12 от най-интересните филми за тийнейджъри

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не представлява реклама, нито пък е предназначен за ръководство за покупка. Необходима е консултация със специалист преди покупка.

На пръв поглед в живота на тийнейджърите няма много неща, които да изглеждат интересни. Училище, приятели, опити да се откажа от супата за вечеря и компютърни игри. Но това е само външна представа. Спомнете си, когато сте били тийнейджър – колко страсти сте имали, за които не сте могли да кажете дори на дневника си, камо ли на родителите си?

Всъщност животът на тийнейджърите не се изчерпва само със задачите по алгебра. Първа любов и ревност, предателство и страст, приятелство и кавги… Операторската работа не се притеснява да покаже всички тези чувства и събития. А за тези, които искат да преживеят тийнейджърските си години още веднъж, както и за момичетата и момчетата, които търсят подкрепа и разбиране, сме класирали 12 от най-интересните филми за тийнейджъри.

За съставянето на рейтинга са използвани отзиви на потребители в услугата за оценка на филми Kinopoisk. Списъкът включва както чуждестранни, така и Български филми.

Класация на най-интересните тийнейджърски филми

12-то място: „Всички умират, но не и аз“ (2008 г.)

Оценка: 5.7/10

В съвременното кино има много малко фигури, които могат да покажат живота на тийнейджърите от спалните квартали или провинцията. Обикновено филмите за тийнейджъри показват напълно „елегантни“ млади хора, които, макар и да преживяват различни житейски драми, но да се държат грубо с учител, да се напиват с някакви неразбираеми глупости, които се продават в Пясъчника, или да пушат зад училището – не-не.

Валерия Гай Германика е един от режисьорите, които не се притесняват да покажат неприятната страна на порастването. Когато се бунтуваш, но желанието ти да промениш света завършва с купуване на евтина бира. Когато не харесвате родителите си, но можете само да откраднете пари от чантата на майка си. Когато всяко ходене на училище е почти мъчение, защото трябва да сте на върха на йерархията на съучениците си. Като цяло гледката не е приятна, но е разочароващо реалистична.

В „Всички умират, освен мен“ Валерия Гай Германика не слиза от любимия си кон. Има тийнейджъри, които пият, тийнейджъри, които обсъждат секс, тийнейджъри, които танцуват в дискотеки, тийнейджъри, които се оригват след алкохол, тийнейджъри, които се бият, тийнейджъри, които псуват… и всичко това със специална награда от Кан. „Всички ще умрат, а аз ще остана“ може да звучи твърде черно и нереалистично, но просто трябва да отидете на училище в Южно Бутово след училище.

11-ти: Дискотечни прасета (2001)

Оценка: 6.7/10

Ако Валерия Гай Германика не се стремеше да покаже цялата истина на маргиналния живот и малко да се стреми към изкуството, тя щеше да получи „Дискотечни прасета“. Тази ирландска драма е също толкова жестока и затрогваща, изглежда по-тежка, оставя много въпроси и неприятна следа, но не ви кара да проверявате дали гледате към телевизора или през прозореца.

„Дискотечни прасета“ разказва за двама съседи – момче и момиче. Те са родени в един и същи ден, приятели са от малки и дори заспиват, хванати за ръце, поради което са направили дупка в стената. Само че в него няма романтика. Главните герои са жестоки и отвратителни хора. Те крадат алкохол от магазина за алкохол и се подиграват на продавача. Момиче съблазнява младежи в дискотеките, а момчето ги пребиват жестоко. И цялата тази жестокост се извършва с усмивка на лицето.

Но може би не става дума само за стремеж към причиняване на болка? Изведнъж зад това желание се крие нещо повече? „DiscoPigs“ е история за „проблемни тийнейджъри“, които имат собствен мироглед и ценностна система. Това е филм, който отговаря на въпроса защо родителите понякога не разбират децата. И тя определено няма да го хареса.

10-о място: „Аквариум“ (Fish Tank, 2009 г.)

Оценка: 6.7/10

Момиче на име Мия е на 15 години и животът ѝ е безкрайно далеч от това да се смята за нормален. Някои биха я нарекли „проблемна тийнейджърка“, но това не е съвсем правилно. Не Мия е избрала пътя на непослушанието, а просто обстоятелствата около нея са я.

Мия живее в бедно семейство, в беден квартал. Майка ѝ е самотница и алкохоличка, която не се интересува дълбоко от дъщерите си. Мия би могла да бъде добра танцьорка, но родителят ѝ не се интересува от тези хобита – нито от дъщеря си, в този смисъл. Тъй като не получава достатъчно любов, едно момиче се нахвърля на света около себе си, което я кара да напусне училище и да се скара с приятеля си. Този живот е жесток.

Но един ден майката на Мия довежда вкъщи мъж. Той е напълно различен от всички около него. Той е спокоен, добре адаптиран, умее да се държи добре с деца и изглежда знае едно-две неща за родителството. Само че не е вероятно той да е бащата, който Мия е изгубила.

„Аквариум“ е смразяваща британска драма, заснета в най-добрите традиции на артхауса. Това не е филм за киносалони, в който всички добри ще бъдат възнаградени, а всички лоши – наказани накрая. Защото няма черно и бяло, има атмосфера на безнадеждност и предателство и дори най-близките хора могат да станат непознати. „Аквариум“ е история за онези, които са затворени в своите малки светове, живеят своя малък живот, а той ще се окаже кратък и безрадостен. Но тя не е пропита с депресия… или по-скоро кой е виновен за това, че заобикалящата ни действителност е депресивна?

9-то място: „Correctional Class“ (2014 г.)

Оценка: 6.8/10

Лена Чехова е родена с тежко заболяване, поради което не може да ходи, и цял живот е прекарала в инвалидна количка. Тя почти нищо не знаеше за света зад прозореца си – по-точно, виждаше го и дори многократно отиваше там, но само когато я придружаваха любящи родители. И дори се е обучавала вкъщи.

Но в един момент родителите ѝ я преместват в общообразователно училище. Не в общата група, а в т.нар. поправителен клас, в който се събират най-трудните тийнейджъри. Невинната и наивна Лена Чехова едва ли е била готова да попадне в такова общество, но самата съдба се е развила така.

И проблемът не е само в проблемните тийнейджъри, макар че те, разбира се, също са способни да съсипят живота на едно бедно момиче. Учителите не се отнасят добре към учениците от поправителния клас. И едно момиче на много крехка възраст се сблъсква с невероятна жестокост от страна на хората около себе си. Така че тя ще трябва да се справи по някакъв начин.

„Поправителен клас“ често е сравняван с „Всички умират, освен мен“ – както и с други филми, представящи жестокостта на тийнейджърите. Но не става дума точно за маргинализирани младежи. Филмът е по-скоро за това колко зли могат да бъдат хората – и няма значение на колко години са.

#8: „Деликатна възраст“ (1983)

Оценка: 6.9/10

След филмите за тийнейджърска жестокост най-накрая преминаваме към такива, които показват общоприет морален компас.

Кир и Льоша – приятели от детинство, които по време на филма току-що са завършили училище. Навън е 1944 г., затова момчетата се записват в артилерийско училище, без да се замислят, и са готови да отидат на фронта, за да защитават родината си. Но те имат много работа през няколкото часа „крехка възраст“, които им остават, преди да се сбогуват с приятелите си, съучениците си, роднините си. Кир пък търси момичето си, за да знае, че тя е добре, и се надява, че ще оцелее във войната.

„A Tender Age“ е изненадващо добър и лек филм, въпреки че показва военната действителност. Показва информираност и разбиране. Героите започват да защитават страната си от най-ранна възраст, първо като работят, а след това на фронта. Но те се опитват да не забравят и семействата си. „Нежната възраст не се фокусира върху трудностите в живота на тийнейджърите. Да, разбира се, че е така – но героите имат и цел, която е по-важна от тъпата рефлексия, която води до проява на жестокост.

7-мо място: „Американски пай“ (1999 г.)

Рейтинг: 7,2/10

Има три начина да се говори за пубертета. Първият е да бъдеш възможно най-непринуден, показвайки всички характеристики на зараждащото се сексуално привличане, както са направили филмите от 12 до 9 място в нашата класация. Вторият е да се преструваме упорито, че няма периоди на пубертет, че всичко е измислица, измислена в Полша, иди си научи уроците. А третият е да ги приемаме леко, както прави „Американски пай“.

„Американски пай“ е добре позната младежка комедия с малко хумор под кръста. Главните герои са четирима възпитаници на гимназията, които страдат от факта, че на 16-17 години все още са девствени. И са твърдо решени да спят с момичетата преди края на учебната година. Вярно е, че те все още не са придобили големи умения в съблазняването, не общуват много добре с представителите на противоположния пол и на практика не могат да различат влюбването от привличането. Така че това е обикновеният тийнейджър.

„Американски пай“ сега изглежда като много носталгична картина. Тя запазва атмосферата на времето, когато същото това списание или видеокасета са били най-голямата ценност и са учили на живот на възрастните почти по-добре от историите на родителите му. Тя не се концентрира върху вулгарността, напротив, всички шеги за секса се превръщат във фон за други особености и проблеми на порастването – дали приятелството може да се запази след постъпването в колеж? И забавлението? Можете ли да се забавлявате, когато най-накрая си намерите работа?

„Американски пай“ може да се гледа и заради атмосферата. Това е типичен летен филм. Тя е лека, безгрижна и радостна.

6-то място: „The Geographer Globe Begone“ (2012 г.)

Оценка: 7.3/10

„Географът на земното кълбо си отива“ всъщност не е филм за тийнейджъри. Да, в него има ученици, но те не са начело. Сюжетът се фокусира върху обикновения живот на един допълнителен човек.

„Излишните хора“ отдавна не се превръщат в герои на истории. Те не се вписват в реалностите на нашия свят, сякаш са извън времето. Такъв е и Виктор Служкин в ролята на Константин Хабенски. Той иска да стане учен, но не може да си го позволи, затова трябва да си намери работа като учител. Ще преподавате в училище в Перм с ученици, които не са много заинтересовани от ученето. А самият Виктор не се интересува от преподаване. Той страда от руската небрежност, характерна за всички „излишни хора“, а меланхолията му се изразява в алкохолизъм и постоянни конфликти с всички – с жена си, дъщеря си, учениците, училищното ръководство.

Историята, разказана в „Географът Глобус пропил“, е допълнена с още една пикантна подробност – десетокласник се влюбва във Виктор Служкин. А учителят, от своя страна, също не е модел за семейна вярност. И трябва да направи всичко възможно, за да не пречупи съдбата на своя ученик, който се бори с навиците и пристрастията си.

„Географът на земното кълбо“ показва израстването от гледната точка на опитен човек, наставник. Именно това я прави интересна.

5-то място: Slacker (Slacker, 1990 г.)

Оценка: 7.3/10

Американски неофициален филм без сюжет или история, просто паноптикум на хора, които по една или друга причина не се вписват в системата. И, разбира се, повечето от тях са тийнейджъри. Защото не е трудно да не се впишеш, когато си само на 15 години и все още не ти се налага да плащаш месечна ипотека.

Филмът е манифест на поколенията, а героите му са хора, които все още следват мечтата си, която все още не е смазана от рутината. Всеки от тях разказва собствената си история, но минават три минути и камерата се премества към следващия герой със собствени цели и стремежи. Героите се сменят бързо, никой няма време да се отегчи, но и няма на кого да съчувства, трябва само да седи и да наблюдава как пъстрите личности парче по парче изграждат образа на цяло едно поколение – поколение безделници, които все още не са готови за суровата реалност и затова могат да поддържат мечтата жива.

4-то място: Submarine (Подводница, 2010 г.)

Оценка: 7.4/10

Спокоен британски филм, който разказва историята на английски тийнейджър с много интересен характер.

Британските младежи са или антисистемни и всякакви други „почти пънкари“, или хипстъри, или първични и арогантни момчета, които пазят традициите на Кралството с главно „К“. Главният герой на „Подводницата“ балансира между всички тези градации. Той е доста романтичен и мечтателен, но също така е развит отвъд годините си и има доста възрастен подход към решаването на различни проблеми. Истината е, че сега той има две цели – да спаси брака на родителите си и да преспи с момичето, което обича. И той ще ги реши… необичайно.

„Подводницата“ можеше да бъде комедия, ако имаше повече шеги. И можеше да се превърне в драма, ако имаше повече емоции в нея. Вместо това тя е отнесена, като разказ на петнайсетгодишно момче за себе си – егоцентрична, малко предизвикателна и силно украсена. Това е дори визуално видимо. Камерата държи главния герой точно в центъра на кадъра през цялото време – и ако спрете филма в даден момент, „снимката“ може да бъде изпратена в Instagram или в паспортната служба.

И това до голяма степен е заслуга на режисьора Ричард Айоад. Той е талантлив британски актьор, докато не става също толкова талантлив британски режисьор, но запазва визионерския си подход. И най-важното е, че „Подводницата“ е филм за тийнейджър, който би могъл да бъде направен от самия тийнейджър, който говори директно за живота си.

На трето място: „Предимствата на това да си Wallflower“ (2012)

Оценка: 7.5/10

През 1999 г. Стивън Чбоски написва романа „Хубаво е да се мълчи“ и той се превръща в може би най-скандалната книга от края на миналия век. Книгата бързо е забранена в училищата, изтеглена е от повечето библиотеки и е въведена най-строгата възрастова граница. В романа просто има всичко, което може да разврати младите хора – наркотици, алкохол, секс, насилие, отново секс и още, и още… Като цяло книгата абсолютно не отговаря на заглавието си.

А 13 години по-късно същият Стивън Чбоски адаптира романа си. Снимката се оказа малко по-малко „зъбчата“, така че й беше даден възрастов рейтинг „13+“. Стивън Чбоски успява да привлече в актьорския състав и „Хърмаяни Грейнджър на целия Холивуд“ Ема Уотсън.

Сюжетът се развива около един типичен „ботаник“ – момче, което е начетено и образовано повече от годините си, но е напълно непопулярно сред съучениците си. Освен това е травмиран, което допълнително влошава положението му в социалната йерархия на училището. И той не живее много спокойно, докато не намира приятели, които да му помогнат да се справи с проблемите си.

„Хубаво е да си тих“ можеше да бъде история за важността на приятелството. Но всъщност това е просто част от живота на едно обикновено дете, което не е много популярно, но си е намерило страхотни приятели. И това е всичко. Да, разбира се, в книгата има всички онези елементи, които са толкова недолюбвани, но те не се появяват за дълго.

2-ро място: Klass (2007 г.)

Оценка: 7.8/10

Отново филм за жестокостта на тийнейджърите. Но ако се ограничаваше само до показване на някои от учениците в училището, които тормозят други, едва ли щеше да се изкачи до второто място в класацията, нали така??

В центъра на историята е момче на име Жозеп, което трябва да се примирява с насилието навсякъде. Пребиват го вкъщи, в училище и на улицата. И той не е в състояние да направи нещо физически, защото е слаб, а също и морално. И щеше да търпи всички издевателства и обиди, ако не беше Каспар.

Каспър е тормозил и Жозеп, но изведнъж хулиганът застава на страната на „слабичкия. Той просто има съвест. Само че не би трябвало, и Каспар също се оказва сред потиснатите и унижените. Но в един момент и на двете момчета чашата на търпението прелива.

„Клас“ често е сравняван с творчеството на Валерия Гайманица, но на практика този естонски филм е в пъти по-тежък. Това вече не е история за живота на маргинални тийнейджъри. Това е манифест, след който става отвратителен, отвратителен и болезнен. И иска да се извини на всички, които са били тормозени в училище, случайно или умишлено.

1 място: „Американска красота“ (1999 г.)

Оценка: 7.9/10

„Американска красота“ отново не е истински тийнейджърски филм. В центъра на историята е мъж, който е пораснал, установил се е и е намерил своето място в живота. Той има всичко, което се описва от представите за американската мечта – собствена къща (с морава, защото не може без нея), красива съпруга, умна дъщеря, добра работа и изобщо – щастлив живот до края на дните си. Но нещо не се харесва на човека, не му носи щастие.

Но след това мъжът среща кокетната съученичка на дъщеря си и се влюбва в нея. Сюжетът на филма едва започва да флиртува с Лолита на Набоков, но веднага се преобръща и променя изцяло. Не, мъжът не страда заради любовта си към непълнолетно момиче.

Тя страда от това, че никога не е живяла. Цялата американска мечта, от която се състои същността му, не е негова. Това е кукленската къща на съпругата, тя искаше да подрязва рози и да гради кариера, мечтаеше за дъщеря и ливада. Какво искаше той?? И неразбираем. Така влюбването в 17-годишна нимфетка предизвиква остра криза на средната възраст у един мъж, той напуска работа, купува си древна кола, започва да се забавлява и да пуши марихуана. И след това умира буквално седмица по-късно. Всъщност то е живяло само седем дни.

„Красотата в Америка“ умело деконструира същата тази американска мечта, разрушавайки я на най-примитивни нива. Сега розите от градината на съпругата му падат върху тялото на младото момиче, а някогашната искрена любов потъва в мрежа от лъжи и интриги. Изглежда, че в историята няма нищо реално, освен смъртта като символ на пречистване. „Американска красота“ е изпълнен със символи, метафори и алюзии, всеки кадър означава много повече, отколкото показва, а всеки герой пази твърде много скелети в гардероба си.

И въпреки че тук няма много тийнейджъри. Но по-важният въпрос е дали лицемерието си заслужава в името на ефимерното щастие?