Какво да правим с постоянното чувство за вина

В структурата на психиката на всеки човек има доминиращи чувства, чрез които той общува, развива. Те определят мотивацията и нагласите и често са по-силни от мислите. Успяват не най-умните, а най-упоритите и решителните, които не се съмняват в успеха си и ако сбъркат, продължават напред, но не се впускат в стерилни размисли и самоизтезания.

Ако вината стане доминираща, тя отнема много енергия, саморазвитието се срива и всички ресурси се изразходват за неутрализиране и оправдаване на „прегрешенията“. изглаждане на ефекта от напразната вина и „рестартиране“ на психиката ви, за да постигнете стабилно, контролирано състояние.

Произход на вината и разкаянието

Разбира се, всеки изпитва вина, но за нормалните хора не е необичайно да се оправдават или дори да се опитват да прехвърлят вината върху другите. Лесно е да се види, че това не се отнася само за децата, а и възрастните доказват без да им мигне окото, че не те са виновни за закъснението, а масоните и рептилоидите или поне шофьорът на трамвая.

Разпознаването на вината и навременното справяне с последиците от провинението е отлична способност, която показва ниво на социална и психологическа зрялост. Готовността да се извините и да поемете отговорност за грешките помага да се избегнат много конфликти и недоразумения. Най-често се обижда не съдържанието на ситуацията, а нежеланието на виновната страна да признае, че е сгрешила, и да се опита да изглади нещата. Дори по време на разследвания и съдебни производства вземайте предвид степента на вина и разкаяние.

Но при някои вината може да е постоянна и често съжителства с тревожност и депресия, което води до апатия и пристъпи на паника. Това е едно от най-социализираните чувства в общуването, така че произходът и причините за него се крият в отношенията ни с другите. Това силно, „закотвящо“ чувство може да бъде създадено само от други значими хора, като родители или съпрузи.

Родители– Ако възпитават и мотивират детето чрез отрицателна, а не положителна мотивация. Те казват: „Няма да излезеш, без да си напишеш домашното“, докато е по-лесно и по-продуктивно да се каже: „Ще излезеш, когато си напишеш домашното“. В случай на недоволство те започват да обременяват детето със следните обвинения: не си си написал домашното, не слушаш родителите си, неблагодарен си, не искаш да станеш богат и успешен. Между другото, те умело използват стереотипа, че „ако човек се чувства виновен, това означава, че наистина е постъпил неправилно“.

Детето възприема думите на възрастните като абсолютна истина; то няма причина да се съмнява в тяхната точност и авторитет и затова е убедено в собствената си вина, изостаналост и малоценност. Детето е виновно за грешните отговори, за лошото настроение на родителите, за несправедливия начин на живот и за всички проблеми на света като цяло.

Единственият възможен начин да неутрализират ситуацията е да признаят атаките на възрастните и да приемат, че „аз съм лош“, „аз съм глупав“, „аз съм непослушен“. Те не могат да спорят, трябва да поискат прошка с виновен поглед, за да спечелят поне малко родителско съжаление и грижа.

С напредването на възрастта този защитен механизъм се затвърждава и на човека му е по-лесно да се извини и да признае поражението си, отколкото да се бори за своето достойнство и нормалното възприемане на събитията. За него ежедневието е поредица от микрокризи, постоянно очакване на неприятности и заслужено възмездие. Получените похвали и успехи не го правят щастлив, защото тревожните очаквания са високи; човек трябва постоянно да се подготвя за армагедон, нови атаки и извинения.

Съпруг– Способни са много бързо да развият съзависимост и чувство за вина, ако претендират за авторитарна, доминираща позиция и не са в състояние да развият партньорски, равноправни отношения. Хора със склонност към самокритичност, с отслабена самооценка. Парадоксът се състои в това, че такива хора със синдрома на жертвата подсъзнателно търсят „по-силни“ партньори, които могат да регулират тяхното съжителство.

Те често се оплакват на другите, че са тормозени, потискани, унижавани, но не желаят да променят или да повлияят дори малко на ситуацията. Живеят в постоянна защита, винаги готови да се извинят и да признаят несъществуващи грешки. Постепенно това усещане излиза извън рамките на семейните отношения и навлиза във всички сфери на живота, което обезкуражава, обезсърчава адекватните, здравомислещи хора.

Как да живеем с него

В зависимост от източника на вината човек моделира мисленето и поведението си; ако става дума за вътрешно убеждение, произтичащо от самокритичност или ниска самооценка, ще е необходимо радикално преосмисляне на всички нива на психичната структура и автотренинг за коригиране на мотивацията и нагласите. А ако това е наложено чувство, резултат от манипулация, трябва да действате комплексно, да се справите с отношенията с преводача и да коригирате цялостния механизъм на взаимодействие.

Интересно упражнение за начало: вземете два листа хартия, разделете ги вертикално на две.

На първата напишете заглавието „Най-големите ми грешки“, В края на краищата, за да се коригира всяко чувство, то трябва да бъде уточнено, за да се разберат причините и реалните последици. В едната колона запишете 8 до 10 най-значими, според вас, грешки, които сте допуснали като възрастен, а в противоположната колона запишете последствията от тях. Например: Бяхте груб с ръководството – уволниха ви от работа.

Помислете кои от тези грешки са довели до най-важните последици и колко значими са те сега, може би всички са останали в далечното минало, а вие напразно се измъчвате със съмнения. След това увеличете оценката на това, което се случва; помислете колко важна е тази грешка за живота ви след седмица, след месец, след години. Вероятно нейното въздействие е незначително и вие сте на път да продължите напред с огромно чувство за вина.

На втори лист напишете заглавието „Моите най-важни хора“и избройте в колоната вляво 8-10 от най-значимите хора в живота ви, а срещу тях оценете по скалата от 1 до 10 каква степен на вина и тревога предизвиква всеки от тях. Ще се изненадате от резултатите, когато видите, че най-напрегнатите и обидени отношения са с най-близките ви хора, на които имате доверие.

Много родители или съпрузи са способни майсторски да ви наложат чувство за вина, за да ви експлоатират безсрамно още повече – това е техният начин за оцеляване и самореализация. Често не е необходима истинска причина – достатъчно е лошо настроение и обвинението „отново ме караш да истерясвам“. И вашият избор е да се съгласите или да се противопоставите.

Ефективни начини за противодействие на чувството за вина

Виктор Франкъл – австрийски психиатър, психолог и философ, известен като създател на логотерапията (буквално: лечение със смисъл) и автор на книгата „Човек в търсене на смисъл“. Това е актуална и търсена концепция, която е вдъхновила много представители на психоанализата, екзистенциалната психология и когнитивно-поведенческата психотерапия. Неслучайно го наричат основател на третата виенска психологическа школа след Фройд и Адлер.

Според авторката терапията на смисъла включва търсенето на фактори за създаване на смисъл за по-нататъшно личностно движение и развитие. Незаслуженото чувство за вина, разбира се, забавя, „закотвя“ човека, пречи на пълната самореализация, нарушава хармоничното съществуване, в което кризите се редуват с успехи. Ето защо понякога трябва да действате активно. Трябва да се запитате не „откъде тръгвам, какво съм направил там“, а „къде отивам, какво искам?“. Половината от наложените, неоснователни мисли и чувства, включително вина и страх от нова грешка, изчезват във връзка с обновената програма и мотивационното пренастройване.

1. Ситуационен– да признае нарушението или грешката, да поеме отговорност за нарушението или щетата. Опитайте се да поправите грешките си и най-важното – потърсете истинска прошка. Това е особено вярно за близките ни хора, които болезнено осъзнават нашата грубост или невнимание. Да кажеш, че съжаляваш, не означава, че си се отървал от болката.
2. Хроничен– да идентифицирате източниците и причините, като можете да направите това с помощта на горните техники или с размисъл, интроспекция. Докато не сте готови да се промените вътрешно, е безполезно да насилвате ситуацията и да доказвате, че родителите или съпрузите ви провокират неконтролируемото ви чувство на вина и тревога. Като начало помислете как тази връзка може да бъде поправена, възможно ли е по принцип да има друг сценарий. Може да се наложи да се откажете от предишното си сравнително добре подредено състояние и да влезете в цикъл от конфликти и кризи, което ще ви помогне да „изчистите“ чувствата си, освобождавайки ги от ненужния баласт.

Ако осъзнаете, че невротичната вина буквално ви преследва,пречи на семейния и социалния ви живот, нарушава обичайните ви функции, незабавно сведете до минимум нарушените си контакти в името на собственото си психично благополучие. Само вие сте отговорни за собственото си състояние и трябва да се грижите за собственото си благополучие, което е еднакво ценно с това на другите.

Щом забележите, че отново се опитват да ви натрапят вината, точно в този момент поискайте да изясните причините за недоволството, предложете своите варианти на взаимодействие, ако човекът напълно отхвърли сътрудничеството ви – време е да избягате от него в пряк и преносен смисъл.

Вината и тревожността трябва да бъдат преодолени на всички нива на психиката. Осъзнайте причините и последиците, влиянието на другите, конкретизирайте чувствата си, кога се появяват, какво е тяхното значение… да модифицира вината по положителен начин: ако съм виновен, трябва да направя нещо по въпроса, за да мога да го променя, за да постъпя правилно. Тогава аз съм умен и отговорен.

Освен вътрешната самокорекция е необходимо да обсъдите ситуацията с източника на наложената вина, защото ако тя е резултат от манипулация, едва ли ще получите смислен, откровен отговор. Манипулаторът ще се опита да смени темата или да ви подтикне към емоционална атака. Направете изводи, рационално разбиране и намиране на нов смисъл в живота „напред“ е много полезно за преоценка на ситуацията и отърваване от потискащото чувство за вина, наложено от другите.

И най-важното– Научете се да прощавате на себе си, защото ако ви мъчи чувство за вина, значи вече сте заслужили прошка.