Какво представлява менингитът и 10 мита за менингита и как да ги разсеем

Ако отидем в клиниката заради интереса и попитаме детски или възрастен невролог или невролог (както се казваше), те ще ни кажат, че рядко се занимават с менингит и основно лекуват последствията от него, ако останат след болестта. С менингит като остро заболяване най-често се занимават лекарите от спешна помощ и специалистите по инфекциозни болести.

Хората с остеохондроза, болки в гърба, главоболие от напрежение и други проблеми посещават невролог. Но менингитът и енцефалитът са сериозни възпалителни атаки на централната нервна система и могат да бъдат фатални или инвалидизиращи, ако се лекуват тежко или се пренебрегват. В СССР менингитът се наричаше „или умри, или бъди глупак“. Това е отчасти вярно в случай на тежко заболяване и нелекувано, но съвременната медицина е в състояние да лекува менингит, и то доста успешно.

Какво представлява менингитът?? Кои факти са верни и кои са митове или измислици? В този материал сме събрали най-разпространените митове за менингита, които са около десетина, и всеки мит е придружен от коментарите на невролог, който е прекарал много време в лечение на пациенти с менингит. Като тийнейджър, по време на обучението си по медицина, авторът се заразява с вирусен менингит, диагностицира се и отива в инфекциозна болница. Както може да се съди по качеството на цитираните материали, авторът не е „нито мъртвец, нито глупак“.

Какво представлява менингитът?

Менингитът се отнася до инфекциозните заболявания на централната нервна система и се проявява със серозни или гнойни лезии на мозъчните обвивки, с развитие на съответните възпалителни и неврологични симптоми. Това е цяла група от заболявания, които, както ще видим по-късно, могат да бъдат причинени както от вирусни, така и от бактериални агенти, понякога специфични (напр. сифилитичен менингит при новородени). В някои случаи менингитът се причинява от протозои и дори гъбички. Колкото по-лоша е имунната система на пациента, толкова по-голям е рискът от заразяване с менингит от безобидни или опортюнистични патогени. Така при заразените с ХИВ пациенти, особено при тези със СПИН, менингитът се причинява от почти всяка бактерия или гъбичка, като протича тежко и има непредсказуем изход.

Както знаем, висшите органи на нервната система са главният и гръбначният мозък. Те не се намират само в черепната кухина или в гръбначния канал, а са заобиколени от няколко менинги. Има твърда мембрана, дура матер, и най-дълбоката, вътрешната, мембраната на паяка. Ако тези мембрани се възпалят, възниква менингит. Специалистите го наричат пахименингит, когато е възпалена твърдата, външна мембрана, и лептоменингит, когато е възпалена меката мембрана.

Всички знаем колко мъчителен може да бъде възпаленият пръст, как той се зачервява, подува и кара пациента да прекара безсънна нощ, преди да изтича при хирурга в клиниката. А сега си представете, че по абсолютно същия мъчително болезнен начин абсолютно цялата глава се пръсне. Ето защо тежкият, класически менингит е едно от най-болезнените и мъчителни страдания в цялата медицина. Пациентът изпитва силна болка, тъй като менингите са много добре снабдени с чувствителни нерви и добре поглъщат болковите импулси.

Какво може да представлява менингитът?

Менингитът може да се появи внезапно, когато детето е напълно здраво, или да бъде вторичен или дори хроничен и да продължи дълго време, но обикновено в по-лека и не толкова тежка форма. Вторичният менингит възниква като усложнение на дете, което е прекарало морбили, варицела и паротит или заушка. Това са вирусни менингити и родителите на деца с тези инфекции трябва да внимават. Менингитът може да възникне при възрастни като усложнение на грип и дори, както показват съвременните данни, след тежка коронавирусна инфекция.

Ако по мембраните на мозъка се натрупа гной, менингитът се нарича гноен менингит. Ако няма гной, а мозъчната обвивка е възпалена без гной, менингитът се нарича серозен. Това може да се установи само чрез лумбална пункция. Лекарите в болницата правят пункция между лумбалните прешлени и вкарват игла в пространството между мембраните. В него циркулира цереброспинална течност, която се взема за анализ. Можете веднага да определите дали течността в епруветката е мътна или бистра. Ако течността е мътна, най-често става дума за гноен, бактериален или микробен менингит. Ако е ясен, вероятно става дума за вирусен менингит.

Както всяко заболяване, менингитът може да бъде тежък, умерен или лек. Леките и средно тежките случаи все пак трябва да бъдат приети в специализирана болница за инфекциозни болести, отделение по невроинфекции. Тежкият менингит се лекува в интензивното отделение. При детето дори лекият менингит изисква интензивно отделение за внимателно наблюдение, тъй като менингитът при децата може да бъде по-тежък. Пациентите с отслабен имунитет, напр. с гъбичен менингит при ХИВ инфекция, могат да имат хронично протичане на заболяването, което продължава с години.

Как можете да се заразите и как се развива менингитът?

Менингитът, особено вирусният менингит, най-често се предава по въздушно-капков път, като остра респираторна инфекция. Но понякога менингитът се предава чрез мръсна вода, особено в бедните страни с горещ климат. Гнойният менингит може да възникне, когато инфекцията се пренесе от основното огнище чрез кръвта, т.е. по хематогенен път, в централната нервна система. Класически пример е цирей на лицето, когато гнойната пръчица навлиза във вените, от които кръвта се оттича в черепната кухина, в т.нар. венозни синуси. Именно от такъв менингит и последвал сепсис умира гениалният Български композитор и пианист Скрябин.

Гнойният менингит се среща и при хора с напреднали инфекции на УНГ органи, т.е. с максиларни синуси, фронтит, етмоидит и особено с хроничен гноен отит. В последния случай менингитът се нарича отогенен, а възпалението засяга мембраните на мозъка, започвайки от темпоралната област, където се намира органът на слуха, който е засегнат от гнойта.

Когато черепната кухина на пациенти, починали от гноен менингит, се отвори, гнойта покрива полукълбата и основата на мозъка като шапка. Мозъчните съдове са рязко напрегнати, разширени и пълни с кръв, защото са раздразнени от възпалителния процес. Микробите отделят различни токсини, а възпалителният процес причинява прекомерно количество гръбначно-мозъчна течност или CSF. Съдовите сплетения, които произвеждат цереброспиналната течност, също са раздразнени.

Увеличаването на количеството течност в затворената система рязко повишава налягането и дразни мозъчните структури. Засегнат е центърът за терморегулация, а повишеното налягане в мозъчната обвивка активира центъра за повръщане. Това се проявява чрез т.нар. синдром на вътречерепната хипертония. След набъбването на мозъчната мембрана кръвоснабдяването на мозъка, насищането му с кислород и глюкоза, т.е. т.нар. мозъчна перфузия, намалява.

Признаци на възпаление в цереброспиналната течност и диагноза

Всъщност течността, взета по време на пункцията, дава окончателен отговор на въпроса дали пациентът има менингит или не, и ако има, какъв е той. пациентът може да се представи с ясна клинична картина и свързани симптоми, но е невъзможно да се постави диагноза без изследване на цереброспиналната течност и пункция.

Ако пациентът има вътречерепна хипертония, CSF се изхвърля под високо налягане, което лекарят може да види с един поглед. Интересно е, че самият процес на пункция, т.е. освобождаването на излишната течност, носи незабавно облекчение на пациента, главоболието намалява и пункцията е не само диагностична, но и терапевтична.

Прекалено бързото освобождаване на големи количества CSF и свързаното с това бързо спадане на хидростатичното налягане в затворена система обаче не е приемливо. Това води до факта, че компресираните от свръхналягането на ликьора мозъчни структури (защото ликьорът като течност е практически несвиваем, и следователно компресираната мозъчна тъкан) могат да увеличат обема си, но в черепната кухина те не могат да растат. Това може да доведе до различни видове животозастрашаващо заклещване на различни области на мозъка в твърдата структура на черепа. Ето защо е строго забранено да се изправяте след пробождането и да ходите още повече.

Окончателната диагноза се поставя след бактериологични и вирусологични изследвания на ликвора, PCR реакции, микроскопия, биохимичен анализ на ликвора или рутинна бактериологична култура.

Повече за митовете

Сега, въоръжен с минимални познания за това какво е менингит, читателят може да разбере кой факт е мит и кой е реалност. В случай на определени затруднения ще коментираме някои въпроси. Така че…

Мит 1: Менингитът засяга само тези, които ходят без шапка.

Това е най-устойчивият мит, с който родителите често плашат децата, когато не преминат навреме към зимни покривала. Изглежда, че директната хипотермия на главата води до изстудяване точно на това, което е в главата: мозъка и неговите мембрани, което „би трябвало“ да причини менингит. Всъщност това не е вярно. Ходенето без шапка по време на студ може да доведе до измръзване на космените фоликули на кожата и човек завинаги да остане плешив, освен ако не му бъде трансплантирана коса. Той може да измръзне върховете на ушите, те да станат черни, след това да паднат и човекът да остане с обезобразени уши за цял живот, освен ако не получи помощ от пластичен хирург.

Достатъчно е да изплашиш децата. Страхът от оплешивяване за цял живот или от глухота е много по-голям от страха от някакъв неясен менингит.

От друга страна, в тази заплаха има известна доза истина: колкото по-често човек страда от хипотермия, толкова по-голям е рискът да се зарази с респираторна вирусна инфекция, а отслабеният организъм може да хване грип, същия остър гноен отит или френит, възпаление на челните синуси, и тогава заплахата от менингит става съвсем реална.

Мит 2: „От менингит не се умира

Това е много глупав и много опасен мит. Той прави човека лекомислен и небрежен. Ако не се лекува, менингитът може да бъде фатален, особено при гнойни, тежки случаи, при деца или отслабени хора. Такъв гноен менингит, дори да премине сам, оставя груби сраствания по менингите и като усложнение може да доведе до бактериален сепсис.

Най-опасни в това отношение са менингококите, които по структура и класификация са много сходни с гонококите, тъй като и двата вида принадлежат към рода Neisseriae. При децата менингококовият менингит, менингококовата септицемия, когато микробите се размножават в кръвта, може да бъде фатален в рамките на часове. Смъртността при пациенти с гноен менингит е средно около 10 %, въпреки лечението (!). Тази цифра е много висока.

Мит 3: „Менингитът е заболяване само в детска възраст“

Това е просто още една глупост. Тя привлича вниманието на възрастни, които смятат, че няма от какво да се страхуват, и напразно. Менингитът е заболяване, което засяга хора от всички възрасти. Децата са изложени на риск, както и имунокомпрометираните и възрастните хора. Ситуацията се влошава от факта, че малките деца често не са ваксинирани срещу всички инфекции, които могат да причинят менингит. В резултат на това децата се разболяват от менингит много по-често, в пъти по-често от възрастните. А менингитът е най-опасен за бебета на възраст под един месец. Съществува и втори критичен период: между 3 и 8-месечна възраст, когато на много бебета, особено поради изкуственото хранене, липсват майчините антитела, които здравите бебета предават с майчиното мляко и ги предпазват от инфекции.

Въпреки това менингитът при децата трябва да се обсъжда по-подробно, а следната информация ще бъде много полезна за родителите.

Менингит при деца: какво трябва да знаят родителите

За разлика от възрастните, менингитът при децата има свои специфични характеристики и колкото по-малко е детето, толкова по-трудно е за родителите да подозират това конкретно заболяване, а при дете през първата година от живота, а още повече при бебе, болестта може да придобие стерилни и напълно нетипични за възрастните форми.

Честотата на менингит при децата е доста висока. Средно 1 на 10 000 деца се разболява всяка година; 90% от тях са на възраст под 5 години. Следователно „шансът“ едно дете да се разболее преди да навърши 5 години е 1:2000. В 60% от случаите заболяването е под формата на серозен менингит, а в 40% – под формата на гноен менингит.

Най-честият бактериален менингит при бебето се причинява от менингокок (почти 50 %), следван от бактерията Haemophilus influenzae (бацил), пневмококова инфекция, която се предава по въздушно-капков път. Стафилококовите, стрептококовите, салмонелозните и кандидозните менингити са с по-висок дял при кърмачетата и новородените, които се предават по контактен и интрапартален път.

Много по-рядко се срещат бактериални менингити, като клайзиелоза, ешерихиоза и протоезов менингит. При тези видове патогени се наблюдава висока смъртност, особено при деца под една година.

Освен бактериални, има и вирусни причини. Ентеровирусният менингит се среща най-често. Възможни форми на грип, предавани по време на епидемии.

Клинична картина при деца

Менингитът е едно от заболяванията, които започват остро както при възрастни, така и при деца. Първите причини за това остро начало са известни: прекомерно натрупване на цереброспинална течност срещу инфекциозно-токсична лезия.

Признаците на менингит при деца включват следните синдроми

1. Общи инфекциозни и интоксикационни прояви. Те включват повишена температура, втрисане, летаргия, слабост и липса на апетит. Бебето отказва да се кърми;
2. Общи церебрални симптоми. Причинява се от хиперпродукция на цереброспинална течност и повишено вътречерепно налягане;
3. менингеален синдром. Появява се вследствие на възпалителни лезии на мембраните. Всеки лекар трябва да може да разпознае този синдром, защото без него диагнозата менингит става съмнителна.

Преди да бъде разгледан подробно всеки тип синдром на това заболяване, е необходимо да се опишат характеристиките на проявлението на заболяването при деца на различна възраст.

Как се проявява менингитът в зависимост от възрастта на детето?

При бебетата през първата година от живота, и особено при недоносените и слабите бебета, няма специфичност на признаците, особено в началото на заболяването. Менингиалните симптоми са леки, а основните проблеми са общите мозъчни симптоми и общите инфекциозни симптоми. Бебето става неспокойно, температурата му се повишава и повръща много. Симптомите на менингит при бебета и деца често са немотивиран плач, често обръщане на главата назад, конвулсии. Хиперестезията е често срещана. Менингиалните симптоми се проявяват ясно на втория, понякога дори на третия ден от заболяването.

Това може да се провери по подутия фонтанел и напрежението на шийните мускули. Менингитът при новороденото може да не се прояви изобщо, а само с подута фонтанела, плач и повишена температура. В по-късния период, 3-5 дни, при децата от първата година от живота се наблюдават по-късни симптоми: депресия на съзнанието, забавен сърдечен ритъм, като признак на повишено вътречерепно налягане, дихателни нарушения.

При по-големите деца (2-3 години) признаците на менингит са по-ясни и категорични. Първо се появява комплексът от менингеални симптоми, който се развива на фона на общите инфекциозни прояви, а понякога инкубационният период е директно последван от менингеални симптоми, особено при подостро протичане и менингит с гъбична етиология.

По-късните признаци на менингит включват такива видове нарушения като появата на огнищни неврологични симптоми и нарушено съзнание, което показва прогресия на заболяването.

Общи инфекциозни прояви

Те включват повишена температура до фебрилни (38-39) градуса, адинамия, отказ от гърди или храна, бледност, задух. Пулсът може да се колебае, кръвното налягане може да се колебае. Обривът е рядкост при първичния менингит, но при ентеровирусния менингит може да има предшестващо разстройство на изпражненията. Така се прекратява инкубационният период на заболяването.

Генерализирани церебрални симптоми

То се характеризира с дифузно, пулсиращо главоболие с много висока интензивност. Ако бебето е на по-малко от една година или на по-малко от 2 години, това може да доведе до „мозъчен тумор“. Монотонният и непрестанен плач в една нота се нарича това.

Характерен симптом е повръщане без предшестващо гадене, внезапно, несвързано с приема на храна и без облекчение. Възможно е да има и нарушения на съзнанието под формата на зашеметяване или дори психомоторна възбуда.

Децата понякога получават припадъци, което почти никога не се случва при възрастните.

Менингиален синдром

Причините за този синдром са възпаление на мембраните на мозъка и токсини от бактерии при висока температура и интоксикация. Този синдром може да се характеризира с

1. напрежение или скованост на мускулите на шията (вижте по-долу как да ги разпознаете);
2. Принудителна стойка: краката на детето са прибрани, главата е наклонена назад, ръцете са свити в лактите и прибрани към тялото, краката са свити в коленете и бедрата. Тази поза намалява рефлекторното напрежение на сухожилията и намалява болката;
3. Хиперестезия: дразнене от светлина, звук, докосване. Детето плаче, когато се опитва да влезе в контакт с него;
4. Фонтанелата набъбва като признак на високо вътречерепно налягане;
5. острата болка се появява при сътресение на главата, при опит да се натиснат изходните точки на черепните нерви и при леко потупване на зигоматичната дъга (рефлекс на Бехтерев).

Как да се държим след освобождаване от отговорност?

Родителите често не знаят какво да правят, когато детето им бъде изписано от болницата. Разбира се, не става дума за състояние като менингит при новородено, а при по-големи деца. Трябва да се предприемат следните мерки:

1. Насочване към детски групи след изписването най-рано след 2 седмици;
2. Учениците се освобождават за 6 месеца от физическо възпитание и други натоварвания (напр. училищно градинарство);
3. Предоставя се шестмесечно освобождаване от ваксинации;
4. Препоръчва се спа процедура.

Нормален контролен преглед от детски невролог в продължение на 3 години след заболяването.

Успешното и бързо възстановяване зависи от бързината и навременността на диагнозата и започнатото лечение. А това е възможно само ако родителите разполагат с медицински познания, за да гарантират, че хоспитализацията няма да се забави. И родителите никога не трябва да отказват лумбална пункция, защото тя е единственият и сигурен начин не само да се постави правилната диагноза и да се започне лечение, но и правилният начин да се помогне на бебето незабавно, като се намали главоболието.

Мит 4: Менингит е „когато главата боли много

Това не е мит. Това е абсолютната истина, но все още е непълна. Както казахме, при менингит главоболието е изключително силно, но също така главоболието може да бъде при отит, максиларен синузит и мигрена, но при менингит главоболието има свои собствени характеристики. Пациентът с менингит се разболява остро и може да отбележи не само деня, но дори и часа на появата на главоболието. Така че, ако каже на лекаря, че се е разболял 20 минути след пет вечерта, това е всичко.

Първите признаци на това заболяване са много сходни с тези на обща инфекция, грип или респираторна вирусна инфекция. Менингитът, както серозен, така и гноен, се характеризира с втрисане, висока температура, т.е. треска, летаргия, обща слабост, леко главоболие в началото и липса на апетит. Но в същото време пациентът се оплаква от прекомерна чувствителност на кожата и трудности при четкане или обличане. Съществува интересно явление, наречено хиперестезия. Пациентът се дразни от силен шум, ярки светлини. След един или два часа всички тези симптоми започват да се засилват драстично и се появява мъчително главоболие.

За главоболието при менингит

Всички пациенти, които имат ярка и класическа клинична картина на менингит, без изключение описват главоболието като най-лошото в живота си. Главата не боли на едно място или от едната страна на главата, както при мигрена. Боли цялата мозъчна част на черепа – от очите и ушите до задната част на главата. Няма нито една област, в която да няма болка. Болката не пулсира, не спира и не намалява. Усещането е сякаш главата на пациента се изпомпва с помпа и е на път да се пръсне. То е постоянно, изключително тежко и без нито един ясен интервал.

Ако си спомним, че има и треска и признаци на интоксикация, болката е изключително изтощителна. За тази болка се дължи на факта, че прекомерното производство на гръбначно-мозъчна течност, която е под високо налягане, силно дразни богатите нервни окончания на менингите. Дори приемането на най-силните противовъзпалителни лекарства: ибупрофен, парацетамол, аспирин или дори най-силния Кетанов, няма да има ефект.

Да, те могат да намалят възпалението като причина за прекомерното налягане на течностите, но не могат да направят нищо за вече натрупаното високо налягане на течностите. Ето защо хората с такова главоболие страдат от безсъние; всяко движение на тялото в пространството, ставане от леглото, дори най-нежният опит да се обърнете, предизвиква още по-силно главоболие, защото възпалените мембрани, притиснати от излишната течност, започват да се тресат.

Ако някога сте имали остър пристъп на лумбаго, ишиас или болки в долната част на гърба, представете си, че ви боли цялата област на главата и няма как да изчезне. А при лумбалната пункция пациентът може да намери позиция, в която да се чувства по-добре. Няма такава позиция при менингит.

Дори при умерено протичане на менингита пациентът е напълно лишен от сън и няма апетит. Запекът се появява, тъй като и най-малкият опит да се използва тоалетната води до силно главоболие. Защото всяко стягане на корема повишава не само вътрекоремното налягане, но и вътречерепното налягане.

Още на този етап самият пациент може да бъде убеден, че става въпрос за менингит. Той може просто да се опита да предизвика така наречените зигоматични симптоми на Бехтерев. Можете просто да докоснете скулата си, която се намира под окото, близо до външния ъгъл на окото. Потупването може да се извършва просто с огънат пръст, въпреки че невролозите го правят с неврологично чукче. Ако е налице менингит, се наблюдава рязко сътресение на мозъка и всеки удар с пръст по скулата е последван от експлозивна болка в цялата глава.

Само с тези симптоми човек може да повика линейка и да заподозре менингит. Но за потвърждаване на диагнозата е необходима хоспитализация и лумбална пункция. Но има и друг признак на менингит, който може да бъде открит от самия пациент: така нареченото централно повръщане. Какво е то??

За централното повръщане

В случай на нормална чревна инфекция отравянето първо предизвиква гадене, последвано от повръщане. При менингита няма гадене. Причината е, че повишеното вътречерепно налягане дразни рецепторите на центъра за повръщане, които се намират дълбоко в мозъка. Организмът се опитва да се освободи от допълнителната течност чрез повръщане, но, разбира се, гръбначно-мозъчната течност циркулира в ограничено пространство и повръщането не е от никаква полза.

Тъй като центърът за повръщане е пряко раздразнен от самия себе си, без участието на стомашно-чревния тракт, при менингит обикновено няма предшестващо гадене и такова повръщане се нарича централно повръщане.

Пациентът внезапно изпитва повръщане, много силно, избликващо повръщане в присъствието на силно главоболие. По този начин повръщането се изхвърля, където и да се появи, тъй като пациентът изобщо не знае, че след секунда ще повърне бурно и силно. Такова церебрално повръщане се появява само след главоболие, то не е ранен признак и може да се появи на втория и третия ден. Мозъчното повръщане е тревожен симптом на сериозно състояние, което изисква спешна хоспитализация.

Други симптоми: обвивка, симптоми на напрежение…

Какви други симптоми са характерни за менингита? Вече споменахме по-горе, че това е свръхчувствителност от всякакъв вид. Пациентът има чувствителна кожа, не понася светлина и звук и ги намира за неудобни. Това се дължи на факта, че чувствителните зони на мозъчната кора са претоварени от болковите импулси от възпалените мембрани и нормалните импулси от обширното рецепторно поле на кожата и сетивните органи, които мозъкът вече не е в състояние да обработва.

Пациентът с менингит се нуждае от пълна тъмнина, пълна тишина и хладна стая. Всеки път, когато тялото се докосва, то е изключително неприятно; този симптом изчезва само заедно с главоболието.

Друг отличителен белег на менингита е менингеалният синдром или специфичен комплекс от симптоми, причинени от възпалените мембрани на мозъка. Смисълът му е в пренапрежението на напрегнатите мускули и сухожилия, които получават допълнителен тонус поради възпаление на обвивките. Може да се разглежда като мускулен отговор на интензивното бомбардиране на проприорецепторите на сухожилията с болка.

Менингитът се открива най-лесно при малки деца. Това е характерната поза, която обичаха да рисуват върху страховитите тапети в клиниките, говорейки за менингит. Детето лежи настрани с отметната назад глава, прибрани крака и сгънати на гърдите ръце. Тази поза се заема несъзнателно от човека, защото тя облекчава напрежението на най-дългите сухожилия, а при менингит ръцете и краката не се дърпат толкова силно. Най-често такива симптоми на обвивката могат да бъдат открити чрез изследване на тилните мускули.

Пациентът лежи по гръб без възглавница, а лекарят го моли да отпусне врата си колкото е възможно повече. След това лекарят вдига главата на пациента без чужда помощ и се опитва да постави брадичката му на гърдите. Всеки нормален, здрав човек може лесно да направи това. Но ако мускулите на врата са напрегнати, брадичката няма да докосне гърдите. Оставя се пролука, в която може да се поставят един, два или дори три кръстосани пръста. Съответно колкото повече пръсти могат да се вмъкнат в тази празнина, толкова по-голяма е сковаността или напрежението на тилните мускули и толкова по-тежки са симптомите на менингита.

Всички тези признаци са от съществено значение и ако са обяснени добре и правилно, те са разбираеми и за хора без медицинско образование. Разбира се, има и други симптоми, които не могат да бъдат открити при леглото на пациента. Например нивото на гръбначномозъчното налягане, което може да се определи само чрез лумбална пункция. Изследването на цереброспиналната течност е задължително, тъй като различните видове менингит променят по различен начин състава на цереброспиналната течност.

Менингитът е интересно заболяване: задължителният и абсолютно необходим метод за диагностика, известен като лумбална пункция, почти винаги освен необходимата и важна за лекаря информация (прозрачност и цвят на ликвора, изтичането му на капки или струи) носи първото и значително облекчение: главоболието рязко намалява. Затова лечението на менингит при възрастни започва с лумбална пункция.

Мит 5: „Менингитът не може да бъде излекуван“!

Този мит е така наречената лъжа. Всеки менингит може да бъде излекуван, ако пациентът е с нормален имунен статус, диагнозата е поставена навреме и лечението е добре предписано. Друго нещо е, че различните видове менингит се лекуват по различен начин: вирусният менингит не се лекува с антибиотици, докато гъбичният менингит изисква предписването на специална противогъбична терапия, т.нар. фунгицидни или антимикотични лекарства. Всеки менингит трябва да се лекува в болница.

Както вече знаем, първото лечение е лумбална пункция. Заедно с това се предписва масивна противовъзпалителна терапия, като се вземат предвид противопоказанията. Обикновено обичайните нестероидни противовъзпалителни средства не са достатъчни и се предписват хормонални лекарства, като например дексаметазон интравенозно, капково. Той помага за облекчаване на главоболието при тежки случаи на менингит и рязко намалява тежестта на главоболието при гноен менингит.

При правилно лечение още на втория ден клиничните симптоми значително намаляват: интензивността на главоболието изчезва, телесната температура се нормализира, централното повръщане изчезва, пациентът възвръща апетита си. Това драматично подобрение настъпва, разбира се, при серозен менингит. При тежък гноен менингит е необходимо много време, за да се нормализира състоянието, но то неминуемо ще се подобри при правилен подход към антибиотичната терапия и рационално предписване на антибиотици. И как се лекува менингит при деца?

Лечението на менингит при деца също зависи от тежестта на заболяването и резултатите от изследването на гръбначно-мозъчната течност. При гноен менингит се показват антибактериални лекарства, а при вирусни лезии основата на лечението е антивирусна терапия. Как се лекува менингит при деца в болница? Ето някои принципи за лечение на млади пациенти, като за пример се използва гноен менингит:

етиотропна терапия. Веднага след поставяне на диагнозата трябва да се започнат антибиотици, но те не трябва да се дават преди пункцията, за да не се „размие“ диагнозата. „Периодът на размисъл“ преди прилагане на антибиотици трябва да бъде възможно най-кратък. На най-малките пациенти се дават апмицилин, гентамицин или амикацин, тобрамицин за алергии.

Цефалоспорини, левомицетин могат да се дават на деца на една година и повече. Карбапенемите, ванкомицинът и бисептолът са лекарствата на избор и резерв. Лекарствата трябва да проникват добре през кръвно-мозъчната бариера и да се натрупват в цереброспиналната течност. Понякога се налага антибиотиците да се прилагат ендолумбално, като за целта се прави терапевтична пункция.

Лечението на менингит при деца също включва:

1. инфузионна терапия за коригиране на загубата на вода и соли (включително повръщане);
2. антиконвулсивна терапия (седуксен, натриев тиопентал);
3. дехидратираща терапия за предотвратяване на мозъчен оток (манитол, лазикс);
4. Използване на хормони (дексаметазон) за облекчаване на мозъчния оток, диакарб;
5. корекция на DIC (интраваскуларна коагулация). Това са хепарин, трентал, протеазни инхибитори;
6. метаболитна терапия (витамини, ноотропи, средства за подобряване на микроциркулацията)
7. имунна терапия (използване на специална хиперимунна плазма, напр. антистафилококова, специфични имуноглобулини);
8. методи за екстракорпорална детоксикация (плазмафереза).

Вирусният менингит се лекува със специфични лекарства (ацикловир), препарати на интерферон и неговите индуктори.

Мит 6: „Менингитът е болест на бедните страни“.

Това, което е вярно, е вярно. По-горе писахме, че може да има огнища на менингит, които се предават чрез водата, например. Колкото по-лоши са санитарните условия, липсата на централизирано водоснабдяване и пренаселеността, толкова по-висока е честотата на всички инфекциозни заболявания, включително на епидемичен менингит. Също така имайте предвид, че дори в цивилизованите страни има много здрави носители, които могат да заразят хора с нисък имунитет. Колкото по-голяма е пренаселеността (училища, пансиони, казарми), толкова по-голям е рискът от заболявания. Това важи с особена сила за менингококовата болест.

Мит 7: „Няма ваксина срещу менингит!

Тъй като менингитът може да бъде причинен от различни патогени: бактерии, вируси и дори гъбички, е невъзможно да се измисли една обща ваксина. Съществуват някои много полезни ваксини, които могат да предпазят децата и възрастните от най-често срещаните и тежки форми на епидемичен менингит.

Основната ваксина е менингококова ваксина, като Mencevax. Тя не е включена в Националния календар за ваксинации, но е препоръчително да се постави и задължително трябва да се направи, ако наблизо има огнище на зараза.

Вторият вид ефективна ваксинация е пневмококовата ваксина и е включена в националния календар за ваксинация. Бебетата я получават безплатно, а възрастните трябва сами да се погрижат за пневмококовата ваксина.

Haemophilus influenzae също може да причини менингит. Този менингит е доста тежък, но патогенът заразява менингите много рядко, така че тази ваксина ще струва скъпо и не всеки частен център ще може да ви я постави, но в някои случаи си струва да се погрижите за нея.

И накрая, съществуват добре познатите антивирусни имунизации. Те включват противогрипни ваксини, ваксинации срещу паротит, морбили и левеола.

Всички тези ваксини са доста разпространени, а ваксините срещу морбили и паразити се поставят безплатно на децата, освен ако няма медицинска причина да не бъдат ваксинирани.

Мит 8: „След менингит винаги сте инвалид: „мъртъв или глупав“

Всеки читател вече е разбрал, че това не е така. Съществуват обаче редица сериозни усложнения, които следват пряко менингита, както и дългосрочни ефекти. Нека изброим някои от тях:

1. най-тежкото от ранните усложнения е мозъчният оток с последващото му разместване, което се проявява с потискане на съзнанието, развитие на фокални симптоми, парализа, дихателни и циркулаторни нарушения, нарушаване на функцията на черепните нерви. Отокът на мозъка с дислокация е една от най-честите причини за смърт от менингит;
2. Увреждане на вентрикуларния епидермис с развитие на възпаление – развитие на вентрикулит, това усложнение може да се развие при пневмококови и хемофилус инфлуенце инфекции;
3. септичен шок;
4. Преминаване на инфекцията от мембраните към мозъчното вещество, с присъединяване на огнищната симптоматика – развива се менингоенцефалит;
5. При тежък гноен менингит гнойните съсиреци или емболи могат да навлязат в мозъчната ликворна система и да запушат ликворните канали. Те могат да бъдат засегнати от сраствания, а пътищата, които отвеждат цереброспиналната течност, могат да се стеснят и дори да се разраснат. По този начин се развива едно от най-опасните усложнения, а именно оклузивната хидроцефалия.

Когато липсва пространство за изтичане на CSF към структурите, в които обикновено се абсорбира, или пространство за напускане на структурите, в които се произвежда, синдромът на вътречерепната хипертония започва да се развива бързо с прогресивна загуба на зрението, връщане на дифузно главоболие и фантомно повръщане. сърдечен арест, който също може да бъде фатален без незабавна неврохирургична намеса.

По-редки усложнения са мозъчен инфаркт, дължащ се на тромбоза на повърхностните венозни съдове или на артериите в кръга на кръвоносните съдове в основата на мозъка, и развитие на мозъчна хипотония.

Последиците от заболяването

Последиците често се изразяват в следните функционални увреждания, които са обратими:

1. церебрална астения. Бърза умора, слабост, умора на паметта. Детето и възрастните имат намалена концентрация на вниманието и затруднения в ученето. Появява се капризност, раздразнителност, лош сън;
2. Диенцефално разстройство. Възможно е да има нарушения в терморегулацията (хипертермия или периоди на понижена температура, ендокринни нарушения);
3. Астеноневротични разстройства: тревожност, кошмари, признаци на вегетативна дистония (треска, изпотяване);
4. Преходни ликворно-динамични нарушения под формата на остатъчна вътречерепна хипертония.

Постоянните органични ефекти на тежкия менингит включват:

1. Началото на симптоматична епилепсия;
2. пирамидни симптоми под формата на парализи и парези (частични парализи);
3. развитие на субкортикални хиперкинезии и акинетичен ригиден синдром (тремор, атетоза, хемибализъм, паркинсонов синдром).

Органичните лезии изискват продължителна рехабилитация с участието на невролог, учители, логопеди, специалисти по лечебна физкултура.

Мит 9: „Не е необходимо да се заразявате с менингит, ако нямате настинка

Предотвратяването на менингит, особено при децата, е трудно. Няма начин да предпазите бебето си от менингит.

Специфичната профилактика срещу менингококовата болест е ваксинация съгласно имунизационния календар или при опасност от епидемия (увеличаване на заболеваемостта с повече от 20 случая на 100 000 души). Методите за неспецифична профилактика включват саниране на хронични заболявания на УНГ органите и спазване на хигиенни правила: не пийте сурова вода, дръжте главата си изолирана в студено време и т.н.

Мит 10: „Менингит не се лекува два пъти“!

Ако сте прочели внимателно целия този материал, ще разберете абсурдността на този мит. Менингитът възниква по различни причини:

1. Човек в гореща страна може да пие мръсна, необработена вода и да се зарази с епидемичен вирусен менингит;
2. след това, след като се простуди и страда от хроничен гноен перфоративен среден отит, може да се разболее много години по-късно от втори, вече гноен отогенен, по-тежък менингит;
3. Няколко години по-късно той може да бъде ухапан от кърлеж и кърлежовият енцефалит може да се прояви като менингеална форма, т.нар. кърлежов менингит;
4. Няколко години по-късно същият нещастен човек може да се зарази с ХИВ, а 20-30 години по-късно, вече в стадий на СПИН, да получи гъбичен менингит.

Така че никой не е защитен от менингит, да не говорим за повторен менингит. Има болести, които, ако ги преодолеете веднъж, няма нужда да се притеснявате за тях. От историята знаем, че това са естествените дребна шарка, чума и антракс. За съжаление менингитът се причинява от твърде много различни микроби и не се създава имунитет.

Затова се надяваме, че този материал е бил полезен както за възрастните, така и за родителите на малки деца. Най-важното нещо, което трябва да запомните, е, че: ако имате остро начало, зигоматични симптоми на Бехтерев, дифузно главоболие, повръщане, скованост на врата, трябва незабавно да се обадите на линейка, без да губите време да седите в амбулаториите. Това ще спаси на вас или на вашето семейство и деца не само здравето, но и живота ви.