Сравняване на растерни графики с векторни графики | Важни разлики

Графичните данни – от банални изображения до сложни дизайнерски оформления с много елементи и слоеве – могат да бъдат опаковани по много различни начини. А разликата между тях е много по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед. По-специално, всички графични формати могат да бъдат разделени на две групи – растерни и векторни.

Битмап и векторна графика са двата основни начина за възпроизвеждане на визуална информация. Тези групи служат за различни цели и са предназначени за различни задачи за проектиране.

В този урок ще разгледаме разликата между растерна и векторна графика и кое е по-подходящо за различни цели.

Битмап графики

Растерната графика предполага представяне на изображението като мрежа от отделни пиксели. Всеки от тях има собствен адрес и е оцветен в определен тон. При достатъчна разделителна способност отделните пиксели стават напълно невидими за човешкото око и се сливат в индивидуално изображение.

Данните се изобразяват на екрана на монитора чрез растерна графика – тъй като дисплеят е съставен от отделни пиксели. Фотоапаратите и видеокамерите снимат растерно – защото сензорите представляват матрица от отделни светлочувствителни сензорни точки. При растерните графики принтерите печатат – всяка капка тонер представлява отделен пиксел.

Ето защо разделителната способност е определяща за „качеството на картината“ при растерните графики. Колкото повече пиксели на квадратен сантиметър или инч – толкова по-гладка изглежда визуалната картина.

Ако вземете което и да е растерно изображение и започнете да го мащабирате просто чрез увеличаване на мащаба, в един момент „картината“ ще се разпадне на мрежа от отделни пиксели. Разбирането на това какво има върху тях е почти невъзможно. Ето защо не се препоръчва да мащабирате растерни графики.

Например, ако планирате да отпечатате фирмено лого на голямо платно – на билборд, банер или табела – много лоша идея е да изпратите източника в растерна графика на печатницата. Действителната разделителна способност ще бъде малка, а уеб размерът ще бъде голям. И логото ще се „разпадне“ на отделни пиксели, които при по-внимателно разглеждане изглеждат изключително неприятни.

Но също така растерните графики се използват за различни реалистични изображения. И това не е само защото фотоапаратите снимат в растер. Използването на растерни графики ви позволява да наситите изображението с фини детайли, преходи, тонове, сенки и други елементи, които осигуряват реализъм.

Освен това растерните графики натоварват минимално ресурсите на компютъра, когато се гледат. Затова се използва в оформлението на уебсайтове, вгражда се в различни документи и файлове. Битмап форматите са JPEG/JPG, BMP, PNG, TIFF, ICO и много други. RAW, в който се съхраняват необработени данни от сензорите на фотоапаратите, включва също.

И така, нека обобщим.

Предимства

• Осигурява високо ниво на реализъм, тъй като възпроизвежда полутонове, преходи и други фини детайли;
• Може да възпроизвежда изображения с всякаква сложност, независимо от броя на елементите;
• Прегледът е много лесен, често срещан и при възпроизвеждане натоварва минимално ресурсите на компютъра.

Недостатъци

• „Гладкостта“ на изображението зависи от разделителната способност. Колкото по-висока е разделителната способност, толкова по-приятно за окото е изображението;
• Изображенията с малка или средна разделителна способност не са подходящи за отпечатване върху големи платна;
• И по принцип е по-добре да не се мащабират растерни графики.

Така че, ако планирате да правите нещо „за себе си“ или да редактирате снимки или фотореалистични графични файлове, по-добре е да изберете растерни формати. Но те не са подходящи за печат.

Векторни графики

Векторната графика включва представяне на изображението като набор от математически формули. Те описват местоположението на опорните точки и геометричните фигури, които ги свързват. Така че по същество „векторът“ е просто математическа графика, само че доста сложна.

Например кръгът във векторната графика се описва с две формули. Първата показва къде се намира центърът на изображението. Вторият е радиусът на кръга. Те не са непременно растерни – могат да се задават нулеви и максимални дължини на осите. Тогава координатите на опорната точка се описват с проценти.

При чертане на окръжност на компютъра се задава команда – „Начертайте окръжност с радиус 10% и център с координати x=12%, y=52.36%“.

Разбира се, горното описание на векторните графики е опростено и се е използвало още през 80-те години на миналия век. Технологията вече е малко по-сложна, но общият принцип остава същият.

Векторната графика е лишена от основния проблем на растера – тя ви позволява лесно да мащабирате изображението, колкото искате. „Картината“ няма да изгуби нито гладкост, нито острота или рязкост, независимо от това на какъв вид плат е показана – макар и на 23-инчов компютърен екран, макар и на билборд 6х3 метра, макар и на банер, който покрива 27-етажна сграда (като реклама на Samsung в София – височината на плата е 80 метра широка и 40 метра).

Но трябва да пожертвате детайлите и реализма. Колкото повече са „елементите“ в една „картина“ – толкова по-сложен е наборът от формули, които я описват. И за да се покаже „картина“ или банално да се нарисува, се изисква огромно количество компютърни ресурси. Не можете да отваряте сложни векторни изображения дори на стар лаптоп.

Тази особеност на „вектора“ е довела до факта, че тези формати се използват много рядко и – в повечето случаи – в много специализирани области. Например при проектиране и изготвяне на чертежи (CAD-системите, като AutoCAD, Compass 3D или дори Microsoft Visio, използват вектор), картографиране и различни схеми. Освен това векторните графики се използват при отпечатването и дизайна на рекламни материали.

Векторните графики почти никога не се използват в уеб дизайна, именно защото натоварват компютъра, когато ги разглеждате. Въпреки това той има алтернатива в тази област – CSS-рисуване. В този случай графичният компонент на страницата е събран от най-простите форми – линии, правоъгълници, кръгове и триъгълници. Но CSS-рисуването изисква високо ниво на умения за уеб кодиране, в противен случай рискувате да получите напълно психеделичен резултат.

И така, за да обобщим.

Предимства

• Той е идеален за проектиране на чертежи, схеми и карти;
• Тя ви позволява лесно да мащабирате изображението, като запазвате качеството му;
• Позволява да се правят корекции без риск от „грешка“.

Недостатъци

• Завършените изображения не са много детайлни и реалистични. По-точно казано, възможно е да се постигне висок реализъм, но тогава картината ще бъде „тежка“ във всяко отношение – включително дългата компютърна обработка;
• Не е подходящ за вграждане в уебсайтове, документи или други файлове.

Както беше споменато по-горе, векторните графики се използват най-добре в графичните изкуства. Тогава тя ще осигури достатъчно „гладкост“ и „красота“ на картината, независимо от размера на платното. За рисуване и фотография е най-добре да използвате растерна карта.

Освен това векторните графики лесно се растеризират, т.е. превръщат се в пикселни изображения с желаната резолюция. И тук растерът се преобразува във вектор с трудности и загуба на качество.

Кое е по-добро – растерни или векторни графики?

Така че, ако искате да обработите снимка, да вградите изображение в уебсайт или друг документ, по-добре е да изберете растерна графика. Във векторен формат се препоръчва да се чертаят чертежи, схеми и карти, както и да се прави предпечатна подготовка.

Нека сравним двете.

Струва си да се отбележи, че за подобряване на производителността на компютъра (ако е необходимо) прости изображения с малко детайли е по-добре да се използва векторна графика – тя натоварва по-малко графичната подсистема, отколкото при визуализация пиксел по пиксел.