*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не служи като ръководство за покупка. Винаги трябва да се допитате до експерт, преди да направите покупка.
Мравките са сред най-разпространените насекоми на земята. Те се срещат практически навсякъде, освен ако все още не са достигнали арктическите райони, и съжителстват доста добре с хората. Тъй като човекът е техният източник на храна, мравките често се заселват в домове и жилищни блокове, като „крадат“ захар, зърнени храни и други хранителни продукти от своите собственици.
Мравката е основно вредител за хората. Тези насекоми повреждат не само акции, но и мебели, стени, гризат корените на селскостопанските растения и хапят неприятно при допир. Освен това те са малки и практически повсеместно разпространени.
По-точно, само мравките, които живеят в непосредствена близост до хората, имат компактен размер. След като излезете от града, тези малки комари се превръщат в доста големи насекоми. В южните райони те могат да достигнат дори до 2-3 см дължина.
В тази леврика ще ви разкажем за най-големите мравки в света. Щастливи сме, че само 2 от 8-те вида живеят в България и ОНД.
Класация на най-големите мравки в света
| Номинация | местоположение | Име | Дължина |
| Най-големите мравки в света | 8 | Черна горска мравка (Camponotus vagus) | 15 мм. |
| 7 | Черна булдогска мравка (Myrmecia pilos)
| 16MM. | |
| 6 | Червеногърба дървесна мравка (Camponotus herc
| 20 ММ. | |
| 5 | Мравка куршум (Paraponera clavata) | 25M. | |
| 4 | Camponotus gigas | 28 ММ. | |
| 3 | Dorylus nigricans | 30 ММ. | |
| 2 | Dinoponera gigantea (Dinoponera gigantea) | 33MM. | |
| 1 | Myrmecia evinoda | 36LM. |
№ 8: Черна дървесна мравка (Camponotus vagus), до 15 mm
Оценка: 4.3
Един от най-големите мравки, открити в България и съседните страни. Мъжките екземпляри могат да достигнат дължина до 15 mm. Районът му на разпространение включва не само по-голямата част от Централна България, но и европейски страни, както и Кавказ, Западен Сибир, Казахстан и дори Турция.
Въпреки това тази мравка трудно може да бъде забелязана, дори ако се разхождате в гората, където живее. В някои райони видът е включен в Червения списък като застрашен. Отчасти повлияно от масовото изсичане на горите, което намалява местообитанието на насекомото.
За да оправдае името си, черната дървесна мравка е почти изцяло черна. Само краят на корема може да е малко по-светъл. Мравката има червеникави власинки по гърба си. Както и при другите видове мравки, черният дървесен червей има изразен диморфизъм в зависимост от пола и специализацията. Така мъжките и женските са крилати и могат да летят, но работниците са много малки (около 3 mm дължина) и не могат да правят нищо друго, освен да пилят мъртви дървесни пънове.
Името на вида отразява и начина му на живот. Насекомото предпочита да изгражда мравуняци в дървесни отпадъци, като пънове, паднали дънери, клони и мъртви растения. Те не обичат да навлизат дълбоко в горите, а предпочитат да се заселват в покрайнините им. Най-често се среща в огрявани от слънцето поляни, стари сечища и просеки.
Седмо място: черна мравка булдог (Myrmecia pilos)
- а), до 16 mm
Класиране: 4.4
Една от най-големите мравки в Австралия. Женските (крилати индивиди, чиято задача е да разпространяват популацията) могат да достигнат дължина до 16 mm. Отговаря на всяко описание на австралийската фауна – отровен, агресивен и страшен.
Черната мравка булдог е едно от най-опасните насекоми и същества в Австралия. Статистиката от 2003 г. показва, че тези членестоноги убиват повече хора всяка година, отколкото акулите, змиите и паяците, взети заедно. Черната мравка булдог е отровна. Ужиленото място (да, то също има жило) боли дълго време. А 3% от ухапаните изпадат в анафилактичен шок, който води до смърт.
Освен че е голям, черният булдог мравка е и агресивен на цвят. По-голямата част от тялото – глава, гръден кош и корем – тъмна. Но пипалата, краката и жилото са оцветени в жълто. Това прави насекомото лесно за разпознаване и разграничаване от по-малко опасните мравки.
Черногърбата дървесна мравка е агресивно насекомо с отлично зрение. Може да забележи плячката на няколко метра и да я последва с дълги скокове. С един скок насекомото може да измине до 10 см. Храната се основава на по-малки членестоноги и цветен нектар.
Откриването на мравуняци може да е трудно. Някои колонии булдоги предпочитат да живеят под земята, като копаят многоетажни системи от тунели, проходи и камери. Той има само един вход към подземния си град и при нападение бързо се затрупва с един или два камъка. В същото време други колонии изграждат обичайни надземни мравуняци, които имат формата на хълм с диаметър до 1 метър.
6-то място: червеногърбата дървесна мравка (Camponotus herc)
- Диаметърът на черните мравки е до 20 милиметра, а гърбицата им може да достигне 20 милиметра
Класиране: 4.5
Най-голямата мравка, открита в България. Крилатите женски и мъжки, които отлитат от „гнездото“ и разпространяват популацията, могат да достигнат дължина до 20 mm. Но останалата част от колонията е малко по-малка, особено работниците.
Червеногушата дървесна мравка, наричана още „гигантска мравка“ (както подсказва името ѝ), се среща почти навсякъде в страната. Ареалът му обхваща и няколко европейски страни и завършва в Западен Сибир (Зауралския регион). За разлика от черната мравка тя не е твърде рядка и може да бъде открита в почти всяка широколистна или иглолистна гора. В края на гората.
Вярно на името си, червеногърбата дървесна мравка е почти изцяло черна на цвят с „черешов“ цвят на гърдите. Също така краката изглеждат ярки поради червения оттенък на бедрата. Коремът е покрит с къси червеникави власинки. Летящите мъжки и женски екземпляри не са толкова ярко оцветени – нямат червени участъци по тялото си, всички са черни.
Червеногърбата дървесна мравка не е опасна за хората. Мравката няма жило, но челицерите ѝ притискат кожата. Няма сериозни последици след контакт с Camponotus herc
-
- eanus не е наблюдаван.
Подобно на черната мравка, червеногърбата горска мравка обитава горските окрайнини, тревните площи, поляните и други стари сечища. Предпочита да се заселва в мъртви дървета, напр. паднали дънери, пънове или дори мъртва дървесина. Прогризва дълги, гладки тунели в дървесината, които имат сложна система от разклонения с множество входове, изходи и допълнителни камери. Понякога това насекомо вреди на дърводобива, напр. заселва се в натрупаните дърва за огрев и ги раздробява до неподходящо състояние.
ранг 5: Мравка-куршум (Paraponera clavata), до 25 mm
Оценка: 4.6
Друга много опасна – и много голяма – мравка. Женските и мъжките екземпляри на Paraponera clavata достигат дължина 25 mm. Мравката куршум е получила името си именно заради най-силната отрова, която превъзхожда по действие тази на други несмъртоносни членестоноги – пчели и оси.
Отровата на мравката куршум се състои от невротоксини, които имат парализиращ и депресиращ ефект. След ухапване болката продължава 24 часа. Мравката има дълго жило (близо 3,5 милиметра) и вкарва отровата дълбоко под кожата. По скалата на Шмидт болките от ужилване са в най-високата част на скалата и са по-силни от тези след „контакт“ с осите Pepsis, наричани още „ловци на тарантули“. Или повече от два пъти по-мощен от стършели.
За щастие мравките-куршуми се срещат трудно. Обитава предимно ниските гори на Южна Америка – Колумбия, Бразилия, Перу и Венецуела. Някои изследователи също срещат насекомото в планините – но само като единични екземпляри, а не като колонии.
Оцветяването на мравките зависи от местообитанието и специализацията на конкретното насекомо. Тя може да бъде тъмнокафява, почти черна, с лек маслинов оттенък, или червеникава, по-близка до червената. Отличителна черта са яркожълтите ивици на предните крайници, общи за всички насекоми в колонията.
Бразилските аборигени използват мравката куршум за извършване на ритуали за посвещение поради изключително болезнената ѝ, но практически несмъртоносна отрова. По време на ритуала живи насекоми се връзват към специална ръкавица, която след това се поставя на ръката на субекта за 10-15 минути. През цялото време мравките ужилват посветения. Поради толкова много ухапвания „жертвата“ има временна парализа, а след това няколко дни губи чувствителност на пръстите. Ритуалът има за цел да посвети момчетата, да ги вкара в зрелостта и да ги направи истински воини.
Ранг 4: Camponotus gigas, до 28 mm
Класиране: 4.7
Camponotus gigas (няма официално наименование на този вид) е най-голямата мравка в Азия. Среща се в Тайланд, Индонезия и части от Малайзия. Някои екземпляри от това насекомо достигат дължина до 28 mm.
Въпреки внушителните си размери и опасна окраска Camponotus gigas не е опасен за хората. Храната на мравките се състои основно от „сладки течности“ – изпражненията на акари и други хомоптерни насекоми. Насекомото се храни и с малки безгръбначни, гъби и птичи изпражнения. При Camponotus gigas не се наблюдава симбиоза между мравки и акари, каквато има при Българските и европейските видове.
Camponotus gigas е почти изцяло черен, с изключение на корема и задните крака, които са червеникави на цвят. Освен това коремчето, в което се съхранява събраният нектар и друга храна, е полупрозрачно – и затова свети, когато насекомото е осветено от слънчева светлина.
Интересна характеристика на Camponotus gigas е полидомията, което означава, че колонията мравки не живее в един мравуняк, а в няколко, обединени от система от проходи. Те се настаняват в купчини мъртва дървесина и стари, изгнили дървета. Мравуняците са разположени на височина до 2,5 метра над земята – това помага за защита от наводнения и живеещи на земята естествени врагове – и са на разстояние 15-20 метра един от друг. „Комплексът“ може да съдържа до половин дузина „къщи“.
3-то място: Dorylus nigricans, до 30 mm
Класиране: 4.8
Западноафриканските номадски мравки Dorylus nigricans (този вид няма официално руско име) са едни от най-големите насекоми на континента. Въпреки че работните животни в сърцето на колонията не са по-големи от 3 mm, мигриращите мъжки могат да достигнат дължина от 30 mm. Женските могат да бъдат дори по-големи – регистрирани са единични наблюдения на насекоми с дължина до 50 mm.
Номадските мравки от вида Dorylus nigricans са дискретно оцветени. Работниците, войниците и дори женските и мъжките са тъмнокафяви, почти черни. Хитинът е предимно лъскав, само на главата и корема е матов. Интересно е, че мъжките имат потъмнели, жилави крила, които не са характерни за други видове мравки.
Мравките Dorylus nigricans са отровни, но не са вредни за хората. Не са регистрирани човешки жертви или смъртни случаи след ухапване.
За разлика от много видове мравки, Dorylus nigricans води номадски начин на живот. Те не строят постоянни мравуняци, а предпочитат да си правят импровизирани биваци. Месоядни, диетата им включва термити и други дребни безгръбначни. Колониите от Dorylus nigricans, които се скитат от една термитна могила в друга, могат да убият доста от тези насекоми. Те не се страхуват и от мърша и могат да опустошават човешки сметища.
2-ро място: Dinoponera gigantea, до 33 mm
Класиране: 4.9
Гигантската динопонера, наричана още динозавърска мравка, е един от най-големите представители на. Работещите индивиди от този вид достигат дължина до 33 милиметра.
Гигантът динопонера се среща изключително в Южна Америка. Повечето колонии се срещат в амазонските дъждовни гори на Бразилия, но отделни популации са наблюдавани и в перуанските савани. Освен големия си размер, той изглежда почти безхарактерен – дори равномерното му черно гланцирано оцветяване и никакви отличителни белези.
Няма опасност за хората. Когато е застрашена, мравката може да ухапе с щипците си, но те не са достатъчно силни, за да пробият кожата. Dinoponera gigantea няма жило или отровни жлези.
Интересно е, че гигантската динопонера няма женска царица. Има мъже. Мравките се възпроизвеждат с помощта на гамергати – т.е. работещи екземпляри, които имат полови органи и хормони. Почти всеки член на семейството е способен да се размножава.
Отчасти поради тази механика на размножаване гигантските динопонери живеят в много малки колонии от само няколко десетки индивида. Мравунякът е разположен под земята, на средна дълбочина 40 см, и се състои от 5 до 10 камери, свързани помежду си с пътека.
1-во място: Myrmecia
evinoda, до 36 mm
Оценка: 5.0
Видове Myrmeciaevinoda (също без официалното си руско име) принадлежи към така наречените „примитивни мравки“. Това семейство е едно от най-старите насекоми на Земята. Отчасти това е причината те да са толкова големи – работните Myrmecia
Евинодата може да достигне дължина от 36 mm.
Myrmecia
мравките от вида evinoda са били ендемични за Източна и Южна Австралия, преди хората да ги срещнат. Човешки кораби са пренасяли женски и мъжки екземпляри – случайно, а не умишлено – и в Нова Зеландия, където мравката е била подходяща за климата и условията на живот. Така че сега видът може да бъде открит и на острова, на който е сниман „Властелинът на пръстените“.
Myrmecia
evinoda не е вредна за хората. Мравката има добре развито жило и големи щипци, но отровата ѝ не е вредна. Така че ухапванията са болезнени, но не са екстремни и без опасни последици. Да и Myrmecia
Не е трудно да се разпознаят мравките; те са големи, слаби и боядисани в ярко червено-кафяво. Лъскавият черен корем контрастира с останалата част от тялото. Мравките имат големи глави и огромни очи (в сравнение с другите насекоми), но няма данни за острота на зрението, подобна на тази на мравката булдог.
Myrmecia
Myrmecia изгражда мравуняци с височина до 70 см. „Популацията“ на колонията обаче не е много голяма – максималната регистрирана популация е 2 500 екземпляра. Така в мравуняците се образува свободна площ, която бързо се колонизира от други видове мравки, както и от ларвите на различни насекоми.
Работници на Myrmecia
Мравките се разделят на две групи. По-големите екземпляри (с дължина до 36 mm) обитават горните етажи на мравуняците и се хранят с растителна и животинска храна. По-малките екземпляри (с дължина от 13 mm) се намират в долната част. Тяхната задача е да разкопаят земята под мравуняка, създавайки сложна система от проходи.
