Живеем в епоха на безпокойство. Тревожността е два пъти по-често срещана от депресията. Статистиката показва, че около 10% от населението страда от тревожни разстройства. което е два пъти повече, отколкото преди 30 години. С напредването на възрастта вероятността да станете жертва на тревожно разстройство достига почти 30%.
Какво е довело до такова забележимо нарастване на тревожните разстройства?? В края на краищата, животът ни става все по-удобен и благополучен с всяка изминала година: медицинското обслужване се подобрява, всички видове джаджи улесняват живота и се обръща голямо внимание на безопасността. Всичко това трябваше да направи живота по-малко тревожен. Но статистиката е неумолима – обществото ни постепенно се превръща в общество на невротични родители.
Макар че материалният живот се е подобрил и сигурността е нараснала, хората са се оказали в ситуация на социална откъснатост. Човек няма силна и сигурна основа в обществото: семействата се разпадат, приятелствата са нестабилни. Резултатът е, че се оказваме лице в лице със света. И този свят също е заплаха. Да, шансовете ни да станем жертва на бандит вече са по-малки, но рискът да загубим работата си, да изгубим парите си по време на поредната икономическа криза, да останем без социална подкрепа нараства. Чувството за самота и изолация от общността се засилва от постоянния стремеж към материалния свят. „Колегата има нов смартфон, съседът има кола“. Има желание да надмине всички и да получи на свое разположение всички най-модерни, модерни. Чувството за постоянна конкуренция не допринася за развитието на истински и топли взаимоотношения.
Безпокойство и нервност. Каква е разликата??
Тревожността е нормална и естествена емоция; тя е неразделна част от човешката природа и продукт на еволюционната ни история. Това е „софтуер“, имплантиран в мозъка като механизъм за оцеляване.
Психиката на нашите предци се е развивала в условия на постоянна заплаха за живота: хищен звяр, войнствено племе, природни стихии, глад, болести и т.н.д. За да оцелее, човекът е станал предпазлив, научил се е да се страхува и тревожи. По своята същност тези страхове и тревоги са адаптивни: където има страх, там има опасност; където има тревога, там има неизвестност, а следователно и опасност. Оказва се, че зад тези емоции се крият инстинкти за оцеляване, съхранени в психиката от древни времена. Но този биологичен механизъм не е пригоден за изискванията на съвременния живот. Днес човек не трябва да избягва хищен звяр и да се бие с член на чуждо племе. Така един някога полезен поведенчески модел се е превърнал в източник на неврози, т.е.к. Не работи в офиса или у дома.
Животът е станал по-безопасен, тревогата и страхът вече не са необходими за оцеляването. Тревожността ни пречи да се наслаждаваме на живота и може да ни накара да страдаме от социални, икономически и лични неуспехи.
Но дори и в днешната реалност тревогите могат да бъдат основателни и конструктивни.
Нормална тревожност
Ниските до умерени нива на тревожност са съвсем нормални за човек. Всеки човек е запознат с тревогата за близък човек, притеснението за предстоящо важно събитие или тревогата за собственото си здравословно състояние.
Конструктивната тревожност помага на човек да разпознае проблема и да се справи с него стъпка по стъпка. Тревожността често е здравословна; тя подобрява концентрацията, повишава мотивацията и осигурява необходимата енергия.
Патологична тревожност
Но след определен момент тревожността се превръща в контрапродуктивна, като ви пречи да вземате бързи решения или да водите информиран разговор, парализира ви и ви смущава, като ви пречи да предприемете важно действие. Подобна токсична тревожност започва с въпроса „ами ако…“. И тогава тревожността сякаш се задъхва, повтаря се, расте и завладява съзнанието, тревожните мисли за бъдещето, страхът за близките, здравето ви стават натрапчиви. Тревожността излиза извън контрол, лишава ви от енергия и пречи на живота, който искате да живеете.
Тревожността се превръща в основно чувство. Човек живее с дълбоко, фундаментално усещане за предстояща опасност, без връзка с реалната ситуация. Тя се превръща в основа на неговия характер и на представите му за живота. Тревожно разстройство.
Източници на повишена тревожност
Както при повечето разстройства, причините за неадаптивната тревожност трябва да се търсят в детството.
Психолозите са единодушни, че чувството за сигурност и спокойствие в зряла възраст зависи до голяма степен от това какви хора са заобикаляли човека по време на детството. Най-силно е влиянието върху майката. Детето оценява собственото си състояние според реакциите на родителите. Ако възрастният реагира спокойно и адекватно на всякакви притеснения, които детето може да има, то чувства, че няма за какво да се притеснява и е в безопасност. Ако майката реагира прекалено бурно и емоционално на плача на бебето, то ще израсне с чувство на заплаха. Тревожната майка се превръща в източник на тревожност на детето.
Травмата може да предизвика тревожно разстройство. Освен това, колкото по-рано в развитието се случи травматичното събитие, толкова повече то влияе върху бъдещия характер и психологическото състояние на човека. Например дете, което е станало свидетел на смъртта на друг човек, може трайно да възприеме убеждението, че животът е непредсказуем и може да приключи по всяко време. Това убеждение става основа за развитието на тревожно разстройство.
Как тревожността се проявява в усещанията, състоянието на тялото и поведението ни
Неадаптивната тревожност има редица симптоми, които имат психологически, физиологични и поведенчески характеристики.
Тревожните разстройства оказват значително въздействие върху цялостното здраве и качеството на живот на хората. Основните физиологични прояви са:
- замайване;
- изпотяване;
- недостиг на въздух, недостиг на въздух;
- тремори;
- главоболие;
- безсъние;
- коремна болка и гадене;
- слабост;
- изтръпване на крайниците.
Ако не се лекува, прекомерната тревожност може да доведе до чести дихателни проблеми, сърдечносъдови проблеми, хипертония, храносмилателни разстройства, диабет, астма, артрит.
Паническите атаки, тревожността и фобията са психологически прояви на силна тревожност.
Тревожността влияе на живота ви. То пречи на ежедневното функциониране и общуване, като възпрепятства лицето да работи, да общува, да пътува или да поддържа стабилни взаимоотношения.
При 16 % от децата проблемите с тревожността засягат по-нататъшното развитие на. Те изпитват повече трудности в училище (както при ученето, така и при общуването) и е по-вероятно да станат психически нестабилни или дори неспособни на по-късен етап.
Предотвратяване на тревожно разстройство
Ако ви се струва, че се тревожите прекалено много или напоследък забелязвате повече тревожни мисли в главата си, помислете за превенция.
- Спазвайте режима: достатъчно сън и повече време на открито.
- Добавете малко упражнения към деня си. Изследванията показват, че те помагат при тревожност, като освобождават адреналин по време на тренировка
- Ограничете алкохола, тъй като той влияе отрицателно на емоционалното ви състояние.
- Релаксирайте по-често: медитацията и дихателните техники са чудесно средство за намаляване на напрежението.
- Намалете времето, прекарано в социалните медии.
Ако тревожността не изчезне?
Ако е твърде късно да предприемете превантивни действия и сте попаднали в капана на натрапчиви мисли, вземете мерки. Съществуват много начини да се отървете от прекомерната тревожност – и самостоятелно, и с помощта на специалисти.
Техники за самопомощ
Отърваването от тревожните мисли започва с признаването на тяхното съществуване. По-ефективно е не само да отбележите за себе си, че сте изпаднали в състояние на тревожност, но и да запишете какво ви тревожи. Струва си да си водите дневник на мислите, чувствата и емоциите си всеки ден.
След момента на осъзнаване идва моментът на живеене.Не се опитвайте да се отървете от неприятното преживяване. Напротив, съсредоточете се върху него. Опитайте се да я „откриете“ в тялото си, да усетите как тревогата се проявява във физическите ви усещания.
След това дайте на тази емоция подробно словесно описание, а още по-добре – изобразете я на хартия, излята от пластилин или по някакъв начин творчески въплътена.
Ако прекомерното безпокойство е свързано с предстоящо събитие, отговорете на въпроса „Какво би се случило в най-лошия случай??“. Може би преувеличавате опасността.
Ако притеснението относно това, което искате да постигнете, затруднява предприемането на действия, списъкът със силни страни може да ви помогне. Когато го прочетете отново и забележите всички нови умения в себе си, лесно ще разберете, че страховете ви за резултата са неоснователни.
Доказано е, че хормонът окситоцин намалява тревожността.Общуването и емпатията влияят върху производството на този хормон. Заключението се налага от само себе си: за да станете по-малко тревожни, отделяйте повече време на близките си.
Дишането е добър начин да се справите с чувството на тревожност. Един ефективен начин – дишане 4х4: 4 пъти пребройте, поемете дъх, задръжте дъха си също на 4 пъти, издишайте, пребройте до 4 и отново задръжте дъха си.
Напоследък практиките на осъзнатост стават все по-популярни сред психолозите като метод за справяне с тревожността. Идеята е винаги да оставате в настоящия момент и да осъзнавате действията, които извършвате в него. Да не се занимавате с минали грешки и да не мислите за бъдещи неуспехи. Съществува само тук и сега и това е мястото, където човек трябва да съсредоточи вниманието си. Измиване на съдовете? Измийте го съзнателно. Оставете утрешния ден на мира с неговите вълнения; нека мозъкът ви се съсредоточи не върху неспокойните мисли, а върху усещанията от миенето на чиниите: колко приятно е докосването на топлата вода и пяната по кожата ви, как скърцат чистите чинии и звънят чашите. По този начин миенето на чинии или друга ежедневна дейност се превръща в своеобразна медитация. Напрежението изчезва.
Това са най-лесните начини да се превърнете в „спешна помощ“ при нарастваща тревожност. При по-сериозни симптоми на тревожно разстройство, ако чувството на тревожност не ви напуска повече от 6 месеца, е добре да се обърнете към специалист.
Източници:
А. Goloshchapov Тревожност, страх и пристъпи на паника. Книга за самопомощ
Сали М Уинстън „Да се отървем от натрапчивите мисли. Ръководство за преодоляване на стреса и тревожността
„Свобода от безпокойството“ на Робърт Лийхи. Справете се с тревожността, преди да ви е завладяла“
