*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не служи като ръководство за покупка. Трябва да се консултирате с експерт, преди да закупите.
Подводниците – най-незабележимите кораби. Подобно на морските животни, те се движат във водния стълб, като само от време на време излизат на повърхността. Но тези кораби може би са повече от живите обитатели на дълбините. Ето кои са най-големите (по отношение на водоизместимост) подводници, които съществуват днес.
Най-големите подводници в света
| Номинация | местоположение | име на продукта | Тегло |
| Най-големите подводници в света | 1 | Проект 941 „Акула“ (48 000 тона) | 48 000 тона |
| 2 | „Бореас“ (24000 тона) | 24,000 ТОНА | |
| 3 | „Охайо“ (18750 тона) | 18,750 ТОНА | |
| 4 | „Делфин“ (18200 тона) | 18,200 ТОНА | |
| 5 | „Авангард“ (15900 тона) | 15,900 ТОНА | |
| 6 | „Triomphant“ (14335 тона) | 14,335TONN | |
| 7 | „Пепелта“ (13 800 тона) | 13,800 ТОНА | |
| 8 | „Щука-В“ (12770 тона) | 12,770 ТОНА | |
| 9 | „Кондор“ (10 400 тона) | 10,400 ТОНА | |
| 10 | „Морски вълк“ (9 130 тона) | 9 130TONN |
Номер 1: Проект 941 Акула (48 000 тона)
Оценка: 5.0
„Акула“ – Съветска подводница с ядрена мощност, най-голямата от всички подводници в света. Подводницата е разработена в разгара на Студената война – през 1972 г., а първите прототипи се появяват през 1976 г. Планирани са дванадесет такива подводници, но са направени само шест.
Дължината на Shark е 173 метра, а водоизместимостта му е 48 000 тона. Подводницата се задвижва от два винта, които се захранват от ядрени реактори. Крейсерската му скорост е 25 възела (46 км/ч). Вътрешното разположение е нетрадиционно – под стоманената обвивка има два цели титанови корпуса, като дизайнът наподобява катамаран. Торпедният и кърмовият отсек, както и центърът за управление на подводницата, са разположени отделно.
Между основните корпуси има 20 силоза с най-големите ракети в света – R-39, с тегло 90 тона, обсег 8300 км, всяка от които носи 10 бойни глави. Такава подводница може да изстреля 200 атомни бомби срещу врага – достатъчно, за да превърне целия континент в радиоактивна пустиня.
Подводницата има екипаж от 160 души и може да излиза в открито море до половин година. Вътре има съоръжения като фитнес зала, сауна, плувен басейн и голяма стая за отдих. Евакуация в случай на корабокрушение на подводница – целият екипаж се поставя в две спасителни камери на борда. Въпреки това опасността от такава повреда е малка – два отделни корпуса увеличават границата на безопасност.
След разпадането на Съветския съюз и края на Студената война „Акулата“ е изведена от експлоатация. Само една от шестте подводници, модернизираната „Дмитрий Донски“, вече е в експлоатация.
Второ място: Borey (24 000 тона)
Оценка: 4.9
„Борей“, модерна алтернатива на „Акула“, е руска подводница, произвеждана от 2013 г. В момента на въоръжение са три такива подводници, като първата, която е спусната на вода, носи името „Юрий Долгорукий“. В това има известна символика – ракетите от такава подводница могат да достигнат всяка точка на Северното полукълбо.
Borey е с два пъти по-малка водоизместимост от Shark – 24 000 тона, и е дълъг 170 метра. Лодката има два корпуса – лек и здрав. Последният е разделен на осем отсека – торпеден, команден, боен, два ракетни, парен и два силови. Ядреният реактор се намира в осмото отделение. Особеността на подводницата е използването на водноструен двигател, който работи като помпа, вместо витла. Това намалява въздействието на въртящия момент върху подводницата, което намалява размера на стабилизаторите, а също така намалява шума – Borei е пет пъти по-тиха от лодките от предишното (трето) поколение.
Подводницата е въоръжена с шестнадесет ракети „Булава“ с обсег на действие 9300 км. Всяка ракета носи до десет ядрени бойни глави, които могат да се отделят и придвижват самостоятелно. Освен това в носовата част на подводницата има осем торпедни апарата.
3-то място: „Ohio“ (18750 тона)
Оценка: 4.8
Подводниците на Охайо са водещи по размер в САЩ. В периода 1981-1997 г. са произведени само 18 броя, а от 2002 г. насам те са единствените ракетни подводници, използвани от Америка. Всяка подводница има два екипажа, които се редуват да излизат в морето. Предназначение на подводниците – бойно патрулиране.
Здравият корпус на подводницата се състои от четири отделения. В първия (носовия) се помещава екипажът, системите за управление на подводницата и помещенията за отдих. Второто отделение е предназначено за ракети; в него се помещава и екипажът на ракетния комплекс. Третият е с ядрен реактор и парогенератори, а четвъртият – с турбини. Олекотеният корпус покрива горната част на най-здравата и най-малка повърхност.
Стимул за създаването на такива ракетни носители е появата на ядрени оръжия в СССР. По онова време за американските военни анализатори беше ясно, че превантивен удар, който напълно да обезоръжи врага, вече не е възможен – нямаше да е възможно да се ударят всички стратегически цели и неизбежно врагът щеше да отвърне на агресора. Тогава беше взето решение да се премине от стратегия за „масирано отмъщение“ към „реалистично възпиране“.
Олицетворението на тази „стратегия за възпиране“ включва подводниците „Охайо“. Въпреки че водоизместимостта им е с една четвърт по-малка от тази на „Борей“, въоръжението им превъзхожда това на всички ракетни кораби в света. Силозите носят 24 ракети Trident, всяка от които носи 6-8 бойни глави.
Понастоящем 4 от 18-те кораба се преоборудват за крилати ракети „Томахоук“. Това беше направено в рамките на договора за намаляване на въоръженията, който позволява само 14 кораба, натоварени с балистични ракети.
4-то място: Делфинът (18 200 тона)
Оценка: 4.7
Подводниците от проекта „Делфин“ са произведени в края на мандата на СССР. Седем са пуснати на пазара между 1984 и 1990 г. Разположението на тези подводници е типично за ракетните кораби: движението се осигурява от два винта, работещи за сметка на ядрен реактор, ракетните шахти са разположени зад левката и са оградени, торпедните апарати са разположени отпред (в носовата част на лодката). Лекият и здрав корпус е изработен от стомана с шумоизолиращо покритие.
Подводницата е въоръжена с 16 ракети R-29RM. Всяка от тях може да носи 10 малки бойни глави или 4 големи бойни глави. Ракетите могат да бъдат изстреляни, когато подводницата е на дълбочина 55 метра и се движи със скорост 6-7 възела, а обсегът им е 8300 км. Делфините вече имат ново въоръжение – сега носят ракети „Синева.
Една от подводниците от този проект, „Новомосковск“, участва във военната тренировъчна операция „Бехемот-2“, която включва отработване на операции в случай на най-лошия изход от Студената война. Екипажът изстрелва цялата бойна глава на ракетата носител, като интервалът между изстрелванията е 14 секунди. Подводниците от този проект са използвани и за мирни цели: „Делфините“ извеждат два изкуствени спътника в околоземна орбита.
5-то място: „Vanguard“ (15900 тона)
Оценка: 4.6
„Авангард“ – името на серия британски подводници, пуснати на вода през 90-те години на ХХ век. Има общо четири такива лодки. Те заменят същия брой подводници „Resolution“, които вече не отговарят на изискванията на времето.
Подводниците „Resolution“ са въоръжени с ракети Polaris, които могат да изминат 4500 км. Такъв обсег изискваше подводниците да се намират неприемливо близо до съветската граница. Когато САЩ разработиха подводницата Trident, която можеше да измине 7400 километра, Великобритания се нуждаеше от подводница, която да може да направи същото. Такива подводници биха могли да се оттеглят по-далеч от съветските граници, в Ирландско море, под защитата на флота на НАТО.
Подводниците „Авангард“ са въплъщение на гореспоменатите ракетоносци. Те са еднокорпусни подводници. Корпусът е изработен от стомана и съдържа 16 ракетни силоза. Те са покрити с куполообразна надстройка, която ги предпазва от морската вода. Ракетите могат да се изстрелват от дълбочина до 30 метра.
Първоначално се планира построяването на 6-7 такива подводници, но след разпадането на СССР това вече не е необходимо и са произведени само четири. Една от тези подводници сега е на постоянна служба в Атлантическия океан.
6-то място: „Triomphant“ (14335 тона)
Оценка: 4.5
Le
iomphant е името на клас френски подводници, създадени между 1989 и 2009 г. в серия от четири. Те са създадени като заместител на по-старите подводници Redoutable. Проектирането на Triumphant започва през 1982 г. Основните изисквания, на които трябваше да отговаря подводницата, бяха висока степен на незабележимост и бързо откриване на противниковата противолодъчна отбрана.
За да се реши първият от тези проблеми, изследванията показват, че най-лесният начин за откриване на подводница е чрез акустичното й поле. За да се намалят нивата на шума, той е оборудван с нискошумен воден реактор и водно струйно задвижване вместо конвенционален винт. Освен това дълбочината на потапяне беше увеличена на 300 метра.
За бързо откриване на ППР е оборудван със сонарна система и няколко управляеми апарата, които откриват радиовълни и светлина в оптичния диапазон. Информацията от GAC и тези инструменти се обработва от автоматична система за управление на боя.
Първите три представителя на класа са въоръжени с 16 ракети М45, способни да носят до 6 ядрени самонасочващи се бойни глави, летящи до 6000 км. На четвъртия кораб Le Terrible те са заменени с M51.1, чийто обсег е 9000 км. Сега и четирите подводници ще бъдат преоборудвани с ракети М51.2. Всички лодки са все още в експлоатация.
7-мо място: „Yasen“ (13800 тона)
Оценка: 4.4
Работата по проекта за ядрена подводница „Ясен“ започва през 1977 г. По онова време за различни стратегически цели се използват много видове и разновидности бойни подводници. Това затруднява производството, ремонта и поддръжката им. „Ясен“ трябваше да се превърне в модел на универсална подводница, способна да замени едновременно много други типове.
Дизайнът на Yasen е корпус и половина, като лек корпус има само в носовата част. Лодката е покрита от всички страни с материал, подобен на гума, за да се намали шумът. Подводницата няма торпедни тръби в носовата част: вместо тях там е поставена хидроакустична антена, а торпедата са преместени в средната част на корпуса.
Лодката се задвижва от един ядрен реактор с висока надеждност. Задвижва се от витло, а при ниски скорости – от по-малко шумящ двигател. Въоръжен е с 10 торпедни апарата, има 8 ракетни шахти, всяка от които побира 4-5 крилати ракети, които могат да бъдат от различни типове и калибри.
Възможността за различни комбинации на въоръжението позволява подводниците Yasen да се използват за различни цели. Той може да атакува както други подводници, така и надводни кораби и наземни цели.
8-мо място: „Shchuka-B“ (12,770 тона)
Оценка: 4.3
Подводниците от проекта „Щука-Б“ са създадени, за да заменят съветските подводници „Щука“, които са известни със своята надеждност и скритост. Новите подводници намаляват нивото на шума, увеличават водоизместването и комфорта на помещенията за екипажа. Новите щуки бяха и бързи, като развиваха скорост до 33 възела.
Подводницата е Bihull. Интересна особеност е блоковата структура на вътрешното оборудване. Това позволи да се работи по частите в работилница, а не в подводницата, което направи процеса по-бърз и лесен. Устройствата са изолирани от корпуса чрез амортисьори, изработени от гумен материал, което допълнително намалява акустичните вибрации.
Инструменти за производство на витла с ниско ниво на шум са закупени от японската компания Toshiba. Въпреки секретността на поръчката, тя е разкрита на други държави, което води до санкции на САЩ срещу компанията. Въоръжен е с торпедна и ракетна система, която включва 8 торпедни апарата. Подобно на Yasen, тази подводница може да се използва за поразяване на голямо разнообразие от цели.
До момента са произведени 14 броя Shchuk-B. От тях четири подводници са в състояние на бойна готовност.
9-то място: „Condor“ (10400 тона)
Оценка: 4.2
Подводници Condor – продължение на съветския проект Barracuda. В периода 1982-1993 г. са построени само две от тези подводници, които по онова време са най-тихите и най-малко магнетични подводници. Подобно на Barracuda, те имат титанов корпус – искали са да използват същия за Shchuka-B, но са се отказали заради високата цена.
Подводниците приличат на „Баракуда“ по своето въоръжение: „Кондор“ има 6 торпедни апарата с 40 торпеда и ракети. Стратегическата крилата ракета „Гранат“ се изстрелва от подводница и може да поразява наземни цели на разстояние до 3000 км.
Подводницата е с двоен корпус. Здравият корпус е изработен от титанова сплав и се състои от 7 водонепроницаеми отделения. В случай на авария подводницата е оборудвана със спасителна лодка, която може да побере целия екипаж и да изплува сама.
10-то място: „Seawolf“ (9130 тона)
Оценка: 4.1
„Морски вълци“ – модерна американска подводница, създадена в отговор на разработката на „Щука-Б“ от Съветския съюз. Имало е планове за построяването на 30 такива подводници, но след разпадането на СССР това вече не е било необходимо и сега има само три.
Подводниците Seawolf са сред най-новите, най-бързите и най-тихите във ВМС на САЩ. Тъй като голяма част от информацията за тях е класифицирана, не е известно точното им предназначение (смята се, че са многофункционални лодки) и вътрешен дизайн. Също така липсва убедителна информация за мястото, където подводниците изпълняват задълженията си – обикновено те са назначени в Тихоокеанския флот, но е възможно мястото да се е променило.
През 2013 г. един от „морските вълци“ се появява в Норвегия. Предполага се, че подводницата е минала под арктическия лед, за да стигне дотам. Това не е първата поява на подводница от този клас в Северния ледовит океан – „Кънектикът“, подводница от този клас, вече е участвала в тест под лед. Може би някой от „вълците“ все още обикаля под леда.
Кой от тези подводници е най-модерният и има ли България подобен тип подводници във военния си флот?
Най-модерният подводник сред изброените е тип „Вирджиния“ на САЩ. България не разполага с такъв тип подводници във военния си флот, а нейната морска сила разполага предимно със советски подводници от тип „Кило“.