Леонардо да Винчи е гений, постигнал успехи в много области – той е известен като талантлив изобретател, учен, архитект, скулптор и писател. Но този изключителен представител на Италианския ренесанс постига най-големите върхове в изкуството на живописта. Въпреки че броят на запазените картини е малък, приносът му като художник към световната култура е огромен. Благодарение на подробните си познания за човешката анатомия и майсторското пресъздаване на светлината върху платното, работата на да Винчи е голяма стъпка към реализма. Работата му оказва пряко влияние върху по-нататъшното развитие на живописта в Европа и далеч извън нея. Предлагаме ви десет от най-известните шедьоври от четката на Да Винчи.
Преглед на най-известните картини на Леонардо да Винчи
| Номинация | място | Работата | рейтинг |
| Преглед на най-известните картини на Леонардо да Винчи | 10 | Поклонението на влъхвите | 4.5 |
| 9 | Мадона Лита | 4.5 | |
| 8 | Благовещение | 4.5 | |
| 7 | Мадона с карамфил | 4.6 | |
| 6 | Света Анна с Мадоната и детето Исус | 4.7 | |
| 5 | Портрет на Джиневра де Бенчи | 4.7 | |
| 4 | Йоан Кръстител | 4.7 | |
| 3 | Дама с гердан | 4.8 | |
| 2 | Мадона в скалите | 4.9 | |
| 1 | Мона Лиза | 5.0 |
Поклонението на влъхвите
Оценка: 4.5
Тази ранна творба е нарисувана през 1480 г. по молба на августинските монаси от манастира Сан Донато, разположен в Скопето, близо до Флоренция. Тя е трябвало да украси главния олтар на манастира, но не е завършена, защото художникът заминава за Милано. Тази картина изобразява добре позната сцена от Евангелието: трима мъдреци, следвани от пътеводна звезда, отиват във Витлеем, за да поднесат дарове на новородения Христос. На платното са изобразени и поклонници, заобикалящи Мария и Младенеца, и конници на заден план.
Композицията на творбата изглежда много хармонична, централната ѝ част е затворена в триъгълник, на върха на който е главата на майката на Исус. Тя се откроява на фона на другите герои в мирна и тиха поза. За да подчертае главната фигура, да Винчи леко нарушава перспективата, като прави Мадоната и детето малко по-големи. Младият мъж вдясно е човекът, за когото историците на изкуството биха предположили, че е самият художник на млада възраст (по време на създаването на картината той е бил в края на 30-те си години).
Мадона Лита
Оценка: 4.5
Съвременното си име картината дължи на фамилията Лита от Милано, която я притежава в продължение на няколко века. Първоначално Да Винчи я рисува за владетелите на Милано. Изображението на жена с бебе на ръце е много популярен сюжет в живописта от края на XV и началото на XVI век. „Мадона Лита“ се отличава сред творбите на известния художник с хармонията на формите, симетрията на композицията и баланса на светлината и сянката.
Картината е силно емоционално произведение, съдържащо скрит, но разбираем за внимателния зрител смисъл. Ако се съди по парчетата конци по дрехите на жената, специалните разрези за хранене, разпространени по това време, вече са били защитени, т.е. бебето е било в етап на отбиване. Но очевидно, неспособна да понесе жалкия плач на детето, майката все пак набързо разкъса шевовете и го нахрани. В лявата ръка на бебето може да се види златен гребенец – Да Винчи е бил известен като любител на птиците и те са символизирали човешката душа в неговото изкуство.
Благовещение
Оценка: 4.5
Тази творба е дело на младия Леонардо да Винчи в ателието, където той чиракува при художника Андреа дел Верокио. Сцената се основава на евангелския разказ за явяването на Архангел Гавраил на Дева Мария, за да ѝ съобщи, че е избрана за майка на Христос. Небесният пратеник държи в лявата си ръка бяла лилия, символизираща чистотата на Мария. Авторът е разположил обширен пейзаж с дървета, планини и река с плаващи кораби на заден план. Това решение, за разлика от традиционното представяне на това библейско събитие на закрито, позволява да се засили впечатлението и да се подчертае тържествеността на момента.
Въпреки че картината принадлежи към ранните творби на Да Винчи, в нея вече личат индивидуалността и вроденият талант на художника. Той е един от първите художници на своето време, който отделя такова внимание на фоновия пейзаж, и никой друг преди него не е успял да проследи толкова внимателно и реалистично гънките на драпериите.
Мадона и карамфил
Оценка: 4.6
Да Винчи рисува тази творба по времето, когато вече е независим художник и собственик на собствено ателие, както се вижда от флорентинските документи. Според записките на художника и писателя Джорджо Вазари, съвременник на Леонардо, „Мадоната с карамфила“ е била предназначена за папа Климент VII.
Картината показва контраста между спокойната, одухотворена майка и спонтанното, енергично дете, което се опитва да достигне цветето в ръката си. Червеният карамфил, който така привлича вниманието на младенеца, изпълва сцената с драматизъм, тъй като представлява бъдещите страсти на Господа в контекста на тогавашната религиозна символика. Цветовата гама на дрехите на Мадона хармонира с планинския пейзаж на заден план, а техниката sfumato създава впечатление за отстраненост на лицето ѝ.
Света Анна с Мадоната и детето Исус
Оценка: 4.7
Поръчка от флорентинската църква Santissima Annunziata за горния олтар. Използваният тук иконографски стил, наречен „Трите Ани“, изобразяващ Дева Мария с майка ѝ Ани и малкия Христос, е дошъл в Италия от северната част на континентална Европа, където се е развила традицията за почитане на св. Трудно е да не забележим оригиналността, с която Леонардо е подредил трите образа на обекта: Мария седи в скута на Анна, докато тя се кани да вземе на ръце сина си, който се опитва да язди агне. В тази картина художникът значително се отклонява от традициите на своите предшественици. не харесва старостта и съпътстващото я увяхване, бабата на Христос е изобразена като красива, млада жена, чиято възраст едва се забелязва. Освен това няма религиозна тържественост, а обстановката е интимна, дори с щипка хумор.
Централната група е визуално вписана в пирамидата, което създава усещане за съгласуваност на композицията. Той се подчертава и от осветлението и контраста на цветовете. Усмихнатите лица са оцветени с лек сфумато, характерен за стила на Да Винчи. Фигурите са в издигната позиция спрямо зрителя, което подчертава тяхната избраност, предназначена за по-висша цел.
Портрет на Джиневра де Бенчи
Оценка: 4.7
Една от най-ранните картини на Леонардо, вероятно поръчана от венецианския държавник Бернардо Бембо. На нея е изобразена поетесата Джиневра д’Америго де Бенчи, платоничната любов на Бернардо. По това време художникът все още се намира под влиянието на своя учител Верокио, както и на популярната школа на холандските майстори на живописта, което се отразява в строгостта на линиите, нереалистично гладката и мраморна бледа кожа и ограничената цветова гама. Лицето на момичето рязко контрастира с храста хвойна на заден план. Интересно е, че италианската дума за хвойна (ginepro) е съзвучна с нейното име. Нетипичен за Ренесанса е портрет на жена на улицата, когато е било обичайно дамите да се рисуват на закрито.
Експертите, които първи видяха картината, първоначално се усъмниха в нейната атрибуция, тъй като Да Винчи почти винаги поставяше голям акцент върху ръцете, а тук това беше изображение на гръден кош. Впоследствие обаче се оказа, че тя е била подрязана (вероятно дъното ѝ е било повредено). За това свидетелстват както намерената скица на женските ръце, която съответства на портрета, така и венецът, нарисуван на гърба на платното, с явно липсващ фрагмент.
Йоан Кръстител
Оценка: 4.7
„Йоан Кръстител“ е един от по-късните шедьоври на да Винчи. Тя не прилича на останалите творби на художника, който обича да обгражда библейските си герои с богати, естествени пейзажи. Но плътният тъмен фон е много изразителен за фигурата на Йоан, която, между другото, изобщо не отговаря на общоприетите канони. Вместо аскетичния мъж на преклонна или средна възраст със строго изражение, тук виждаме млад мъж с женствен вид, мека, загадъчна усмивка, подобна на тази на Джоконда, и кичури добре поддържана коса, падаща до раменете му.
Въпреки това всички необходими атрибути на свети Йоан присъстват на платното: вълнената дреха, тънкият кръст от тръстика, показалецът, сочещ към небето. Образът е създаден по модел на Салайо, който по това време е ученик на Леонардо. Стилът на картината подсказва, че художникът е един от инициаторите на маниеризма, който по-късно става много популярен в западноевропейското изкуство.
Дама с елек
Оценка: 4.8
Косвени исторически данни сочат, че това е портрет на Сесилия Галерани, любовница на херцога на Милано, който е покровителствал творбите на Да Винчи. Момичето е в доста семпла за онези дни рокля. На главата си носи прозрачна шапка, а челото ѝ е украсено с фино пончо. За разлика от повечето портретисти от XV в. Леонардо предпочита да рисува хората не строго в профил или анфас, а с леко полуизвиване на тялото и обръщане на главата на другата страна, за да оживи фигурата и да подчертае линията на раменете и шията. По отношение на тази картина подобна техника също позволява да се придаде на женския образ някаква загадъчност.
Сесилия държи в ръцете си бял ермин. По онова време котките не са били често срещани сред италианската аристокрация и много от тях са отглеждали такива екзотични животни като домашни любимци. Като се има предвид склонността на художника към символизъм, ерминът най-вероятно е изобразен тук по някаква причина. На гръцки „буря“ е Gallerani. Освен това ерминът бил известен като символ на чистота (от гледна точка на придворния морал една дама можела да бъде фаворитка на влиятелен благородник и въпреки това да бъде формално неопетнена, за разлика от куртизанките).
Мадона в скалите
Оценка: 4.9
„Мадоната в скалите“ е създадена, за да бъде поставена над олтара в параклиса „Сан Франческо Гранде“ в Милано. Сюжетът съответства на апокрифното Евангелие от Яков, в което се разказва за срещата на Мария с Христос и Йоан Кръстител, чиято майка го скрила в пустинята, когато Ирод изтребил бебетата във Витлеем. Художникът майсторски свързва героите в цялостна композиция чрез жестове и пози. За фон служи каменна пещера, която създава тайнствена и мистична атмосфера. Тя също така резонира с традиционната сцена на Коледа в пещера.
Четирите фигури на платното са хармонично групирани в пирамида, а очертанията им са омекотени от фино взаимодействие на светлина и сянка. И двете са типични за творчеството на Да Винчи. Освен това чрез сенките художникът отлично предава дълбочина и обем. Картината съществува в два варианта. Първото от тях не било прието от монасите, защото не отговаряло на църковните канони (нямало ореол, кръст и някои други детайли), затова Леонардо накарал учениците си да нарисуват второ платно, а самият той взел само малко участие в процеса.
Мона Лиза
Оценка: 5.0
„Портретът на Лиза дел Джокондо“ се смята за връх в творчеството на Леонардо да Винчи и за най-добрия пример за италианска ренесансова живопис. Освен това тя е една от най-известните и разпознаваеми картини в света. Историците на изкуството са стигнали до заключението, че портретът е на Лиза Герардини, съпруга на търговец на коприна от Флоренция. Съвременниците му казват, че картината заема специално място в живота на Леонардо: обикновено не желае да му се възлагат поръчки, художникът отделя на „Мона Лиза“ почти цялото си време, дори когато е зает с работа по други произведения. Опита се да я доведе до съвършенство, като вложи целия си опит и вроден талант.
Композицията и цветът са признати за образцови, а в картината е използвана по най-добрия начин уникалната техника сфумато, която изпълва платното с дифузна светлина и прави лицето на жената почти живо. Необичайният, почти натрапчив поглед на „Джокондата“ и нейната лека, загадъчна усмивка привличат вниманието не само на историците на изкуството, но и на психоаналитиците. Зигмунд Фройд я описва като въплъщение на сдържаност и съблазън, любов и заплаха. Интелектуалната духовност на лицето в портрета е обрамчена от фантастичния планински пейзаж в далечината.
