10-те най-големи риби в света

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не представлява препоръка за покупка. Консултация със специалист преди покупка.

Дълбочините на моретата и океаните крият много интересни неща от човешките очи, включително великолепно разнообразие от водни обитатели, повечето от които са риби. Кои са най-големите крави в света?? Каним ви да откриете десетте най-големи представители на тази група. Някои хора може да се изненадат, че в списъка не са включени такива гигантски животни като китовете, но причината е проста: китовете, въпреки цялата си прилика с рибите, не са риби; те принадлежат към класа на бозайниците.

Класация на най-големите риби в света

Акула мако

Оценка: 4.1

Голям и опасен хищник във водите на Тихия, Атлантическия и Индийския океан. Тези акули могат да достигнат дължина от четири метра и половина и тегло над 550 кг. Наречени „мако“ от племето маори, те са известни още като синьо-сива акула от херинга и черноопашата акула. Мако предпочита топлите тропически и умерени води, може да се срещне в открито море или в непосредствена близост до брега.

Тези акули са известни с агресивното си отношение към хората, въпреки че изследванията показват, че те не гледат на хората като на потенциална плячка. Най-честите жертви са прекалено любопитни водолази или рибари (известно е, че акулите дори скачат на борда на лодки). Въпреки че поради склонността на мако да плуват в крайбрежната зона, обикновените туристи също понякога са застрашени.

Когато търсят храна, акулите мако обикновено се задържат близо до повърхността на водата, като се спускат на дълбочина не повече от 150 метра. Те са отлични ловци, тъй като тънките им, изключително остри и заострени навътре зъби са идеални за улавяне на плячка, а изключително подвижното им и стройно продълговато тяло с къси перки им позволява лесно да развиват постоянна скорост от 35 км/ч. По време на кратките походи за плячка акулата може да се движи със 75 км/ч и да изскача от водата на височина до 6 метра.

Син марлин

Оценка: 4.2

Сините марлини се срещат в топлите води на Атлантическия океан, особено в тропическите райони. Най-големите екземпляри достигат дължина от пет метра и тегло над 800 килограма. Тялото на марлина е със син или синкав оттенък, а на главата се намира т.нар. копие – много силно и дълго челюстно удължение, което съставлява 20 % от общата дължина на тялото. Рибите умело използват своето „оръжие“ в лова, като се блъскат в ято малки рибки и ги раняват.

Като цяло големите сини марлини предпочитат да плуват сами, само по-малките риби могат да се събират на групи от по 5-10 души. По време на сезонната си миграция те изминават разстояния от над 11 000 км със скорост от около 70 км на ден.

Сините марлини не са много грижовни родители, малките им растат сами и най-често биват изяждани от други хищници. Но тези, които успяват да избегнат тази съдба, растат с много бързи темпове (до 16 мм на ден), докато достигнат метър и половина дължина, след което растежът се забавя. Женските растат по-дълго и са по-големи, като броят на мъжките е няколко пъти по-голям. Въпреки заплашителния си вид марлините са доста мирни и спокойни животни. Единственият им враг в дивата природа са големите акули.

Тази риба е високо ценена от рибарите, а ловът ѝ дори се смята за отделен вид спортен риболов. Освен това месото се смята за деликатес и е особено ценено от любителите на японската кухня.

Интересен факт – изображението на син марлин е на официалната емблема на Бахамските острови.

гренландската полярна акула

Класиране: 4.3

Както подсказва името ѝ, местообитанието на полярната акула са хладните води на Северния Атлантически океан и тя е особено разпространена в близост до Норвегия, Гренландия и Исландия.

Максималната дължина на акулата е шест метра и половина, а теглото ѝ е около един тон. Този вид има отлична приспособимост за живот на студено – те могат да плуват съвсем спокойно при температура на водата от един до седем градуса по Целзий. През зимата акулата се задържа близо до повърхността, а през лятото, когато водата е малко по-топла, тя се спуска на дълбочина 500 метра. Гренландските акули оцеляват в студена вода благодарение на отделяния от организма триметиламин, който действа като естествен антифриз и предотвратява съсирването на кръвта. Любопитна особеност е отсъствието на бъбреци и пикочни пътища, като уреята се отделя от тялото просто през кожата. Това прави месото им практически неизползваемо като храна, така че акулите не представляват интерес за риболовната индустрия. От друга страна, популацията им намалява заради бракониери, които се възползват от черния дроб, който съставлява 20% от общата телесна маса и служи за извличане на технически мазнини.

Въпреки че е бавна и флегматична, полярната акула е страховит хищник. Жертва могат да бъдат не само големи риби, но и тюлени, а понякога дори бели мечки.

Белуга

Оценка: 4.4

Белугата е не само един от морските гиганти, но и най-голямата сладководна риба. Някои видове предпочитат да живеят в речни води, но повечето избират морето. И двете обаче хвърлят хайвера си изключително в чиста сладка вода. Белугата живее в Черно, Азовско и Каспийско море. Туловището се характеризира с остри костни изпъкналости, простиращи се по страните на рибата. Благодарение на големите си антени има отлично обоняние, но няма зъби. Затова белугата просто поглъща плячката си. Храната им включва различни мекотели, морски червеи, но най-вече риба. Въпреки че е имало случаи на големи тюлени, които са погълнали малки.

Най-големите представители на вида тежат тон и половина и са дълги над четири метра. Но белугата може да достигне този размер само в морето, тъй като сладководните води не съдържат достатъчно храна, за да се натрупа такава маса.

При нормални условия белугата живее дълго, понякога до 100 години, и растежът ѝ продължава почти през целия ѝ живот. За съжаление повечето от рибите не достигат и половината от потенциалната си дължина заради бракониери, тъй като хайверът и крехкото месо на белугата са изключително ценни на черния пазар. Цените на хайвера достигат няколко хиляди евро за килограм. Поради тази причина белугата е включена в Червената книга и уловът ѝ е строго забранен.

Тигровата акула

Оценка: 4.5

Тигровата акула, известна още като леопардова акула, дължи името си на уникалната шарка от петна, която покрива горната част на тялото ѝ. Видът обитава тропическите и субтропическите води на Тихия океан и често плува в крайбрежните плитки води. Тези акули обичат топлината и мигрират през цялата година, следвайки движението на топлите течения.

Тигровата акула е изключително опасен хищник с дължина пет метра и половина и тегло 1500 кг. Основната част от храната му се състои от големи и малки риби, морски змии, костенурки и мигриращи птици. Тигровите акули обаче могат да станат жертва и на делфини и дори на ранени китове. поради прекомерната си лакомия този хищник канибализира и по-големи животни, като често напада и по-слабото им потомство. Тигровата акула има способността да възприема нискочестотни звукови вълни и невероятно остро обоняние, което реагира на най-малкото наличие на кръв във водата. Основното му оръжие са острите му зъби, които могат да пробият дори черупките на костенурки.

Известно е, че тигровите акули нападат хора във водите на Флорида, Карибите и особено на Хаваите. Самите акули обаче често са обект на лов от страна на хората, като се ловят заради месото, кожата и особено перките им.

Основният ѝ враг в естествената ѝ среда е, колкото и да е странно, много малка рибка таралеж. Погълнато от акула, то се раздува и освобождава остри шипове, които пробиват стомаха на хищника.

Голяма бяла акула

Класиране: 4.6

Една от най-известните акули има много плашещ вид. Този хищник, който достига до шест метра дължина и два тона тегло, има обтекаемо тяло, способно да се движи бързо във водата, а огромните му челюсти със стотици остри зъби имат огромна сила на захвата, с която лесно могат да прегризат дебелите кости на морските бозайници. Освен това голямото бяло е снабдено със специален вид светлоотразяващи клетки в очите си, които му позволяват да вижда в тъмното, има изострено обоняние и е снабдено с допълнителни електросензорни рецептори.

Видът се среща почти навсякъде, с изключение на Северния ледовит океан и студените води край южното крайбрежие на Австралия. Храни се основно с големи риби, но също и с тюлени и морски лъвове. Големите бели акули рядко нападат хора, тъй като предпочитат големи, тлъсти жертви. Но когато са провокирани или прекалено гладни, те са страшен противник, способен (както показват експериментите на „Ловци на митове“) да разбие лодка или да разбие клетката на акула.

Освен бракониерите, които ловят акули заради перките им, от които после се приготвя прословутата супа, за най-големи врагове на големите бели акули се смятат и косатките. Високата интелигентност и сила на тези бозайници често им позволява да печелят сблъсъците с акулите.

Moonfish

Оценка: 4.7

Лунната риба дължи красивото си име на синьо-сребристото си тяло с форма на диск, лишено от люспи. Английската версия на името се превежда като „sunfish“, което е препратка към склонността му да плува на повърхността, както лунната риба обича да се пече на слънце. Всъщност те се издигат нагоре, за да могат чайките да използват клюна си, за да извадят паразитите изпод кожата им. Но прекомерната топлина не може да издържи, температурата на водата над 10 градуса по Целзий може дори да бъде опустошителна, така че по-голямата част от живота си лунната риба прекарва на дълбочина около 200 метра, далеч от горещата слънчева светлина.

Дължината на скатовете манта е само около три метра, а теглото им достига 2,2 тона. Въпреки внушителния си размер, рибата луна е уязвима за хищници. Поради необичайната форма на тялото си, липсата на задна перка и плавателен мехур плува изключително тромаво и бавно. Дори за да се обърне, лунната риба трябва да пусне струя вода с устата си. Поради това тя не е особено ловна, като основната част от храната ѝ се състои от сифонофори, медузи, калмари, ларви на змиорки и малки ракообразни.

Лунните риби са известни като най-плодовитите риби в света, които произвеждат до 300 милиона хайвера наведнъж.

Манта

Оценка: 4.8

Манта е най-големият скат в света, с размах на крилете до 9 метра и тегло до 3 тона. На испански език името manta означава „наметало“. Преди учените да започнат да изучават тези удивителни животни, е съществувало суеверие, че мантата напада и завлича водолазите на морското дъно, като ги обгръща с големите си гъвкави перки. Вече е известно, че този вид скат не е вреден за хората. Другото им име – морски дявол – е дадено заради перките на главата им, които се свиват в тръбички и наподобяват рога, докато плуват. Тези плавници играят важна роля по време на лова на мантата, която с тяхна помощ насочва към устата си струя вода, съдържаща планктон и малки рибки.

Мантите са изключително популярни сред туристите, тъй като прекарват по-голямата част от времето си близо до повърхността, а плуването им изглежда много красиво, наподобявайки стремителен полет на огромна птица. Обичат също да скачат нависоко (до 1,5 м), като издават оглушителен шум, докато се гмуркат обратно във водата. Скатовете манта са много миролюбиви и тъй като са любопитни, често допускат гмуркачите до себе си.

Гигантска акула

Оценка: 4.9

Този вид се среща в целия океан, като предпочита умерените води и само понякога навлиза в тропиците. Миграцията им е пряко свързана с промените в количеството планктон, дължащи се на сезонните промени в температурата. Основната храна на тези гиганти е планктонът. На местата, където се струпва, те плуват с отворена уста, като филтрират през хрилните си отвори до две хиляди тона вода на час. Стомахът на гигантската акула може да побере 500 кг планктон.

Големите достигат почти десет метра дължина и тежат около 4 тона. Тялото им е с форма на пура, а големите им пещеристи челюсти могат лесно да задържат човек. Разбира се, тези акули не ловуват хора и не представляват никаква заплаха. На водолазите обаче се препоръчва да не докосват тези гигантски акули, тъй като те могат да се наранят с острите люспи, които ги покриват.

Китова акула

Оценка: 5.0

Най-големите риби в света, някои от които могат да достигнат 20 метра дължина и да тежат повече от 30 тона. Този вид има необичайна структура на главата – устата е точно в средата на леко сплесканата муцуна, а не в долната част, както при другите акули. То има хиляди малки зъби, които обаче не са предназначени за лов, а играят роля в процеса на хранене. Последното, между другото, може да отнеме 6-7 часа, като през това време акулата филтрира до 6000 куб. м вода, поглъщайки планктон и малки рибки.

Китовите акули предпочитат да плуват на групи в топлите води на Световния океан. Най-често се среща край Тайван, Сейшелските острови, Югоизточна Африка и Филипините. Срещат се и в близост до Австралия. Подобно на гигантските акули, китовите акули извършват сезонни миграции в търсене на места, богати на храна.

Тези риби прекарват по-голямата част от времето си близо до повърхността на водата, като от време на време поемат въздух, за да поддържат плавателността си. Китовата акула се отличава с изключително спокоен, дори апатичен нрав. Плува много бавно с около 5 км в час с плавно, вълнообразно движение напред-назад.

Поради неконтролирания риболов видът е застрашен от изчезване и е включен в Червената книга, а уловът и продажбата му са забранени от повечето държави. В естествената си среда обаче възрастната риба практически няма врагове. Въпреки това популацията на тези акули нараства много бавно.

Китовите акули представляват голям интерес за туристите, тъй като се държат напълно спокойно с водолазите, позволяват им да ги докосват и дори да се качат на гърба им, като се държат за горната им перка.