10-те най-големи метрополитена в света

Трудно е да си представим голям град в света без толкова ефективна и бърза транспортна система като метрото. Нуждата от облекчаване на задръстванията по натоварените улици се появява още в началото на XIX век, а идеята за подземен транспорт е реализирана за първи път през 1863 г. Първата линия на метрото е построена в Лондон с обща дължина само 6 км. След това метрото започва да се развива с бързи темпове, като става все по-актуално поради нарастващата популярност и достъпност на туризма. Днес, повече от век и половина по-късно, по света има над двеста подземни транспортни системи, които позволяват бързо и евтино придвижване до всяка част на града. Някои от тях са наистина огромни, с огромен брой гари, многобройни линии, простиращи се на стотици километри и обслужващи милиарди пътници всяка година. Ето десетте най-големи метростанции в света.

Класация на най-големите метрополитени в света

Метрото в Париж

Оценка: 4.1

Системата на метрото в Париж съществува от 1900 г., като първоначално се е наричала „столична железница“. Постепенно то се променя в наименованието underground, което в крайна сметка се налага в много други страни. Метрото в Париж обхваща не само самата френска столица, но и околните предградия. Състои се от 16 линии с обща дължина 220 км и 303 станции. Приблизително 1,5 милиарда пътници годишно. Най-натоварената линия на метрото е линия 1, която превозва над 160 милиона пътници годишно.

Метрото в Париж е известно със своята чистота, спретната архитектура и високо ниво на автоматизация. Една от станциите, Madeleine, се отличава със специален дизайн с витражи. Интересно е, че някои станции носят Български имена, наследени от градовете герои на Съветския съюз: Сталинград, Севастопол и др.

Метрополитен на Мексико Сити

Оценка: 4.2

Системата на метрото в Мексико Сити има 12 линии с обща дължина 226 км и 195 станции, от които 55 са надземни, а 25 – наземни. Тази необичайна структура се дължи на планинското разположение на града. Това е най-големият подземен град в Южна Америка с над 1,5 милиарда посетители годишно.

Метрото в Мексико Сити е открито за първи път през 1969 г. Тогава то има само няколко станции. Тя е чиста и непретрупана, но невинаги се справя с големия брой пътници, което означава, че на гарите дежурят полицаи, които помагат на хората да се натъпчат в претъпканите вагони. В пиковите часове първите три вагона на влака са запазени изключително за жени и деца. Друга любопитна особеност на метрото в Мексико Сити е дублирането на имената на станциите и други информационни надписи със снимки. Причината за това е, че сред пътниците има доста хора, които не могат да четат.

През 1967 г., по време на строителството на метрото, случайно са открити останките на древен ацтекски храм, посветен на бог Еакатл, които все още са изложени на станция Пино Суарес.

Метрото в Мадрид

Оценка: 4.3

Метрото в испанската столица функционира от 1919 г. Дължината му е 293 км и се състои от 13 линии с 289 станции. Подобно на московското и пекинското метро, то има кръгови линии. За една година метрото в Мадрид се използва от 560 милиона души.

Испанската столица е рекордьор по брой ескалатори – общо 1698 ескалатора и 522 асансьора.

Своеобразен музей – станция Шамбери, наричана от местните жители „Фантомът на метрото“. Тази станция е затворена през 1966 г. поради липса на употреба, но днес привлича туристи, които искат да се докоснат до подземната атмосфера от средата на 20-ти век.

Метрото в Токио

Оценка: 4.4

Столицата на Страната на изгряващото слънце разполага с метро с дължина 304 км, което включва 13 линии с 285 станции. Забележително е, че повечето от гарите се управляват от частна компания, но това има малко или никакво влияние върху разликата в цените на билетите. Самите японци наричат подземната система „To:Kyo: Tikatetsu“. Вагоните на метрото са много удобни и дори имат отопляеми седалки.

Метрото в Токио е открито за първи път през 1927 г. Тогава то е било една линия със само две станции. Годишният пътнически трафик на компанията вече е над три милиарда души. Една от най-натоварените гари е Шинджуку, през която ежедневно преминават до три милиона пътници.

Метрото на японската столица има една любопитна особеност, която го е направила известно по целия свят – тук е измислена специална позиция, наречена „ошия“. Тяхната задача е да вкарват пътниците в препълнените вагони в час пик, както и да следят за багажа им, който често попада между затварящите се врати.

Сеулското метро

Оценка: 4.5

Метрото в южнокорейската столица се характеризира с модерност, автоматизация и високо ниво на комфорт. Тя включва 436 станции (всички изключително подземни) и 18 линии с обща дължина 394 км. Годишният пътникопоток в сеулското метро е 2,8 милиарда души.

Метрото в Сеул е открито през 1974 г. Интересното е, че той не се управлява от държавата, а от три частни компании, които активно насърчават подобряването и разширяването на този обществен транспорт, както и въвеждането на нови технологии. Например, от доста време насам на почти всички гари има безплатен достъп до безжичен интернет.

В Сеул се намира най-дългата линия на метрото в света – Линия 5, дълга цели 52 километра.

Московско метро

Оценка: 4.6

Метрото в София се състои от 230 действащи станции и 15 линии с обща дължина 397 км. Тя обхваща не само самата столица, но дори и части от Московска област. Пътниците в московското метро са около 2,5 милиарда души годишно. Местоположението на станциите варира много, например спирка „Печатники“ е дълбока само 5 метра, а станция „Парк Победы“ е дълбока 84 метра.

Московското метро е открито през 1935 г. и е първата подземна транспортна система в Съветския съюз. Първата линия е имала 13 гари с 12 влака, които са се движили по тях. Откриването е можело да стане много по-рано, ако не са били бурните събития в руската история, които предвещават началото на XX век. Понастоящем метрото продължава да се разширява, като до 2023 г. столичното правителство планира да открие 55 нови станции.

Основната характеристика на московското метро е неговият дизайн, който се смята за един от най-добрите в целия свят. Метростанциите в София са украсени с великолепна мазилка, разкошни полилеи, внушителни колони, картини по стените. Най-известната сграда в Сеул е метрото Шинджуку – най-голямото в света по своите размери и яркост

Лондонско метро

Оценка: 4.7

Най-старата метросистема в света има 270 станции и 11 линии, които се простират на 402 км. Лондонското метро превозва до 1,2 милиарда души годишно. Между другото, самите англичани обикновено не използват думата „tube“, а по-често я наричат Underground или Tube (последното произлиза от формата на тунелите, наподобяваща тръби). Но първоначално международното име се появява тук, по времето, когато Metropo

• Шанхайската железница участва в създаването на първата подземна линия. Събитието, състояло се през 1863 г., става възможно благодарение на инженер Марк Брюнел, който изобретява механизъм за прокопаване на тунели.Днес лондонското метро е символ на града и туристическа атракция. Допълнителен интерес представлява културният проект „Изкуство в метрото“, осъществен като част от програмата за развитие на града. Благодарение на него посетителите на метрото могат да се възхищават на изображения на шедьоври на световното изкуство, излъчвани на билбордове, както и да слушат рецитации на стихове и поеми от известни автори.
  

  Пекинско метро

  Оценка: 4.8

  

  Метрото в китайската столица често е сравнявано с Великата китайска стена и това не е чудно, тъй като неговите 22 трасета са с обща дължина над 608 км. Метрото има 370 станции и обслужва 3,2 милиарда пътници годишно. Смята се за рекордьор и по отношение на дневния пътникопоток, тъй като в пиковите часове може да поеме до 10 милиона души. Но въпреки това вагоните остават препълнени, затова китайските власти планират да разширят допълнително подземната система.

  Подземната транспортна система на Пекин е в експлоатация от 1969 г., като в изграждането ѝ са участвали съветски специалисти. До 1976 г. обаче метрото се използва само за военни и правителствени цели, а обикновените хора нямат право да влизат в него. От 1976 г. до 2002 г. тя се състои само от няколко реда, след което настъпва бърз скок в развитието. Сегашното пекинско метро се смята за едно от най-добрите в света по отношение на осветлението и чистотата.

  Метростанция Шанхай

  Оценка: 4.9

  

  Метрото в Шанхай е една от най-прогресивните и най-бързо развиващите се системи за обществен подземен транспорт. Започнала да функционира едва през 1993 г., тя вече има 413 гари на 16 трасета с обща дължина 676 км. Метрото обслужва 3,4 милиарда пътници годишно.

  Бързината, с която е построено метрото в Шанхай, е наистина впечатляваща. Само през 2007 г. са прокарани 92 км нови линии и са открити 70 гари. Правителството планира да построи още над сто станции през следващите години, за да намали задръстванията.

  Въпреки че в час пик метрото е пълно с хора, вагоните и станциите са винаги чисти. Особеностите на метрото в Шанхай са нефиксираните тарифи (таксувани според разстоянието) и прозрачната стена на новите станции, която отделя вагоните от перона.

  Метрото в Ню Йорк

  Оценка: 5.0

  

  Метрото в Ню Йорк започва да функционира през 1904 г. само с една линия. Днес тя има 472 станции и 36 линии с обща дължина 1370 км (макар че само 1056 км се използват за превоз на пътници). Метрото обслужва приблизително 1,7 милиарда души годишно, а броят на пътуващите дневно достига 5,7 милиона.

  Отличителна черта на тази подземна система е, че около 40 % от станциите са надземни. Най-високият от тях е перонът на Девета улица, който е висок 27 метра. Но има и някои дълбоки станции, например „191 Street“ е на около 50 метра под земята.

  За посетителите на Ню Йорк е доста трудно да се ориентират в метрото, тъй като всички станции носят името на улицата, под която се намират, а в града няма много улици с едно и също име. Това улеснява онези, които все още не са се научили да се ориентират в града, да добавят номер на клон към имената на станциите.

  Метрото в Ню Йорк работи през целия ден, но не се препоръчва да се използва след полунощ от съображения за безопасност.