„Ами ако нещо ми се случи и стана бреме за семейството си…“, „Ами ако се държа зле и съпругът ми ме напусне…“, „Ами ако се разболея и не мога да осигуря прехраната на семейството си…“. Подобни мисли са познати на много съвременни хора. Наричаме това състояние „ликвидация“. Какви са психологическите фактори, които стоят зад този процес, какви методи могат да го спрат, възможно ли е напълно да се отървете от подобни мисли – за всичко това ще разкажат експертите по експертиза.
Какво е „да се навиваш“?
Най-неприятното нещо в „ревността“ вероятно е фактът, че мислите, които се въртят в главите ни, не са завършени с логично заключение. Те се наслагват една върху друга, като по този начин не допринасят за разрешаването на ситуацията, а по-скоро я объркват. Това води до повишено напрежение, а след това и до стрес.
По рафтовете на книжарниците и в интернет има много и разнообразна литература, посветена на проблема с прекомерното безпокойство. Но, уви, тези „супер ефективни“ препоръки често са написани от дилетанти, които нямат нищо общо с психологията. Големите заглавия на тези книги крият само малка част от препоръките, които са наистина полезни. Но има стойностни произведения, написани дори преди десетилетия, зад които стоят хиляди часове усърдна работа и събиране на информация.
Като например „Как да спрем да се тревожим и да започнем да живеем“ на Дейл Карнеги. Този американски психолог, известен не само с разработването на собствената си безконфликтна теория на общуването, но и с изследванията си в областта на изкуството на хармоничния живот.
Карнеги е един от първите, които оформят самото разбиране на понятието „пристрастяване“. Така че според психолога това е самопрограмиране, самопричинен негативен сценарий. Тази повтаряща се визуализация на негативното кара мозъка да „вярва“, че то се случва в действителност. Мисловните обрати, които се повтарят отново и отново, карат мозъка да се „държи“ в състояние на вълнение и тревожност.
Разбира се, това повдига основателен въпрос: всеки е запознат с тревогата и безпокойството, но дали всяко от тях представлява „навиване“?? Не съвсем. Основната характеристика на състоянието на тревожност е, че няма значими фактори за преживяването. Това означава, че например двама студенти с приблизително еднакви знания се явяват на изпит. Първият е разтревожен, но осъзнава, че оценката няма да бъде значим фактор в по-нататъшния му живот. А вторият студент започва да си представя в ярки краски как ще го изключат от университета заради една оценка, как родителите му ще го изгонят от къщи, как ще трябва да работи като чистач и да живее живота си без никакви перспективи за развитие.
Но има и друга интересна особеност на „ликвидацията“. Поведението се превръща в стандартен модел, човекът започва да „прехвърля“ явлението от една област на живота в друга. Причините за това поведение могат да бъдат много:
- Повишена тревожност;
- Възмущение;
- Недоверчивост;
- Повишена чувствителност;
- Ниска самооценка;
- Перфекционизъм;
- Модел на поведение, възприет от роднина или партньор.
И така: под влияние на това „навиване“ на мисли човек се разстройва. Д-р Джо Диспенза, който е пионер в изучаването на влиянието на съзнанието върху реалността, отбелязва, че човешкият мозък прави малка разлика между физически и умопомрачителни преживявания. Повтарящите се преживявания, независимо какви са те (ситуации, чувства или мисли), формират силни невронни връзки. По същество това са спомени, въз основа на които организмът по-късно ще реагира на подобни ситуации.
Съвременните психолози са съгласни. Мозъкът не прави разлика дали събитието пред него е измислено или реално. Той реагира според изискванията на тази „ярка“ картина. Човек, който е далеч от света на психологията, може просто да наблюдава собственото си поведение. Изпитваме пълзящо чувство на дискомфорт и страх, когато на екрана във филмите има сцени на насилие и убийства. Но осъзнаваме, че историята е измислена, че телата ни не са застрашени от нищо. Във всеки случай ще се освободи адреналин – хормон, който се произвежда в отговор на стресова ситуация. Но адреналинът не се произвежда само за конкретна, единична ситуация. Постоянното „рисуване“ на мрачни картини на бъдещето също е травмираща ситуация. Постоянното освобождаване на хормона увеличава риска от хипертония и пептични язви, води до безсъние, намалява вниманието и работоспособността и много други. Има още много примери за отрицателното въздействие на „тормоза“. Но не това е важно, а как сами да се отървете от подобни състояния.
Как да спрем да се „навираме“ – практически съвети
„Задушаването“ се нарича още „аналитична парализа“. Това словосъчетание включва два важни аспекта: фиксация върху мислите и невъзможност да се направи нещо по въпроса. Мисленето за него води до стрес поради отделянето на хормони и като следствие човек вече не може да възприема адекватно реалността и да мисли праволинейно.
Потапянето в негативни мисли е бариера пред израстването и ви пречи да вървите напред. Човек, който постоянно е зает с натрапчиви мисли, се чувства безнадежден и страда от липса на реализация на потенциала си. Затова всеки психолог ще ви каже едно: човек, който страда от „парализа на анализа“, трябва да предприеме действия.
Уебсайтът Powerofpositivity предлага доста кратко ръководство с практически съвети. Въпреки своята простота, тя е доста ефективна.
Признайте мислите пред себе си
Всяко лечение започва с признаване на проблема. Ако искате да се откажете от даден навик, първо трябва да признаете пред себе си, че го имате и че той ви причинява неудобство. Постоянното натрапчиво мислене има както психологически, така и физиологични последици. Появата на обезпокоителни мисли трябва да се наблюдава незабавно. В началото ще ви бъде трудно да премахнете този негативен поток, но с времето ще успеете да контролирате появата му и да превключите.
Научете се как да отвличате вниманието си
Щом усетите, че започвате да се „варите“ в негативните си мисли, опитайте се да превключите на нещо друго. Намерете нещо, с което да отвлечете вниманието си. За някои хора идеална е медитацията, за други – четенето на интересна книга, а за трети – упражненията.
Не се опитвайте да потискате мислите си на всяка цена
Хората с тревожно разстройство, тези, които имат пряк опит с паническите атаки, са убедени, че грубите опити за потискане на мислите не водят до нищо добро. Не е възможно да се отървете от натрапчивите мисли, най-добре е да правите други неща..
Наблюдавайте мислите си
Опитайте се да разберете какво ви движи в тези „самоизмъчващи се“ моменти. Съсредоточете се върху някои естествени телесни функции, например дишането, начина, по който гърдите ви се издигат и спускат след всяко вдишване.
Ефективни напомняния
Навиците оформят реалността. Напомнянията и напомнянията да спрете да се обсебвате ще ви помогнат. Мозъкът работи както обикновено, освен ако няма фактори, които да променят това. Напомнянията са чудесен начин да промените тази работа. Най-лесният начин е да зададете напомняне на компютъра или мобилния си телефон, което ще се появява веднъж на час. Фразата „За какво мислиш сега??“ или „Живей в момента!“Мисленето“ ви помага да се отървете от постоянните хормони с течение на времето.
Никой не иска съвършенство
За мнозина перфекционизмът е идеал. Но истината е, че стремежът към съвършенство всъщност води до по-високи нива на тревожност и съответно до по-ниско качество на живот. Постоянното съмнение в себе си, сравняването с другите и постоянното проверяване на всичко, което се вижда, водят до постоянно повтаряне на ситуации. Фокусирайте се върху процеса, а не върху резултата.
Опитайте с медитация
Медитацията е чудесен начин да се съсредоточите върху момента. Вече има много приложения и програми за преподаване на това древно умение. Стъпка по стъпка, както се казва в една от най-добрите книги за изкуството на медитацията на Джон Кабат-Зин: „Където и да отидеш, ти вече си там“, ще се научите да заглушавате негативните мисли в главата си.
Понякога натрапчивите мисли не могат да бъдат премахнати сами. Но ако не можете да живеете без страхове, виждате ги във всичко и щом премахнете една заплаха, откривате друга? В такъв случай си струва да се свържете с професионален психолог, който ще намери най-добрия план за лечение.
