Чувството на страх е присъщо на всички, независимо от възрастта или пола.
Страхът е емоционално състояние, отразяващо защитна биологична реакция при хората или животните, когато те изпитват реални или предполагаеми опасности за здравето и благосъстоянието си. Страхът възниква в отговор на конкретна заплаха и се проявява чрез промените, необходими за мобилизиране на тялото. Този механизъм е свързан с инстинкта за самосъхранение и първоначално е изпълнявал защитна функция – помагал е на първобитния човек да оцелее.
На физиологично ниво страхът се изразява чрез:
- Високо кръвно налягане;
- бърз сърдечен ритъм;
- Мускулен тонус;
- Активна секреция на стомашен сок.
Страхът има характерна промяна в изражението на лицето, със закръглени, големи очи, отворена уста, прави вежди и хоризонтални бръчки на челото.
Най-очевидните промени ще бъдат в поведението:
- Изтръпване, летаргия или обратното – прекомерна подвижност и непохватност;
- разсейване.
Всеки от нас има свой личен списък със страхове. Някои от тях се страхуват от болка или смърт на първо място в списъка. Някои от тях се страхуват повече от всичко на света да не разсърдят шефа си или да не се разголят на улицата.
Страхът може да е естествен, т.е.е. животозастрашаващ страх от огън, атмосферни явления, хищни животни и отровни насекоми.
Социален – страх от загуба на социален статус (страх от публично говорене, отговорност, неодобрение). Този вид страх е по-често срещан и по-тревожен. Не сме изложени на най-големия риск да станем жертва на природно бедствие или да се сблъскаме с диво животно, но имаме голям шанс да бъдем порицани от шефовете си. Тази йерархия се променя само ако човек се окаже в екстремни условия (напр. военни действия). След това животинските и биологичните страхове отстъпват място на социалните страхове.
Вътрешните страхове са продукт на ума (например страх от призраци или страх от бъдещето).
Как страхът се различава от тревожността
Картината не би била пълна, ако не споменем една подобна емоция – тревогата. Въпреки че не всички изследователи го определят като отделна емоция, по-често тревогата и страхът се отделят като две различни състояния. В психологията тревожността се определя като страх, който е свързан с прогнозиране на бъдещето. Тя се появява, когато човек се сблъсква с несигурен, неизвестен, често несъзнателен сигнал за опасност – има случаи, когато човек не може да идентифицира източника на тревога. Появява се много преди опасността и е по-вероятно да е причинена от очакване. А страхът винаги има конкретен обект – куче, ядосан шеф и т.н.д. Страхът обикновено е причинен от травматични преживявания в миналото, а тревожността – от несигурност за бъдещето. Телесните реакции на тези емоции също са различни: тревогата възбужда тялото, докато страхът по-скоро парализира и ограничава.
Как страхът може да бъде полезен
При първобитния човек страхът е бил спасение, защото е предизвиквал реакцията „борба или бягство“ и ни е давал шанс да оцелеем. Днес рядко срещаме диви животни на път за работа, но страхът и безпокойството все още живеят в нас и често ни пречат да водим пълноценен живот. На пръв поглед изглежда, че съвременният човек би живял много по-добре без тази емоция. Но страхът има и полезни функции, които остават актуални в днешната действителност.
- Въпреки че животът в XXI век е много по-спокоен и безопасен,но никой от нас не е имунизиран срещу екстремни ситуации.Страхът поставя всички системи на тялото в пълна бойна готовност при спешен случай. Известно е от дълго време, когато поради рязко освобождаване на адреналин в момент на опасност, човек успява да покаже чудеса от физическа сила и издръжливост – да се изкачи на дърво с гладък ствол, да прескочи огромен ров или да вдигне нещо много тежко. Освен това, когато се страхуваме, всичките ни сетива се изострят, което в определени ситуации може да бъде животоспасяващо.
- Страхът помага да се регулира социалният живот– Сдържа агресията, помага да се спазва законът (страх от наказание).
- Благодарение на страха ние, относително, не стъпваме на една и съща грапавина – страхът ни помага да запомним по-добре и да избягваме опасни ситуации.
- Страхът ни помага да изберем правилната поведенческа стратегиякогато не може да се направи рационален избор поради липса на информация или време за размисъл.
- Наличието на страх в дадена област може да разкрие източника на нашето развитие. Да преодолеете този страх означава да достигнете ново ниво.
Как страхът пречи?
Но всички тези положителни аспекти на страха не могат да надделеят надщетите, които ни нанася.
- Страхът възпрепятства всяка форма на социална активност и предизвиква много неприятни чувства.
- Може да доведе до психосоматични заболявания: психогенни сърдечни заболявания, артериална хипертония, стомашно-чревни проблеми и др.д.
- Страхът ни прави напрегнати и напрегнати, което ни прави несигурни и води до липса на удовлетворение.
- Човек в състояние на страх може лесно да бъде манипулиран.
Уплашеният човек, който преживява това състояние дълго време, има следните когнитивни характеристики.
- Променя възприятието на собствените физиологични процеси: Насочва вниманието към вътрешните усещания, които пораждат страх. Предимно учестено сърцебиене и задух. Човек се концентрира върху физическото преживяване на страха и това само засилва симптомите: сърцето бие още по-бързо и дишането става все по-трудно.
- Човек преувеличава опасността, неутрално събитие и неговите последици придобиват катастрофални размери.
- Паметта работи по различен начин – приятните събития се помнят по-слабо. Но заплашителните са здраво запечатани в паметта.
Ситуацията се влошава от факта, че по-често имаме работа не с реална, а с въображаема заплаха – всъщност плашещата ситуация или предмет не са опасни. Страхът става постоянен спътник на живота и се превръща в мания. Ето защо е важно да се прави разлика между нормален, адаптивен страх и патологичен страх.
Нормален, естествен страх
Напълно естествено е човек да изпитва страх: когато има опасност, инстинктът за оцеляване се задейства и предизвиква реакция на страх.
Този страх е краткотраен и може да се счита за конструктивен поради защитния му характер, който допринася за оцеляването в екстремна ситуация.
Патологичен страх
Ако страхът надхвърля обичайната реакция на опасност, става натрапчив и следва човека през целия му живот, това е невротично разстройство. В този случай интензивността и продължителността на стимула не съответстват на свръхреакцията на човека.
В Международната класификация на болестите (МКБ-10) са изброени 10 основни форми на патологичен страх. Те включват фобии и панически разстройства, придружени от пристъпи на паника: човек изведнъж се захваща пристъпи на ужас, докато конкретен източник на паника човек не може да назове. Под влиянието на усещането, че нещо ужасно ще се случи или че ще умре, човек започва да се задушава, чувства се замаян, има силно сърцебиене и трепери.
Рационалният страх, който възниква в отговор на реална опасност, не се нуждае от психотерапия или друга намеса.
Но ако човек страда от натрапчиви страхове, които му пречат да върви напред, спъват кариерата и личния му живот или по някакъв друг начин пречат на пълноценния и щастлив живот, си струва да прибегне до методи за самопомощ или да се обърне към специалист.
какво ще помогне
Обсесивните страхове и тревожност отдавна са обект на изследване от психолозите. Така че методите за работа с тях могат да бъдат намерени много. Някои от тях е добре да се опитат само под наблюдението на опитен терапевт, други могат да се практикуват самостоятелно.
Какви методи можете да използвате самостоятелно
Механизмът на страха се основава на емоционална реакция, тя е създадена, за да изключва рационализаторската ни част, когато нямаме време да мислим. Затова връщането към рационалността може да помогне за преодоляване на натрапчивия страх. Затова един от методите за справяне със страховете е рационалната терапия.
- Първо, оценете реалността на заплахата. Например, ако се страхувате, че може да загинете от удар на мълния, проучете статистиката – колко често се случват такива инциденти.
- Използвайте теорията на относителността: Припомнете си, че всичко е относително, и сравнете страха си с нещо, което може да застраши например войник на фронта.
- Представете си, че най-мрачните ви страхове се сбъдват, и се опитайте да се примирите с тях психически. Сега постепенно възпроизвеждайте ситуацията – предприемайте стъпки, които ще направят най-лошата ситуация малко по-малко депресираща.
Методът Седона. Тя се състои от работа по 5 въпроса, свързани с емоцията, която искате да се научите да контролирате. Но преди да ги попитате, направете следното
- оценете по скалата от 0 до 10 как се чувствате;
- стиснете нещо в юмрука си, което можете да пуснете, например топка, химикалка и т.н.д.;
- представете си, че този предмет символично представлява вашия страх.
След това можете да задавате въпроси:
- Какво чувствам в момента?
- Мога ли да приема това чувство??
- Мога ли да се откажа от това чувство??
- Искам ли да се откажа от това чувство??
- Кога мога да се откажа от това чувство??
След като отговорите на всички тези въпроси, разтворете юмрук и пуснете това, което сте държали. Представете си как заедно с предмета си отива и чувството, което сте имали.
По скалата от 0 до 10 какъв е страхът ви сега?. Повтаряйте процеса, докато интензивността на емоцията спадне до „0“. Отговорите на въпросите могат да се променят всеки път.
В психотерапията се използват следните техники
- Преподаване на умения за самоконтрол и регулиране на емоционалното състояние.
- Когнитивна техника за преодоляване на страхове. Тя включва промяна на представите за обектите на страх – насекоми, височини, публично говорене. Реакциите ще бъдат преформатирани от отрицателни в неутрални.
- Системна десенсибилизация – един от най-ефективните методи за работа с натрапчиви страхове и фобии. При този метод човек се изправя пред обекта на страха, но в безопасна среда. Постепенно, когато многократно се сблъсква със ситуация на среща със стимул, който предизвиква страх, човек постепенно започва да реагира спокойно на него. Джоузеф Уолп (1952 г.) предлага този метод като най-подходящ за справяне с фобии и социални страхове (напр. изпитна тревожност).
Източници:
Артьом Федоров, Елена Кушч, „Работа със страхове. Най-надеждните техники“
Shcherbatykh „Психология на страха
Илиин, Психология на страха
