10 от най-важните немски философи

*Рецензия на редактора за най-доброто. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е предназначен за реклама и не служи като ръководство за покупка. Консултирайте се с експерт преди покупка.

Философията води началото си от Древна Гърция през VII и V в. пр. философи първоначално са били наричани всички образовани хора и едва постепенно тези, които са изучавали светогледа, са започнали да се наричат философи. Думата „философия“ буквално се превежда като мъдрост, любов към мъдростта. Неговите задачи включват изучаване на общите принципи и закономерности на битието, развитието на човешкото общество, процеса на мислене и придобиване на знания, вярвания, както и изучаване на ценностните системи, в частност моралните. Тази широка система обхваща голям брой специфични области – от епистемологията и метафизичните изследвания до строго специфични теми като философия на дизайна или философия на филма.

Германия, високоразвита страна с високо ниво на образование, е дала много талантливи и изявени хора по света: учени, писатели, композитори и, разбира се, философи. В тази статия ще ви запознаем с известни немски мислители, чиито идеи са оказали значително влияние върху обществото и формирането на съвременната европейска, а в някои случаи и световна култура.

Класация на най-изтъкнатите немски философи

Мартин Хайдегер

Оценка: 4.1

Хайдегер завършва университета във Фрайбург им Брайзгау, където освен философия изучава и теология, математика и природни науки. След като завършва докторската си дисертация, той работи дълго време като асистент на Едмунд Хусерл. През 1923 г. става професор, а десет години по-късно е назначен за декан на факултета, но скоро след това подава оставка. В ранните си етапи светогледът на Хайдегер до голяма степен е формиран от идеите на неговия наставник, както и от философията на Вилхелм Дилтей. Основният му труд е „Битие и време“, който е опит да се изследва човешкото съществуване чрез практическото му взаимодействие със света в социално-исторически контекст. В своето творчество Хайдегер размишлява върху проблема за конформизма и за това как индивидът, опирайки се на дълбокия си опит, е в състояние да открие усещането за автентичност в своето съществуване. Философът се отнася скептично към опитите на някои учени от ХХ век да прилагат математически методи в социалните науки. По-късните следвоенни трудове на Хайдегер се занимават с традиционните въпроси на метафизиката.

Едмунд Хусерл

Оценка: 4.2

Известният философ от края на XIX и началото на XX в. се смята за основател на феноменологията – концепция за феномените на съзнанието. Според Хусерл тя е наука за чистото съзнание, свободна от всякакви догми и насочена към опознаване на същности. В началото на преподавателската си кариера мирогледът му е повлиян от британските емпирици и Франц Брентано, а в по-късните години се обръща към теориите на Имануел Кант. Първата публикувана книга на Хусерл е „Философия на аритметиката“, в която философът изследва в общи линии връзката между психологията и формалната логика. В по-нататъшното развитие на своите възгледи той се стреми да открие очевидните и безпрецедентни принципи на логиката. Хусерл отрежда ключово място във формирането на съзнанието на опита на сетивното съзерцание. Основните произведения на Едмунд Хусерл включват „Формална и трансцендентална логика“ и „Кризата на европейските науки“. философът допринася за развитието на екзистенциализма и полага основите на гещалтпсихологията и методите на психоанализата.

Карл Маркс

Оценка: 4.3

Макар че Карл Маркс е известен предимно като социален активист, положил основите на комунистическото движение, приносът му към философията също е признат за доста значим. Учи в университета в Бон, а след това продължава обучението си в германската столица. Младият Маркс особено харесва класическите теории на античните философи: Демокрит и Епикур. Сред съвременниците си той се вдъхновява от трудовете на Хегел и Фойербах. От 1843 г. Маркс живее във Франция, където се запознава с Фридрих Енгелс и поета Хайнрих Хайне. През 1845 г., след като се премества в Брюксел, като член на тайно международно общество, той работи заедно с Енгелс по изготвянето на „Манифест на комунистическата партия“. По това време социалната активност и атеистичният мироглед на Маркс не са посрещнати радушно навсякъде; в крайна сметка той и семейството му трябва да емигрират в Лондон. Там той работи върху основния си труд „Капиталът“. Философските възгледи на Карл Маркс, които по-късно се оформят в отделно течение, наречено марксизъм, се основават на материализма и желанието за революционна промяна в социалната среда.

Лудвиг Фойербах

Оценка: 4.4

Фойербах започва да се запознава с философията, като учи при Карл Дауб, а по-късно посещава лекциите на Георг Хегел в Берлин. След като завършва университета в Ерланген, той продължава обучението си и първият му важен труд е „История на новата философия от Бейкън до Спиноза“. През 1830 г. Фойербах публикува малък анонимен труд, в който опровергава религиозната доктрина за безсмъртието на душата. Когато името му става публично достояние, той е лишен от статута си на преподавател. Това обаче не му пречи все повече да се ориентира към атеистичен възглед за света. По този начин той не споделя възгледа на просветителите от XVIII в. за религията като продукт на суеверие и политически инструмент. Той вижда в човешката склонност към търсене на религия продукт на антропоморфизъм… Освен това Фойербах е привърженик на евдемоничната етика, която смята стремежа към щастие за основен критерий на морала. От публикуваните му произведения за най-важни се смятат „Същността на религията“ и „Основи на бъдещата философия“.

Йохан Готлиб Фихте

Оценка: 4.5

Йохан Фихте, известен философ от края на XVIII и началото на XIX в., е последовател на критическия идеализъм. От това той извежда нова форма на доктрината, наречена спекулативен трансцендентализъм. В началото на живота си Фихте се запознава с творчеството на Имануел Кант, което всъщност определя тона на по-късната му философска работа. Първото произведение, което получава обществено признание, е „Опит за критика на цялото творение“. Малко след публикуването на книгата е назначен за професор в университета в Йена. През 1799 г. Фихте е принуден да се откаже от преподавателската си кариера заради обвинения в разпространяване на атеистични възгледи. В по-късните си творби философът се занимава с въпроси на етиката, метафизиката и социалната педагогика. Той създава предпоставките за идеята за държавен социализъм, формулира и принципа, че истината най-често се намира по средата между тезата и антитезата.

Макс Вебер

Оценка: 4.6

Благодарение на баща си, който е заемал публична длъжност, Макс Вебер се интересува от политика и наука още от ранна възраст. Обучен като юрист, той защитава докторска степен по право, която му носи и докторска степен по юриспруденция. Известно време Вебер работи като преподавател в Берлинския университет, а по-късно става асистент в редакция на научно списание. Най-важната му книга, посветена на философски въпроси, е „Протестантската етика и духът на капитализма“. В този труд се разглежда влиянието на културата и религията върху развитието на държавната икономическа система. За разлика от Карл Маркс, Макс Вебер разглежда религиозния светоглед като важен елемент за формирането на цивилизацията. Философът е смятан за един от основателите на социологията и пръв въвежда термина „социално действие“. Вебер фокусира изследванията си преди всичко върху обществото като общество на индивидите и е убеден, че ключовите фактори за мотивацията са идеите, светът, доминиран от материалистичния. В политическата сфера той се изявява като защитник на демокрацията и конституционната реформа. Идеите на Вебер оказват толкова сериозно влияние върху германското общество през ХХ век, че той дори участва в изготвянето на новата конституция на Ваймарската република.

Артур Шопенхауер

Оценка: 4.7

Основният песимистичен философ на XIX в. Артур Шопенхауер още от ранна възраст е склонен към мизантропия и практичен и рационален (понякога граничещ с цинизъм) поглед към живота. За това в немалка степен допринасят обстоятелствата, свързани със самоубийството на баща му (с когото е имал близки отношения на 16-годишна възраст) и трудните отношения с майка му, която е смятала детето за бреме. Бъдещият философ се вдъхновява от творчеството на Имануел Кант, когото смята за свой идеен наставник. Шопенхауер се отнася с пренебрежение към други мислители, като Фихте и Хегел, критикувайки идеите им при всеки удобен случай. Въпреки скептичните си възгледи, той е не по-малко популярен сред младите сноби по онова време след публикуването на голямата му книга „Светът като воля и образ“. Най-голямо литературно признание Шопенхауер получава благодарение на сборника си с афоризми, много от чиито язвителни цитати са известни и популярни и до днес.

Имануел Кант

Оценка: 4.8

Имануел Кант е смятан за една от най-важните фигури в класическата философия на XVIII век. Израства в покрайнините на Кьонигсберг в занаятчийска среда, но жаждата му за знания му позволява да учи в университет. Учението на Исак Нютон оставя огромен отпечатък върху мирогледа на ученика. Поради финансови проблеми Кант е принуден да се откаже от следването си и през следващите десет години работи като частен учител на деца от богати семейства. Занимава се и с научни изследвания в областта на физиката, астрономията, географията и философските трудове. Отначало Кант е повлиян от господстващата идеология на волфианството, но с времето развива свои собствени идеи, които са революционни за тогавашна Европа. Една от основните идеи на философа е ценността на индивида и неотменимото право на лична свобода на действие. Сред трудовете на Имануел Кант се открояват три основни произведения. Първата от тях, „Критика на чистия разум“, разглежда темата за познавателните възможности и извличането на доказателства отделно от емпиричното познание. Втората част, „Критика на практическия разум“, е посветена на етични въпроси, а третата, „Критика на способността за съждение“, съдържа разсъждения върху естетиката и телеологията.

Фридрих Ницше

Оценка: 4.9

Световноизвестният философ е роден през 1844 г. близо до германския град Лайпциг. Образование в Лайпцигския университет, катедра по филология. По това време младият Ницше се запознава с възгледите на Артур Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и образ“, която предизвиква у него жив интерес към философията. След като завършва обучението си, веднага е поканен да заеме преподавателска позиция в университета в Базел, Швейцария. Развитието на философските идеи на Ницше, които по-късно водят до формирането на отделно течение, наречено ницшеанство, се приема противоречиво и не е добре прието от широката общественост. За най-забележителна негова творба се смята „Тъй рече Заратустра“, която не е загубила популярността си и до днес. Фридрих Ницше е автор на символичната идея за „смъртта на Бога“, която се отнася до загубата на доверие в религиозните ориентири и ценности. Ницше също така призовава за преосмисляне на общоприетите схващания за завистта, която според него е мощен източник на човешка мотивация.

Георг Хегел

Оценка: 5.0

Георг Хегел е един от основоположниците на немската идеалистическа философия, автор на много противоречиви теории в продължение на повече от сто години. Богословското му образование в университета Тюбингам играе важна роля в учението му. От 1808 г. Хегел става ректор в Нюрнберг, където преподава редица философски, хуманитарни и математически дисциплини. Освен това той работи върху своите трудове: първо е публикуван първият му труд „Феноменология на духа“, а след това „Наука за логиката“. Философската концепция на Хегел получава признание на най-високо държавно ниво, превръщайки се почти в официална идеология на ПБългария в началото на XIX в., а самият той е поканен в Берлинския университет. Въпреки че някои от идеите на Хегел по-късно са били признати за остарели, други са запазили своята актуалност. Смята се, че той е положил основите на хуманистичната социология.