10-те най-добри изобретения на Леонардо да Винчи

*Преглед на най-доброто според редакционната колегия. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не е предназначен като ръководство за покупка. Консултация със специалист преди покупка.

Леонардо да Винчи – или с пълното си име Леонардо ди Сер Пиеро да Винчи – е блестящ италиански учен. Умът му не просто символизира Ренесанса – той буквално го определя. Наричан е „универсалният човек“ – музикант, художник, учен, писател, изобретател, той обхваща почти всички клонове на знанието на Късното средновековие и в много отношения ги изпреварва.

Степента, в която Леонардо да Винчи е бил гениален човек, е отразена преди всичко в неговите изобретения. Преглеждайки произведенията му, човек не може да си представи, че е живял през XV или XVI век. Работата на Да Винчи включва рисунки на танкове, хеликоптери, прожектори и дори съвсем реални роботи.

А за най-добрите изобретения на Леонардо да Винчи ще разкажем в този материал.

Най-добрите изобретения на Леонардо да Винчи

танк (carro armato)

Оценка : 5.0

Трудно е да се каже дали Леонардо да Винчи е проектирал действителния танк – или само прототип, казано на съвременен език. Свикнали сме да виждаме такива бойни машини като самоходни, т.е. оборудвани с двигател с вътрешно горене, който влачи купчината метал по земята.

Танкът на Леонардо да Винчи не е бил самодвижещ се. По това време не са изобретени нито двигател с вътрешно горене, нито дори парна машина. До всичко това оставаха още три века. Машината, проектирана от италианския гений, е бронирана и универсална затворена колесница.

Колесницата е облицована с метални листове, за да предпазва войниците от куршуми. Той е оборудван и с няколко „дула“ – оръдия, които трябвало да стрелят по врага. Войниците в танка също го задвижват с помощта на механизъм, подобен на велосипед. Колесницата приличаше на костенурка или на летяща чиния.

В наблюдателната кула на върха се намираха артилеристите. През малките прозорчета те определяха посоката на врага и даваха команди за огън. В долната част са разположени оръдия, които по негови планове могат да наброяват до 36. Резервоарът е трябвало да бъде толкова висок, че е трябвало да се построят стълби вътре. Тя ще се обслужва от осем войници, повечето от които просто ще привеждат в движение тази тромава машина.

Съвременните учени смятат, че той може да се използва само като оръжие за сплашване и никога като бойно средство. Поради масата му е невъзможно да се премести с помощта на мускулна сила. Освен това не можеше да пътува през цялата страна. Моделите могат да се видят в музеи във Франция и Берлин.

паракад

Оценка: 4.9

Ако има някакво съмнение относно практичността на танка, тогава парашутът, създаден от Леонардо да Винчи, би работил. Ученият я описва като пирамида от тъкан с размери 12×12 лакътя – или, в съвременни единици, 7×7 метра. С приблизително същите размери са парашутите, които се произвеждат в момента и са предназначени за спускане от всякаква височина.

Той е проектирал такъв парашут да бъде изработен от набрашнен плат за допълнително съпротивление на въздуха. Имаше пирамидална форма, по-скоро като палатка, отколкото като модерен купол.

Струва си да се отбележи, че да Винчи не е изобретил парашута от нулата, а просто е усъвършенствал идеята. Още преди този учен хората са се опитвали да слизат от височини с помощта на устройства, подобни на чадъри. Въпреки това никой от тях не успява да изчисли правилно съпротивлението на въздуха и затова повечето от тези експерименти завършват с наранявания или смърт. Ученият определя точните размери, което дава възможност в бъдеще да се създаде парашут, който да издържа теглото на човек при спускане от всякаква височина.

Водолазен костюм, скафандър (scafandro)

Оценка: 4.8

Костюмът за гмуркане, създаден от Леонардо да Винчи, изглежда доста плашещо, но работи много ефективно. Беше изработен от естествена кожа, ушит по начин, който осигуряваше пълна херметичност, и снабден с дихателен апарат.

Дихателният апарат на този костюм беше особено впечатляващ. От долната част на маската излизаха две дълги тръби – също кожени – за въздух. Водолазът трябваше да вдишва в едната и да издишва в другата. Според идеята на учените подобна конструкция позволява гмуркане на всякаква дълбочина (в зависимост от дължината на тръбите, разбира се), без да се смесват въздухът и въглеродният диоксид.

А за да може водолазът да вижда нещо на дъното, костюмът е снабден с два отвора за очи, в които херметически е затворено кръгло стъкло. Имаше и голям джоб на гърдите на костюма. Предполагаше се, че ще се напълни с въздух, когато изплува на повърхността, така че водолазът да се издигне на повърхността.

В началото на 2000 г. френски водолаз и оператор създават скафандър по дизайн на Леонардо да Винчи и се гмуркат с него на дъното на малко езеро. Оказва се, че проектът на италианския учен е свършил работа. Но костюмът се оказва много неудобен заради сложния дихателен апарат и естествената кожа, която не се държи много „адекватно“, когато е потопена във водния стълб.

Хеликоптер, жироплан (vite aerea)

Оценка: 4.7

Още едно от изобретенията на Да Винчи, изпреварило неимоверно времето си. Ученият е в състояние да разбере конструкцията и дизайна, но не и реалното изпълнение – какъвто е случаят с резервоара. Тоест, на теория изобретението му работи, но на практика не.

Автожирът, проектиран от Леонардо да Винчи, е летателен апарат, който се поддържа във въздуха от голямо витло, изработено от набрашнен ленен плат. Пътникът и пилотът на това устройство въртеше педалите. Това накара витлото да се завърти, да попадне във въздуха, да създаде подемна сила и да излети. Поне така изглеждаше на хартия.

Такива „хеликоптери“ под формата на играчки са били много популярни сред флорентинските деца от XV в. Ученият решава да не изобретява колелото отново (макар че го прави, но за това ще стане дума по-късно) и просто увеличава размера на конструкцията. Радиусът на витлото по замисъл на неговия създател е 4,8 метра.

Предложеният от изобретателя дизайн има много недостатъци. Първо, той ще завърти цялото устройство – заедно с пилотско-пътническия. Така че не можете да летите с него, без да се чувствате неудобно. Второ, не можете и да се приземите – дори да започнете да въртите витлото по-бавно, падането пак ще е твърде бързо и (най-вероятно) смъртоносно. И накрая, невъзможно е да управлявате този жироплан.

Така че хеликоптерът на Да Винчи остава само интересен и забавен прототип. Никой – нито съвременниците му, нито потомците му – не се е опитал да я приложи. Създадени са големи конструкции като жироплана, но само за да се види как излитат, а после се накланят и падат.

Делтапланер, орнитоптер (maccina volante)

Оценка: 4.6

Друго изобретение, което ученият не е направил от нулата, а е бил вдъхновен от съществуващи проекти. Този път идеята му идва от древногръцките митове за Дедал – инженера, който си направил крила, като намазал ръцете си с восък и залепил птичи пера.

Проектът на Да Винчи не включва използването на восък и пера. Ученият изследва механизмите за летене на птиците и ги използва, за да създаде орнитоптер. Нарече го „Перото“.

Орнитоптерът „Перо“ е дървен механизъм с огромни крила и опашка, имитиращи птиците. Те бяха изработени от тънки летви, покрити с плат. В центъра имаше „клетка“, в която седеше пилотът. За да полети, той размахва крилата си, като ги задвижва с мускулна сила.

Изненадващо, този орнитоптер се оказа доста функционален. Историята не споменава дали самият Да Винчи е изпробвал конструкцията, но в края на 90-те години на ХХ век инженери във Великобритания пресъздават „Перото“, като използват същите материали и конструкции, които са били налични през ХѴ век. Орнитоптер, пилотиран от тестващите, успя да се издигне във въздуха и да достигне височина от 15 метра, след което да се приземи леко. Но не можеше да го управляваш, така че пилотът беше изцяло под контрола на вятъра.

Велосипед (bicicletta)

Оценка: 4.5

Леонардо да Винчи все пак е изобретил велосипеда! И не се различаваше много от моделите, които се появиха след него. Освен това, ако се съди по чертежите, Флоренция е била известна с високото качество на своите пътища.

Той разработва bicicletta, който е много подобен на съвременния велосипед, но има изцяло дървени колела. Инженерът не ни каза как да се справим с неравностите. Велосипедът е оборудван и с традиционното ремъчно задвижване от педалите към задното колело.

Крилото на задното колело е служило и като седалка. Кормилото е здраво вградено в рамката, така че не е съвсем ясно как точно е трябвало да се завърти. В съвременните модели тя също е твърдо фиксирана, но те също не са предназначени за каране и просто са изложени в голям брой музеи по света.

Съвременните учени не са убедени, че Да Винчи е създал концепцията за велосипеда. Първо, дизайнът на неговото изобретение е почти без никакви извити линии и изглежда невероятно „обтекаем“. Второ, самият чертеж е направен с необичайни за художника дебели линии – обикновено той рисува с леки, почти безтегловни мазки, но скицата на това двуколесно е създадена с такава сила, че на обратната страна на страницата се вижда дори следа от графитен молив. В резултат на това някои историци смятат, че тази рисунка е фалшификат, направен през 20-и век.

Автомобил (Carro semovente)

Оценка: 4.4

Всъщност Carro semovente е самоходна количка. Но той има четири колела, така че изобретението може да се счита за прототип на съвременния автомобил. Историците предполагат, че тя е използвана в театралните постановки, които Леонардо да Винчи поставя в двора на краля в Милано.

За разлика от много други механизми на Да Винчи, автомобилната количка не се задвижва от мускулна тяга, а от сложно пружинно задвижване. Тялото беше това, което въртеше колелата – и Carro semovente караше, но не много далеч и не за дълго. Ученият обаче не е завършил чертежа, като е демонстрирал само механизма, но не и външния вид на количката. Може би е имало и тяло.

Задвижването на количката е много сложно, включващо диференциал на задните колела, управляемо предно колело и дори – изненадващо за онези дни – спирачка. Много инженери-историци смятат, че изобретяването на спирачната система е може би по-важно за световния прогрес, отколкото конструирането на самия двигател с вътрешно горене!

Carro semovente е изпробван многократно. Всъщност почти всяка година инженери любители създават своя версия на автомобилната количка. И тя винаги върви!

Perpetuum mobile

Оценка: 4.3

Леонардо да Винчи, както и много други учени от Късното средновековие и Ренесанса, се опитва да преодолее законите на физиката и да създаде вечна машина. Разбира се, той не успя. Законите на механиката и термодинамиката никога не са били отменяни. Въпреки това той е оставил няколко интересни прототипа.

Но през 1494 г. той се уморява да се опитва да конструира вечна машина. Той дори оставил бележка за другите учени и наследници, че не бива да мечтаят за перпетуум мобиле, а да се обърнат направо към алхимиците, към тяхното ниво.

Една от най-интересните конструкции на вечната машина е балансираното колело с няколко тръби, по които се търкалят метални топчета. На теория те винаги изместват центъра на тежестта от оста, което води до завъртане на джантата. На практика, да, такова колело ще се върти известно време, но след това ще се създаде ос, по която топките ще се балансират.

Вторият интересен проект е супербалансираното колело. Освен това има сачмени лагери и водачи, по които се движат. Само че те са 12 на брой и се търкалят по криволинейни траектории. Отново в началото колелото ще бъде в състояние на дисбаланс, но в определен момент топките все пак ще намерят ос на симетрия на масите.

Рицарят-робот (L’automa cava

• тук)

Оценка: 4.2