10-те най-големи паяка в света

*По мнение на редактора – преглед на най-доброто. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не трябва да се тълкува като препоръка за покупка. Трябва да се консултирате с експерт, преди да закупите.

Паяците са един от най-разпространените видове и се срещат практически навсякъде, освен може би в Антарктида, въпреки че е възможно няколко десетки да живеят и там, в комфорта на полярните станции. Според изчисленията на учените в света има общо около 42 хил. различни вида паяци, като всички те, с изключение на няколко, са хищници. Повечето хора изпитват само неприятни усещания в присъствието на паяк, докато около 7% изпитват истински ирационален страх от това същество, известен като арахнофобия. Въпреки плашещия си вид обаче има само сравнително малко отровни видове от тези членестоноги, а останалите не представляват явна опасност за хората.

Най-често срещаме миниатюрни домашни паяци, рядко се сблъскваме със средни по размер представители на царството на паяците. В България и страните от Европа живеят предимно малки паяци, например един от най-големите видове, южноруската тарантула, с размах на краката обикновено не надхвърля 7 см. Но на планетата има и истински гиганти, които биха изплашили всекиго. Вижте нашите десет най-големи паяка в света.

Най-големият паяк в света: топ 10 на гигантите

10-то място – камила-паяк

Класиране: 4.1

Камилският паяк или solpuga, наричан още фаланга, обитава пустини и степни райони. Те се срещат на всички континенти с изключение на Антарктида и Австралия, но най-често се срещат в Централна Азия. Дължината на тялото на солпуга е 7 см, а когато се включат и краката, размерът на големите екземпляри достига до 15 см. Дискретният жълто-кафяв цвят на тила осигурява ефективен камуфлаж върху пясък и камъни. Въпреки че solpuga е вид паяк, той се различава от другите видове по това, че има допълнителен чифт крака.

От всички паяци камилският паяк има най-силните и здрави челюсти, способни да се впиват в козината, перата и дори в тънките кости на жертвите си. Солниците се хранят с насекоми, гущери, малки птици и гризачи. Ловуват предимно през нощта, а през деня предпочитат да се крият в хралупи или между скалите. Когато атакува плячка, солпуга развива скорост до 16 км/ч и може да скача на разстояние до един метър. Тези паяци имат агресивен характер и не се страхуват от отровни скорпиони или по-големи животни. Ухапването на солпуга е без отрова, но може да причини инфекция.

9-о място – бразилският пътуващ паяк

Оценка: 4.2

Видът, известен още като бананов паяк, се среща в Южна и Централна Америка, предимно в тропическите гори или в близост до тях. Дължината на ствола им е 5-7 см, а крайниците им са с дължина до 17 см. Окраската е различна в зависимост от местообитанието: кафява, червеникава или черно-кафява. Паякът е активен през нощта, но през деня предпочита да се крие някъде на уединено място, често под камъни. Понякога те влизат и в близките човешки жилища, като се катерят по кутии, обувки и т.н. Пътуващите паяци се делят на два вида: бягащи и скачащи. Последният се характеризира със способността си да скача бързо, за да настигне плячката си. Храната им се състои от насекоми, малки паяци, земноводни, гризачи и банани (заради което са известни като бананови паяци).

Пътуващият паяк не се опитва да улови плячката си в мрежата си, а се движи постоянно, изминавайки големи разстояния в търсене на храна. Справя се с жертвата си, като инжектира отрова в ухапването. Забележително е, че отровата ѝ е няколко пъти по-токсична от тази на черната вдовица и представлява опасност за човешкото здраве. Също така отровата на банановия паяк причинява анормална ерекция и учените вече са започнали да използват нейните компоненти за лечение на еректилна дисфункция.

8-мо място – Cerbalus arabicus

Оценка: 4.3

Cerbalis arabica е открита от зоолози през 2010 г. Местообитанието им е ограничено до Израел и Йордания и те живеят сред пясъчни дюни и в близост до солени блата. Причината за това късно откриване е преди всичко поведенческият фактор на паяците, тъй като те са нощни и са активни главно през най-горещите летни месеци. Този начин на работа се дължи на горещия и сух климат на Арабския полуостров, който принуждава тези хищници да се крият от слънчевата жега, като излизат на лов през нощта.

Тялото на паяците е сребристосиво, като по краката се редуват отличителни черни ивици. Това им позволява да се сливат със заобикалящата ги среда и да се приближават до потенциална плячка. Подобно на много други паяци, женската арабска цербала е много по-голяма от мъжката. Най-големите екземпляри достигат до 20 см, включително дължината на краката им.

7-мо място – кралският паяк бабуин

Оценка: 4.4

Кралският паяк павиан, наречен така заради известна прилика на лапите му с тези на маймуните, живее в Източна Африка, най-често в субтропичните гори на Танзания и Кения. Цветът варира от оранжево-червен до кафяв. Средният размер на тялото му е 8-9 cm, но ако се вземе предвид и размахът на краката, дължината на паяка достига 20 cm. Задните крайници са много дебели, около 9 mm в диаметър, те се използват от паяка бабуин за копаене на дупки, където той прекарва по-голямата част от времето си. Тези вертикални хралупи осигуряват защита от горещината, слънцето и големите хищници. Дълбочината на тези дупки може да достигне до два метра и да завършва с малка жилищна камера. Паякът оплита паяжината си вътре в дупката и на част от заобикалящата я територия, за да може да усеща вибрациите на потенциална плячка, която минава покрай него. Ако това не е достатъчно, то напуска скривалището си и ловува в близост до него.

Паяците бабуини се хранят с насекоми, дребни бозайници, гущери и други животни. Понякога те нападат дори представители на собствения си вид. Кралският паяк бабуин е известен с агресивния си характер, при най-малкото раздразнение той се изправя на задните си крака и издава съскащ звук с клещите си, а след като усети опасността, може да атакува без предупреждение. Отровата не е смъртоносна за хората, но е изключително болезнена, освен това причинява подуване и мускулни спазми.

6-то място – Лилава тарантула

Оценка: 4.5

За първи път лилавата тарантула е открита от изследователи през 1875 г. в Колумбия, поради което се нарича още колумбийска тарантула. Въпреки това той се среща и в други латиноамерикански страни: Венецуела, Панама, Еквадор и Перу. Паякът предпочита влажните тропически гори, където има много потенциална плячка. Отличителна черта на вида е необичайната окраска: лапите му са с ярколилав цвят, а понякога и част от тялото е с лилав оттенък. Размерът на тялото на паяка е около 10 см, като се има предвид дължината на краката – 23-24 см.

Колумбийската тарантула, за разлика от повечето видове паяци, не плете мрежа. Вместо това те ловуват плячката си от скришно място. Списъкът на потенциалните жертви включва насекоми, земноводни, дребни гризачи и птици. Паякът не е опасен за хората, с изключение на това, че предизвиканото ухапване може да предизвика алергии. Днес лилавата тарантула се смята за рядък вид и е включена в Червената книга.

5-то място – Horse Spider

Оценка: 4.6

Този вид живее в Източна Бразилия и е открит през 1917 г. Конският паяк обича гъстата растителност на тропическите гори, ловува постоянно, като е активен обикновено през нощта. Разпознава се по черния цвят на въглен, понякога с лек сив или кафяв оттенък. Младите паяци са значително по-светли на цвят от възрастните. Дължината на краката на конския паяк е 23-25 см, а дължината на тялото му достига 10 см. Половият диморфизъм е силно изразен: мъжките имат по-дълги крака, докато женските превъзхождат мъжките по телесно тегло, като могат да тежат около 100-120 грама.

Конските паяци се хранят с насекоми, птици, земноводни и малки влечуги. Благодарение на бързите си рефлекси те атакуват жертвите си със светкавична скорост, като им инжектират смъртоносна доза отрова. Този токсин не е вреден за хората, но паякът има и специални косми по краката си, които предизвикват алергични реакции и които той надрасква на противниците си, когато е застрашен.

4-то място – Salmonid Pink Spider

Класиране: 4.7

Този вид тарантула се среща в Бразилия и местообитанието му е ограничено до източната част на страната. Черно или тъмнокафяво, което постепенно става сивкаво от центъра на тялото. Нарича се тарантула заради необичайния цвят на връзката между краката и тялото. Коремът и лапите им са гъсто окосмени. Размерът на възрастното животно с краката надхвърля 26 см, а дължината на самото тяло – около 10 см.

Тарантулата ловува в засада и се храни с всяка налична плячка с нейния размер: змии, птици, гущери и т.н. Паяците с цвят на сьомга са достатъчно агресивни по характер и при най-малкия признак на опасност се готвят да атакуват, като изтръскват отровни косми от крайниците си.

3 Heteropoda maxima

Оценка: 4.8

Heteropoda maxima е сравнително нов вид, открит и описан едва през 2001 г. Открити са в Югоизточна Азия, в отдалечените пещери на провинция Лао, Хамуан. Въпреки че тялото му е дълго само 45 милиметра, крилата му са наистина огромни – от 25 до 30 сантиметра. Паякът е жълто-кафяв с черни петна по краката и главата. Външният вид на мъжките и женските екземпляри е почти еднакъв, с изключение на това, че женските са по-едри. Паякът има големи челицери, които му придават страховит вид. Въпреки тъмния си хабитат, очите му не са намалени, за разлика от други пещерни паяци.

Heteropoda maxima все още е слабо проучен вид. Известно е, че води изключително потаен живот, като рядко излиза от дълбоките пещери. Благодарение на дългите си крака паякът може да се движи много бързо и рязко да сменя посоката, което го прави непобедим ловец. Храната му се състои от големи насекоми, влечуги и други паяци, включително по-слаби индивиди от собствения му вид. Паякът е отровен и след ухапване човек може да се нуждае от хоспитализация.

2-ро място – Гигантски паяк

Оценка: 4.9

Австралийският гигантски паяк е наречен така заради огромните извити крака, наподобяващи крайниците на рак. Такава необичайна структура на краката му дава възможност да се движи с голяма скорост и не само напред, но и настрани, което ви позволява да го присвоите на семейството на клюноядни паяци. Най-големите паяци раци достигат рекордните тридесет и половина сантиметра дължина на крайниците. Оцветяването е светлокафяво или сивкаво.

За обитаване обикновено избират гористи местности, където си правят жилище под кората на дърветата или камъните. Също така паяците обичат да пълзят в селища в близост до гори, като се приютяват в дървени постройки (поради тази причина местните жители понякога ги наричат дървесни паяци). Храната включва насекоми, земноводни и различни безгръбначни животни. Женските паяци са грижовни родители и защитават изключително агресивно своите малки.

1-во място – тарантула Голиат

Оценка: 5.0

Смята се, че тарантулата голиат, или технически Theraphosa blondi, е най-големият вид от това семейство. Това чудовище се среща в Южна Америка, предимно в тропическите гори. Паякът губи в размаха на краката, който е около 28 сантиметра, но превъзхожда по други параметри. Theraphosa blondi е дълга 10 сантиметра и тежи 170 грама. Образът на паякообразното се допълва от страховити двусантиметрови кътници. Могат да бъдат боядисани във всякакви нюанси на кафявото, понякога с бели ивици по краката.

За дом паякът обикновено избира дълбоки, влажни дупки, където прекарва по-голямата част от времето си. Голямата тарантула излиза на лов през нощта, изчаква жертвата си на уединено място, нахвърля се рязко върху нея и инжектира отрова с огромните си челицери. Храни се с мишки, жаби, змии, а понякога и с малки птици като колибрита. Отровата на Theraphosa blondi не е смъртоносна за хората, а само понякога предизвиква алергична реакция, сравнима по тежест с тази при ужилване от оса.