Кога да приемате антибиотици и кога не

Днес, през есента на 2020 г., най-често срещаните думи в световната преса и в интернет са коронавирус, covid-19, коронавирусна инфекция. За по-малко от година от него са починали общо около един милион души. Но тази цифра отдавна е преодоляна от историческите данни. Например по време на грипната пандемия, наречена испански грип, която обхваща света в края на Първата световна война, според различни източници умират между 40 и 80 милиона души. В нашата страна се знае малко за тези личности, защото те са засенчени от ужасите на Първата световна война, революцията и последвалите я политически събития. И епидемиите от ковид-19, и от испански грип са причинени от вируси.

Но може би най-голямото масово измиране на човечеството на планетата, което предотвратява пренаселването на Земята в наше време, е Юстиниановата чума, която посещава Стария свят няколко пъти за период от 200 години – от 540 до 850 г. По исторически данни около 100 милиона души стават негови жертви, което е значителна част (1/3) от световното население по времето на разпадането на Римската империя. Чумата не е вирусна, а бактериална инфекция. Ако по онова време е бил познат примитивен антибиотик като стрептомицин, жертвите щяха да са милиони пъти по-малко.

Откъде идва силата на антибиотиците?? Какъв ефект оказват те върху организмите, причиняващи инфекциозни заболявания, и върху човешкия организъм?? Кога си заслужава да ги вземете и кога са безполезни?? Ще настъпи ли епоха, когато антибиотиците вече няма да действат?? Въпросите са много, както и митовете и легендите, свързани с антибиотиците. Този материал обяснява някои от „тайните на антибиотиците“, учи как да се борави правилно с тях и отговаря на най-често срещаните въпроси.

Какво представляват антибиотиците??

Някои хора смятат, че антибиотиците са лекарства, които „унищожават“ микробите. Същите етилов алкохол, брилянтнозелен разтвор (или обикновено зелено), тъмнорозов манганов разтвор също убиват бактерии, но нямат нищо общо с антибиотиците.

Всъщност взаимодействието между антибиотиците и микробите е битка, която се води от милиони години и едва напоследък човекът взе много активно участие в нея и синтезира почти всички лекарства от тази група, непознати на природата. Вземете обикновена почва. В един грам почва могат да се открият хиляди различни видове микроорганизми, протозои, спори и плесени. За много от тях почвата е източник на храна и място на живот. Така че между тези примитивни форми на живот се води ожесточена борба на живот и смърт.

Например още в началото на 20-ти век е било известно, че туберкулозният бацил умира в почвата и не понася междувидовата конкуренция. Повдигнат е въпросът за причините за нейното изчезване? С този въпрос се заема известният американски учен Зелман Ваксман, който за първи път, чрез плодотворна и упорита работа в продължение на много години със своя екип, изолира специален антибиотик, наречен стрептомицин, и го получава от почвените бактерии. Поради тази причина през 1952 г. му е присъдена Нобелова награда за медицина.

Мнозина смятат, че първият антибиотик е пеницилинът, изолиран от A. от Флеминг през 1942 г. Аналогът е получен в СССР под формата на пеницилин-крустозин от екипа на Z. Ermolieva. В. Това се случва, пеницилинът спасява живота на хиляди войници, ранени по време на Втората световна война, а Флеминг получава и Нобелова награда. Но откриването на пеницилина е до голяма степен въпрос на случайност, докато създаването на стрептомицина е плод на огромни научни усилия. Между другото, същият този стрептомицин, който днес се счита за доста груб антибиотик от първо поколение с много странични ефекти, все още се използва за лечение на чума, като показва висока ефективност.

Днес под антибиотици се разбират онези вещества, които действат за лечение на микробни инфекции и са в състояние или да спрат размножаването на причинителя, или да го унищожат, като действат в ниски концентрации. Съществуват голям брой естествени антибиотици, които се синтезират от различни плесенни микроскопични гъби, като актиномицети.

Антибиотиците, независимо дали са синтетични или естествени, убиват или потискат растежа на микроорганизмите, като имат малък или никакъв ефект върху човешките клетки. Именно това е позволило те да се използват като лекарство. Но медицината е стигнала по-далеч и вече са познати т.нар. „противотуморни“ антибиотици, които са в състояние селективно да потискат и унищожават раковите клетки. Използват се като част от химиотерапията за лечение на злокачествени тумори. Примери за такива антитуморни антибиотици са блеомицин и митомицин.

В началото на антибиотиците те са били изолирани от естествени организми, но след това науката преминава изцяло към изкуствен, химически синтез. Понастоящем се използват както антибиотици, така и антисептици и антимикробни средства. Каква е разликата между тях и какво е общото между тях?

Антисептици, антимикробни средства и антибиотици

Най-широкият термин, известен в медицината, е антимикробни средства. Те включват всичко – от водороден пероксид, хлорхексидин и мирамистин до най-скъпите и резервни антибиотици. С други думи, всички тези вещества унищожават микроорганизми.

Терминът „микроби“ включва и бактериите, които причиняват болести като чума, холера, дизентерия, салмонелоза, коремен тиф. Микроорганизмите са и вируси, същите грипни вируси и коронавируси, за които трябва да се използват дезинфектанти за ръце, вируси на хепатит, варицела, херпесни вируси. Микроорганизмите могат да се разглеждат и като патогенни гъбички, които в условия на намален имунитет причиняват дълбока, системна микоза, при която гъбичките прорастват във вътрешните органи и са в кръвта. Но за щастие гъбичките са известни най-вече с това, че засягат ноктите на ръцете и краката. И накрая, микроорганизмите включват и най-високоорганизираните от тях – протозоите. Сред тях са причинителите на сънна болест (разпространява се чрез ухапване от мухата цеце), малария, амебна дизентерия, трихомониаза, която е полово предавана инфекция, и полово предавани болести.

Сред антимикробните средства специална група са антисептиците, които никога не се приемат през устата и следователно не попадат в кръвния поток: те са токсични. Те се използват за обработка на ръце, инструменти, различни повърхности, дезинфекция на помещения. Например, Лизафин е антисептик. Но антисептиците могат да се използват за лечение на отворени, инфектирани рани, изгаряния, включително след операция.

Що се отнася до антибиотиците, никой не ги използва върху ръцете си или върху пода. Приемат се вътрешно под формата на таблетки, на прах, дават се като интравенозни капки или се инжектират интрамускулно под формата на инжекции. Тяхната задача е да работят вътре в тялото ни, където антисептиците могат да увредят. Затова към антибиотиците се поставят специални изисквания – те трябва да въздействат върху инфекциозните агенти, но в същото време да не пречат на работата на човешкия организъм. Как действат антибиотиците??

Как действат антибиотиците

Антибиотиците могат да бъдат сравнени със съвременни прецизни оръжия. Докато не навлезе в човешкото тяло и не придобие определена концентрация в неговите течности, най-вече в кръвта, той е напълно безполезен. Но веднага щом молекулата на антибиотика, разтворена в човешка течност (кръв, лимфа, тъкан, гръбначно-мозъчна течност), срещне биологична структура, с която може да се свърже като ключ към ключалка и да започне биохимична реакция, тя взаимодейства с тази биологична структура.

Такива структури, цели на антибиотичното действие, се наричат цели. Тези мишени са разположени в изобилие върху бактериите – микроорганизмите, които причиняват различни заболявания. Някои антибиотици могат лесно да проникнат в микробите и да „разбият“ техния генетичен механизъм за самовъзпроизвеждане, така че микробите да спрат да се делят и възпроизвеждат и инфекциозният процес постепенно да отшуми. След като микробите спрат да се размножават, организмът използва имунната си защита, за да елиминира агресията им.

Други антибиотици не засягат наследствената информация на микроорганизмите, но когато микробите започнат да изграждат свои собствени протеини – елементи на клетъчната стена, подготвяйки се за размножаване, антибиотиците блокират този процес и „прекъсват“ деленето на микроба наполовина, предотвратявайки създаването на ново поколение. Това са бактериостатични лекарства, които само възпрепятстват появата на нови поколения микроорганизми.

Но има и бактерицидни антибиотици, които не спират размножаването, а просто убиват неканените гости, които влизат в тялото ни. Един от най-известните механизми на действие е простото физическо разрушаване на клетъчната стена или мембрана на микроорганизмите, която след това просто се разпада и причинява смъртта на микробната клетка.

Лекарите знаят кога да използват бактериостатични и кога бактерицидни антибиотици. За непосветения човек без медицинско образование изглежда напълно естествено, че бактериостатичните антибиотици уж изобщо не са необходими. Защо трябва да спираме размножаването им, просто трябва да ги убием в тялото и това е всичко, нека използваме само бактерициди, това е толкова просто и естествено! Но в действителност това далеч не е така.

Когато се използват бактерицидни антибиотици, в организма се извършва масирано и едновременно разграждане на огромен брой мъртви микроби. В тях се съдържат токсини, антигени, които предизвикват токсични ефекти и треска. Ако те се разпаднат, в кръвта се отделят огромни количества вредни вещества, които организмът вече не може да понася. Развива се инфекциозно-токсичен шок с понижаване на кръвното налягане, поява на дисеминирано вътресъдово съсирване и човекът е на ръба на живота и смъртта.

Но ако в случай на масирана микробна агресия, например при септично състояние, когато микробите не само присъстват, но и се размножават в кръвта, първо се приложат бактериостатични антибиотици, това би отслабило патогена, не би довело до масово отравяне на организма с продукти от микробното разпадане и в крайна сметка би довело до възстановяване на човека.

Естествено, това е много опростено описание на действието на антибиотиците.

Микробите могат да бъдат убити, но хората – не? Защо?

В химическите лаборатории са синтезирани огромен брой различни антибиотици, от които само 5 % са одобрени за клинични изпитвания. Повечето създадени от човека антибиотици имат голям успех в унищожаването не само на микробните клетки, но и на клетките на нашето тяло, тъй като са недостатъчно селективни, т.е. поразяват общите ни цели с микробите.

Известно е, че всяка жива клетка, независимо дали е бактериална или човешка, в крайна сметка има повечето общи съединения и молекули, а такива антибиотици, които засягат общи цели, не могат да бъдат толерирани като лекарства. Затова синтезираните антибиотици се използват за клинични изпитвания и за последващо производство само ако умело разпознават бактериите в човешкото тяло и убиват само тях.

Между другото, всички естествени антибиотици, същите пеницилин и стрептомицин са такива „селективни агенти. В крайна сметка те се произвеждат от плесени, гъбички и почвени микроби, които в продължение на хиляди години са се борили с други микроорганизми в почвата, без да подозират за присъствието на хора. Ето защо такава селективност или селективност, насочена строго срещу микроби, а не срещу човека, им е била присъща от самото начало; на практика тя е била „подарена“ на изследователите. Ето защо, когато първите експериментални проби от пречистен пеницилин и стрептомицин са били приложени на хора, те не са предизвикали сериозни нежелани реакции, но първите антибиотици са унищожили различни микроби по забележителен начин.

Силата на антибиотиците се проявява веднага. Понастоящем е общоприето, и то съвсем правилно, че генеричният пеницилин не е от голяма полза при инфекциозни заболявания и ако е необходимо, трябва да се използват най-модерните лекарства: напр. цефалоспорини от 4-то поколение, карбапенеми. Но в средата на 40-те години на ХХ век един обикновен, дори и лошо пречистен пеницилин убива направо микроорганизмите, с които днес дори и най-модерните антибиотици трудно се справят. Новите лекарства просто изненадват микробите: в такива концентрации и в такава пречистена форма патогените никога не са се сблъсквали с тях и не са имали средства за защита. Затова простите интрамускулни инжекции и лечението на рани с обикновен пеницилин помагат срещу тежки форми на гангрена, сепсис, тежка пневмония, а ефектът на простите лекарства по онова време, в ранната ера на антибиотиците, далеч надхвърля съвременното им действие, когато микробите вече са се научили да се справят с антибиотиците. Този ефект се нарича микробна резистентност и ще бъде разгледан по-долу.

Когато са необходими?

Както беше посочено по-горе, антибиотиците са високоспециализирани лекарства, предназначени за борба с патогени, бактериални инфекции. Всичките им мишени, без изключение, бяха бактериални клетки. Това може да са техните мембрани, антигенната им структура, клетъчната им стена, вътреклетъчните органели или наследственият им механизъм. Ето защо, ако прелистите учебник по инфекциозни болести, ще разберете, че с антибиотици могат да се лекуват различни гнойни заболявания, стрептококови и стафилококови увреждания на кожата и вътрешните органи, заболявания като салмонелоза, дизентерия, менингококова инфекция, гонококова инфекция, хламидия, заболявания, причинени от патогенни E. coli, и т.н.

Но има цяла специална област, която не се влияе от антибиотиците. И това са вируси. Вирусите дори могат да се смятат за частично неодушевени същества и извън човешкото тяло се държат като мъртви клъстери от отделни молекули и дори могат да се превърнат в кристали. В края на краищата живото същество се характеризира с метаболизъм, т.е. обмен на вещества с вътрешната среда, абсорбиране на определени вещества и освобождаване на нежелани вещества във външната среда.

Вирусите, които се намират извън тялото, нямат метаболизъм и могат да се запазят в неактивна форма за изключително дълъг период от време. Но дори и веднъж попаднали в тялото, те нямат свои собствени структури, за да възпроизвеждат своите копия, за което, като абсолютни паразити, използват механизмите на човешките клетки. Човешките рибозоми синтезират вирусните протеини, а човешките ядра в клетките, по време на клетъчното делене, синтезират вирусния геном. Това може да напомни за ситуацията, при която мирна фабрика за трактори е завладяна от врага и след това е превърната в завод за производство на вражески танкове, като се използват „вражески чертежи“ от собствените съоръжения. Ето защо е абсолютно безсмислено да се използват антибиотици при вирусни патологии, като се започне от остри респираторни вирусни инфекции, грип, същата коронавирусна инфекция и се стигне до „настинка на устните“, т.е. херпесни инфекции, HIV инфекции, варицела, левеола и много други заболявания. За това има специален клас специални антивирусни лекарства, които не са антибиотици.

Но как да разберете дали заболяването ви е вирусно или бактериално?? Има лекари и лабораторни тестове за това, особено съвременни тестове като PCR или полимеразна верижна реакция. По същия начин съществуват бактериални култури, взети от биологични среди на тялото или от секрети. Ако инфекцията е бактериална, ще се отгледа чиста микробна култура и ще се определи чувствителността ѝ към антибиотици.

Ако обаче става въпрос за вирусна инфекция, микробната култура няма да се развие, тъй като вирусите изискват съвсем различни хранителни среди. Те не се размножават върху мъртви среди като агар или месно-пептонов бульон, дори и да са напълно снабдени с хранителни вещества. Те изискват култура от живи клетки, живи пилешки ембриони и подобни доста екзотични среди.

Освен това често срещаната вирусна инфекция има свои собствени симптоми. Най-често срещаните симптоми са повишена температура, болки в крайниците, чувствителност на кожата и др. Боли ви да въртите очи, боли ви да разресвате косата си, имате суха кашлица без секрет – това са симптомите на типична остра респираторна вирусна инфекция. След известно време човек се чувства по-добре, но ако не се лекува, кашлицата се превръща от суха във влажна, температурата отново се повишава и започват да се отделят слузно-гнойни храчки. Най-вероятно това означава, че вирусната атака срещу организма е била преодоляна, но отслабеният от вируса организъм е получил вторична бактериална инфекция, напр. обикновен остър бронхит.

Разбира се, може да има първична вирусна пневмония, но най-често след известно време след вирусите идват микробите и тогава трябва да се предпишат антибиотици. Те се наричат вторични инфекции. Това може да е отит на средното ухо, максиларен синузит, друг синузит и т.н. Ето защо най-важният принцип: От самото начало, от първия ден на заболяването, никога не трябва да приемате антибиотици сами, можете само да си навредите и да се подготвите да защитавате микробите, защото те ще „научат“ добре лекарството, което сте погълнали толкова безразсъдно като самолечение.

Въпреки този факт 46% от жителите на Руската федерация са „твърдо убедени“, че антибиотиците могат да убиват както вируси, така и микроби. Това е фундаментална грешка, която първо води до ненужни разходи за лекарства, а след това до намаляване на защитните свойства на собственото тяло. За щастие в Руската федерация антибиотиците вече се продават в аптеките само с лекарско предписание.

Какви са опасностите от тях?

Разбира се, антибиотиците могат да причинят много усложнения, както и всяко друго лекарство. Но лекарите знаят, че антибиотиците, предписани по показания, спасяват живота на човека и положителните им ефекти далеч надвишават възможните, но не и необходимите странични ефекти.

Неприемането на антибиотици в случай на чума, антракс, холера или просто септичен процес, причинен от стафилококи, може да унищожи човека, а съгласието да ги приемате по лекарско предписание може изобщо да не предизвика никакви странични ефекти. Но дори и да се появят странични ефекти, какви са те?? Кои са най-честите странични ефекти?? Те са:

1. дискомфорт в корема и чувство на гадене;
2. Стомашно-чревни смущения, най-често диария или нестабилни изпражнения;
3. от време на време се появяват алергични реакции, най-често кожен сърбеж или уртикария.

Всеки антибиотик има свои собствени характеристики, свой начин на комбиниране с други лекарства и свое отношение, когато се приема от различни групи. Най-често има ограничения при приема на антибиотици от бременни и кърмещи жени и малки деца.

Така че, ако ви е предписан антибиотик по някаква индикация, попитайте лекаря си за всички подробности за приема му и прочетете внимателно инструкциите. Някои антибиотици се използват веднъж дневно или дори 6 пъти дневно, за да се създаде необходимата концентрация на лекарството в кръвната плазма. Честотата на лечението зависи от степента на екскреция на лекарството.

Не бива да се забравя, че човешкото тяло не е самотно на този свят. В червата ни има нормална микрофлора, която ни позволява да се борим със случайни патогени, произвежда някои витамини и участва активно в изграждането на местния имунитет. При жените нормалната вагинална флора трябва да е кисела, а млечната киселина, която предпазва от патогени, се произвежда от бацилите на Дедерлайн.

Когато човек се лекува с антибиотици за инфекции, неизбежно е нормалната микрофлора да пострада от тези антибиотици, защото тя е също толкова уязвима, тъй като клетките на полезните микроби имат същите цели за въздействието на антибиотиците. Ето защо безразборното самолечение с антибиотици води до чревна дисбактериоза, вагинална дисбактериоза, която гинеколозите наричат гарднелоза, или бактериална вагиноза. Ето защо след всяко антибиотично лечение компетентните лекари предписват възстановително лекарство, когато е показано, за да се нормализира функцията на нормалната ни микрофлора.

Трябва ли курсът на лечение с антибиотици да бъде последван от възстановяване на имунитета и черния дроб??

Ако сте здрав човек и нямате симптоми или данни за хронична чернодробна и бъбречна недостатъчност, няма нужда от специфична доза антибиотици и от специално наблюдение на състоянието ви по време на лечението. Антибиотиците, дори и със странични ефекти, засягат метаболизма, но нямат значителен ефект върху имунната система.

В края на краищата имунитетът е комбинирана и координирана работа на нашите бели кръвни клетки, макрофаги, които улавят и унищожават чужди микроорганизми и ракови клетки. Имунитетът е свързан с антителата, произвеждани от плазматичните клетки. Имунитетът е система от цитокини и комплемент, система от лимфоцити, която е във връзка с останалата част от имунната защита. Антибиотиците не засягат нито един компонент на имунната система, така че няма нужда от специално възстановяване след кратък курс на антибиотична терапия.

Има обаче едно изключение от това правило. По-горе споменахме, че има специфични антибиотици срещу рак, като например блеомицин, които се използват като химиотерапия за спиране на размножаването на раковите клетки, които се делят изключително бързо. Ако се използва такъв антибиотик срещу тумори, той ще спре и възпроизводството на нормалните клетки, които се характеризират с изключително бързо и активно делене. В човешкото тяло това са клетките на червения костен мозък, които произвеждат кръвни клетки. Ако човек е лекуван дълго време с антибиотици като блеомицин и митомицин, той може да страда от имунен дефицит поради потискане на функцията на червения мозък.

За щастие, такива антибиотици се предписват при строги показания само от онколози и никога не се предписват за каквато и да е инфекция, защото ще причинят не само вреда, но и значителна вреда, и в същото време няма да излекуват инфекцията.

Същото важи и за функцията на черния дроб. Черният дроб е уникален орган, който може да се възстановява и регенерира, и дори е възможно здрав човек да дари собствения си черен дроб на роднина за трансплантация. След това лечение черният дроб ще се възстанови до необходимата степен. Не трябва да се дават хепатопротектори след прием на антибиотици, ако това е компетентно и правилно предписание от лекаря и човекът е здрав.

Може ли инфекция с микроорганизми да се излекува без антибиотици??

Разбира се, че можете! Антибиотиците се използват масово едва от 50-те години на миналия век, преди което човечеството някак си е успяло да оцелее. Освен това повечето бактериални инфекции са леки и можем да лекуваме същия бронхит, риносинузит, отит на средното ухо, без да използваме антибиотици. Например, при бронхит е показано пиенето на много топла алкална вода, приемането на витамини, отхрачващи средства, загряващи средства, муколитици и други терапевтични мерки.

Но има ситуации, в които антибиотиците са абсолютно необходими. Тези случаи са:

1. Хроничност на инфекцията, когато тя се „задълбочава“ и периодично се влошава;
2. когато човекът е заразен;
3. ако има усложнения от микробна инфекция.

Освен това антибиотиците са необходими при умерени или дори леки случаи при специални групи от населението, като например слаби, възрастни хора, хора с понижен имунитет и малки деца. И накрая, има заболявания, при които прилагането на антибиотици трябва да бъде задължително, и то във високи дози, интравенозно. В края на краищата това е буквално въпрос на живот и смърт. Това са гноен менингит, сепсис, бактериален ендокардит и други опасни състояния.

Как да използвате правилно антибиотиците?

Най-важното правило е да приемате антибиотиците, както е предписано от лекаря, като спазвате инструкциите. Съществуват два основни принципа на антибиотичното лечение: емпиричен и рационален. Емпиричното антибиотично лечение се прилага още в първите дни, когато все още не е известен точният причинител и не се знае към кой антибиотик е най-чувствителен. Вашият лекар обаче може да предположи, че тези симптоми са характерни за определено състояние и са причинени от определени микроби, за които се предписват широкоспектърни антибиотици.

Но преди да се предпишат антибиотици, пациентът трябва да се изследва емпирично. Например, ако има бронхит, трябва да се изследва отхрачваната храчка и да се направи бактериологична култура. След няколко дни колониите от патогени ще нараснат и ще бъдат изследвани за това към кои антибиотици са най-чувствителни. След това се назначава рационална антибактериална терапия, при която микробите се „удрят“ специално с антибиотика, който не понасят. Това е модерният, компетентен и правилен подход към антибиотичното лечение, предписан от лекаря.

В никакъв случай не трябва да предписвате антибиотици като форма на самолечение. На първо място, можем да сгрешим и да започнем да лекуваме вирусна инфекция с тях или да изчислим погрешно дозата дори в случай на бактериална агресия. Освен това практиката показва, че хората, които сами и без никаква цел се „отдават“ на всякакви антибиотици, след това трудно се лекуват, защото микроорганизмите, които те редовно тестват за резистентност, придобиват резистентност.

Има и друга грешка, дори ако лечението е предписано правилно. Някои хора се отказват от срещата и сами изтеглят антибиотика веднага щом се почувстват по-добре. Това е груба грешка: в крайна сметка се отказвате от лечението в решаващ момент, когато микробите може би още не са унищожени, но са временно отслабени. Ако концентрацията на лекарството в кръвната плазма и тъканите се понижи, микробите могат в крайна сметка да надделеят над неподдържаните защитни сили на организма и болестта да се върне отново, в още по-утежнена форма, или да придобие хроничен ход.

Ето защо трябва да се лекувате с антибиотици в дозата и за времето, предписани от вашия лекар. Ако се почувствате по-добре, това не е причина да спрете самостоятелно приема на антибиотици.

Друг много важен момент. Всяко лекарствено вещество има освен своето собствено, търговско или промишлено наименование и международно непатентно наименование (INN), което съдържа наименованието на активното вещество. Например ацетилсалицилова киселина. Съществуват десетки или стотици лекарства, всяко от които съдържа тази ацетилсалицилова киселина. Вземете например така наречената „сърдечна“ ацетилсалицилова киселина, която се предлага в ниски дози и разрежда кръвта.

Сред търговските наименования можем да открием такива лекарства като Aspirin-Cardio, Acecardol, Sanovasc, Thrombo ACC, Trombopol и други. Няма разлика между тях, всички те съдържат ацетилсалицилова киселина в една и съща доза, но са произведени от различни компании и следователно са с различно качество.

Същото важи и за антибиотиците. Например съвременното профилактично лечение на вторична бактериална пневмония, ако пациентът има феномен на „замръзнало стъкло“ при компютърна томография на белите дробове, което може да показва пневмония от ковид-19, предполага предписване на азитромицин. Той се произвежда от няколко местни и чуждестранни компании и затова е необходимо да се обърне внимание на най-ефективното лекарство, което се произвежда от лидерите на международната фармацевтична индустрия. В случая с азитромицин това е Sumamed. Не търсете най-евтините антибиотици – погрижете се за здравето си.

Микробите са обявили война на антибиотиците? Какво означава това??

Това означава, че няма нужда от паника. Милиони години микробите са се борили с естествените антибиотици и фактът, че през последните 70 години хората са започнали да ги произвеждат в големи количества, не е дал нищо ново. Това е борбата за съществуване на един нормален микроб. Да, вярно е, че дългогодишни и стари антибиотици, които са били изключително ефикасни преди 70 години, сега се смятат за слаби.

Защо се случва това?? Просто защото патогенните бактерии живеят няколко часа и след това се разделят наполовина. Една зародишна клетка може да създаде 1000 поколения за една година и по този начин всяко поколение може да съдържа мутации, както добри, така и лоши за зародиша.

Микробите с мутации, които им позволяват да бъдат устойчиви на антибиотици, имат голям шанс да оцелеят. Това обяснява появата на резистентност към лекарства. В някои случаи бактериите имат толкова интересни мутации, че могат да използват антибиотични молекули, дори като хранителна среда. Това обяснява появата на т.нар. болнична флора. Типичният бацил Pseudomonas може да се счита за представител на тази мутация. Тя се е научила да оцелява в най-лошите условия: в отделенията за интензивно лечение рутинно се използват ефективни антисептични препарати, стаята се облъчва с ултравиолетова светлина и на пациентите се дават най-сериозните антибиотици. Въпреки това болничните щамове на Pseudomonas bacillus са се научили да оцеляват и да се размножават дори при тези на пръв поглед най-неблагоприятни условия, които със сигурност биха унищожили същия щам Pseudomonas, взет преди 50 години.

Можем да предположим, че микробите постепенно си отмъщават. Например дори в наши дни над четвърт милион души умират всяка година от туберкулозен бацил, който е развил резистентност към лекарства. Темповете на разработване на нови антибиотици постепенно намаляват, което предполага, че „антибиотичната ера“ скоро може да приключи.

Колистинът, който е открит още през 1949 г., се смята за един от най-силните резервни антибиотици в момента. Дори и днес, тя се обръща към, ако най-силните антибиотици не помагат. А сега, през ноември 2015 г., е установено, че микробите обменят специален ген помежду си, който предава устойчивост към действието на колистин. Между другото, появата на този ген не е станала без човешка намеса: Колистинът се е използвал широко във ферми, където се е отглеждал добитък, и това е дало възможност на микробите да „експериментират“ с материала и да правят свои собствени „изводи“. Постепенно този ген за резистентност се разпространява по целия свят.

Отговорът може да бъде само безкрайна надпревара за изобретяване на нови антибиотици, нови класове лекарства, които да се борят с бактериите, или използването на специални вируси, които са безвредни за хората, но се хранят с микроорганизми. Тези вируси се наричат бактериофаги.

Заключения

В заключение, за да обобщим гореизложеното:

1. никога не трябва да приемате антибиотици като самолечение, а само по лекарско предписание;
2. Ако са ви предписани антибиотици, трябва стриктно да спазвате дозировката и продължителността на лечението;
3. Не е добра идея да съхранявате антибиотици в домашната си аптечка, за да ги давате на близките си, или да съветвате някого да приема остатъци от лекарства, тъй като само ще си навредите;
4. Не бива да молите Вашия лекар да Ви даде антибиотици, ако той не смята, че това е необходимо;
5. Забранено е използването на тези лекарства при вирусни инфекции;
6. ако все още се предписват антибиотици, след емпирична стъпка трябва да изолирате патогена и да го тествате за чувствителност към антибиотици, едва тогава можете да започнете да го лекувате рационално;
7. След като се почувствате добре, никога не трябва да спирате приема на антибиотици;
8. ако имате избор, потърсете по-скъпо вносно лекарство от европейски, американски или големи индийски компании. Не избирайте ултраниската цена: тя може да означава ниско качество и ниска ефективност;
9. След като сте били лекувани с антибиотици, е препоръчително да приемате препарати за възстановяване на чревната микрофлора, които се наричат еубиотици и съдържат живи полезни бактерии, както и средата, в която те се развиват добре. Това са лекарства като Hilac-Forte, Linex, Bactisubtil, Bifidumbacterin и други.

Като следвате тези прости съвети, можете да останете здрави, да приемате правилно антибиотиците си, когато са ви показани, и да избегнете проблемите с резистентността на микробите.