15 най-известни немски писатели

*Преглед на най-доброто според редакционния екип. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не представлява препоръка за покупка. Преди да закупите, е необходимо да получите съвет от специалист.

Немската школа от мислители и философи оказва значително влияние върху културата – и по-специално върху литературата. Почти всяка книга на немски писател съдържа дълбоко метафорично и морално послание. И независимо дали става дума за практически философски труд или за насочване на млади рекламни

• т особено популярен сред съвременните немски автори.

Затова четенето на литература от немски писатели е чудесен начин да разширите кръгозора си или да разберете нещо за човешката природа. А за тези, които искат да се запознаят с най-известните немски автори, сме съставили класация на най-популярните. В него са включени 15 немски писатели – от класици до съвременници, от школата на художествената литература до автори за деца и юноши.

Класацията на 15-те най-известни немски автори е съставена въз основа на данни от книжарниците. Колкото повече покупки и спестявания има един автор, толкова по-висока е позицията му в топ.

Преглед на най-известните немски писатели

Бернхард Шлинк

Оценка: 4.1

Бернхард Шлинк започва кариерата си с един много несериозен жанр – детективски романи за частен детектив. Това е начало, най-малкото. Самата авторка е доктор на науките, професор и успешен юрист, специализиран в областта на конституционното право. Никой не е очаквал да започне като таблоид.

Но частните детективски романи са само началото на литературната ѝ кариера. Популярността на Бернхард Шлинк се дължи на книгата „Читателят“. Книгата е публикувана през 1995 г. и почти веднага попада в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.

Читателят е заслужено популярен. Писателят разглежда трудни и често табуирани теми като въпроса за вината, отношенията между тийнейджъри и възрастни жени и нацизма. Критиците обаче твърдят, че „Четецът“ е книга за прошката. И отчасти са прави. Въпреки че, разбира се, един от героите в книгата е виновен за престъпление срещу човечеството.

Бернхард Шлинк, юрист по образование и призвание, често повдига въпросите за вината и невинността в своите книги. Дори в първите й „таблоидни“ романи тези понятия се разглеждат през призмата на несигурността на миналото. Понякога обаче той се занимава с различни теми, като обръща внимание на любовта, мястото на жените в света, властта и величието.

Корнелия Функе

Оценка: 4.2

Корнелия Функе е немска писателка, известна с романите си за деца и тийнейджъри. Към момента на писане на статията тя е публикувала малко над 40 книги, по пет от които са заснети филми. Корнелия Функе е известна най-вече с трилогията си „Мастилено сърце“, чиято първа книга е в основата на едноименния холивудски блокбастър.

Корнелия Функе е високо ценена от литературните критици. Например тя печели две американски награди за „Кралят на крадците“. Той е оценен и от Guardian като най-важния представител на детската литература. А през 2005 г. вестник „Таймс“ обяви Корнелия Функе за най-влиятелната германка на планетата.

Любимият жанр на Cornelia Funke е фентъзи. Поредицата „Дивите кокошки“ обаче е написана в жанра на класическата детска литература и разказва за компания от момичета, тяхното израстване и отношенията им с другите хора. „Кралят на крадците“, въпреки някои фантастични предположения, също е за момчешкото приятелство и приключенията.

Това разбиране за детството е дошло при Корнелия Функе по някаква причина. Преди да публикува първата си книга, тя работи в сферата на социалните услуги. Отговорностите ѝ включват грижи за деца с увреждания. Писателката посочва, че малките деца ценят увлекателните истории, които им помагат да се разсеят от неприятната действителност. Ето защо книгите й са отчасти ескейпистки – искате да „избягате“ в описаните сюжети и светове.

Отфрид Пройслер

Оценка: 4.3

Отфрид Пройслер, германски автор, работил през втората половина на XX век, няма голяма библиография. За почти шест десетилетия работа той е публикувал малко под дузина книги. Той е много добре познат и в бившия Съветски съюз.

Книгите му се появяват за първи път в бившия Съветски съюз в началото на 90-те години. Тези детски истории, които едновременно ви потапят в един фантастичен свят, разсмиват ви и повдигат важни за всяко дете въпроси, са любими на момчетата, момичетата и техните родители… Първата творба на Прослер е „Малкият воденичар“, публикувана през 1956 г.

Негативните персонажи, които са обичайни за немската, славянската и градската митология – като воденичари, духове и Баба Яга – правят положително впечатление в книгите на Прослер. Този подход го отличава от другите детски писатели. Това оказва голямо влияние и върху по-късните произведения на изкуството – вече не е нужно да плашим детето с призраци или Баба Яга.

След смъртта на Прослер през 2013 г. неговите роднини публикуват мемоарите му. И това е далеч от детската литература. Писателят е бил съветски затворник по време на Втората световна война – и в мемоарите си разказва за преживяното.

Керстин Геер

Оценка: 4.4

Керстин Геер е съвременна германска писателка, известна с книгите си в жанра тийнейджърска литература (по-точно т.нар. young ad

• • (t) и литература за жени. Най-популярната творба е Timeless. Това е трилогия за момичета, посветена на пътуването във времето, която някога е била в основата на едноименен филм.

Тъй като е насочена към млади момичета, литературата на Керстин Гиър не поставя фантастичните предположения на първо място. Книгите са посветени на преживяванията на героините на фона на исторически събития. Заради известна клишираност критиците не оценяват творбите на Керстин Гиър много положително, а също така се отбелязва и явното използване на често срещани похвати в тийнейджърската фантастика, но това не пречи на трилогията „Безвремие“ да стане изключително популярна не само в Германия, но и в чужбина.

Германският писател може да се похвали не само с тийнейджърска литература. Библиографията ѝ включва романи, които се основават на произведенията и космологията, създадени от Дж.К.Гиър. Р. Р. Толкин. Въпреки това само няколко книги извън трилогията „Безвремие“ са преведени на Български (или дори на английски).

Патрик Зюскинд

Оценка: 4.5

Патрик Зюскинд е един от най-блестящите и известни представители на немския постмодернизъм. Най-популярният му роман е „Парфюмеристът“… „Историята на един убиец“ е преведена на 47 езика и е продадена в повече от 12 милиона екземпляра. По книгата е заснет и скандален филм.

Немският писател обаче се радва на местна популярност малко по-рано с монологната пиеса „Контрабасът“. В нея авторът повдига въпроса за мястото на „малкия човек“ в света. Хората са принудени да жертват съществени елементи от живота си заради работата, производителността и успеха, за да се „задържат“.

Патрик Зюскинд става известен като драматург чрез „Контрабасът“. Става автор не само на театрални творби, но и на сценарии. След това той пише за живота на „малкия човек“. Например темата е застъпена в разказа „Гълъбът“ и отчасти е разгледана в „Приказката за господин Зомер“.

„Парфюмеристът“ пък е втората публикувана творба на автора. И именно тя му донесе световна популярност. Освен за филмовата адаптация, филмът става основа и за рок опера и служи за вдъхновение на групите Rammstein, Aria и Maiti.

Хайнрих Бьол

Оценка: 4.5

Хайнрих Бьол е един от най-известните германски писатели. Той е не само успешен писател (получава Нобелова награда през 1972 г.), но и преводач, драматург и автор на песни, признат на национално и международно ниво.

Славата на Бьол, както немска, така и международна, идва с двата му романа „Билярд в половин час след десет“ и „През очите на клоуна“ в началото на 60-те години. Първата е посветена на критика на нацизма и изразява почти пацифистка гледна точка. Бьол мрази войната и всичко, свързано с нея. Романът „През очите на един клоун“ критикува религията и църковните институции.

Критиците оценяват високо работата на Хайнрих Бьол. Те отбелязват, че Бьол отразява много точно действителността и не се страхува да изобразява „неудобни“ теми, като например критика на германския национализъм, и умело създава герои, които са текстурирани, детайлни и реалистични.

В последните си произведения Хайнрих Бьол критикува държавните механизми, които се намесват в живота на обикновените граждани. На него са посветени и „Изгубената чест на Катарина Блум…“, и „Внимателната обсада“. В романите си той изобразява опасностите не само от държавата, но и от пресата – и често не прави разлика между тях.

Майкъл Енде

Оценка: 4.5

Майкъл Енде е един от най-прожектираните детски писатели от втората половина на ХХ век. Но неговата литература трудно може да се нарече „подходяща само за деца“. Историите в книгите на Майкъл Енде са приятни и за възрастни, защото внимателно балансират между детското възприятие и достатъчно сериозния подход към живота.

Може би най-известната творба на Майкъл Енде е „Безкрайна история“. Въпреки това е най-известен с многобройните си филмови адаптации (три филма, сапунена опера и дори компютърна игра). Сюжетът и образите на „Безкрайната история“ са пропити с елементи от германската митология, окултизма на Алистър Кроули и дори ескейпизма, а книгата е структурирана като „текуща работа“, което я прави много трудна за проследяване. Ето защо е трудно да я наречем детска литература.

Но „Вълшебният удар“, който става основа на анимационния сериал „Wunschpunsch“, е истинско произведение на детската литература. Мрачна приказка, която ще се хареса най-вече на момчетата и момичетата над 12-годишна възраст. Останалите също едва ли ще успеят да разгадаят цялата символика, която авторът крие във „втория слой“.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Оценка: 4.6

Йохан Волфганг фон Гьоте е не само един от най-известните немски писатели. Той буквално изобретява нов литературен жанр – т.нар. образователен роман.

„Възпитателният роман е специално направление в литературата на Просвещението, което включва подробно описание на моралното, духовното и психологическото формиране на главния герой. Този жанр възниква с публикуването на „Годините на обучение“ на Вилхелм Майстер от Гьоте, в която главният герой променя коренно възгледите си през живота си. Ако в началото на романа героят е любител на изкуството, който мечтае да стане актьор, то в края, след няколко години „чиракуване“, той прониква в „прозата на живота“ и придобива нови, много по-земни цели.

Но най-известното произведение на Гьоте със сигурност е „Фауст“ – монументална творба, чието завършване отнема повече от 60 години. Преведена е на почти всички световни езици, филмирана е няколко пъти и е играна като театрална пиеса. „Фауст“ е писан през целия живот на Гьоте и така буквално отразява всички метаморфози на автора, започвайки като драматично произведение и завършвайки като сборник от измислици, в които писателят се опитва да разбере същността на политиката, философията и природните науки. Освен това втората част на трагедията е написана в епохата на романтизма, така че е пълна с метафори, които са трудни за разбиране и разпознаване.

Томас Ман

Оценка: 4.7

Томас Ман е германски писател, особено известен с епичните си романи. Прозата му е интелектуална, като стилистично продължава мисленето на известни Български автори. Подобно на Толстой и Достоевски, които Томас Ман нарича свои учители, авторът пише бавно, изпълвайки романите си с множество описания, детайли и подробности.

Но ако стилът на Томас Ман подражава на романите от XIX в., то съдържанието на творбите му е по-близо до прозата на XX в., когато той всъщност пише. Авторът не се колебае да използва такива дръзки и силни експресионистични теми в творбите си.

В повечето произведения на Томас Ман важна тема е приближаването на смъртта. Начинът, по който хората го преживяват, как го преживяват, как го усещат. В романите се разглеждат и въпроси, свързани с близостта на адския свят, с предвкусване на рухването на установения световен ред с всички възможни последици.

Томас Ман получава Нобелова награда за литература през 1929 г. Журито отличава романа му „Буденброкови“. В нея той представя живота и падението на едноименното семейство богати търговци. „Будънбрукс“ е отчасти автобиографична творба. Романът обхваща четири поколения от едно семейство и отразява както възхода, така и падението на семейството.

Херман Хесе

Оценка: 4.7

Херман Хесе е германски писател, обявен от критиците за последния оцелял от епохата на романтизма. Не е изненадващо. По време на създаването на Хесе, 1896-1962 г., младите автори вече изследват в романите си особеностите на модернизма и постмодернизма, докато Ман поддържа традициите на немската класическа литература, пишейки в духа на Гьоте и Шилер.

Елементи на романтизма могат да се открият в почти всички произведения на Хесе, дори и в по-късните му творби. В романите му героите се сблъскват с околния свят, тръгват на пътешествия или се опитват да намерят себе си. Освен това авторът често маскира един жанр с друг. Това е особено видно в най-известната му творба – романа „Игра на мъниста“, за който Херман Хесе получава Нобелова награда за литература през 1946 г.

В това философско есе, замаскирано като сюрреалистичен роман, Хесе описва културния срив на обществото. Действието на „Игра на мъниста“ се развива в едно бъдеще, в което хората са загубили способността си да преценяват критично авторитета на твърденията. В резултат на това философията се превърна в предмет на дебати между журналистите, художниците започнаха да говорят за икономика, а всеки вид изкуство се превърна в обикновена форма на забавление.

Гюнтер Грас

Оценка: 4.7

Гюнтер Грас е германски писател, известен най-вече с опитите си да изследва същността на нацизма. И тази деликатна тема не е нещо, с което той се справя лесно. Моралният упадък на целия град Данциг (днес Гданск) се случва пред очите на писателя, докато той се записва доброволец във Вермахта.

Гюнтер Грас също доброволно разкрива това, но едва през 2006 г. По собствените му думи той се присъединява към Вермахта само за да избяга от дома на родителите си, от родния си град, където се чувствал в капан. Освен това писателят чистосърдечно признава, че се е поддал на влиянието на нацистката пропаганда, която внушава на младите хора героични и патриотични идеи.

Първите ѝ творби се появяват след Втората световна война. Писателят започва с малки пиеси и стихотворения, като от време на време „навлиза“ в театъра на абсурда. А през 1959 г. Гюнтер Грас публикува романа си „Оловният барабан“, който му донася слава и популярност – дори отвъд границите на Германия.

„Оловният барабан“ е ярък пример за творчеството на Гюнтер Грас. Използвайки похвати като „ненадеждност на разказвача“ и изобилие от кратки форми, авторът разказва иронични и мрачни притчи. Въпреки това авторът изследва реални събития и явления през тази призма…

Гюнтер Грас е удостоен от Нобеловия комитет с Нобелова награда за литература за 1999 г.

Ане Франк

Оценка: 4.8

Вероятно не е съвсем правилно да наричаме Ане Франк „немска писателка“. Това момиче умишлено не е издало нито една книга. Въпреки това нейният „Дневник на Ане Франк“, публикуван след смъртта ѝ, оказва значително влияние върху световната култура, история и дори политика.

Ане Франк е роден германец. Родена е през 1929 г. във Франкфурт на Майн. Тя обаче е еврейка и след идването на Хитлер на власт тя и семейството ѝ са принудени да избягат в Нидерландия. Но и там момичето е намерено – и изпратено със семейството си в Аушвиц.

„Дневникът на Ане Франк“ е колекция от записки, които момичето започва да води през юни 1942 г. В него тя критикува нацизма и разказва за военните престъпления, извършени от поддръжниците на режима на Хитлер срещу евреите. „Дневникът на Ане Франк“ не е точно литература; той е пълен исторически документ, запис на преследване и потисничество, един от разказите за Холокоста.

Писанията на Ане Франк разказват за живота в приюта. За нея, за роднините й, за другите обитатели на това скривалище. Записите спират на 1 август 1944 г. – три дни преди обитателите на приюта да бъдат разстреляни от Гестапо. И само няколко месеца преди Ане Франк да умре от тиф, с който се е заразила в един от германските нацистки концентрационни лагери.

„Дневникът на Ане Франк“ е преведен на няколко езика, включително на Български, и става основа за редица театрални постановки и филми.

Франц Кафка

Оценка: 4.8

Франц Кафка е не само един от най-известните немски писатели, но и по принцип ключова фигура в литературата на ХХ век. В своите тревожни, трудни за четене и разбиране творби той засяга въпросите за страха, страха от властта, силата и заобикалящия свят.

Повечето произведения на Кафка следват една и съща сюжетна линия. Те разказват историята на човек, изправен пред сюрреалистични, неразбираеми трудности. В „Метаморфоза“ главният герой по неизвестна причина се превръща в толкова отвратително насекомо, че дори семейството му го отбягва, и страда от вината, че вече не може да осигури прехраната на семейството си. В „Процесът“ главният герой е арестуван по неизвестни причини и през останалата част от романа се лута из свят на сюрреалистична бюрокрация, опитвайки се да разбере защо или поне каква е присъдата. В незавършения „Замък“ героят пристига в сюрреалистично село, където се опитва поне да запази.

Романите на Кафка се характеризират с темата за отчуждението. Героите му губят контакт с обществото или не го намират (както е представено в „Америка“ и „Замъкът“). Авторът се занимава и с въпросите на абсурда, екзистенциалните въпроси, чувството за вина и тревога.

Заслужава да се отбележи, че Франц Кафка публикува само няколко кратки сборника с разкази през живота си. по-голямата част от творчеството му излиза на бял свят едва след смъртта му, благодарение на решението на неговия изпълнител, който намира ръкописите и черновите.

Ерих Мария Ремарк

Оценка: 4.9

Ерих Мария Ремарк е един от най-известните писатели от „изгубеното поколение“. Родени между двете световни войни, те са изпратени на фронта в много ранна възраст и бързо научават смъртта. Това беше водещият мотив в работата им.

А най-известната творба на Ерих Мария Ремарк, „На Западния фронт без промяна“, ярко илюстрира живота и поведението на едно „изгубено поколение“. Въпреки че действието се развива по време на Първата световна война. Главният герой на романа – 19-годишният германец Паул Баумер, който отива на Западния фронт и там се сблъсква с реалностите на военния живот, не толкова „розови“, колкото ги рисува германската пропаганда.

„На Западния фронт без промяна“ е толкова антивоенен роман, че първо НСДАП през 1930 г. забранява прожектирането на произведенията, а с нацистите идва на власт в немилост, а самата книга. Заедно с други творби на Ремарк копия от тях са конфискувани от магазини и библиотеки (включително частни) и публично изгорени.

Останалите творби на Ерих Мария Ремарк, с изключение на „Приют за сънища“, също засягат по един или друг начин темата за войната. В „Тримата другари“ например героите са преследвани от спомени за военното си минало. А в последния си роман, „Нощ в Лисабон“, той открито критикува нацизма и показва как той се е отразил видимо на Европа.

Ернст Теодор Амадеус Хофман

Оценка: 5.0

Ернст Теодор Амадеус Хофман е един от най-ярките представители на немския класически романтизъм, макар че творбите му се различават значително от тези на други писатели от неговото време. В творбите му могат да се открият елементи на сатира и сарказъм, въпреки че цялостната митология и космология са впечатляващи – реалността е митологизирана, пресича се с небесния и свръхестествения свят, смесва се с тях – и всяко явление има както обикновени, така и необикновени страни.

Работата на Хофман не се ограничава само до литературата. Известен е и като композитор, и като художник. Но в съвременния свят популярността на Хофман се дължи на двете му мрачни приказки – „Лешникотрошачката“ и „Пясъчният човек“.

„Пясъчният човек“ на пръв поглед няма нищо общо с Пясъчния човек, герой от народните легенди. Но едва след по-задълбочено проучване може да се забележи дълбокият символизъм и допълнителното ниво на митология в творбата. Самата история, която се смята за крайъгълен камък за Хофман и определяща негова творба, разказва за Натаниел, мъж, който губи разсъдъка си, след като поглежда през шпионски. Но основният символ на творбата е куклата момиче. Впоследствие се появява в голям брой произведения на други писатели.

„Лешникотрошачката и царят на мишките“, макар и детска приказка, също ярко демонстрира особеностите на творчеството на Хофман. С развитието на сюжета на тази „история в историята“ се пресичат два свята – реалност и фантазия. Бившите човешки персонажи се превръщат в кукли, а куклите-играчки – в човешки същества. Освен това Хофман използва трика на „ненадеждния разказвач“ – момичето Мари, което разказва за приключенията си в една вълшебна страна, има треска. Затова не е ясно дали трябва да му се вярва.

„Лешникотрошачката“ става особено популярна, след като Пьотр Чайковски написва балет по приказката. Бащата на Александър Дюма също преработва творбата. „Лешникотрошачката“ е адаптирана в редица анимационни филми.