Сравняване на глиформин и метформин | Кой да изберем

Глиформин и метформин – хипогликемични средства при диабет тип 2. Те имат сходна обща активна съставка, но има значителни разлики в други отношения.

Описание на продукта Глиформин

Глиформин е хипогликемично лекарство, съдържащо метформин. Предлага се под формата на таблетки с 500, 850 и 1000 mg от активната съставка. Произведено в България.

Лекарството действа, като потиска синтеза на глюкоза в черния дроб и намалява абсорбцията ѝ в червата. Подобрява екскрецията на глюкоза и повишава чувствителността на тъканите към инсулина. Глиформинът не оказва влияние върху секрецията на инсулин в панкреаса (PZ). Също така понижава концентрацията на LDHA и триглицеридите в кръвта. Има фибринолитичен ефект.

Бионаличност 50-60%. При пациенти с нарушена бъбречна функция лекарството може да се задържи в организма.

Противопоказания

Употребата на глиформин е силно ограничена.

Не трябва да се използва при пациенти с:

1. кетоацидоза;
2. Хипокалорична диета;
3. Прекома, кома;
4. Преди и след рентгеново изследване в продължение на 2 дни;
5. остро бъбречно заболяване;
6. лактацидоза;
7. прояви на тъканна хипоксия;
8. тежки хирургични интервенции;
9. Хроничен алкохолизъм;
10. Хепатобилиарни заболявания.

Лекарството не се използва, ако има непоносимост към компонента. Глиформинът е противопоказан и по време на бременност, кърмене.

Странични ефекти

Възможните странични ефекти на глиформин включват:

1. Стомашно-чревни – гадене, метален вкус, намален апетит, подуване на корема, коремна болка – преходни симптоми, които са чести в началото на лечението;
2. Алергия – обрив;
3. Метаболизъм – хиповитаминоза В12, лактацидоза – изискват прекратяване на приема;
4. хемопоеза – анемия;
5. Ендокринни жлези – хипогликемия – ако се приемат прекомерни дози.

При поява на странични ефекти, с изключение на преходни симптоми, приемът на хипогликемичното лекарство трябва да бъде преустановен. Дозировката временно се намалява в случаи на стомашно-чревни разстройства.

График на дозиране

Дозировката на глиформин е строго индивидуална. Първата доза обикновено е 500-1000 mg веднъж дневно. Две седмици по-късно дозата може да се увеличи. За поддържаща терапия – 1500-2000 mg/ден. Максимум 3 g/ден.

При хора в напреднала възраст след 60-годишна възраст дозата не трябва да надвишава 1000 mg/ден. При метаболитни нарушения се избира най-ниската ефективна доза.

Лекарството трябва да се приема след хранене с вода.

Предозирането може да доведе до фатална лактацидоза. Смъртта настъпва в резултат на натрупване на големи количества метформин при нарушена бъбречна функция. Ранните прояви на лактацидозата са хипотермия, коремна болка, диария, хипотония, учестено дишане, нарушено съзнание, последвани от кома.

Кой е подходящ

Използва се при диабет тип 2. Хипогликемично лекарство, предписано при неефективност на диетичното лечение. Може да се комбинира с други лечения.

Описание на метформин

Метформин – хипогликемично лекарство със същото активно вещество. Налични в 500, 850 и 1000 mg. Произведено от Ozon, Biochemik, Rafarma.

Това е хипогликемично лекарство. Ефектът се дължи на инхибиране на глюконеогенезата, окислението на мазнините и образуването на свободни мастни киселини. Лекарството не влияе върху количеството на инсулина в кръвта, но променя неговата фармакодинамика.

Подобрява фибринолитичните свойства на кръвта, забавя усвояването на глюкозата в червата. По време на лечението теглото се запазва стабилно или леко намалява.

Противопоказания

Метформин е противопоказан при пациенти със следните състояния и нарушения:

1. кетоацидоза;
2. прекома и кома;
3. тежки инфекции;
4. риск от тъканна хипоксия;
5. сърдечен удар;
6. Използване на контрастни вещества;
7. алкохолно отравяне;
8. Свръхчувствителност към метформин.

Недостатъчни данни за безопасността на метформин при плода. Бременни жени само ако е абсолютно необходимо. Активната съставка се отделя с млякото в малки количества.

Не са наблюдавани нежелани ефекти при кърмачета от употребата на кърма, съдържаща ниски концентрации на метформин. Не се препоръчва за кърмачки, но поради липсата на добре контролирани проучвания.

Странични ефекти

Следните нежелани реакции могат да се появят при приема на продукта:

1. Гадене, повръщане, епигастрален дискомфорт;
2. Неправилно функциониране на хепатобилиарната система;
3. Лактатна ацидоза – лечението се прекратява;
4. Нарушена абсорбция на витамин В12.

Възможните симптоми като повръщане, диария, хепатит ще изчезнат след спиране на лечението.

Режим на дозиране

Режимът и дозировката на лекарството трябва да се избират индивидуално. Метформин се приема по време на или след хранене. Начална доза: 500 mg 1-3 пъти дневно. Може постепенно да се увеличи до 850 mg 1 до 2 пъти дневно. Дозировката се променя на седмични интервали.

След 10 години, ако се лекувате само с метформин, 500-850 mg веднъж дневно или 500 mg два пъти дневно. Две седмици след прегледа дозата се променя, ако е необходимо.

В комбинация с инсулин, 500-850 mg 2 до 3 пъти. Дозировка на инсулина според резултатите от теста.

Кой е подходящ

Метформин е показан при инсулинонезависим диабет. Той е показан, ако специалната диета е неефективна. При възрастни се предписва както в монотерапия, така и в комбинация с други хипогликемични лекарства. След 10 години, като монопродукт и заедно с инсулин.

Изследвания и ефикасност

Веществото метформин понижава глюкозата, като потиска образуването ѝ в черния дроб. Тази съставка намалява глюконеогенезата с повече от една трета.

Освен това метформинът повишава чувствителността на тъканите към инсулина, увеличава усвояването на глюкозата и намалява абсорбцията в червата. Лекарството намалява концентрацията на инсулин.

Включването на метформин в терапията може да намали нивата на глюкозата с 20%. Употребата му намалява риска от инфаркт, което го отличава от другите хипогликемични средства.

Метформин се използва за лечение на мастно чернодробно заболяване и синдром на поликистозните яйчници. Той е ефективен и в началото на пубертета. Това е експериментална индикация, която все още не е подкрепена с доказателства.

Проучване на Центъра за ракови заболявания MD Anderson показва, че метформинът намалява риска от развитие на рак на простатата. Установено е, че инсулинът и сулфонилурейните препарати също увеличават вероятността от аномалии на простатата.

Проучване, проведено в университета в Дънди, също показва, че честотата на раковите заболявания е много по-ниска при пациентите, приемащи метформин.

Проучване на Националния институт за изследване на стареенето при мишки показва, че продължителността на живота се е увеличила с 5,5% при прием на ниски дози метформин. Високите дози са токсични, а продължителността на живота на мишките е ниска.

Източници:

1. Martin-Montalvo A и др. Метформинът подобрява здравословното състояние и
2. продължителност на живота при мишки. Съобщение за природата. 2013.
3. Кирпичников D., McFarlane S. I., Sowers J. R. Метформин: актуализация. Ann Intern Med. 2002.
4. Хундал Р., Krssak M., Dufour S., Лоран D., Lebon V., Чандрамо
   i V., Inzucchi S., Шуман W., Петерсен К., Ландау В., Sh
   • мъж G. Механизъм, по който метформинът намалява производството на глюкоза при диабет тип 2. Диабет : списание. 2000.
5. Джоу G., Майерс R.,
6. Y., Чен Y., Шен X., Fenyk-Melody J., Ву М., Ventre J., Doebber T., Фуджий N., Musi N., Хиршман М., Goodyear L., Moller D. Роля на AMP-активираната протеин киназа в механизма на действие на метформин. J C
7. n Инвестирайте. 2001.

Разходи и аналози

Кое лекарство да изберете

Метформин и глиформин са взаимозаменяеми. Те имат същите показания и противопоказания и съдържат метформин. Разликата е, че метформинът се предлага в по-ниска доза, което го прави удобен за изчисляване на дозата при леко повишаване на кръвната захар.

Глиформинът е по-скъп, относително по-добре поносим аналог с други помощни вещества. Но е безсмислено да се преминава към него от метформин, ако последният не предизвиква никакви странични симптоми и се справя със задачата си.

Предписването на лекарства за понижаване на кръвната глюкоза трябва да се извършва само от лекар. Самолечението може да бъде опасно. Препоръчително е да се консултирате с лекар, който да предпише ефективно и безопасно лекарство, като вземе предвид индивидуалните характеристики на заболяването и организма.