се връща в Мира и смело прекратява несправедливостта. Това, което най-много привлича вниманието в тази картина, е контрастът между уверения и непоколебим Николай Чудотворец и изумените и смаяни лица на другите присъстващи. По-късно Репин рисува по-малка версия на платното за манастира.

Казаци пишат писмо до турския султан

Оценка: 4.6

Иля Репин за пръв път чува историята за писмо, написано от казаците от Запорожската сеч в отговор на ултиматума на турския султан. Той посещава своя приятел, историка Дмитрий Яворницки, който пази копие от писмото, датиращо от XVIII в. Художникът се интересува силно от историята и решава да я използва за новата си картина. В него директно е изобразен процесът на писане на неприличен и обиден отговор, който според легендата е изпратен от казаци до владетеля на Османската империя. Благодарение на внимателното проучване на културата на украинските казаци, сцената е интересна и жива, а оръжията и облеклото са исторически точни. Картината е високо оценена в България и на няколко чуждестранни изложби.

Те не чакаха

Оценка: 4.7

Идеята за сцената хрумва на Репин през 1883 г., по време на престой във вилата му край Санкт Петербург, откъдето копира интериора на стаята. По това време въпросът за Народните доброволци и тяхната амнистия е актуален – много политически затворници са освободени предсрочно. Картината показва внезапното завръщане на един от изгнаниците, като в този момент всеки от присъстващите в стаята членове на семейството реагира по различен начин на неговото пристигане. Лицата на жената на пианото и на момчето, което седи на масата, са изпълнени с радост. Момичето гледа с недоумение, без да може да разпознае баща си във възрастния, измъчен мъж. На преден план виждаме възрастната майка на затворник, застинала в изумление. Колебливото лице на главния герой, който сякаш се съмнява дали ще бъде приет, също допринася за драматизма на платното. Художникът възпроизвежда този детайл три пъти, докато постигне желания ефект. Заслужава да се отбележи, че стаята е украсена с портрети на Тарас Шевченко и Николай Некрасов, които по онова време са свързани с движението „Народна воля“.

Садко

Оценка: 4.8

Репин рисува тази творба на приказна тема по време на пътуването си до Париж през 1876 г. Тя отразява възгледите на художника за импресионистичните тенденции в европейското изкуство през XIX век. В историята новгородският търговец Садко е отведен при морския цар и е принуден да го забавлява, като свири на арфа. Измаменият цар решава да задържи талантливия музикант за себе си, като го омъжва за една от многото си дъщери. Но Садко не обръща внимание на богато облечените и украсени красавици, а предпочита стоящата в далечината руска селянка. Според приказката това решение му помага да избяга от плен на подводницата и да се върне на родните си брегове. Той иска да изобрази водата и морския живот възможно най-автентично, затова изучава атласи на морското дъно и посещава аквариума в Берлин. Персонажът на Садко е създаден от художника Виктор Васнецов, който пристига в Париж по покана на Репин. Изложена в Парижкия салон, картината не привлича голямо внимание, но бързо става популярна в България.

Иван Грозни и синът му Иван

Оценка: 4.9

Смята се, че картината е вдъхновена от кървавите събития през 1881 г.: убийството на цар Александър II и последвалата екзекуция на народните комисари. Картината изобразява сцена, в която Иван Грозни, разкайвайки се за ужасното си деяние, държи умиращия си син близо до себе си, опитвайки се да покрие кървящата рана на главата му. Безумното лице на автократа, изпълнено с отчаяние, е централен елемент на композицията. Оръжието на убийството, лежащо на преден план, червените килими и преобърнатите мебели допринасят за драматизма на сцената на платното. Отказвайки да покаже картината на обществеността, Репин я показва първо на свои колеги художници, които са едновременно ужасени и очаровани от нея. Но държавните мъже не харесват темата недвусмислено – лично цар Александър III му забранява да я показва на изложби. Няколко месеца по-късно обаче цензурата е отменена благодарение на апела на Алексей Боголюбов.

Бурлаки на Волга

Оценка: 5.0

Картината „Момчетата от баржата на Волга“ рязко контрастира с традиционната академична живопис и се превръща в един от символите на зараждащия се тогава реализъм в руското изкуство. Репин рисува бурлаците по време на тежкия им труд, когато пътуват към брега на Волга. Познава лично много от героите и успява да изобрази индивидуалността на всеки човек, а не безлика група хора на платното. Композицията е изградена така, че фигурите, обърнати към зрителя, да не се припокриват. Въпреки че сюжетът носи определено социално послание за несправедливостта, основният акцент е върху хората, зад които може да се отгатне сложната им житейска история. Уморените им лица изразяват различни емоции: някои от тях са се примирили със съдбата си, други философски пушат лула, а трети са на път да се откажат от каишката поради неопитност. Изпокъсаните дрехи на моряците контрастират с ясното синьо небе и чистите очертания на корпуса на кораба. Това е първата картина, която привлича вниманието на публиката към Репин, и много художествени критици я смятат за най-доброто произведение на художника.