6-те най-добри лекарства за умора

*Преглед на най-доброто според редакционната колегия. Критерии за подбор. Този материал е субективен, не е предназначен за реклама и не трябва да се разглежда като ръководство за покупка. Преди да го закупите, е необходимо да се консултирате със специалист.

Нуждаят ли се хората от някакви лекарства или лекарства за умора? Изглежда, че в този въпрос има уловка, и с право. В края на краищата умората е толкова естествено понятие не само за хората, но и за всички живи същества, колкото и енергията. Умората е също толкова естествена, колкото и състоянието на сън и бодърстване, а най-доброто средство за справяне с умората е подходящата почивка.

Физиологичната умора може да се определи като чувство на мускулно и психическо изтощение, състояние, което изисква физическа почивка за мускулната система или продължителен нормален сън за възстановяване на мозъчната функция. След период на почивка здравият човек, възрастен или дете, усеща прилив на физически сили, готовност за действие или дори необходимост от действие, а резултатите от умствените усилия и плодовете на този интелектуален труд са по-валидни от тези на уморения и лишен от сън човек. Всичко това е вярно: здравият човек не се нуждае от лекарства за умора.

Съществуват обаче и форми на умора, при които дори дългата, привидно добра почивка не възстановява работоспособността. Това състояние медицински се нарича синдром на хроничната умора.

Такова заболяване е доста трудно за диагностициране, въпреки че проявите му са съвсем очевидни. Те включват физическа и умствена умора, неспособност за извършване на различни видове работа и бързо изтощение. Въпреки простотата на диагнозата обаче, тя може да бъде поставена само на базата на „остатъка“, като се изключат всички други причини за загуба на енергия. Това изисква много работа за лекаря и използване на различни видове диагностика: както лабораторни методи, така и инструментални, и методи за психологическо изследване.

Затова не приемайте, че ако пациентът няма скрити причини, проблемът е синдром на хроничната умора. Причината може да се крие в нещо съвсем друго, например в дълготрайно заразяване с червеи или в скрита желязодефицитна анемия. Затова, преди да започнем да описваме лекарствата, които се борят с умората, нека разгледаме най-честите причини за умора при лечението на вътрешни болести.

Причини за умора

Първото нещо, което ви идва наум, е липсата на време за почивка и сън. Човек, който е постоянно претоварен с работа и има твърде малко време да задоволи нуждата си от сън и мускулна почивка, постепенно става жертва на синдрома на хроничната умора. Какво ви кара да губите енергия? Ето някои от най-често срещаните причини. Между другото, не мислете за умората и синдрома на хроничната умора като за едно и също състояние. Както ще видим, IBS (синдром на хроничната умора) има малко по-различна причина, но разбира се, следните причини също допринасят за IBS.

Смущения на съня

Много важна група заболявания, които водят до липса на сън, разстройство на фазата на съня и безсъние. Това е тревожност, различни видове тревожни разстройства и депресия, появата на периоди на сънна апнея, когато поради ниския тонус на мускулите на ларинкса, фаринкса и мекото небце има периодична дихателна недостатъчност.

Ако пациентът се събужда по няколко пъти на нощ с адреналинови спазми и задушаване, за добър сън не може да става и дума. Затлъстяването, сърдечносъдовите заболявания и метаболитните нарушения водят до тези сънни апнеи. Захарният диабет и метаболитният синдром „Х“ са често срещани.

Недостиг на хранителни вещества

Следващата група заболявания е недостатъчният прием на вещества за пластичния метаболизъм или хранителни вещества. Това е въпрос на протеини, мазнини и особено на въглехидрати или енергийни донори.

Разбира се, в днешното цивилизовано общество не става дума за принудителни и продължителни периоди на гладуване, когато човек едва ходи или, както се казва, „умира от глад“. Това се дължи най-вече на монотонното хранене, системната консумация на бързи храни, сладки газирани напитки, консерви, консерви, колбаси, торти. Диетата на такъв човек е бедна на фибри, витамини и микроелементи. Пациентите се притесняват от хроничен запек, кожни алергични явления и прояви на чревна автоинтоксикация. Тези „бързи храни“ и закуски, които се редуват с дълги периоди на намалена физическа активност, са ключът не само към синдрома на хроничната умора, но и към по-сериозни заболявания. Животът на съвременния мениджър или на „офисния планктон“, който се състои от закуски, остеохондроза, лавина, запек и мускулни болки, много често води до това заболяване.

Анемия

Сред клиничните синдроми, които бързо водят до развитие на хронична умора, може да се спомене описаната по-горе анемия. Припомнете си, че анемията не е просто „недостиг“ на желязо, както понякога се смята. Анемията е състояние, при което обемът на кръвта е намален:

1. количеството на хемоглобина, т.е. на дихателния пигмент, съдържащ желязо;
2. Хематокрит, т.е. броят на червените кръвни клетки намалява, което води до хемодилуция или разреждане на кръвта.

И накрая, в тази единица обем може да има здрави, пълноценни червени кръвни клетки, но те просто са произведени твърде малко.

Анемията невинаги е придружена от бледност, задух, намалена поносимост към физически упражнения и други класически признаци. Много често анемичният синдром, чиито прояви се ограничават до хронична умора, е лек и може да бъде диагностициран само с лабораторни средства.

„Пристрастени към кофеина.“

Умората се дължи и на повишеното изтощаване на структурите на централната нервна система, причинено от отрицателната обратна връзка от злоупотребата с кофеин и стимуланти. Да, наистина, първоначално, с адекватна реакция, повишената консумация на силно кафе и чай, особено зелен чай с жасмин, сортове чай като Puer, води до повишена производителност. Но освен това, ако натоварването с кофеин продължи системно, организмът се лишава от времето, необходимо му за възстановяване, и скоро започва да отказва да работи с тази скорост.

Разбира се, злоупотребата с кофеин не води до пристрастяване, но трябва да се има предвид рискът от изтощение, церебрастенен синдром и раздразнителност.

Освен това излишъкът от кофеин води много години по-късно до дистрофия на миокарда и си спомнете поне примера с великия Оноре дьо Балзак, който е създал десетките томове на „Човешка комедия“, като е изпил около 40 000 чаши силно кафе през целия си живот, както са изчислили биографите му.

Хронична патология

И накрая, може да се мисли и за други заболявания. Те са:

1. хронично заразени с глаукома;
2. Алергични прояви, които са придружени от кожен сърбеж и лишават човека от сън;
3. Урологични инфекции и болести, предавани по полов път, с рязане и сърбеж;
4. всякакви признаци на намаляване на клетъчния и хуморалния имунитет: хронични форми на инфекциозно заболяване и носителство, HIV инфекция
5. злокачествени новообразувания;
6. чревна дисбиоза, причинена от приема на антибиотици под формата на самолечение;

От всички изброени по-горе разнообразни причини за хронична умора трябва да се изключат абсолютно всички. Синдромът на хроничната умора може да се диагностицира само когато е ясно, че лицето няма депресивни епизоди, няма онкологична патология, не злоупотребява с чай и кафе и не е анемично или болно по друг начин. Какви са признаците и критериите?? Трудно е да се постави диагноза въз основа на „нищо“.

Как се диагностицира синдромът на хроничната умора?

Естествено, диагнозата на този комплекс от симптоми се основава на множество оплаквания. Преди всичко това са:

1. постоянна, повтаряща се липса на бодрост на сутринта след привидно добър сън, състояние, което продължава;
2. може да има сънливост през деня, но лицето не може да заспи лесно или бързо дори след усилена физическа дейност;
3. раздразнителност и лошо настроение „от нищото“;
4. проблеми с паметта и концентрацията.
5. След това, след няколко седмици или месеци, към симптомите се добавят и соматични симптоми като тези:
6. цефалгия или главоболие;
7. намалена устойчивост към инфекциозни заболявания, чести болки в гърлото и възпаление на гърлото;
8. намалена имунна защита, изразяваща се в периодичен лимфаденит, главно в областта на шийните и аксиларните лимфни възли
9. Понякога се наблюдава дифузна болка в мускулите и ставите – пароксизми на миалгия и артралгия.

Важно е да се определи точната продължителност на заболяването. Този ясно изразен спад в работоспособността и видима умора, но без да е установено заболяване, трябва да продължи поне 6 месеца. Важното е, че тези симптоми не могат да бъдат обяснени и нямат причина.

Това са така наречените „големи“ или задължителни критерии за тази диагноза. Всички останали симптоми, които са описани по-горе, се наричат „второстепенни“ критерии и задължително при един и същ пациент трябва да има няколко, поне четири. Например наличието на мускулни болки, раздразнителност, сън, който не носи покой, и случайни болки в гърлото или проява на фарингит.

Мислещите хора вероятно вече са разбрали, че наличието на инфекциозни симптоми, т.е. лимфаденит, миалгия и артралгия, възпалено гърло, има нещо общо с инфекциозната патология и наистина има. В днешно време се смята, че синдромът на хроничната умора е инфекциозно, вяло заболяване и най-вероятно се причинява от вируса на Епщайн-Барр или цитомегаловирус, херпесвируси тип VI или други неклетъчни форми на живот.

Въпреки че може да е налице причинител, рисковите фактори за дългосрочна умора също могат да се считат за изключително важни. Ето защо, преди да преминем към описание на различните лекарства, които възстановяват жизнеността, нека отбележим кои рискови фактори познаваме и с кои трябва да се справим първо. Никакво лекарство не може да помогне, ако пациентът не само продължава да се лекува, но и системно влошава собственото си здраве.

Рискови фактори

Нека изброим факторите, които провокират хронична умора, водят до продължително протичане на соматична инфекциозна патология и влошават прогнозата на всяко заболяване. На първо място това са:

1. неблагоприятната екологична ситуация;
2. наличието на хронични заболявания – инфекциозни, ендокринни, възпалителни и автоимунни – и особено на латентни, които създават „фон“;
3. нисък стандарт на живот;
4. липса на слънчева светлина, високи географски ширини;
5. повишено емоционално и физическо натоварване;
6. на фона на хиподинамия и състояние на хроничен стрес;
7. постоянно излагане на електромагнитна радиация, компютри и джаджи;\
8. медикаментозна агресия и хиповитаминоза;
9. недобре балансирана диета;
10. монотонна и напрегната работа;
11. Психологически натиск: липса на перспективи в живота;
12. широк спектър от вредни навици – от тютюнопушене до пиене в домашни условия, без да споменаваме химическата зависимост.

След като вече знаем за възможните причини, симптоми и рискови фактори, нека започнем да лекуваме умората, но първо нека се опитаме да се справим без лекарства. Следните мерки може да изглеждат банални и да се повтарят десетки пъти, но въпреки „очевидността на капитана“ тези препоръки се спазват от много малко хора.

Как да лекуваме умората?

Ако всички тези мерки не доведат до желаните резултати, трябва да се консултирате с лекар и да поискате средства за лечение на пептични заболявания. Ето ги:

1. Спазване на ежедневен режим с достатъчно време за сън;
2. планиране на следващия ден;
3. Започнете деня със сутрешни упражнения, контрастни душове и физически упражнения, които ви помагат да изпразвате червата си сутрин по „рутинен“ начин, като ви приучават към редовна дефекация. Тази детоксикация е много важна за здравето;
4. ходене пеша или с велосипед до и от работа, стига въздухът да не е прекалено замърсен;
5. По време на професионалния си живот не трябва да забравяте да превключвате от умствена към физическа работа, като правите някои физически упражнения. Ако стоите на работна маса, не забравяйте да се отпуснете и да предотвратите появата на разширени вени;
6. желателно е да се откажете от лошите навици и безкрайните „почивки за пушене“;
7. трябва да избягвате закуските и бързата храна на работното място и кафето; по-добре е да си носите здравословна храна от вкъщи;
8. Вечер, след работа, се препоръчва да вземете топла, релаксираща вана, по възможност с ароматни масла;
9. Прекарвайте достатъчно време с децата си и изобщо не мислете за работа;
10. общувайте с животни и растения, намерете си хоби, занимавайте се с музика;
11. преди лягане е препоръчително да се разхождате половин час на чист въздух, да карате колело или да карате ски през зимата;
12. накрая, нощният сън не трябва да е по-кратък от 7 часа за възрастен човек и е препоръчително да свикнете да заспивате и да се събуждате по едно и също време;
13. Една чаша чиста вода може да се изпие непосредствено преди лягане;
14. В диетата трябва да присъстват пресни зелени зеленчуци и плодове, фибри, ненаситени растителни мазнини, прясна, органична риба, за предпочитане морска;
15. млечните продукти, включително обогатените с еубиотици и пробиотици, са задължителни.

Това спазване на прости правила може да се счита за кратка енциклопедия на здравословния начин на живот, известна на всички, но също така е и как да започнем да лекуваме синдрома на хроничната умора без лекарства.

Лекарствени продукти

Какво да правим, ако спазването на правилата за здравословен начин на живот не е достатъчно? Ако е така, потърсете лекарски съвет и той ще ви предпише необходимото лекарство. По правило лечението на различните видове умора започва с лекарства без рецепта. Те се класифицират като адаптогени или биогенни стимуланти. Ще започнем с тази група лекарства. Ако обаче тези лекарства не са много ефективни, към тях се добавят различни имуностимулатори или имуномодулатори, които образуват доста обширна група.

Тъй като почти постоянен компонент на хроничната умора са промените в настроението, раздразнителността и епизодите на депресия, в случай на умерени до тежки епизоди се предписват лекарства от групата на съвременните антидепресанти и анксиолитици.

В чужбина понякога се използват забранени в България лекарства, базирани на модифицирани вещества от амфетаминов тип, за да се активира пациентът. Те са описани подробно в статията „Най-доброто лекарство за сънливост. Така че за тези, които искат да се запознаят с актуалното състояние на пазара на тези лекарства, се обръщаме към тази статия.

За всяко лекарство първо се посочва INN, т.е. международното непатентно наименование, последвано от наименованието на оригиналното лекарство, генериците или търговските копия, ако има такива. Също така приблизителният диапазон на цените на дребно за аптеките с всички форми на собственост в Руската федерация за ноември 2019 г.

Поръчката на средства за защита няма за цел да събира оценки или да дава каквато и да е оценка на средствата за защита и не е рекламна кампания. Последователността им е случайна и не е резултат от сътрудничество с производители на лекарства или фармацевтични компании.

Най-добрите средства за защита от умора

Адаптогени

Адаптогените са лекарства, които се продават без рецепта и съдържат различни алкалоиди. Най-общо казано, можем да включим и чая и кафето, но няма да ги разглеждаме в този преглед, тъй като и чаят, и кафето често са точно замесени в развитието на хронична умора като последица от злоупотреба с кофеин.

Адаптогените включват различни екстракти, настойки и тинктури от растителни суровини като женшен, по-точно корен от женшен, лилав иглика, родиола роза и невен, китайска магнолия и обикновена шипка. Съществуват няколко комплексни препарата със силно стимулиращо действие. Трябва да се знае, че почти всички адаптогени не само повишават енергичността, но и неспецифично стимулират имунната система. Нека разгледаме някои от тях.

Doppelgerz Женшен активен еликсир 250 мл

Оценка на популярността:* 4.9

Вместо да описваме еднокомпонентни формули с една единствена съставка, нека обсъдим Doppelgerz Ginseng Aktiv. Предлага се в бурканче от 250 мл, а бутилката от 100 мл съдържа 3,2 г течен екстракт от женшен, малко витамин В6, никотинамид и кофеин.

Комбинираното действие на екстракт от корен на женшен и кофеин има възстановителен ефект, стимулира централната нервна система, укрепва я, бори се с безсънието и повишава физическата и умствената работоспособност. Съдържанието на кофеин е ниско – само 22 mg на 100 ml. Продуктът трябва да се приема два пъти дневно, сутрин – по една супена лъжица, което е само 30 ml на ден. Съдържанието на кофеин е много ниско – само 7,3 mg.

За сравнение, чаша зелен чай от 250 ml съдържа 30 mg кофеин, докато чаша прясно приготвено кафе може да съдържа до 200 mg. Следователно дори в сладоледа с вкус на шоколад има повече кофеин, отколкото в дневната доза Doppelgerz Ginseng Aktiv. Комплексното действие на това лекарство е насочено не само към синдрома на хроничната умора, но и към възстановяване от инфекциозни заболявания. Doppelherz се продава за между 400 и 535 €., Реагентът е само на стойност 250 ml, което е достатъчно за около седмица употреба, и е произведен от германската компания Kweisser Pharma.

Предимства и недостатъци

Високото немско качество на съставките и фитосуровините може да се счита за предимство, но недостатъците са забраната за приемането му при високо кръвно налягане, прекомерна раздразнителност, повишен риск от припадъци и деца под 12 години. Също така не трябва да се използва от бременни и кърмещи жени, както и в следобедните часове. Не се препоръчва при хроничен алкохолизъм, тъй като дневна доза от 30 ml съдържа 4 g чист етанол или 9-10 g водка.

Пречистен алтайски шилажит

Оценка на популярността:* 4.8

В природата има няколко вида мумиджо и всеки от тях може да се счита за отличен биологичен стимулант с много широк спектър на действие. В състава на мумие влизат повече от 200 различни органични съединения, включително – и много сложен състав, поради което точният състав на мумие все още не може да бъде разшифрован. Известно е, че съдържа хуминови киселини. Mumijo съдържа голям брой микроелементи, включително фосфор, калий, магнезий, силиций, алуминий, натрий, желязо, кобалт.

Mumijo съдържа дори такива редки микроелементи като бисмут и берилий, цирконий и барий. От какво се състои mumie? Нарича се образно „сълзите на планинските гиганти“ и се смята, че е продукт с неорганичен произход. Други смятат, че се е наслоявала в продължение на 1000 години, преди да се образуват смолистите екскременти на оси, пчели, планински орли и прилепи.

И двете гледни точки са валидни, но мумиджо се препоръчва не само при хроничен и симптоматичен синдром на умората, но и при всички онези признаци, които нарекохме „малки критерии“. Това са възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, признаци на имунен дефицит и автоимунна патология. Прилагайте мумие за предпочитане по 1-2 таблетки на ден, като ги разтворите в три супени лъжици вода или топло мляко. Сутрин, на обяд и вечер приемайте по 1 супена лъжица от разтвора на гладно. Курсът на лечение е 10 дни, последван от почивка от 5 дни, след което курсът се повтаря до 4 пъти. Алтайското пречистено мумиджо се произвежда от няколко местни компании, като Pharmgroup Ltd. и Fitokom. Разходи mumie в таблетки евтини, от 35 до 160 Леви. За опаковка от 30 таблетки.

Предимства и недостатъци

Добродетелта на мумиджо се счита за мек и деликатен ефект, който ви позволява да премахнете загубата на сила, като сведете до минимум симптомите на умора и стрес. Но шиладжит може да има противопоказания. Обикновено състояние на прекомерно кървене, болезнени и тежки менструации, кървене от матката и носа, хипертонични кризи и високо кръвно налягане. Не се препоръчва за бременни и кърмещи майки, както и за деца под 12-годишна възраст.

Пантохематоген

оценка на популярността:* 4.7

В народната медицина тонизиращият, укрепващ и укрепващ ефект на пантокрина върху организма е известен от векове. Пантокринът е специален екстракт от отрязани рога на елени в периода на годишния им растеж, когато те все още не са кератинизирани и пълни с кръв. Роговете на благородния елен се считат за най-ценни и поради това пантокринът е с най-добро качество, произведен от рогове на сибирски или алтайски благороден елен. Северните елени се отглеждат във ферми специално за тази цел. В този случай отрязването на младите рога е безболезнено и не вреди на животните.

От рогата се отделя алкохолно-воден екстракт, а за да се получи течен пантогематоген, трябва да не може да се съхранява продължително време сухият пантогематоген се разрежда отново в етанол и към него се добавят аскорбинова киселина и захарен сироп и вода. Следователно течният пантохематоген може да се счита за приблизително същия като възстановеното мляко от мляко на прах. Всъщност течният екстракт, извлечен от рогата директно от алтайските ферми, не се продава, а се изнася.

Пантохематогенът допринася за цялостната имунна система и е един от най-мощните адаптогени, превъзхождащ по сила дори женшена. Той подобрява кръвотворенето, повишава потентността, придава жизненост, бори се със синдрома на мозъчния стрес, допринася за успешната борба с неблагоприятните фактори на околната среда и особено при силен физически и психически стрес.

Нанесете пантогематоген трябва да бъде една супена лъжица, т.е. 15 мл 2 до 3 пъти на ден, и за предпочитане вечер прием не е твърде късно. Курсът на лечение е от 10 до 20 дни. Могат да се вземат тонизиращи бани с течен пантохематоген. Произвеждайте лекарството пантохематоген в разтвор от 250 ml от същите производители, т.е. Farmgroup и Fitokom. Той е сравнително евтин и струва от 120 до 400 Леви., Това е една от най-високите дисперсии на цените на дребно на фармацевтичния пазар. Също така произвежда пантохематоген LLC Narine, Biostimul, Altai Bouquet.

Предимства и недостатъци

Тъй като пантогематогенът е много силен тоник, той е противопоказан при гърчове, епилепсия и епизиндром, при хиперфункция на щитовидната жлеза, при високо ниво на нейните хормони, при наличие на клинични прояви на тиреотоксикоза. Не е подходящ и за пациенти с възбуда, раздразнителност, безсъние и високо кръвно налягане. Не е показан при пациенти със склонност към тромбоза, с признаци на сърдечна недостатъчност, изразена атеросклероза, при бременни и кърмещи жени.

Имуностимулатори

Припомнете си, че водещата теория за произхода на синдрома на хроничната умора все още е вирусната агресия, която води до имунодефицит. Втората група лекарства, които се използват успешно, са имуностимулатори. Известно е, че защитните сили на организма се разделят на клетъчен имунитет и хуморален имунитет, който се осъществява не чрез дейността на белите кръвни клетки и макрофагите, а чрез антитела. Те се произвеждат от плазматичните клетки, които са потомци на В-лимфоцитите. В борбата със синдрома на хроничната умора се използва евтин и доста ефективен имуностимулатор. Нека разгледаме някои от тях.

Метилурацил

оценка на популярността:* 4.9

Метилурацил е таблетка с трудно за произнасяне химично наименование, която има редица уникални свойства. Метилурацил е стимулатор за растежа и съзряването на белите кръвни клетки или белите кръвни телца, които предпазват организма от микроби. Той е тъканно-стимулиращ, леко анаболен, имуносупресивен и възпалителен регенератор. Принципът на действие на метилурацила е да активира обмена на нуклеинови киселини, което води до по-бърз синтез на висококачествен наследствен материал, и е необходим предимно за синтеза на бързо делящи се клетки, съдържащи ядра.

Поради това това лекарство е показано главно при нарушения на имунните клетки, като нисък брой левкоцити в плазмата или различни видове левкопения. Той действа по-добре при синдрома на хроничната умора, когато той е диагностициран и има лабораторно потвърждение (имунограма), както и когато се подозира вирусен произход на заболяването. Използва се и при ангина с нисък брой бели кръвни клетки, след рентгеново лечение, след възстановяване от лъчева болест, при рани, изгаряния и фрактури. Възрастен човек трябва да приема по 1 таблетка (500 mg) 4 пъти дневно, но не повече от 6 таблетки дневно. Курсът обикновено продължава около месец.

Таблетките метилурацил се произвеждат от местната асоциация за биохимични продукти, а таблетката от 500 mg, номер 50 за вътрешна употреба, ще струва между 102 и 150 rbl. Освен това метилурацил се предлага в ректални свещички и като мехлем за външна употреба, тези две форми са дори по-ниски по цена, по-евтини от 100 Леви.

Предимства и недостатъци

Предимството на метилурацил е, че това лекарство има комплексен ефект върху клетъчния имунитет и същевременно се понася добре. След поглъщане могат да се появят най-много алергични симптоми, главоболие и лек световъртеж. Въпреки това въздействието му върху плода и организма на бременната и кърмещата майка не е проучено, поради което не трябва да се използва от бременни и кърмещи жени. Противопоказан е и при деца под тригодишна възраст. Съществуват обаче сериозни, абсолютни противопоказания: различни злокачествени тумори на кръвта – левкемия, миелолевкоза, лимфогранулематоза и други състояния. При левкемията, напротив, е необходимо не да се стимулира червеният костен мозък, а да се потисне, така че да не произвежда злокачествени бластни клетки.

Тималин

Оценка на популярността:* 4.8

Тималин е единственото лекарство в този преглед, което се предлага не на таблетки, а като лиофилизат за приготвяне на разтвор за интрамускулна инжекция, т.е. Тималин е продукт за интрамускулни инжекции или за инжекции. Една опаковка от 10 ампули, доза 10 mg, ще струва между 390 и 650 Леви. Произвежда се от местна компания от Санкт Петербург, Samson-med Ltd.

За какво се използва Tymalin и как се произвежда? Той е екстракт от тимуса или тимусната жлеза и се изолира от съответните жлези на телета и млади говеда. Тималинът възстановява нормалното съотношение между различните лимфоцитни субпопулации, между Т и В клетките, засилва фагоцитозата и, подобно на метилурацила, подобрява хемопоезата и стимулира процесите на регенерация.

Различни имунодефицитни заболявания при възрастни и деца са индикация за това. Известно е, че при синдрома на хроничната умора има увеличение на лимфните възли и симптоми на имунодефицит, но те трябва да бъдат потвърдени лабораторно, чрез специфичен имунологичен тест, с имунограма. Тималинът помага за ликвидиране на имунни дефицити и различни инфекции, за лечение на септични рани и е необходим след лечение с цитостатици и имуносупресори и др.

Той трябва да се прилага като интрамускулно лекарство, 10-20 mg при възрастни, т.е. 1-2 ампули, за 5-10 дни в случаи на имунен дефицит. Ако е необходимо, направете втори курс след не повече от един месец. Може да се използва и като профилактична мярка, например в случай на химиотерапия и лъчетерапия, за което може да е необходима една ампула дневно чрез интрамускулна инжекция (т.е. 10 mg за 5 дни).

Предимства и недостатъци

Може би недостатъкът на Timalin е интрамускулният начин на приложение, който му придава аурата на „болнично“ лекарство. Вторият и най-важен недостатък е, че е от животински произход. А това означава, че в днешния високотехнологичен свят, който се движи към рекомбинантни, генетично модифицирани системи за изкуствено производство на важни вещества, като моноклонални антитела, всички екстракти, извлеци от животински тъкани се считат за „вчерашни“ с малко доказателствена база.

Поради това всички продажби и производство постепенно се преместват в страни от третия свят, включително в Руската федерация. Тези лекарства, които не се търсят на Запад, включват активегин от телешка кръв, кортексин от свински мозък, церебролизин и др. Тималин попада в същата група. Въпреки липсата на сериозни рандомизирани проучвания обаче Тималинът дава резултати и действително помага на пациенти с леки имунодефицити да нормализират състоянието си. Това е много важно и за синдрома на хроничната умора. Лекарството има малко противопоказания и освен бременността и кърменето, единствените вероятно са индивидуална непоносимост.

Натриев нуклеинат

Оценка на популярността:* 4.8

Натриевият нуклеинат е вероятно най-скъпото лекарство без рецепта за хронична умора: 250 mg таблетки в номер 50 варират от 1 385 лев. До 2150 Леви. Произвежда се от местна фармацевтична компания, наречена Biosynthesis.

Натриевият нуклеинат се изолира от хлебна мая и се класифицира като детоксикиращо лекарство за противотуморна терапия, но има силен имуномодулиращ ефект. Лекарството подобрява левкоцитната реакция, производството на левкоцити в червения костен мозък и подобрява метаболизма на нуклеиновите киселини. Той също така регулира нормалните взаимоотношения между подвидовете Т-лимфоцити, тяхното сътрудничество с В-лимфоцитите и образуването на плазмени клетки, подобрява фагоцитната активност в различните пулове от тъканни макрофаги. По този начин натриевият нуклеинат съчетава свойствата на метилурацил и тималин. Поради това може да се прилага в случаи на изразена умора, придружена от имунологично доказан дефицит, включително възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, фарингит и синузит, инфекции като туберкулоза, както и за повишаване на активността на ваксини с ниска имуногенност. Показан е при хроничен алкохолизъм, професионална интоксикация и дори при старческо начало с физическа слабост. Разбира се, натриевият нуклеинат не е лекарство за подмладяване, но все пак подобрява имунната система в напреднала възраст.

Трябва да се приема след хранене, една таблетка съдържа 250 mg натриев нуклеинат, като дневната доза е от 4 до 8 таблетки, разделени на 4 приема. Средната продължителност на курса е 1,5 месеца. Като превантивна мярка се прилага два пъти годишно: през пролетта и есента, по 4 таблетки дневно в продължение на 3 седмици, заедно с мултивитамини.

Предимства и недостатъци

Може би най-значимият недостатък е цената на натриевия нуклеинат, която за един месец курс ще бъде средно около 5000 Леви. на месец. Въпреки това, в сравнение с днешните скъпи лекарства за имунодефицит, които се продават за десетки, а някои и за стотици хиляди Леви, тази цена може да се счита за много малка. Понася се много добре, като само в отделни случаи се наблюдават алергични реакции. Взаимодействието с други лекарства в това лекарство не се проявява и е противопоказано само при бременни жени, при наличие на свръхчувствителност и по време на кърмене.

Вместо заключение

Може би е изненадващо, че списъкът с лекарства за умора е толкова бързо завършен: адаптогени и имуномодулатори. Разбира се, можем да изброим и ноотропите, които се използват за коригиране на дефицитите на вниманието и подобряване на паметта, за оптимизиране на мозъчния метаболизъм.

Те са активиращи ноотропи като фенибут, синтетичния пептид ноотроп Semax и дори обичайния глицин, който нормализира инхибиторните процеси. Но за тези лекарства от групата на ноотропите вече е писано многократно в съответните статии, например лекарства, които подобряват паметта.

Психиатрите предписват и антидепресанти – от трициклични до инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) – след консултация, ако открият данни за депресия или тревожност при лица със синдром на хроничната умора. Сред тях са Азафен и Сертралин, Прозак и Флуоксетин, Стимулотон и Золофт.

Всички тези лекарства вече са предписани, а всички антидепресанти са симптоматични: те облекчават симптома, но не премахват причината за синдрома на хроничната умора. Тези средства за защита вече са описани в съответните статии за тревожност и депресия.

И накрая, анксиолитиците или транквилизаторите се използват като симптоматична терапия при комплексното лечение на синдрома на хроничната умора. Това също е медикамент, отпускан по лекарско предписание, чиито цели и задачи са да намали изразяването на страх, тревожност, да намали емоционалното напрежение. Например отдавна утвърдените препарати като Мебикар, Атаракс, Месапам и др. За него е писано и в прегледите на лекарствата.

Въпреки това при пациенти, при които основен симптом е продължителната умора и загуба на енергия, е изключително важно да се изключат бързодействащи злокачествени процеси. Не забравяйте, че няма да получите синдром на хроничната умора в Българските клиники, а лекарят ще бъде „обработен“ на срещата за такава „разточителна и скъпа“ диагноза. Факт е, че тази диагноза е силно усъвършенствана: т.е. за да я получат, лекарите трябва да направят много изследвания, за да изключат всичко останало. Никой медико-икономически стандарт не позволява на лекаря ви да извършва имунологични тестове, да взема бактериологични култури и натривки, да извършва компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс или да използва други тестове като част от една диагноза, например PCR за вируса на Epstein-Barr и CMV, тъй като това би било твърде скъпо.

Освен това здравето на Българските пациенти не е добро без синдрома на хроничната умора и в повечето случаи причината е или рак, или диабет, или тежко сърдечносъдово заболяване, или алкохолизъм, заедно с туберкулоза и наркомания. Това са болестите, които убиват руснаците в трудоспособна възраст, както и нараняванията.

*Рейнкинг на популярността въз основа на анализ на данните за търсенето на wordstat..