Сравняваме гипсокартон и гипсофазер | Кое е по-добро за стените

Често при нови сгради и ремонти възниква въпросът коя повърхност на стените или мазилка да бъде избрана? Никой не може да даде еднозначен отговор на този въпрос, тъй като всеки от тези видове довършителни работи има определени предимства, но и недостатъци. Нашите експерти – професионални строители – са анализирали особеностите на довършителните работи с гипсокартон и гипсофазер и са подчертали плюсовете и минусите на всеки метод, което ще ви помогне да направите окончателния избор.

За по-голяма яснота обобщихме плюсовете и минусите на двата метода за довършване на стени в таблицата, с помощта на която можете да направите своя избор.

Какво е гипсокартон

Гипсокартонът е сглобяем строителен продукт под формата на тънкостенна плоскост, състояща се от строителен гипс, залепен от двете страни с дебел слой картон. Гипсокартонът се предлага в няколко разновидности на гипсокартона с различни свойства за различни приложения.

Видове гипсокартон и тяхното приложение

Геометрични характеристики на гипсокартона

Най-разпространеният вид гипсокартон е с размери 1200 x 2500 mm, въпреки че производителите произвеждат и други размери: ширина 625 mm и дължина 1500 mm до 4000 mm. Дебелината на листовете може да варира от 6,5 до 12,5 мм. Гипсокартонът се различава и по профила на ръба:

1. Правоъгълна кант лента с маркировка – PC;
2. кантиране с едностранен изтъняващ кант – обозначен като MC;
3. ръбове, полукръгли от едната страна – маркировка PLK;
4. ръбовете са изтънени и полукръгли от едната страна – маркировка PLUK;
5. заоблен ръб – означението GK.

Краищата на гипсокартонените плоскости са профилирани, за да се опростят фугите между тях след монтажа.

Специални характеристики за гипсокартон

Основното предназначение на гипсокартона е да изравнява повърхностите на стените и таваните. Когато използвате гипсокартон, трябва да сте наясно със следните характеристики и правила за приложение:

1. Стандартните гипсокартонени плоскости с дебелина 12,5 mm се използват за облицовка на стени и прегради в помещения с нормални условия на експлоатация, както и за леки прегради с дървена конструкция или тънкостенни стоманени профили;
2. За повърхности на тавани и окачени тавани с рамки от тънкостенни стоманени профили, както и дървени греди, се използват стандартни гипсокартонени плоскости с дебелина 8 или 9,5 mm за помещения с нормална употреба;
3. За облицоване на стени и тавани на помещения със специални експлоатационни условия – с повишена влажност или опасност от пожар, с повишени изисквания за шумоизолация, се използват гипсокартонени плоскости с подходящи свойства – пожарозащитни, водни или акустични;
4. Използването на стандартни гипсокартонени плоскости с минимална дебелина 6,5 mm при сложни форми, като например дъговидни и заоблени стени, кръгли колони и стълбове, окачени тавани с различни нива и др.п., Гипсокартонът може да се огъва, след като повърхността на плочата е намокрена, или да се реже на сегменти.

Технология на повърхността на гипсокартона

Методът на работа с гипсокартон за облицоване на повърхности на стени и тавани е прост и се състои в обшиване на рамката, изработена от дървен материал или тънкостенни поцинковани стоманени профили, която се закрепва към повърхността на стената или тавана. Рамката се състои от хоризонтални направляващи релси, които се закрепват към пода и тавана по протежение на стената, и вертикални колони, които се поставят на интервал от 600 mm и се закрепват към направляващите релси. Разстоянието от 600 mm не е случайно, тъй като съответства на стандартната широчина на листа от гипсокартон от 1200 mm.

1. След сглобяването на рамката гипсокартонените плоскости се монтират вертикално и се закрепват към стойките и водачите на рамката със самопробивни винтове. Винтовете се закрепват по периметъра на всеки лист и точно в средата, като разстоянието между винтовете е 200-250 mm, а на мястото на съединяване на два съседни листа те се поставят на разстояние.
2. След като всички плочи са монтирани, фугите се запечатват с тиксо и след това фугите и цялата повърхност на облицовката се шпакловат. Използването на гипсокартон с изтънени ръбове улеснява запълването на фугите и осигурява високо качество на завършване. След грундирането повърхността на стената се грундира и завършва в съответствие с дизайнерските решения за вътрешно оформление – боядисана, облепена с тапети, облицована с плочки и т.н.д.
3. Същата технология се използва за облицовка на таван.

Друга възможност за изравняване на стени или тавани с гипсокартон е да се нанесе специално лепило директно върху повърхността без рамкиране. Основното условие тук е повърхностите да бъдат напълно равни, което изисква редица подготвителни работи.

Предимства и недостатъци на облицовката от гипсокартон

Предимствата на облицоването с гипсокартонлистове могат да бъдат приписани на:

1. ниската сложност на технологиите на работа, които могат да се извършват от неспециалисти с елементарни умения за работа с ръце. Гипсокартонените плоскости са лесни за обработка – могат да се режат с ножовка, да се огъват след намокряне или да се режат на сегменти;
2. Сравнително ниски разходи за работа и използвани материали в сравнение с други методи за подравняване на стените;
3. кратко време за облицовка;
4. „Чистота“ на работата, тъй като при облицоването с гипсокартон се генерират много по-малко отпадъци, строителни отпадъци и мръсотия в сравнение с други, особено „мокри“ довършителни процеси, при които се използват строителни разтвори;
5. Възможност за използване на различни видове гипсокартон, специално разработени за довършителни работи в помещения със специални експлоатационни условия – влагоустойчиви, пожароустойчиви или акустични;
6. възможно е използването на гипсокартон за архитектурно изразителни интериори със сложни по форма елементи;
7. В случай на облицовка покрай рамката е възможно да се скрият сервизните линии под повърхността на гипсокартона или да се монтира допълнителна топло- или шумоизолация в това пространство.

Недостатъците са:

1. Намаляване на използваемата площ на помещенията при облицовка на рамката, която се монтира макар и плътно до стените, но „изяжда“ пространството с няколко сантиметра;
2. ниската механична устойчивост на гипсокартонените плоскости;
3. проблеми с окачени на стената шкафове, рафтове и др.п.

Какво е мазилка

Измазването на стените представлява нанасяне на слой мазилка върху предварително подготвената основа, която може да има различен състав. Основният компонент на мазилковия разтвор е свързващото вещество. Разтворът се смесва със свързващо вещество цимент, вар или гипс. Изборът на състава на разтвора зависи от материала на стената. Основните материали, които се използват при изграждането на стените, са тухли или камък, бетон и дърво. Във всеки случай процесът на измазване следва свои собствени правила.

Каменните или зиданите повърхности могат да бъдат измазани с циментов или варов разтвор с различни добавки, бетонните повърхности се измазват със свързващо вещество на циментова основа, а дървените повърхности се измазват с варо-гипсов разтвор.

Най-общо казано, технологията на мазилките се състои в последователно нанасяне и разнасяне на три слоя хоросан: покритие, грунд и покриващ слой. В зависимост от технологията на нанасяне и дебелината на слоевете се разграничават три вида мазилки: обикновена мазилка, усъвършенствана мазилка и висококачествена мазилка. Използват се различни видове мазилки в зависимост от функцията и предназначението на съответното помещение.

Измазване на каменни или бетонни повърхности

Преди всякакъв вид мазилки е необходимо да се направи подготовка на повърхността, чиято технология зависи от материала на стените.

1. Повърхностите на зидарията, тухлите и бетонните стени, които ще се покриват с мазилка, трябва първо да се почистят от различни замърсявания – прах, петна от масла и мазила, натрупани соли по повърхността на зидарията. Зидарии и зидарии, които са изградени без фугиране, са подходящи за всеки вид мазилка, като осигуряват добро сцепление с финишния слой. Върху гладки бетонни повърхности за целта трябва да се направи прорез или прореза.
2. За да се получи идеално равна повърхност, стената първо се проверява чрез сондиране във вертикалната и хоризонталната равнина, след което се поставят маркировки или замазки. Вертикалната линия на стената се проверява с метален отвес, чийто диаметър не трябва да надвишава 20 mm, а хоризонталната – с мазачески ръб и нивелир. За да се закрепят точките, в тухлени и дървени стени могат да се забият пирони или дървени летви; за бетонни повърхности са необходими колчета за хоросан, които представляват пирамиди с пресечен връх с размери около 5х5 cm и височина, равна на дебелината на бъдещия слой мазилка. Използват се и метални ленти.
3. Гвоздеите и печатите се закрепват към стените на разстояние 1 до 3 метра един от друг, а към стените и тавана – на разстояние 300-400 мм. За да се осигури високо качество на мазилката, преди нанасянето на груб изравнителен слой се използват дървени или хоросанови замазки с размери 50×50 mm. Ако разтворът, от който са направени, не съответства на разтвора на финишния слой, фаровете и знаците се изрязват след приключване на мазилката.
4. Изпъкналите части на стените – пилони, пиластри – се покриват с гипсова мрежа, тъй като финишният слой не прилепва добре към такива издатини. За тази цел се използва мрежа от фина тел с размер на окото 10×10 mm или мрежа от синтетични влакна. За да се предотврати напукване на мазилката, подсилете и фугите на стените, направени от различни материали, с ширина 50 cm от всяка страна на фугата. Усилването с метални и стъклофибърни мрежи се използва и за покриване на различни прорези в стените, например пролуки и канали с електрически кабели и други комунални линии.
5. Мрежите от стъклени влакна могат да бъдат различни видове: серпентини, мрежи и мрежи от стъклени влакна. Лентите за ламели са изработени от лавсан, а лагерът е изработен от полипропилен. За да се подреди армираният сутерен, на необходимите места се нанася първият слой мазилка, след което мрежата се притиска в нея, а веднага след това се нанася вторият слой мазилка.

Измазване на дървени стени

Преди измазването на дървените стенни повърхности те също се почистват от замърсявания и след това се облицоват с фини летви с разстояние 45 mm между отделните летви. заковаването се извършва с гвоздеи през две пресечни точки на ламелите към третата, ако таванът е тапициран, и през всяка ламела, ако стените са тапицирани. Ламелите се поставят под ъгъл от 45 градуса спрямо повърхността на пода. Удобен начин е да се използват драперии, които са сглобяеми върху хоризонтална повърхност и след това бързо се прикрепят към повърхността на стената.

Разстоянието между краищата на летвите трябва да бъде най-малко 3 cm, в противен случай може да се появят пукнатини по повърхността, ако летвите набъбнат под мократа мазилка. Монтирането на керемидите започва от долната част на стената и продължава до тавана, ако е необходимо.

Във фугите на дървени стени и стени, изработени от други материали, е необходима армировка от метална мрежа. Ако мазилките ще се полагат в помещения с висока влажност – бани, кухни и тоалетни, преди да покриете стените с шиндли, положете хидроизолационен слой.

След като мазилката е завършена, финишният слой трябва да изсъхне в продължение на няколко седмици. След това повърхността на стената се обработва с грунд и се шпаклова с няколко слоя мазилка. След като шпакловката изсъхне, нанесете слой от специален грунд, след което пристъпете към окончателното завършване – боядисване, лепене на тапети, поставяне на плочки и т.н.д. според решенията за интериорен дизайн.

Предимства и недостатъци на мазилката

Предимствата на метода за изравняване на стени с мазилка са следните:

1. дълготрайност на покритието. След висококачествена мазилка стенното покритие ще служи много десетилетия, без да е необходимо да се обновява, като ще трябва да се ремонтира само лицевото покритие – боя, тапети или покрития;
2. Дълготрайност и надеждност – гипсокартонът е устойчив дори на значителни механични натоварвания, което не може да се каже за гипсофазерните плоскости;
3. мебелите, тежките аксесоари за интериорен дизайн, домакинските и електронните уреди и другото оборудване могат да се окачват на измазаните стени без страх;
4. Поради малката дебелина на мазилката тя намалява незначително полезната площ на помещението;
5. Декоративната мазилка, която се отличава с голямо разнообразие от видове и текстури, може да се използва за създаване на богати и оригинални интериори.

Недостатъците на мазилката включват:

1. Сложност и дълги срокове на изпълнение на работата;
2. необходимостта от стриктно спазване на технологията на работа, която трябва да се извършва от висококвалифицирани специалисти;
3. „мокри“ процеси, придружени от образуването на големи количества мръсотия и строителни отпадъци;
4. сравнително високата цена на работата и използваните материали.