*Най-добрият според редакционното мнение. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не е предназначен като ръководство за покупка. Преди да направите покупката, е необходимо да се консултирате с професионалист.
Бръмбарите са едни от най-разпространените насекоми в света. Вероятно всеки от нас се е сблъсквал с тях по един или друг начин. Някои хора се опитват да се справят с чумата на колорадския бръмбар всяко лято, някои ловят щурци като деца и ги връзват с конец на крака (и все още се срамуват от това, спомняйки си с известно смущение), някои лекуват всичко, ядейки черни мухи, а някои се опитват да докажат на застрахователна компания, че повредата на предното стъкло на автомобила от среща с бръмбар носорог през нощта е доста застрахователно събитие, изискващо парично обезщетение.
Въпреки това повечето бръмбари, които можете да срещнете на улицата, в провинцията или в гората, са сравнително малки. Дори легендарните носорози, които достигат дължината на кутия от мачове, са дребни в сравнение с най-големите представители на семейството. Някои екземпляри са толкова големи, че дори не се побират в дланта на възрастен мъж.
Те са и най-големите бръмбари в света, за които ще говорим в тази леврика. Няколко вида се срещат често в България, макар и доста рядко.
Най-големите бръмбари в света
| Номинация | място | Име: | Дължина |
| Най-големите буболечки в света | 9 | Еленов бръмбар (Lucanus cervus) | 95 мм. |
| 8 | Атлас на Дюплак (Chalcosoma atlas) | 110 ММ. | |
| 7 | Реликтови дървесни бръмбари (Cal
| 110 ММ. | |
| 6 | Бръмбар Голиат (Go
| 116MM. | |
| 5 | Бръмбар слон (Megasoma elephas) | 120MM. | |
| 4 | Бръмбар с мустаци Xixuthrus heros | 150 ММ. | |
| 3 | Бръмбар Херкулес (Dynastes herc
| 171MM. | |
| 2 | Бразилски бръмбар с големи зъби (Macrodontia cervicornis) | 178 ММ. | |
| 1 | Бръмбар титан (Titanus giganteus) | 220 ММ. |
Клас 9: Еленов бръмбар (Lucanus cervus), с дължина до 95 mm
Оценка: 4.2
Еленският бръмбар е най-големият от бръмбарите, срещащи се в Европа. Отделните екземпляри могат да достигнат до 95 mm дължина, като се вземат предвид рогата на главата, които сами по себе си могат да достигнат до половината от размера на насекомото.
В България еленският бръмбар се среща главно в южните и централните райони на страната. Еленският бръмбар предпочита да се заселва в дъбови и широколистни гори, тъй като живее в изгнила дървесина, докато иглолистната дървесина е твърде твърда за него. Въпреки големия си ареал, насекомото се среща локално в малки колонии и затова е включено в Червената книга на почти всички постсъветски страни. Намаляването на популацията се дължи и на обезлесяването и събирането на бръмбари от колекционери.
Бръмбарът елен получава името си от характерните рога на главата си. Долните челюсти на мъжките достигат внушителни размери и приличат на рога. Използват се за битки – мъжките са териториални и агресивни, така че често се борят за женските по време на брачния сезон. „Женските бръмбари от своя страна нямат рога и са по-малки, така че е трудно да бъдат разпознати като еленски бръмбари.
Мъжкият еленски бръмбар също има апетит за полет. Те могат да прекарват доста дълго време във въздуха и да изминат до 3 км дължина. Въпреки това, поради голямата си маса и големи размери, еленският бръмбар се нуждае от вертикална повърхност, за да излети – това може да бъде трудно и не винаги успешно при хоризонтална повърхност.
Еленският бръмбар е оцветен в типичното за горските насекоми кафяво с лъскав блясък от хитин. Някои подвидове обаче са почти черни.
8-мо място: Chalcosoma atlas, до 110 mm
Класиране: 4.3
Дублиращите се бръмбари на Атлас са едни от най-големите бръмбари в Азия. Някои екземпляри от това насекомо достигат дължина до 110 mm, включително рогата и хобота. Chalcosoma atlas се среща в Малайзия и други региони на Югоизточна Азия.
Латинското си име Chalcosoma atlas получава заради внушителните си размери. Смята се, че името произлиза от Атлас – могъщия титан от гръцката митология. Но руското име „дупляк“ насекомото придобива поради желанието да живее в кухини и други „дефекти“ в дърветата.
Подобно на много други бръмбари, бръмбарът Атлас се характеризира с полов диморфизъм. Мъжките са много по-големи от женските и имат два дълги рога на главата. Целта на тези израстъци не е напълно ясна, тъй като Chalcosoma atlas по време на брачния сезон не организира битки с други представители на вида. И мъжките, и женските са боядисани в черно, но „мъжките“ са покрити с лъскав хитин с характерен метален блясък, докато „женските“ са матови.
Докато възрастните насекоми са миролюбиви, ларвите на атлаския дубликат са агресивни и много опасни. Те се хапят както в защитен, така и в нападателен план. Някои ентомолози съобщават също, че ларвите на Chalcosoma atlas са способни да се убиват една друга, ако нямат място или храна за комфортен живот.
Ранг 7: Религиозен лесовъд (Cal
- pogon re
- (ctus), до 110 милиметра
Оценка: 4.4
Реликтовият дървар, наричан още усурийски реликтов мустак заради местообитанието си, е най-големият от редовно срещащите се в България бръмбари. Може да достигне дължина до 110 mm. По принцип почти всички бръмбари са големи – и членовете на това семейство все още ще се намират в нашата класация.
Реликтовият кълвач е един от най-старите бръмбари на планетата. Видът съществува от т.нар. терциерен период, който приключва преди около 2 милиона години. В онези времена насекомите по принцип се характеризират с известен гигантизъм. А бръмбарите от семейство Усойници са го запазили и до днес.
Реликтовият кълвач се среща в южната част на Приморския край на България (особено в Амурската област), в двете Кореи и в североизточен Китай. Включен в Червената книга, защитен от държавите. Обитава смесени и широколистни гори, където действа като вредител – ларвите му (с продължителност на живота до 6 години) не само пробиват дупки в стволовете и подраста, но и заразяват дърветата с гъбични спори.
Възрастният бръмбар е полово диморфен. Долните челюсти на мъжкия са големи, масивни и разрастващи се, наподобяващи „рога“, докато при женската не се различават. Бръмбарите са оцветени в черно-кафяво с полупрозрачни кафяви елитри. Мустаците са дълги, като в покой се простират дори до последната третина на тялото.
В дивата природа е по-лесно да срещнете женски, отколкото мъжки. „Женските са по-активни и летят от юли до септември. Ето защо те често се срещат и извън горите. Мъжките са по-пасивни и рядко се издигат във въздуха.
Ранг 6: Бръмбар-голиат (Go 4)
- athus regius), до 116 mm
Оценка: 4.5
Голиатски бръмбар Go
- athus regius е най-големият член на подсемейство Bronzeflies, което включва златоглавите бронзови, наричани „майски бръмбар“ в Южна България и „майски щурец“ на други места. Двата вида си приличат много. Бръмбарът голиат може да достигне дължина до 116 милиметра.Бръмбарът голиат се среща в страните от екваториална Африка. Окраската на насекомото е контрастна в черно и бяло с променлива шарка на елитрата. Мъжките са по-забележителни, тъй като имат повече петна по гръдния щит с ясни граници между тях. Мъжкият също има Y-образен израстък на главата си, подобен на рог.
Отидете на
- athus regius е рядко срещан, най-вече защото рядко слиза на сушата. Слончетата прекарват по-голямата част от времето си в короните на дърветата, където се хранят със сока на презрели плодове и други растителни продукти. Но само възрастните насекоми приемат „веганска диета“ – ларвите, които живеят в земята, се нуждаят от протеини за растеж и развитие. Затова, когато се отглеждат в плен, те се хранят добре с котешка и кучешка храна.Когато ларвата достигне дължина 130 mm и тегло 100 грама, тя се зароди. В това състояние прекарва до няколко месеца през сухия сезон в Африка. А след дъждовете възрастният бръмбар се излюпва от какавидата си. В плен насекомото живее около една година, но в дивата природа вероятно само няколко месеца.
Клас 5: Бръмбар-слон (Megasoma elephas), до 120 mm
Оценка: 4.6
Друг член на семейството на бръмбарите от семейство кухи дървета, един от най-големите бръмбари в света. Megasoma elephas може да достигне дължина от 120 mm, но само мъжките с хобот достигат такъв размер, докато женските са няколко пъти по-къси.
Бръмбарът слон произхожда от Южна Америка и се среща в тропическите гори. Открит е и в Мексико и няколко държави от Централна Америка. Окраската на насекомото варира в зависимост от района на местообитанието му; може да срещнете черни екземпляри, шоколадовокафяви или дори златистокафяви. Формата на главата обаче е еднаква за всички подвидове.
Бръмбарът слон получава името си не само заради размера си, но и заради „хобота“ – дългия рог в предната част на главата. Обикновено е малко заострена и извита към края. Отстрани на главата му има два роговидни придатъка – бивни.
Въпреки внушителните си размери слонският бръмбар е сравнително лек: дори най-големите регистрирани екземпляри тежат не повече от 35 грама. Насекомото е нощно, като предпочита да почива в кухи дървета, под обелена кора или в купчини листа.
През 2009 г. Калифорнийският университет в Бъркли тества използването на слонски бръмбари за военни и разузнавателни цели като част от проучване, финансирано от Пентагона. В главите на насекомите са имплантирани специални електроди, които позволяват да се контролира полетът им чрез управление на движенията им.
На 4-то място: бръмбар Xixuthrus heros, до 150 mm
Оценка: 4.7
Дървесният бръмбар Xixuthrus heros (който няма руско име поради малката и неедемична популация) е един от най-големите бръмбари в света. Мъжките екземпляри от този вид достигат дължина от 150 милиметра.
Xixuthrus heros се среща само на остров Фиджи. Популацията е толкова малка, че някои изследователи смятат, че този вид е изчезнал отдавна. Въпреки това бръмбарите се срещат често от местните жители, поради което статутът на Xixuthrus heros все още е доста спорен.
Както обикновено се случва при бръмбарите, мъжките Xixuthrus heros са значително по-големи от женските. Те се различават и на външен вид. Тялото на бръмбара е тъмнокафяво, елитрата е пясъчнокремава при мъжките и кафява при женските. Xixuthrus heros се гордее с големи мустаци, които в покой достигат до последната третина на тялото, а в някои случаи дори надвишават дължината на тялото.
Една от причините бръмбарът да се среща рядко е изтребването му. Аборигените в планинските райони на Фиджи ловят ларвите на бръмбара убиец и ги ядат. Възрастните бръмбари не представляват интерес за местните жители – хитинът е дебел и твърд и насекомото хапе, когато се опитате да го хванете. Ужасеният бръмбар може също така да издава ужасяващ съскащ звук с висока сила, като натиска надолу елитрата си и изтласква въздуха отдолу.
3-то място: бръмбар Херкулес (Dynastes herc
- ес), до 171 mm
Класиране: 4.8
Бръмбарът Херкулес е най-големият представител на рода Lepidoptera, който включва и бръмбара Голиат. Максималната документирана дължина на тялото заедно с рогата е 171 mm при мъжкия, но обикновено бръмбарите растат с няколко сантиметра по-къси.
Бръмбарът Херкулес може да се похвали не само с впечатляваща дължина, но и с огромен размах на крилете – до 22 см. Насекомото е ярко оцветено и забележимо. Рогатата глава е черна и лъскава. Елитрите са светлокафяви с тъмни точки, които напомнят на смачкани бадеми. Въпреки това цветът им може да варира в зависимост от местообитанието им – от жълт до маслиненочерен. Главата и гръдният кош на Херкулес са матовочерни, а елитрите са светлокафяви с тъмни жилки.
Херкулесовият бръмбар се среща главно в Южна Америка, но също така и в няколко държави от Централна Америка и островите в Карибския басейн. Предпочита влажни дъждовни гори. Ларвата живее под земята, какавидира през сухите периоди и се превръща във възрастен бръмбар с настъпването на дъждовния сезон.
Ларвите на бразилския бръмбар херкулес могат да достигнат 180 mm дължина и 100 грама тегло за период от две години. След това се окуклява. Възрастното насекомо живее до шест месеца.
Ранг 2: Бразилски дървесен бръмбар с големи зъби (Macrodontia cervicornis), до 178 mm
Оценка: 4.9
Бразилският бръмбар е един от най-големите представители на семейството на бръмбарите-убийци, който многократно се е появявал в нашата класация. Въпреки това той се различава от своите „роднини“ по огромните си челюсти, благодарение на които получава името си. Може да достигне до 178 mm дължина, какъвто е размерът на най-големия уловен екземпляр.
Бразилският дървесен геркулес, както подсказва името му, се среща в Южна Америка. Предпочита да се заселва във влажни тропически гори. Отличава се с ярка, необичайна окраска – червено-кафява глава, гръден кош с бодлив щит и жълти елитри с черна „географска“ шарка. Някои подвидове са малко по-светли, което ги прави да изглеждат още по-ярки.
Бразилският бръмбар дървеница прекарва по-голямата част от живота си като ларва. Тази фаза може да продължи до десет години. След това, в определен климатичен период и след като е натрупала достатъчно тегло, ларвата се окуклява и само няколко седмици по-късно се появява имаго. Възрастният бръмбар живее само няколко месеца и задачата му е да се възпроизвежда. Скоро след снасянето на яйцата и женските, и мъжките умират.
Ранг 1: Дървосекач (Titanus giganteus), до 220 mm
Оценка : 5.0
Дървесният титанус е най-големият бръмбар в света, най-големият член на семейство мустакати и просто едно от най-„извънгабаритните“ насекоми на планетата. Според различни източници максималната регистрирана дължина е 210-220 милиметра, но повечето срещнати екземпляри са с няколко сантиметра по-малки.
Подобно на много от най-големите бръмбари в света, дървесният бръмбар титан живее в горите на Амазонка, като се среща в Бразилия, Перу, Еквадор и други южноамерикански страни. Живеят по дърветата, но нощно време. Предпочита да дреме в убежища през деня, като се крие в кухи дървета, изгнили пънове и под горския под.
Оцветяването е безцветно. Главата и гръдният кош са тъмнокафяви, почти шоколадови, а елитрите са малко по-светли. Разликите между мъжете и жените са минимални – първите са само малко по-малки от вторите. По-къси мустаци в сравнение с другите представители на семейството, достигащи до половината от дължината на тялото.
Интересно е, че възрастните титани не се хранят. Живот от мастните запаси, натрупани в ларвния стадий. Поради това животът им е изключително кратък и продължава не повече от 3-5 седмици. Дървосекачът титан вероятно прекарва по-голямата част от живота си като ларва – но изследователите все още не са открили нито една.
През 1959 г. списание National Geographic публикува снимка на бръмбара в естествен размер, която запълва цяла страница. Някои изследователи обаче смятат, че издателите може да са объркали насекомите, тъй като на снимката не е изобразен Титанов оловен човек, а по-скоро близкородствен бразилски снежен човек.
Въпреки че се срещат сравнително рядко, труповете на титанични дървосекачи се продават активно онлайн. По правило колекционерите-ентомолози събират вече мъртви бръмбари, изсушават ги и ги продават. Стойността на един екземпляр достига 600-800 долара.
