10 най-добри сорта боровинки за района на София

*Преглед на най-добрите сортове от редактора. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не служи като ръководство за покупка. Необходимо е да се консултирате със специалист преди закупуване.

Този вкусен и много полезен плод непрекъснато набира популярност. Известни са повече от 300 сорта и всеки сорт има свой собствен отличителен характер. Но не всички от тях ще се справят добре в Московския регион. Нашата оценка ще ви помогне да направите правилния избор.

Критерии за подбор

Московският регион има умерен климат, но веднъж на 10 години зимата е особено тежка – термометърът пада под 30 градуса. За да не изгубите насаждение с ягоди, първо обърнете внимание на зимната издръжливост на сорта. Други характеристики също са важни:

1. хабитус и декорация на храста;
2. вкус и размер;
3. Тяхното съхранение и транспортиране;
4. способността да не падат след узряването;
5. добив;
6. Продължителност на плододаването – за любителското стопанство е по-удобно плодовете да узряват постепенно;
7. устойчивост на болести;
8. адаптивност.

Много сортове цъфтят сами, но с помощта на опрашители добивът ще бъде по-висок, а качеството на плодовете – по-добро. Времето на зреене при различните сортове е различно: от първата декада на юли до началото, а през топлата есен – до края на септември. Подходящите растения ви позволяват да се наслаждавате на полезните плодове до 3 месеца.

10 най-добри сорта боровинки за района на София

Ранни сортове

Готови за прибиране още в началото на юли.

Избор на Хана

Оценка: 5.0

Американски селекционен сорт. Растеж от 1978 г. Но все пак много от характеристиките му са ненадминати. Много ранно зреене – в Московския регион първите плодове се берат в началото на юли. Постепенно узряване, храстите дават реколта за 4 реколти.

Много големи плодове – диаметър до 2,5 cm и тегло до 2 g. Събират се на големи свободни гроздове и на външен вид приличат на грозде – теглото на всеки от тях може да достигне 400-600 g. Много богат вкус – интензивно сладък с лека тръпчивост и фина киселинност.

След узряването плодовете не падат, отделянето е сухо, така че е възможно механизирано прибиране на реколтата.

Добър ръст, до 1,6 м височина, без склонност към полягане.

Предимства

• Кратка зрялост – първите плодове се появяват още на третата година;
• Високи добиви – до 7 кг от храст;
• Стабилно едногодишно плододаване;
• Самоопрашване – не са необходими опрашители, но плодовете са по-качествени, когато има такива;
• добра транспортируемост и съхранение;
• Понася пролетни слани до – 7 градуса и зимни слани до – 39 градуса;
• устойчивост на вредители и болести;
• Добра адаптивност.

Недостатъци

• няма сериозни недостатъци.

Дюк

Оценка: 4.9

Този сорт ще даде първите си плодове още в края на юни. При толкова ранно плододаване цъфти късно, така че сланите не увреждат цветовете. Плодовете успяват да се зародят, да пораснат и да узреят само за 1,5 месеца: рекорд за черната боровинка.

Зеленикаво месо, плътно. Кожата е еластична, със синкава, светлосиня глазура. Много приятен вкус, с добре балансирано съдържание на захари и киселини. Ако плодовете са съхранени в хладилник, е още по-добре. Четките са плътни, добре отворени за бране не само на ръка, но и механизирано. Добивът е много висок, след 5 години той е 8 kg от храст и остава стабилен след това.

Силни, жизнени растения, достигат височина 2 m, ширина на короната 1,7 m. Устойчивостта им на замръзване е добра – до -35°, но тази боровинка не понася добре резките температурни колебания, затова е важно всички издънки да имат време да узреят до зимата.

Предимства

• Плодовете са изравнени при всички реколти;
• добра транспортируемост и отлично съхранение;
• плодотворност;
• Дава малко издънки, затова подрязването е необходимо само санитарно;
• Устойчивост на болести;
• добра адаптивност.

Недостатъци

• храстите са склонни да се разпадат под тежестта на реколтата.

Реката

Оценка: 4.8

Името на сорта няма нищо общо с водата. Първоначално е създадена от новозеландски селекционери и на маорски език „река“ означава сладка. Вкусът е много богат и многостранен, с нотки на ягоди и грозде; само когато времето е хладно, в плода се усеща малко киселинност. Плодовете му са с диаметър до 2 cm и тегло до 2 g. В един клъстер може да има до 20 парчета, откъдето идва и високият добив – 9 кг от растение. Те узряват в предградията на София в началото на юли. Но ако пролетта е била студена, тя е две седмици по-късно.

Боровинките цъфтят в продължение на един месец: края на май/началото на юни. Плодовете могат да се залагат и без присъствието на опрашители, но присъствието на сортове като „Patriot“ и „Duke“ в участъка увеличава добива и подобрява качеството им. Пълна зрялост на плодовете след 10 дни, когато те придобиват характерния си тъмносин цвят.

Храсти с добър растеж, височина – 1,3-1,8 m, ширина: 1,2-1,7 m. Короната е склонна да се сгъстява поради силно разклоняващите се странични леторасти, така че е необходимо редовно подрязване и оформяне, в противен случай плодовете стават плитки.

Предимства

• много бърз растеж;
• отлична зимоустойчивост до -35°;
• Добри възможности за транспортиране и съхранение;
• Устойчивост на болести и вредители.

Недостатъци

• Необходимо е подрязване и годишно оформяне.

Zucker traube

Оценка: 4.7

Тази боровинка от немска порода е предназначена за малката градина. Храстите са къси, компактни, достигат до 60-80 см, не са склонни да се разпространяват. Но въпреки малкия размер, реколтата е много добра: до 8 кг от храст. Тъмносините плодове са малки, но много сладки и ароматни. Те узряват през първото десетилетие на юли. Плододаването е продължително – до 6 седмици.

Предимства

• отличен вкус;
• добри добиви;
• устойчивост на засушаване;
• компактен размер.

Недостатъци

• малки плодове.

Средно зреещи сортове

Плододават през юли или август.

Bluecrop

Оценка: 5.0

Този сорт боровинки е представен в САЩ през 1934 г., но и до днес характеристиките му се смятат за референтни. Поради това тя е световен лидер по отношение на обработваемата площ, както за земеделските производители, така и за домакинствата. „Синята ряпа трудно може да бъде победена по добиви – при добри условия до 9 кг от храст. Отлична зимоустойчивост: понася студове до -40 градуса и не страда от резки температурни промени през зимата. Пролетните слани до -7°C също не ги засягат.

много рано зреещ сорт, на третата година могат да се събират 1,5 кг плодове. Те са преносими и се съхраняват добре. Диаметърът на плода достига 2 cm, максимално тегло 2 g. Не толкова богат на вкус, колкото други сортове, но с доста висока дегустационна оценка от 4,2.

Храстите му са мощни и могат да достигнат височина от 2,5 м. Произвеждат много издънки, затова подрязването е задължително. узрява в края на юли.

На базата на сорта Bluecrop са създадени много обещаващи сортове Bluecrop.

Предимства

• добра самопродуктивност
• не се разваля при засушаване;
• устойчивост на болести;
• Адаптира се добре към всякакъв вид почва, стига да се поддържа подходяща киселинност;
• не се разпада под тежестта на реколтата.

недостатъци

• плодовете имат ръждив вкус.

Toro

оценка: 4.9

В много отношения прилича на Bluecrop, но е с по-добър вкус и пазарна реализация. Диаметър до 20 mm и изглеждат още по-големи поради плоската си форма; тегло до 2 g. По-висока и дегустационна оценка от 4,6. Ароматът им е на десертни плодове и наподобява горска боровинка. Време на зреене през лятото: края на юли и началото на август. Периодът на плододаване е кратък – цялата реколта може да се събере на две партиди.

Компактните храсти достигат до 2 м височина. Те са склонни да се разрастват и затова изискват редовно подрязване. Сортът има големи сърцевидни листа. При наличие на съседни опрашители – сортовете „Duke“, „Bluecrop“, „Bonus“, добивът се увеличава значително и може да достигне до 9 кг плодове на растение.

Предимства

• вкус на десерт;
• добър добив;
• високо качество на плодовете през целия период на събиране на реколтата
• отлична зимоустойчивост;
• Ягодите не са склонни към напукване;
• устойчивост на болести.

Недостатъци

• трябва да бъдат защитени от птици.

Розови пуканки

Оценка: 4.8

Боровинките не винаги трябва да са сини. Доказателство за това е новият сорт на американските селекционери с красивите си розови плодове. Самите храсти също са много декоративни: цветовете са розовобели, а листата се оцветяват в красив оранжево-червен цвят през есента. Големи плодове – до 2 см в диаметър, вкус и аромат – вкусни, сладки с карамелени нотки. Те узряват през юли и плододават продължително време до края на август.

Храстите могат да достигнат височина до 2 м, имат компактна корона.

Предимства

• отличен вкус и качество на плодовете;
• високо съдържание на антоцианини;
• плодовете се съхраняват и транспортират добре;
• Добивът не е лош – при правилни грижи достига до 6 кг от храст;
• самоопрашването, но при наличието на опрашители добивът е по-висок;
• Добра издръжливост – зона 4;
• устойчиви на болести.

Недостатъци

• среден добив.

Късно зреещи сортове

В условията на Московска област не всички имат време да дадат цялата реколта. Заслужава да се отбележат „Renkokas“, „Bonus“, „Chandler“.

„Ранкокас“

Оценка: 5.0

Този сорт се отглежда от 1926 г. насам, но благодарение на своята надеждност и добри показатели е популярен и днес. Плодовете образуват компактни гроздове с диаметър до 1,5 cm, със силно сплескана форма и приятен сладък вкус. Те узряват в средата на август и могат да се напукат от дъждовете и да паднат към края на жътвата, но все пак се транспортират добре.

Гъстите храсти с височина до 1,8 м имат добър растеж и пускат много издънки; затова е необходимо ежегодно подрязване. В градинския дизайн те често се използват като жив плет, тъй като яркочервените им стръкове са декоративни дори през зимата, когато нямат листа.

Предимства

• добър вкус на горски плодове
• Отлична зимоустойчивост;
• устойчивост на болести;
• непретенциозност;
• не страда от резки колебания в температурата и влажността на почвата.

Недостатъци

• Необходимо е ежегодно оформяне на храста;
• Изсъхване към края на плододаването.

Бонус

Оценка: 4.9

Всеки, който вижда за първи път боровинки от този сорт, не може да се въздържи да не възкликне ентусиазирано: гроздовете от 20 бледосини плода с диаметър до 3 см са впечатляващи. Те се избират много лесно. Следващата вълна на вълнение идва след дегустацията на плодовете: те имат богат вкус с голяма доза сладост и силен аромат. Но тя може да не се появи, ако плодовете се берат твърде рано, когато те едва са започнали да се оцветяват. От този момент до прибирането на реколтата трябва да изминат около 2 седмици. Напълно узрелите плодове лесно се отделят от дръжката.

Храстите „Бонус“ са мощни, с издънки с диаметър до 2 cm, които достигат до 1,6 m. Те не са склонни към свръхрастеж. Първото бране се извършва в края на юли или началото на август. Плододаването се забавя, така че реколтата се разпределя на няколко етапа.

Предимства

• високи пазарни и вкусови качества на плодовете;
• съхраняват се и се транспортират добре;
• устойчивост на болести;
• отлична устойчивост на замръзване;
• висок добив – 8 кг плодове от растение.

Недостатъци

• Трудно се определя пълната зрялост на плодовете.

Чандлър

Оценка: 4.8

Този сорт боровинки завършва сезона на консумацията си – първите плодове узряват в началото на август, а реколтата продължава до средата, а понякога и до края на септември. Плодовете са много големи – до 3 см в диаметър, отдалеч гроздовете с тях изглеждат като малки гроздове. Отличен вкус, сладък с лека киселинност и тръпчивост. Кожицата на плода е много тънка, така че той не се съхранява добре и изобщо не е подходящ за транспортиране. Но това не е необходимо, всичко, което е събрано, може да се консумира веднага в прясно състояние или преработено.

Храстите са изправени, растат бързо и когато достигнат максималната си възраст за плододаване – 5 години, са високи 1,5 м и широки 1,5 м.

Предимства

• отличен вкус на горски плодове
• добра зимоустойчивост – зона 4;
• стабилен добив – 7 кг от храст;
• частично самооплождане
• плодовете не падат.

Недостатъци

• Необходимо е лечение на заболяването;
• Липсата на влага се понася зле;
• мокро откъсване.

Характеристики на агрономията

Боровинките не са взискателна култура, но имат своите особености, с които другите храсти не могат да се сравнят. Повечето от тях се отнасят до засаждането:

1. Най-подходящото място за този плод е слънчево място, а полусянката е подходяща само на юг;
2. не трябва да се засаждат на места, където дълго време са отглеждани зеленчуци и постоянно са прилагани органични вещества;
3. Не е подходящ и за хранене;
4. черната боровинка е хигрофилна, но твърде многото вода е вредна за нея, както и липсата на такава;
5. Преди да засадите растение със затворена коренова система, извадете го от саксията и внимателно изправете корените, ако това не бъде направено, храстът е обречен на смърт, той няма да може да ги изправи самостоятелно и ще умре при липса на храна;
6. Кореновата система на черната боровинка няма смучещи власинки, а се подпомага от гъба симбионт, с която образува микориза;
7. ако растението се продава в саксии, микоризата вероятно вече е там, в противен случай тя трябва да се създаде, като се добави иглолистен угар в дупката при засаждането, или просто да се купи микориза в магазина и да се постави в почвата според инструкциите, след няколко месеца тя ще проработи;
8. РН на почвата е изключително важно за тази култура, оптималното РН = 3-4, ако е по-високо от 5, микоризата не може да съществува и растението ще умре от глад, дори ако почвата е пълна с хранителни вещества;
9. Плодородието не е от голямо значение за боровинката, но леката структура на почвата е от съществено значение, тъй като тя е пропусклива за вода и въздух.

При глинести почви преди засаждане в ямата трябва да се направи дренаж и ямата да се напълни със смес от горния почвен слой, пясък, дървени стърготини и борови иглички. Приблизително същият състав на сместа за саксии се приготвя и в други случаи. Винаги е необходим контрол на рН.

функции за грижа:

1. мулчиране на почвата под храстите с дървени стърготини, но не и с органични вещества;
2. Пролетно торене с минерални торове – 40 г калиев сулфат, 100 г амониев сулфат и 110 г суперфосфат на възрастен храст;
3. ако се използва мулчиране с дървени стърготини, дозата азот се удвоява;
4. Растенията се нуждаят и от до 20 г магнезиев сулфат и малка доза от 1-2 г микроелементи;
5. З контрол през целия вегетационен период, за подкиселяване се използва колоидна сяра, веднъж на десетилетие почвата се полива с разтворен в нея електролит – 1 ml сярна киселина на 1 l, за тази цел не могат да се използват други киселини;
6. От шестгодишна възраст започнете да извършвате подмладяваща резитба, като изрязвате старите клони и разпределяте едногодишните леторасти – оставяте не повече от 5;
7. третиране с фунгициди два пъти на сезон през пролетта и есента.