10-те най-големи сколопендри в света

*Най-добрият по мнение на редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не представлява реклама, нито пък е предназначен за ръководство за покупка. Преди да го закупите, е необходимо да получите професионален съвет.

Гигантската сколопендра е голяма стоножка, която живее в топъл и горещ климат. От биологична гледна точка родът Scolopendra принадлежи към класа на бодливите многоножки (Chilopoda). Съществуват около 8 хил. вида сколопендри. Много хора се страхуват от тях и това до голяма степен е оправдано – ухапването им е много болезнено, а отровата – за разлика от други многоножки, сколопендрите са отровни – може да бъде опасна за хората, особено при наличие на алергична реакция. Въпреки това има хора, които са привлечени от тези необичайни животни и ги отглеждат у дома.

Способността на скорпендрата да плаши хората зависи от нейния размер – по-големите членестоноги се страхуват повече. В тази статия ще бъде описан най-страшният и опасен от най-големите сколопендри в света – най-голямата сколопендра.

Най-големите сколопендри в света

№ 1: Scolopendra gigantea (до 35 cm)

Оценка: 5.0

Най-голямата сколопендра в света е наречена „гигантска сколопендра“. Естественият ареал на вида включва северната и западната част на Южна Америка, както и островите Тринидад и Ямайка. Обикновено е дълъг около 23 сантиметра, може да бъде дълъг 25-30 сантиметра, а максималната дължина е 35 сантиметра. Състои се от 21-23 сегмента с чифт крака, излизащи от всеки от тях. Цветът на тялото им е меден или кафяв, а краката им са яркожълти с червени „бедра“. Антените имат 17 сегмента, от които 9 до 12 са без власинки.

Гигантската сколопендра се храни с други животни, понякога дори по-големи от нея – насекоми, паяци и скорпиони, жаби, гущери, змии, птици и прилепи. Многоножките атакуват жертвата си, като впръскват отрова в нея. Отровните жлези са свързани с канали към ноктите на една от двойките предни крака, които се забиват в нападнатото животно. Многоножката може да инжектира отрова в човек и при самозащита.

Отровата на гигантската копра съдържа хормони и ензими като хистамин, серотонин, ацетилхолин, лецитин и хиалунидази, които увеличават пропускливостта на тъканите. За малки животни дозата, инжектирана от сколопендра, е смъртоносна. При хората ухапването причинява локален оток, който изчезва след няколко часа, понякога неразположение за няколко дни.

2-ро място: Scolopendra heros (до 20 cm)

Оценка: 4.9

Калифорнийската сколопендра е втората по големина след гигантската сколопендра. Среща се в югозападната част на САЩ и северно Мексико, в сухи райони. Със среден размер от 17 сантиметра, в дивата природа той достига 20 сантиметра, а в плен може да порасне още повече. Той има 21 до 23 сегмента. Предната част на тялото е оранжева, а задната е с цвят на гарван. Оцветяването е предупредително – хищниците се пазят от отровата и не я нападат.

Тази скорпопендра е нощна. Хищник, храни се с насекоми, които улавя във въздуха, земноводни, влечуги и гризачи, като обездвижва плячката си с отрова. Отровата съдържа хистамин и серотонин, протеини, включително белтъчни кардиотоксини, ензими за частично разрушаване на тъканите. Той съдържа и два различни невротоксина – единият парализира нервната система на насекомите, а другият потиска нервната система на гръбначните животни.

Дори само докосването на отровните крайници на тази многоножка е болезнено за хората. Въпреки това отровата не е много опасна и най-често има само локални ефекти като болка и подуване на кожата. Има единични случаи на по-сериозни симптоми, включително бъбречна недостатъчност и сърдечен удар, но смъртта след ухапване е неизвестна.

Ранг 3: Scolopendra subspinipes (до 20 cm)

Оценка: 4.8

Виетнамската или червеноглава сколопендра е третата по дължина в света и може да достигне до 20 см. Среща се в Източна Азия и Япония, на островите в Индийския океан, в Австралия, Южна и Централна Америка. Съществуват няколко подвида. Има 22 сегмента. Цвят на тялото обикновено червеникавокафяв или червен с оранжевожълти крака. Някои подвидове могат да бъдат оцветени по различен начин, като тялото им е синкаво, а главата остава червена или червеникава.

Местообитание: блатни гори. Хранят се предимно с паяци и скорпиони, но по-големите екземпляри могат да нападат мишки и по-малки влечуги. Сколопендрата сграбчва плячката с крайниците си и след това я захапва с челюстите си, като впръсква отрова в жертвата, докато тя умре. Отровата може да бъде опасна и за хората; веднъж ужилване от този вид причини смъртта на седемгодишно момиче във Филипините. Няма регистрирани смъртни случаи при възрастни. Случва се scolopendra да се покатери в обувката и да ухапе човек, когато той, без да забележи многоножката, започне да обува обувките си.

Scolopendra subspinipes mutilans, подвид, произхождащ от Китай – на Български за китайска червеноглава сколопендра. Този вид е по-малък, с размери само 14-16 см, но също така е силно отровен и убива мишката в рамките на половин минута след ухапване. В китайската народна медицина се използва за лечение на кожни заболявания – на мястото, където има обрив или други кожни проблеми, се поставя главата Scolopendra.

4 място: Scolopendra cataracta (до 20 cm)

Класиране: 4.7

Този вид е ендемичен за Югоизточна Азия и се среща във Виетнам, Лаос и Тайланд. Цветът на тялото е зеленикаво-черен, дължината му е до 20 см. Особеността на този вид е способността му да плува и да прекарва времето си под вода – ако сколопендрата е уплашена, тя се крие по-скоро във водния поток, отколкото в гората. В колоната на течността тази многоножка се движи с хоризонтално вълнообразно движение на тялото, като може да се движи и по дъното. Покритията му са хидрофобни и не капят, след като достигнат сушата.

Открит през 2001 г., когато английският биолог Джордж Беккалони пристига в Тайланд, за да отпразнува медения си месец. Плувайки близо до един водопад, той с изненада открива гигантска сколопендра, която, след като излиза, се опитва да се скрие на дъното под някои скали. Един биолог го улавя, поставя го в кофа с вода и го отнася в Британския музей. Колегите му обаче не вярваха, че плаващата сколопендра съществува. Едва 10 години по-късно, когато в Лаос са открити още два екземпляра, откриването на нов вид – първият известен воден вид скорпендра – е потвърдено. Видът се нарича cataracta, което на латински означава „водопад“.

5-то място: Scolopendra alternans (до 18 cm)

Оценка: 4.6

Scolopendra alternans е вид, разпространен на островите в Централна Америка и северното крайбрежие на Южна Америка, Куба, Ямайка, Хаваите и Вирджинските острови. Дължината му е 18 сантиметра. Тя се различава от виетнамската стоножка по това, че има много малки бодли на предния чифт крака – с. Има само двама или трима от тях. Това е рядка черта при scolopendra, с изключение на s. Само s. Galapagoensis и гигантската scolopendra. Антените съдържат 17 сегмента.

Цветът на тялото може да варира в различните региони. Обикновено се среща с тъмнозелени крака и тяло и черна глава (младите могат да имат синьо тяло) или със зелено тяло, жълти крака и червена глава. Жълти екземпляри са открити във Флорида, Кий Уест.

Понякога видът се отглежда в плен от любители на екзотични животни. Сколопендрата се нуждае от постоянно снабдяване с вода, 60-80% влажност, ниска температура, близка до стайната (18-21°C). Хранят се с насекоми, като хлебарки.

6-то място: Scolopendra galapagoensis (до 17 cm)

Оценка: 4.5

Този вид обитава тропическите гори на Северна Америка и островите в близост до континента – Еквадор, Северно Перу, Галапагос, остров Чатъм и западните склонове на Андите. Дължината на тялото е до 17 см, а средната дължина на тялото е 20 сегмента. Има характерна окраска – кафява на гърба и синя по страните, преминаваща в розова. Челюсти червени. Антените имат сини начални 4 до 7 сегмента със стоманен блясък, останалите са оранжеви или червени. Челюстите също са червени. Краката са жълти, а към тялото стават оранжеви.

Тази скорпопендра се храни с насекоми и гризачи. Отровата е смъртоносна за тези животни, но не и за хората. Заради красивата си окраска някои зоолози го пазят. В плен те се хранят с щурци и хлебарки, а от време на време (не по-често от веднъж месечно) могат да бъдат хранени с мишки. Този вид предпочита висока влажност (80%) и стайна температура. Може да се размножава и в плен, но често се случва стоножката да бъде обезпокоена от хората и да изяде собствените си яйца или малки.

7-мо място: Scolopendra viridicornis (до 16 cm)

Оценка: 4.4

Scolopendra viridicornis, или амазонска гигантска сколопендра, е рядък вид, срещащ се в Южна Америка в Амазонската дъждовна гора. Този вид може да достигне дължина от 16 см. Главата и сегментите са оцветени в тъмен цвят, с червена рамка по краищата. Краката са жълти с черни ивици, последните сегменти са червени, а най-задният чифт е черешов. Различава се от другите видове по продълговатата вдлъбнатина в средата на последния тергит, гръбния полукръг на последния сегмент.

Въздействието на отровата на този вид е изследвано върху мишки. Те умират от 12,5 mg отрова на килограм, когато се прилага интрамускулно, и 1,5 mg/kg, когато се прилага интравенозно. Изследван е и пептид, извлечен от отровата на тази многоножка, наречен lacrain. Този пептид унищожава грам-отрицателните бактерии, без да разрушава човешките кръвни клетки, което дава възможност да се използва като антибиотик. В бразилската традиционна медицина отровата на тази сколопендра се използва и като аналгетик.

8: Scolopendra hardwickei (до 16 cm)

Оценка: 4.3

S. Hardwickei, или индийски тигров сколопендра, произхожда от Индийския полуостров, Суматра и Никобарските острови. Достига дължина от 16 сантиметра. Освен с размерите си, той има уникална окраска, наподобяваща тази на боа – червените или оранжевите и черните сегменти следват един след друг. Краката са със същия цвят като светлите сегменти на тялото, с изключение на най-задния чифт, който е оцветен в черно.

Храненето и другите дейности са предимно през нощта, а през деня се крият под камъни и в хралупи. Храна – предимно насекоми, може да яде млади мишки. В плен е възможен канибализъм, затова те се отглеждат поединично. Както при всички сколопендри, чифтосването включва предаване на сперматофора от мъжкия на женската. Женската заравят яйцата си на няколко сантиметра дълбочина в земята, инкубират ги и отглеждат появилите се ларви в продължение на няколко месеца. Индивидите стават възрастни на тригодишна възраст, а продължителността на живота на вида е до 7 години.

9-то място: Scolopendra polymorpha (до 16 cm)

Оценка: 4.2

S. Видове, които се срещат в Мексико, Тексас, Калифорния, Аризона, Невада. Видът може да бъде напълно различен в оцветяването си, поради което се нарича полиморфен поради голямото си разнообразие от форми. Всеки вид има свое собствено „търговско“ име, например „тексаски тигър“ или „аризонски“ Skolopendra. Главата обикновено е червена, оранжева или кафява, сегментите на тялото са по-светлооранжеви или кафяви с тъмна напречна ивица на всеки от тях, крайниците са жълти. Размерът също варира – от 10 до 16 сантиметра. Мустаците имат 25-31 сегмента, 7-12 от които са голи, а останалите са покрити с четинки.

Този вид обитава сухи места като пустини, степи, гори. Често се срещат в разлагащи се отпадъци, сред дъски, трупи, стари матраци. Освобождаването в плен изисква ниска влажност (35-50%), по-високата влажност увеличава смъртността. Яде насекоми – щурци, щурци, може да яде хлебарки. Скорпионите са активни през нощта и сутрин.

Ранг 10: Scolopendra cing

(до 15 см)

Оценка: 4.1