Как да постъпим, ако детето ни е тормозено в училище – Психологически съвети.

Възрастта на започване на училище, както и самото събитие, са истинско предизвикателство за младежите. На 7-годишна възраст възгледът на детето за света отново се променя рязко. На тази възраст децата започват да осъзнават как се чувстват и да класифицират тези чувства.

Наличието на чувствата му винаги са били, разбира се, но тук те са наясно с тях идва на възраст 7, и има много „Радвам се“, „Аз съм ужасен“, „Аз съм разстроен“ по отношение на себе си.

Осъзнавайки и определяйки собствените си чувства, детето на тази възраст започва да разбира, че е свързано с другите хора. Някои хора предизвикват съчувствие, други – страх, трети се свързват с усещане за страдание, а четвърти им придават оптимистичен заряд на жизнерадостност.

Присъствието на други хора, разбира се, е очевидно за детето, но осъзнаването на пълната им автономност и необходимостта да се съобразяват с нея се абсорбира от детското мислене едва на 7-годишна възраст. По пътя си децата неизбежно започват да влизат в конфликти с връстниците си

Основи на способността на детето да разрешава конфликти самостоятелно

В прекомерните си усилия да предпазят детето си от всички несгоди родителите често пречат на социалните му умения.

Елементарен пример – дете си играе с децата на детската площадка и изведнъж някой го блъска или му взема играчката. Свръхгрижовният родител в „справедлив гняв“ порицава насилника, поставя го на мястото му и въздава „справедливост“. Реакцията е съвсем естествена и разбираема за много родители. Правилното решение обаче е да оставите детето да вземе решение за себе си. Това ще бъде много важен социален опит за детето.

Намесата е необходима само в следните случаи:

1. Когато има ясна заплаха за здравето на детето. Например, когато детето е казало, че ще бъде пребито в училище.
2. Когато детето е редовно тормозено и очевидно не може да се справи със ситуацията.

Подкрепата и възпитанието като цяло трябва да се основават не само на любов към детето, но и на вяра в неговите възможности и силни страни. Това убеждение трябва да бъде демонстрирано на детето. Именно това убеждение натрупва в детето енергията и стремежа, от които то се нуждае, за да се формира като самостоятелна и успешна личност.

Да започнем с превенция на евентуален проблем. На детето трябва да се помогне да разбере и опознае себе си.

Психологически аспекти на конфликтните ситуации в училище и тяхното предотвратяване

Ситуациите, в които детето може да започне да бъде тормозено в училище, са на три възрастови нива: от 7 до 10 години, от 10 до 13-14 години и в началото на юношеството, около 13-14 години.

Разбирането на мисленето на детето през тези периоди и ранната подкрепа от доверен възрастен могат да бъдат добра превантивна мярка за избягване на конфликти в училище или за победа, когато те възникнат.

Начално училище, 7-10 години

До този момент детето най-често е посещавало детска градина. Само родителите му могат да му поставят оценка и ничие друго мнение априори не го интересува. Когато детето тръгне на училище, то се потапя в един нов за него свят. В този свят непознат досега възрастен, учителят на детето, може да му постави оценка, която да повлияе на отношението на родителите му към детето (за детето това е като „гръм от ясно небе“)!).

Освен тази изненада, която не може да се нарече приятна, го очакват и отношенията с връстниците му. Дори когато са съвсем малки, децата вече се сблъскват с насилие, често с егоизъм и несправедливост, а конфликтите между децата са последица от тях.

Още през първата година от обучението си в училище детето трябва да прояви истинска смелост, за да приеме факта, че трябва да се разбира с тези други хора, да се научи да приема социалните изисквания, без да губи себе си.

Родителите, в очите на детето на тази възраст, трябва да поддържат чувство за сигурност и подкрепа в този нов свят.

1. Това е добро начало, така че детето да се научи да разпознава и квалифицира правилно чувствата си, (правилни характеристики и правилни оценки за тях. По този начин се избягват смущения, които могат да доведат до гранични психични проблеми при детето.
2. Не взимайте прибързано страната на учителя, който оценява знанията на детето. След като ясно разбрахме, че най-важното в обучението не е получената оценка, а степента на овладяване на материала и обективната оценка на способностите на детето, която би трябвало да е по-ясна за родителите, отколкото за външен човек, дори човек с образователна степен. На тази възраст е много важно да се поддържа добро самочувствие, което ще се превърне в основата на бъдещата силна личност.
3. Ако е необходимо, научете детето да определя правилно чувствата си,да им помогне да разберат как се отнасят към връстниците си в училище. Въпреки че най-често той сам ще разбере това, ако е наясно с чувствата си. Тези умения ще им позволят несъзнателно да изграждат взаимоотношения с връстниците си по начин, който избягва „острите ръбове“ и ги кара да се чувстват непринудено с другите.

Възрасти от 10 до 13-14 години

Тази възраст се характеризира с това, че детето вече е формирало ясни представи за себе си, за заобикалящата го действителност, за живота в нея и за другите хора. Той/тя вече може да бъде наречен/а „индивид“ в смисъла на социално приетите норми. Накратко, здравият разум вече надделява.

Детето започва да разбира какво иска и какво искат от него възрастните. На този етап може да възникне дисбаланс в доверието. Ако ситуациите се развиват по такъв начин, че той трябва да се защитава от родителите си с техните нагли изисквания, контактът и комуникацията с тях ще бъдат прекъснати. Детето ще започне да хитрува и да мами, а тази фаза на развитие се свързва със съзряването и придобиването на независимост, което често не се постига без грешки и провали.

Психолозите са установили, че именно на тази възраст потребността на децата да заемат своето място в групата става най-остра. Започва разделянето на класа на „сегменти“ – „истински момчета“, „маниаци“, „скъпи момичета“, „отличнички“ и т.н.п. Принципът на свързване в групи е необходим, за да се чувстват децата пълноценни и да не се чувстват дефектни. Именно тук започват да се появяват предпоставките за унижение на онези, които не се „вписват“ или са в „непрестижна каста“.

На този етап от израстванетоОт родителите се изискват повече усилия, за да поддържат доверителна връзка с детето си.

1. Трябва да разберете, че механизмът „ти – на мен, а аз – на теб“ е отминал етап от образованието и трябва да се опитаме да общуваме с детето не на базата на споразумение, и особено не като контролиращ треньор, а като човек. Дори ако то е все още младо и неопитно, вече е възможно да разговаряте с него от гледна точка на здравия разум.
2. Ако доверието в родителите не е изгубено, това е добър момент да научите детето на всичко, което знае, като използвате основно думи. До 10-годишна възраст значението на много думи все още не е ясно за детето и неговата оценка на събитията е погрешна; след 13-14-годишна възраст то ще премине през пубертета и много думи ще бъдат без значение за него. Типичният родител „учи на живот“ детето си до 10-годишна възраст, а след това ентусиазмът се изчерпва и то се изчерпва. Необходимо е да се направи обратното, за да се запази собственият потенциал и готовност за споделяне на житейски опит с детето в този период от неговото съзряване.
3. Така че, ако детето се доверява на родителите си, то с радост ще възприеме съветите на родителите и, ръководено от опита на възрастните, ще намери своето място в групата на съучениците си, която е избрало.

Пубертет, 13-14 години.

Тази възраст се свързва с пълно преосмисляне на тяхното съществуване и на заобикалящия ги свят. Момичета, които са просто момичета, но изпитват всички аспекти на вътрешните борби и комплекси, които са присъщи на една жена. Момчетата се възприемат като мъже, докато са достатъчно детски и дори незрели, за да бъдат момчета. Конфликтите от всякакъв вид, и особено тормозът в училище, изглеждат като бедствие за тийнейджъра.

Най-важното за родителите е да спазват правилата, описани по-горе. В този случай шансовете за подкрепа на юношата и за избягване на остри конфликти с неговите връстници в началния етап на превантивната работа са големи.

– Единственият съвет тук е да не причинявате вреда с небрежни забележки и критики. Именно на тази възраст се създават идеалните условия за изграждане на достойно самочувствие и самоуважение у юношите. Ако имате предвид това и изграждате отношенията си с вашия тийнейджър, като вземате предвид състоянието, което той преживява, е напълно възможно той не само да се справя успешно с конфликтните ситуации в училище, но и да затвърди основните силни черти на характера си.

Какво да направите, ако детето вече е тормозено в училище

Сега да разгледаме ситуацията, ако не е проведена превенция или ако тя е неефективна и детето е тормозено в училище.

Добре е да разберете дали детето е тормозено, или става дума за друг проблем.Признаците, че детето е тормозено в училище, са:

1. Първите признаци могат да бъдат соматични реакции на организма: детето започва да изпитва по-често главоболие, стомашни неразположения и неразположение.
2. Детето избягва училище на всяка цена, бяга от училище, опитва се да избягва извънкласните дейности с класа, не говори за училищните дейности.
3. Промени в поведението на ученика – затваряне в себе си, раздразнителност, сълзливост до истерия, нарушения на съня и кошмари, понякога нощно напикаване.
4. Редовно се прибира от училище със синини, ожулвания, мръсни и скъсани дрехи, счупени лични вещи или чести „загуби“.
5. Директно казване на детето, че е тормозено.

Трябва да започнете с изясняване на ситуацията, като направите следното

1. проведете разговор с детето си, в който му гласувате доверие, като влагате в него своята любов, разбиране и вяра. Избягвайте в разговора осъдително отношение към детето и извършителите.
2. Какъвто и да е резултатът от разговора с детето, говорете с учителите на детето и с класния ръководител, за да се опитате да разберете причината и естеството на конфликта и да разберете личността на насилника.

След като сте изяснили ситуацията, не се опитвайте веднага да оказвате натиск върху насилниците и да решавате всичко вместо детето. Ситуацията може да се успокои за известно време, но в близко бъдеще ще се влоши и детето може да бъде подложено на голям натиск.

Какви мерки са ефективни

Предприемане на всички мерки за подобряване на самочувствието на детето. Трябва да разберем естеството на конфликта и причината за него, ако те са в областта на понижаване на самочувствието на детето като личност, за да се опитаме да го повишим. Следват някои основни съвети за подобряване на самочувствиетосе намира в поредица от статии на М.М., доктор по биология.М. Bezrukikh„Вашето дете: азбука на здравето и развитието. Въпросът за достойното самочувствие на детето е от ключово значение; ако не се обърне внимание на този въпрос, другите мерки ще имат слаб ефект.

Ако причината е в плахостта на детето,Или напротив, провокативното му поведение трябва да бъде „репетирано“, поведението му ще помогне:

1. Моделиране и разиграване на възможни ситуации у дома;
2. Класове, които развиват умения за публично говорене; примери можете да прочетете тук.
3. уроци по самозащита, фитнес зала или бойни изкуства.

Когато става въпрос за заплаха за здравето на детето, със сигурност изисква намесата на възрастен. Най-добре е въпросът да бъде решен на ниво родители на тормозените, като ги предупредите за възможността да подадат жалба до правоприлагащите органи. Правото на това е на родителите на детето, което е обект на тормоз.

Ако проблемът не бъде разрешен, може да се наложи детето да бъде преместено в друг клас или училище. При това решение обаче все пак ще се върнем към въпроса за преодоляване на ситуацията с детето в съответствие с горепосочените насоки, защото в противен случай вероятността историята да се повтори в новото училище или клас е много голяма.

Тази статия е съставена въз основа на книгите на A. „Щастливото дете“ на Курпатов. Универсални правила“; M.М. „Вашето дете: азбука на здравето и развитието“ на Bezrukikh и педагогическите и образователните практики на персонала в сиропиталището Solnyshko в RK domsolnyshko.kz/o-nas/o-detskom-dome/.