15 от най-интересните стратегии за PC

*Най-доброто ревю според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не служи като ръководство за покупка. Преди покупка е необходимо да се консултирате със специалист.

На днешния пазар на игри жанрът на стратегическите игри преживява лоши времена. Курсът на „вкаменяване“ на всичко и всички, както и промяната във вектора на популярността на RPG и екшън-приключенските игри, остави на пазара предимно онези стратегически поредици, които имат голяма история или много уважаван издател.

Но ако се заровим в ретроспекцията на индустрията, можем да открием проекти, които са класика в жанра, имат нови и интересни механики и са приятни за игра и до днес. Списание Expertology ви представя списък с 15-те най-интересни стратегии от старо поколение, оценени високо от потребители и критици в над 10-годишната си история.

Класация на най-интересните стратегии за PC

Епоха на митологията

Оценка на играта: 5.0

Издадена е и класическа стратегическа игра Age of Mytholohy, която има много общо с още по-легендарната поредица Age of Empires. Обстановката на този проект пренася играчите в древна епоха, когато светът е бил управляван от езически религии и хората са почитали пантеон от богове. Разработчиците направиха много умен ход, като обединиха гръцката, египетската, атлантската (разширението на „Титаните“), скандинавската и китайската империя (разширението на „Приказка за дракона“) в една игра – нито една игра от 2002 г. насам не е повторила този експеримент.

За разлика от Age of Empires, където са налични само човешки и обсадни единици, Age of Mythology включва асортимент от митични същества като мумии, гигантски бръмбари скарабеи, анубити, човешки скорпиони, минотаври, циклопи и др. Ключова характеристика на проекта е, че достъпът до митични единици се предоставя, когато влезете в нова епоха и започнете да се покланяте на нов бог (от пантеона на малките богове). На потребителските единици се налагат и полезни пасивни ефекти, които ви позволяват да подобрите характеристиките на войниците си или да получите производствени бонуси. В крайна сметка проектът, заедно с всички допълнения, вдигна летвата на качеството на класическата стратегия до най-високо ниво. Въпреки че същият Warcraft III получи голяма популярност, Age of Mythology не е забравен и до днес.

Възход падане

Оценка на играта: 4.9

Стратегическа игра от трето лице, изпълнена с действие, която получи най-високи оценки от геймърската общност за невероятния си геймплей, който по-късно беше добре интерпретиран в SpellForce Part 2. Играейки в сюжетната кампания Rise Fall, зрителите имат възможност да управляват главния герой, военачалник, който от време на време води войските на своята фракция в битка срещу враговете им. Преминаването към управление на героите не може да се нарече другояче освен „имбо“ – дори в най-критичния момент, когато редовната армия е на изчерпване, системата за действие ви позволява да покосите тълпи от врагове и да възстановите равновесието между страните. Всъщност критиците на това съчетание от стратегия и действие предизвикаха истинско възмущение. В крайна сметка те нарекоха това решение „смело“ и „доста оригинално“, но геймплея „скучен и монотонен“.

Като оставим действието настрана, играта започва да навява спомени за отличната Age of Mythology. Да, самата обстановка пренася публиката в не толкова древна епоха и се корени в конфронтация между герои, а не в поклонение на богове и глобални цивилизационни войни. Но общите характеристики могат да бъдат проследени – поне знаем от какво са се вдъхновявали разработчиците на Rise Fall. Е, след 13 години проектът все още се появява в обществения дебат. Вярно е, че за продължаване или рестартиране не може да става и дума, но все пак не искаме да губим надежда, че един ден ще посетим идеен клонинг на една страхотна игра.

Върховен главнокомандващ

Оценка на играта: 4.8

Друг представител на стратегическия жанр през 2007 г., който се превърна в наследник на популярната игра Total Annihilation. Историята на Supreme Commander се развива във футуристично бъдеще, в което човечеството е постигнало огромен научен напредък. Дългогодишното управление на Империята е дискредитирано по време на създаването на нова техноантропологична раса от симбиоти – хора с кибернетични добавки и изкуствен интелект. Преследвайки алчното си желание да пороби нова раса хора, Империята отприщва война, която по-късно излиза извън пределите на една планета. Така, разделени на три фракции – Еон, Кибан и OFZ – всяка със своите собствени вярвания и предразсъдъци, хората от бившата Империя започват да се изтребват взаимно, превръщайки красивите някога пейзажи на Земята и жизненоважните колонизирани планети в руини.

Основното предимство на Supreme Commander пред всички подобни проекти е голямата вариативност на тактиките, която е следствие от правилния баланс на играта. Почти всички единици тук са полезни и могат да окажат значително влияние върху стратегическите методи на битката. Мисиите по сценарий са малко, но ги има, и освен това са перфектно проектирани, поради което преминаването на всяка от тях може да отнеме около 2-3 часа. Отделно си струва да се спомене голямото обновяване, което след една година донесе нова фракция (Серафими), пълноценна сюжетна кампания и 110 (!) единици нови превозни средства. Разработчиците пуснаха също толкова качествена втора част на тази стратегическа игра и си спечелиха почетно място в богатата история на игралната индустрия.

„Зад вражеските линии“

Оценка на играта: 4.7

Стратегическа игра украинско производство, издадена през 2004 г. За времето си нивото на представяне беше извън похвала: много западни издания за игри оцениха високо творението на издателската къща 1C, признавайки го за почти най-доброто издание на годината сред такива като. Не е тайна, че фокусът и уменията за изпълнение позволиха на Best Way да намери признание в общността на ентусиазираните поддръжници в света на игрите.

Но какво прави играта толкова привлекателна за потребителя? Първо, акцентът върху реализма. Ако граната или запалителен снаряд от танк попадне в човешка единица, той просто ще се разкъса. Удар в ограда или барака ще доведе до разрушаване, а стрелбата по вражески превозни средства ще ги неутрализира или напълно унищожи. Заслужава да се отбележи, че изоставените, но все още „живи“ вражески танкове, БТР-и и други превозни средства могат да бъдат ремонтирани и използвани в битката. Играта включва и система за подслон, която се подчинява на същите закони на физиката (правилно и неправилно) като останалите аспекти.

Второто и може би най-важно предимство на играта Codename Panzers е, че тя включва 4 сюжетни кампании: съветски, британски, американски и германски войски. Всички те се отличават със сложна и реалистична картина на случващото се. Визуално играта също изглежда страхотно и най-хубавото от всичко: тя не е забравена. Вярно е, че след повече от 10 години разработката е предадена на друго студио.

Кодово име Panzers

Оценка на играта: 4.6

Силен унгарски проект за Втората световна война, с някои сходства в геймплея с World in Conf

• ct, но донесе някои доста интересни чипове в жанра. Няма смисъл да говорим за обстановката – по време на манията за Втората световна война само мързеливецът не е използвал тази концепция в своя полза. И сега, на пръв поглед още един безличен проект напуска стените на студиото и излиза на бял свят…и се превърна в много добра стратегическа игра с правилен баланс и собствени характеристики.Прилики със World in Conf
• Ct на Codename Panzers се ограничава единствено от липсата на възможности за изграждане на бази и факта, че подчинените единици се попълват чрез закупуването им за специални точки. Само че това не се прави по време на битките, а между мисиите, което има за цел да увеличи геймплея. Интересен чип, който може да се отбележи с +, е въведената система за класиране. Благодарение на това единиците, които се появяват под командването на играча от мисия до мисия, стават значително по-силни от новобранците и загубата им има осезаемо въздействие върху баланса на силите. Интересна е и системата от „скрити задачи“, които дават осезаемо предимство пред врага в рамките на една мисия. Codename Panzers има много добър тактически потенциал и много експерти все още не могат да разберат защо такава игра е безславно забравена. За да изясним малко ситуацията, ще му дадем 5-о място в класацията.
  

  Междузвездни войни: Империята във война

  Оценка на играта: 4.5

  

  Empire at War, издадена през 2006 г., беше приета радушно от феновете на Star Wars: свикнали да играят в ролеви игри и шутъри, те откриха, че такава голяма вселена подхожда идеално на жанра на стратегията. Уникалността на играта се състои изцяло във великолепната комбинация от няколко механики. Тук стратегическите и тактическите елементи са перфектно съчетани с управлението на ресурсите, а борбата в рамките на планетите – с разгорещени космически битки.

  Историята на „Междузвездни войни: Империя във война“ традиционно се разиграва на ограничени места, беше много вълнуваща и изпълнена в духа на франчайза. Но играта имаше и друг компонент: свободен режим на кампанията, който ви позволяваше да изберете една от двете враждуващи страни – Бунтовническия алианс или Империята – и да решите съдбата на цялата галактика. За огромно съжаление на всички фенове, които са харесали играта тогава и я харесват и до днес, настоящият собственик на франчайза (Electronic Arts) не бърза да развива поредицата в жанра на стратегиите. Може би защото не знаят как да го направят, а може би заради ниския мотив за печалба – вече не можеш да си сложиш болт върху lootboxes. Ако Lucas Arts беше продължила да съществува, Empire at War щеше да получи продължение…Няма много неща, които да очакваме в днешната действителност.

  Светът в Conf

• ct

• Оценка на играта: 4.5

  

  Стратегия, която е избрана за най-добра RTS през 2007 г. от редица авторитетни издания за игри. Сюжетна линия на кампанията, развиваща се в алтернативен исторически сценарий. През 1989 г. в Европа се разрази голям конфликт. Виновник за това е Съветският съюз, който вместо перестройка замисля да установи власт над европейските страни заради нежеланието им да предоставят финансова помощ в критичен момент. Конфликтът се превръща в световен проблем, а мироопазващи сили са разположени в Европа (кой би си помислил?)?) сили на Съединените щати, но дори и с тяхна помощ територията бавно, но сигурно преминава под съветски контрол.

  Геймплеят започва в обсадения Сиатъл. Редовните войски на Съветския съюз са се преместили да обсаждат Съединените щати, а основната цел е да се смажат вражеските сили, като се защити независимостта на Съединените щати. В World in Conf

• ct липсваше изграждането на базата, която сме свикнали да виждаме в класическите стратегии. Вместо това се набляга на тактическия компонент, тъй като изключително рядко играчът разполага с голям брой войници. Редиците на единиците се попълват единствено чрез пренасочване на единици, които могат да бъдат призовани срещу спечелени точки за контингент.Светът в Conf
• ct е страхотен стратегически проект за алтернативно гейминг изживяване със своите силни и слаби страни, но незаслужено е забравен под слоя на времето.
  

  Възходът на нациите

  Оценка на играта: 4.4

  

  Игра с мотиви от легендарния Civi

• Той също така взема част от глобалния конфликт от Total War. Концептуално проектът успя да наложи вътрешна битка на двамата конкуренти, но изпитанието на времето, както можем да съдим от настоящата ситуация в сегмента, не успя да издържи.Удивително е, че Rise of Nations се опитва да се отдалечи от директните сравнения със стълбовете на поредиците за походова стратегия и стратегия в реално време, като целенасочено измества акцента. Така че докато в Total War играчите се фокусират върху това как се променя глобалната карта след битката, в тази игра фокусът се измества върху случващото се на самото бойно поле. И тук с Civi
• Идеологическите различия са по-трудни за откриване, но…Има. Например броят на нациите в Rise of Nations е над 24 (включително допълненията), докато оригиналният източник, дори през 2016 г., ни показва само 19 цивилизации. Решението за увеличаване на количеството доведе до загуба на качествения компонент. Уникалността на нациите се определя само от 3 отделни единици и един национален бонус – съгласете се, че това е много малко за цялостното разнообразие. Но какъвто и да е случаят, Rise of Nations беше добър представител на жанра, получи високи (за времето си) оценки и заслужи място в списъка на най-добрите стратегии за PC.raetoriansОценка на играта: 4.3
  

  Началото на 2000-те години беше златна ера за разработчиците на стратегии в реално време, тъй като скокът в графиката позволи да се създадат хубави, приемливи визуални ефекти с малко усилия и да се съсредоточим върху геймплея и разказа. Разказвачите също не се стараеха твърде много: игрите се основаваха на легенди и митове, както и на достоверни исторически събития, които трябваше да бъдат интерпретирани в съответствие с конвенциите на играта. Една от тях е „Преторианци“ – игра, която разказва за събитията, случили се в Рим по времето на Гай Юлий Цезар. Писателите са се вдъхновявали най-вече от походния му дневник, в който подробно са описани събитията от превземането на Галия до края на гражданската война.

  Основна характеристика на геймплея в Preetorians е много забавна: войските, изпратени да атакуват врага, не могат да бъдат изтеглени. Тя характеризира принципите на легионите от онази епоха, в които отстъплението се смята за проява на малодушие. Всъщност всяка единица, изпратена в битка, се сражава до последния си човек, като удържа врага с цената на живота си. Това до голяма степен стеснява тактическите възможности на играча до пословичното изпращане на подкрепления от резервните войски. Звучи лошо, но всъщност се оказва доста увлекателно – проектът успява да хвърли нови предизвикателства към потребителите, от първата до последната мисия. Именно поради тази причина феновете на стратегията все още си спомнят за Praetorians с топлина и носталгия.

  Черно бяло

  Оценка на играта: 4.3

  

  Доста нетипичен проект за гейм индустрията, съчетаващ елементи на стратегия в реално време и симулация на бог. Подобно на Dungeon Keeper, Black White се заиграва с въпроса за Божията намеса в живота на заселниците. Но за разлика от своя предшественик, тук идеите са издигнати до абсолютен. Играчът е надарен с възможността да избира маркери за поведение, макар и в много ограничен диапазон от 2 противоположни стойности. Помага на жителите да се справят с трудностите по всякакъв начин? Ти си добър бог, който се възхвалява и почита. Непрекъснато подлагане на жестоки изпитания и опити да ги сплашат? Вие сте гневен, гневен бог, пред когото треперят само лудите.

  Въпреки прямотата и недвусмислеността на моралната система Black White не кара потребителите да се отегчават и да измислят различни непристойни изрази за собствено забавление. Играта има крайна цел – да завладее околните села под неуморен контрол. С други думи, играчите трябва да накарат селяните на мястото да им се поклонят – едва тогава можем да говорим за успешно завършване на режима на историята. И ето, че начинът и скоростта на достигане на това състояние зависят от преценката на потребителя – тук се намесва стратегическият компонент на въпросния проект.

  Военен фронт: Повратна точка

  Оценка на играта: 4.2

  

  War Front: Turning Point е превъплъщение на сериозна стратегическа поредица с алтернативен исторически изглед, получила класическо превъплъщение и редица много добри характеристики, които допринасят за реализма на преживяването. Двете предшестващи я игри, които се отличаваха от конкуренцията повече в негативен, отколкото в положителен план, принудиха разработчиците да поемат значими рискове както по отношение на историята, така и на геймплея. Обърнатият ход на войната, при който съюзническите армии убиват Хитлер, а нацистите с лекота пробиват британската отбрана, повишава степента на безумие до безпрецедентни нива.

  В подкрепа на този хаос е и геймплеят, който включва много неконвенционални единици и възможност за избор на герой от фракция (от 3 възможни). От своя страна, механиката на управление е наистина класическа, а балансът на силите е коригиран като пример за много съвременни проекти, всяка единица е практическо приложение и носи определен тактически смисъл. Много харесвана както от играчите, така и от критиците, механиката на динамично променящото се време и ден, както и въздействието на тези събития върху света на играта. Когато се стъмни, играта ще включва прожектори и други светлини на местата, което е много полезно за историята на проекта. Но в дъжд и вятър потребителят и неговият противник са лишени от възможността да призовават въздушни части, което е продиктувано от вероятността за безсмислена загуба на единици при лоши метеорологични условия. Всичко това и още много други неща отличават Turning Point от основния набор стратегически игри по онова време и толкова по-странно е, че играта, както и целият франчайз, просто са забравени.

  Бойни царства

  Оценка на играта: 4.2

  

  Стратегическа игра в реално време, подобна на Warcraft III, но с коренно различна концепция. В някои отношения Battle Realms може да се сравни с Total War: Shogun – историята на конфликта тук се развива като най-добрата игра от началото на 2010 г. Но мащабът на поредицата като цяло и действието в един проект отстъпват на рожбата на Creative Assembly.

  Основният интерес към геймплейната част на Battle Realms беше създаването на собствена армия. Въпреки че всички стратегии в реално време използва механиката, заложена в Дюн (войските се създават с помощта на ресурси), този проект е въвел обещаващ, но все още не е повторил системата набиране на персонал. Същността му е следната: за да създаде воин, играчът трябва да изпрати за обучение селянин, който в други стратегии изпълнява ролята на работна ръка. Това означава, че в допълнение към материалните ресурси, играта иска от потребителя човешки ресурс, който не противоречи на логиката на реалния свят (много по-странно, когато, според каноничната игра конвенция, единицата се генерира от въздуха). Да, мащабът на битката в Battle Realms отстъпва на съперниците в жанра, но нивото на интензивност и оригиналният геймплей го правят една от най-интересните стратегии в сегмента на игралната индустрия.

  Възход на нациите: Война на легионите

  Оценка на играта: 4.1

  

  Rise of Nations: War of Legions е отличен пример за това как една игра с изпълнение, близко до това на Civi

• може драматично да се превърне в класическа стратегическа игра. Може да се каже, че е несправедливо да се класира продължението на вече споменатата игра…но не става дума за идеологическо продължение. Излизането на War of the Legions е резултат от желанието на разработчиците да привлекат аудитория, която не харесва обстановката в стратегическите игри с огромния брой страни и слабото прилагане на разликите между тях.В новата игра Rise of Nations конфликтът се развива между 3 фракции, чиито характеристики са:
  1. огнестрелни оръжия с различни парни машини (ясна следа от стиймпънк културата);
  2. Магия и митични същества;
  3. смесица от извънземна технология и ацтекска култура.

  Естествено, глобалният разказ за конфликта не се вижда никъде: градовете, границите и дървото на изследването (заместващо епохите) остават. Визуалният стил и идентичността на всяка фракция са се променили, както и подходите към тактическите и стратегическите решения, свързани с перфектно калибрирания баланс на войските. И всичко изглежда наред, с изключение на това, че историята не може да възпроизведе мащабния дизайн и геймплейната механика. Стратегията обаче е жанр, който може да съществува и без силна история.

  Tom Clancy’s Endwar

  Оценка на играта: 4.1

  

  Вероятността да се сблъскате с редица избрани чудаци в игрите на Том Кланси почти винаги надхвърля 90%. Въпреки това, Endwar, който принадлежи към най-подходящия тип жанр за настаняване на тази боровинка, се оказа адекватен както по отношение на сюжета, така и по отношение на прилагането на геймплейни иновации. Глобалният конфликт, в който играчът е поканен да участва, е предизвикан от всички страни: САЩ, Европейската коалиция, България и дори Китай и Япония. Заслужава да се отбележи, че в тази част се споменават само първите трима представители на насрещните страни: представителите на Азия не са разкрити от думата „изобщо“. По всяка вероятност този ход се дължи на надеждите за продължение на поредицата, но..

  …мечтите за следваща глава на Endwar няма да се сбъднат. Първата и единствена част на стратегическата игра се опитва да се отдалечи от стандартите на жанра, като закрепва камерата стриктно в задната част на избраните единици. Оказа се много интересно: занапред потребителят можеше да разчита само на това, което вижда на хоризонта, а тактическата схема се формираше чрез периодично превключване към различни единици. За да подобрят усещането за потапяне в стратегията, разработчиците от Ubisoft Shanghai са „прикрепили“ гласов контрол към интерфейса. В интерес на истината той разпознаваше само английската реч, и то в най-чистото ѝ произношение. Въпреки това, след като свикнаха за няколко часа, играчите имаха уникално преживяване от играта, като отбелязаха, че тя наистина ви позволява да се почувствате като командир на отряд.

  Военна игра Red Dragon

  Оценка на играта: 4.0

  

  Представител на забележителната по своята мащабност поредица от стратегии Wargame предлага театър на военните действия от гористия и равнинен терен на Европа до пустинните хълмове, непроходимите джунгли и блатата на Централна Азия. Както и в случая със World of Conf

• ct или Codename Panzars, Wargame Red Dragon не ви позволява да изграждате бази и да обучавате единици в хода на мисията – за всяка задача се дава строго определен брой от тях, което значително забавя геймплея и принуждава потребителите да играят обмислено, развивайки тактика и стратегия. Ако смятате, че е толкова просто, ще трябва да ви разочароваме. Red Dragon принадлежи към редиците на хардкор проектите, които не са предназначени за цялата аудитория на RTS-игрите. Всъщност точно тази черта определя непопулярността на поредицата, особено на фона на франчайза Civi
• zation, Total War и, косвено, Warhammer 40k. Тенденцията към фосилизация на всичко и всички прави невъзможно съществуването както на отделни представители на сегмента на стратегическите игри, така и на жанра като цяло. Поредицата Wargame не прави изключение, но все пак успява да съществува, като се справя с малък бюджет, невзрачни съобщения и любовта на малка група верни фенове. Заради комбинацията от стремеж към живот и последователност в безкомпромисния хардкор поредицата заслужава почетно място в нашата класация.