Най-добрите средства за защита от дехидратация

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не представлява реклама или предложение за продажба. Трябва да се консултирате с лекар, преди да закупите.

Дехидратацията или екстазата е често срещана в клиниката по инфекциозни заболявания, особено при остри чревни инфекции, при деца и възрастни хора. Хората на средна възраст са по-малко податливи на дехидратация поради добре развитите компенсаторни механизми за задържане на течности. Но ако дори възрастен, здрав и силен човек се сблъска например с холера, той може да умре много бързо само след два дни, след като е загубил повече от 10 % от телесното си тегло. Дехидратацията достига до момент, в който кръвта започва да се съсирва в съдовете, настъпва генерализирана тромбоза, периферните вени се свиват, капилярният кръвоток почти спира, телесната температура спада и настъпва необратима многоорганна недостатъчност. А холерният вибрион няма смъртоносни отрови или токсини: единственото, което може да направи, е да „изсмуче“ цялата вода от човека, така че размножаващият се вибрион да се разпространи на възможно най-голяма площ.

Изглежда по-просто: най-доброто средство за дехидратация е водата. За съжаление, това не е съвсем вярно. Човек губи големи количества електролити и минерални соли, когато пие вода. Само заместването на загубата на вода, без да се погрижите за йонния състав, не води до нищо добро. Ще настъпят сериозни промени в концентрациите на натрий, калий, магнезий и хидрогенкарбонат, което ще доведе до декомпенсиран електролитен дисбаланс. Разгледайте как са разпределени водните запаси на човешкото тяло. Тогава механизмите на дехидратацията и причините за нея ще станат по-ясни.

Водата в човешкото тяло

Някога, преди няколкостотин милиона години, всички ние (или по-скоро нашите предци) сме живели във вода, а когато са излезли на сушата, са взели със себе си част от външната океанска среда под формата на вода. Водата е универсален разтворител и в нея протичат всички химични реакции, които поддържат хомеостазата или постоянството на вътрешната среда.

При здрав възрастен човек водата съставлява почти 60% от телесното тегло, а останалата част са сухите остатъци. В кое тяло има повече вода – в мъжкото или в женското?? Мъжете имат повече вода в тялото си, защото имат повече мускулна тъкан, докато жените обикновено имат повече мастна тъкан. Но мазнините съдържат по-малко вода от мускулите, те са хидрофобни и отблъскват водата. Жените имат средно 53% от водата в тялото си, а мъжете – около 60%.

Бебетата, и особено новородените, които съдържат повече от 70% от водата в червата си, съдържат значително повече вода. Колкото повече остаряваме, толкова по-малко вода има в тъканите на тялото ни. Този феномен се отразява в свързаните с възрастта патологии като остеохондроза, при която междупрешленните хрущялни дискове постепенно намаляват размера си, губят еластичността си, изсъхват и причиняват определени симптоми – болки в гърба и ограничаване на обхвата на движение.

Абсолютното количество вода при човек с тегло около 70 kg е доста голямо: повече от 42 l вода. Това е обемът на един доста голям и просторен аквариум, в който дори не много малки рибки ще се чувстват комфортно. От този обем около 28 литра са под формата на вътреклетъчна течност, докато интерстициалната или интерстициалната и тъканната течност ще съставляват обем от около 10,5 литра, заедно с лимфата. Общият обем на кръвта обикновено е 8% от водата в тялото и за човек с такава маса около 3,5 литра кръв са напълно „достатъчни“.

Човек естествено си набавя вода само орално, т.е. чрез пиене на вода и приемане на течности, съдържащи се в храната. Известно количество течност може да се абсорбира през кожата, но този обем е толкова малък, че представлява само теоретичен интерес. След потапяне в сауна, парна баня или охлаждане в плувен басейн например човек може да абсорбира около 10 литра вода по цялата повърхност на кожата си.

По-голямата част от допълнителните течности се губят чрез бъбреците. Водата се губи и чрез потните жлези, чрез изпаряване през кожата и от белите дробове при издишване. При здрав човек всички „планирани загуби“ на вода се компенсират стриктно от нейния прием, водният баланс е в равновесие.

Нормалното дневно количество вода, необходимо на възрастен човек, който не живее в горещ климат и не извършва тежка физическа работа, е около 2 литра течност всеки ден. Ако температурата на околната среда се повиши или нивото на физическа активност се повиши, количеството вода, загубено през кожата и белите дробове, може да се удвои.

При здрав възрастен човек всеки ден в червата се отделят около 7-8 литра течност. Откъде идва?? С храната получаваме само 2 литра. Да, вярно е. Два литра вода се поглъщат с храната:

1. Приблизително толкова или дори повече, около 2,5 литра, се получава от стомашния сок;
2. В дневния обем на слюнката се съдържа 1 л вода;
3. чревните сокове съставляват 1,5 литра;
4. Накрая 0,5 л вода е жлъчка.

Всеки може да види, че това количество течност не се отделя от червата. Това е вярно, 75% от течността се абсорбира обратно в тънките черва и 25% в дебелите черва, а с фекалиите се отделят само около 200 милилитра или дори по-малко на ден. По този начин организмът е много пестелив в консумацията на вода.

От това следва, че ако борбата с дехидратацията започне, преди тя да е напреднала твърде много, прекомерната загуба на течности може лесно да бъде компенсирана в самото начало. Но ако пациентът вече е силно дехидратиран, пероралният прием на течности вече не е достатъчен. Повръщането и рехидратацията могат да се усложнят от трудности при запазване на съзнанието, припадък или силно повръщане. В този случай е необходима интравенозна рехидратация, за която ще стане дума накратко в края на статията.

Причини за дехидратация

Когато се развие дехидратация? Когато приемът на вода не може да компенсира загубата на вода или тя изобщо не е налична (напр. бебетата и малките деца не са в състояние да предприемат действия, за да намерят сами вода, както възрастните). Бебетата и възрастните хора са най-често засегнати от дехидратация. Бебетата губят вода бързо, тъй като механизмите им за справяне все още не са усъвършенствани, а центърът за жажда, разположен в мозъка, не функционира добре при възрастните хора, така че много възрастни хора просто не осъзнават, че са жадни.

Всъщност дехидратацията е добре позната на всички ни, макар и в лека степен, и я изпитваме редовно. Лека дехидратация настъпва всяка сутрин след събуждане. В крайна сметка една трета от живота си прекарваме в сън, а понякога и повече, и ако не се събуждаме през нощта, значи не сме жадни. В същото време всички системи на тялото ни продължават да работят и през нощта, но течности не постъпват. Поради тази причина в сутрешните часове кръвта е по-гъста, необходимо е по-голямо налягане за пренасяне на кислород и извършване на капилярна газова обмяна, а сърцето започва да работи по-усилено. Ето защо сърдечносъдовите инциденти като инфаркти, инсулти, фатални аритмии и други тежки дисфункции, свързани с хемоконцентрация и артериална хипертония, често се случват в ранните сутрешни часове.

Затова е добре да изпиете чаша или две чиста вода веднага след събуждане или с лимонов сок. Този прост начин за попълване на обема на циркулиращата течност е добър и за пациенти с хипертония, а след това кръвното налягане леко се понижава.

Кои са най-важните причини за недостиг на течности в човешкия организъм?? Те са:

1. Най-тежката загуба на течности, водеща до хиповолемичен шок, настъпва при чревни инфекции. Това е загуба с обилна, безотчетна, водниста диария или диария, с повръщане при гастроентерит;
2. Прекомерно изпотяване, особено в горещ и сух климат и при повишена физическа активност. Трябва да се отбележи, че при значителна дехидратация загубата на течности с пот намалява, а количеството на отделената урина намалява;
3. Обширните изгаряния водят до недостиг на течности (и протеини);
4. Високи нива на загуба на вода от бъбреците могат да възникнат при захарен диабет (инсулинозависим), захарен диабет, болест на Адисон и други ендокринни нарушения;
5. Мозъчни тумори, засягащи центъра на жаждата, загуба на усещане за недостиг на вода (рядко);
6. Хронична бъбречна недостатъчност – ако бъбреците не могат да концентрират урината, те трябва значително да увеличат обема на урината – състояние, наречено изохипостенурия;
7. предозиране на диуретици, особено груби и силни – фуроземид, торацемид.

Леката дехидратация често се появява в резултат на активни спортни дейности, особено през горещите летни месеци. Дехидратацията се увеличава драстично при повишаване на телесната температура. Ето защо човек, дори и да не е физически активен и да е в покой, трябва да пие възможно най-много течности по време на настинка и грип, но не само с цел детоксикация и елиминиране на микробните или вирусните токсини, но и за предотвратяване на дехидратацията.

Внимавайте, малчугани!

Както беше отбелязано по-горе, малките деца и възрастните хора са изложени на риск от дехидратация. Докато възрастните хора все още могат да разговарят с лекаря и да отговарят на въпроси, което дава възможност за снемане на анамнеза и за разбиране на случилото се с тях, при бебетата, особено при кърмачетата, такъв вербален контакт не е възможен.

Какви са уязвимите места на бебетата, защо те са по-податливи на бързо обезводняване?? На първо място:

1. бебетата са много по-склонни да страдат от инфекциозни заболявания, които причиняват треска, диария и повръщане, отколкото възрастните. Но при малките деца недостигът на течности може да възникне не само при чревни инфекции, но и при простудни и респираторни заболявания, при бронхит и пневмония и дори при инфекции на пикочните пътища, например при обостряне на пиелонефрит;
2. колкото по-голямо е количеството на течностите в организма, толкова по-бързо се губят, тъй като те могат по-лесно да напуснат тялото: не са толкова здраво свързани с тъканите;
3. помнете, че ако обемът на тялото е малък, съотношението между телесната повърхност и теглото се увеличава, което означава, че детето губи повече вода през кожата и лигавиците чрез изпаряване, отколкото възрастния;
4. Вече беше казано, че компенсаторните организми за хидратация на бебетата не са развити. Малкото дете не може да увеличи концентрацията на урината по същия начин като възрастния, тъй като бъбречната тъкан все още не е напълно узряла;
5. Бебетата в началото на жаждата не могат да пият или да поискат вода сами и са напълно зависими от другите. Ето защо родителите, особено младите, трябва да наблюдават бебетата много внимателно, особено в горещо време, и да следят за признаци на поява на недостиг на течности.

Какви са типичните симптоми на дехидратация при възрастни и бебета?

Признаци на воден стрес: симптоми на дехидратация

Кой е основният симптом на дехидратацията?? На този въпрос всеки човек ще отговори направо: това е жаждата. Това е вярно, но само в началния и средния стадий на недостиг на течности и при възрастни на средна възраст. Само при възрастните на средна възраст всички междуневронни връзки, контролиращи центъра за жажда, разположен в мозъка, работят добре. Освен силно изразеното желание за пиене, което може да бъде мъчително и непоносимо, могат да се разглеждат и симптоми на дехидратация:

1. Ниска степен на изпотяване и отделяне на малки количества концентрирана, гъста и тъмна урина, съдържаща големи количества соли. Но за разлика от жаждата, ниските нива на потене могат да бъдат незабележими за пациента, както и ниските нива на урината. Човек може да се убеди в това само като отиде до тоалетната, а дори и след това, като обърне внимание на. А когато човек не иска да отиде до тоалетната, той не обръща внимание на това;
2. Но е трудно да се пренебрегне симптом като сухота в устата, липса на слюнка или състояние, при което слюнката е вискозна, бяла и пенеста;
3. ако дехидратацията прогресира, се наблюдава намален тургор на кожата, бръчки, които при сгъване не се разгъват или се разгъват много бавно;
4. влошава общото здравословно състояние;
5. цианоза се появява на върха на носа, устните, ушите и пръстите поради забавения капилярен кръвоток;
6. спад на артериалното кръвно налягане. Не е възможно да се поддържа хидростатично налягане в системата, ако няма течност. Никакъв повишен тонус на кръвоносните съдове и напрегната работа на сърцето не могат да го поддържат, ако хидравличната система не разполага с работно тяло – вода. Първоначално пациентът развива признаци на ортостатична хипотония, като при внезапно повдигане в изправено положение получава замайване и припадък;
7. Следват объркване, сънливост и шок;
8. Изключително бързо прогресиращата дехидратация с екстремна степен (около 12 % от телесното тегло) води до съсирване на кръвта в съдовете, свиване на вените, намаляване на микроциркулацията и бързо понижаване на телесната температура. Развива се тромбоза и човекът умира в хиповолемичен шок.

Бебетата и малките деца имат специфични симптоми на тежка дехидратация, които не са характерни за възрастните. Това:

1. прогресиращата бледност;
2. Бързо развиващи се вдлъбнати очни ябълки, които се усещат меки при натискане;
3. Появяват се тъмни кръгове под очите;
4. При кърмачетата, освен потънали очи, при палпация могат да се открият и потънали фонтанели, т.е. незарастнали шевове между костите на черепа, запълнени с временен хрущял;
5. плачът при такова бебе е сух, без сълзи, тъй като липсва и слъзна течност;
6. Гласовите струни на бебето, които могат да издават силен плач, трябва да са еластични и плътни. Ако дехидратацията прогресира, гласните струни се сбръчкват и изсъхват, а плачът става хрипкав и мек.

Тези симптоми са достатъчни, за да се постави диагноза и да се започне спешно хидратиране, тъй като бебето ви няма да се оплаква нито от жажда, нито от затруднено уриниране. Естествено, при бебета с тежка или дори умерена дехидратация е безполезно да се прилагат течности през устата, необходима е масивна интравенозна рехидратация.

Тези, които се интересуват от по-точни методи за оценка на степента на дехидратация при децата и като цяло от проблема с острите чревни инфекции в педиатрията, могат да се запознаят с лекцията на.м.н. Ermolenko K. Д.

Как да диагностицираме дехидратацията от кръвните тестове?

Ако дехидратацията е тежка, не може да се получи кръв за анализ, особено от периферната улнарна вена. Вената се свива поради липса на течност, а иглата не пробива вената, а я пронизва, тъй като няма лумен: при меките вени той се създава от кръвното налягане. Първият лабораторен признак за тежка ацидоза е невъзможността да се вземе кръв от периферна вена.

Ако все още има кръв, кървенето е трудно, тъй като хематокритът – съотношението между течната плазма и кръвните клетки – е много висок. Това означава, че има много повече формуляри, отколкото течности или плазма. Този феномен е относителен и ако кръвта съдържаше необходимото количество течност, всички клетъчни елементи щяха да присъстват в нормални концентрации и щяха да бъдат разпределени в по-голям обем. При дехидратация може да се наблюдава относителна еритроцитоза, левкоцитоза и тромбоцитоза.

При биохимичния тест се наблюдава преди всичко повишаване на натрий в кръвната плазма, а ако има тежко повтарящо се повръщане, с него се губи и хлор. Пациентът развива ацидоза и концентрацията на плазмения бикарбонат намалява. Ако дехидратацията е тежка и ацидозата се задълбочава, кетоновите тела и млечната киселина се увеличават като маркери за намалена тъканна перфузия.

Попълване на вода

Както беше споменато по-горе, трябва да попълним не само течностите, но и изгубените електролити. Всички методи на рехидратация, т.е. набавяне на течности, могат да се разделят на перорални и инфузионни (интравенозни).

Оралната рехидратация, която включва много често и на малки глътки пиене, е възможна в началните етапи на дехидратацията, както и при липса на повръщане. Ако има тежко повръщане и диария, е необходима хоспитализация и рехидратация чрез интравенозна инфузия. Ако повръщането е рядко, е възможно да се набави храна през устата, като се пие на чести глътки на около 10 минути.

Ако няма повръщане и е налице диария, след всяка дефекация могат да се дават повече и по-малки глътки, приблизително толкова, колкото е загубената течност, плюс 10-20% от приблизителния обем на водните изпражнения. При кърмачета обикновено трябва да се дава разтвор за заместване на течности в количество най-малко 100 ml на килограм тегло на кърмачето, но не повече от 160 ml. Следователно, ако става въпрос за упорита диария при дете с тегло 9 kg например, детето трябва да изпива между 900 ml и 1,5 литра течност на ден, при условие че диарията продължава.

По принцип леко дехидратираното бебе не е склонно да пие соления разтвор за орална рехидратация с голямо нежелание. Така че, ако детето ви започне да набавя течности отрано, то с удоволствие ще пие лек пилешки бульон, минерална вода, която не е твърде солена, или дори сок, но задължително разреден с вода. Но ако дехидратацията продължи, не можем да се справим без компенсиране на загубата на сол.

Възрастните, разбира се, по-малко течност в тялото, така че ако има лека степен на дехидратация е напълно достатъчно количество течност не повече от 50 мл на килограм телесно тегло, и около 80 мл на килограм тегло със средна степен на дехидратация, когато вече има намаляване на кръвното налягане и общо влошаване. Препоръчително е разтворът да се пие често, след 15 минути, но в случай на гадене – не повече от 100-150 ml. Следователно един литър или литър и половина трябва да се изпие в рамките на един час.

Как да разберете дали са предприети правилните действия за попълване на запасите от течности?? Ефикасността на оралната рехидратация не трябва да се оценява преди 4 часа. Разбира се, при децата това е много по-лесно, тъй като те се дехидратират много бързо и също толкова бързо се нормализират. Критериите за ефективност на правилното попълване на запасите от течности и соли са следните:

1. Жаждата на детето изчезва;
2. Еластичността на кожата се подобрява, тя става по-стегната, а отпускането, причинено от дехидратацията, изчезва. От медицинска гледна точка се подобрява тургорът на тъканите;
3. Лигавиците се овлажняват, а сухотата в устата изчезва;
4. Започва нормалното отделяне на урина и количеството на урината се увеличава.

Добър материал за принципите на коригиране на водно-електролитния баланс.

Кои разтвори са специално предназначени за попълване на течности и соли и се продават в аптеките??

Най-добри средства за защита от дехидратация

Разтвори за орална рехидратация

Продуктите, предварително опаковани в стъклени флакони от 200-400 ml или в пластмасови торбички, няма да бъдат разглеждани в този раздел. Това са стерилни разтвори за интравенозно приложение. Тези продукти са Disol, Trisol, Lactasol, Acesol и други. Няма смисъл да ги купувате, за да ги приемате през устата. Строго забранено е да се компенсира недостигът на енергия с енергийни напитки, тоници, газирани сладки лимонади и безалкохолни напитки, сладки сокове без разреждане с вода, кока-кола и други течности. Те са с високо съдържание на въглехидрати и въглероден диоксид, а осмотичната им концентрация може да увеличи загубата на течности и само да ви накара да се почувствате по-зле.

Ако няма как да стигнете до аптека, най-простото решение е една супена лъжица готварска сол и две супени лъжици захар на литър вода. Разтворът ще бъде още по-ефективен, ако се добави една чаена лъжичка сода за хляб. Много по-добре е да се използва глюкоза вместо захар, ако има такава. Промишлените решения се различават от домашно приготвените по добавянето на допълнителни съставки.

Исторически погледнато, всички разтвори за хидратиране, с изключение на готварската сол, съдържат енергийния субстрат – глюкоза, така че имат висок осмоларитет – над 310 мосмола. Едно от първите и най-основни решения е това, препоръчано от Световната здравна организация, известно още като течности на СЗО.

Този разтвор съдържа натриев хлорид, калиев хлорид и натриев хидрогенкарбонат, както и глюкоза. Осмоларитетът на разтвора е 331 µmol. Този разтвор е използван дълго време и въпреки че компенсира липсата на йони и течности, осмоларитетът е висок и диарията продължава. Тогава диарията се предизвиква от самия разтвор, който става хиперосмоларен, което, разбира се, е недопустимо.

Доказано е, че съставът на СЗО е добър само в случай на холера, тъй като Vibrio cholerae специално създава висока осмоларитет на диарийната течност поради масивно отделяне на сол и висока загуба на натрий. При холера загубата само на натрий може да достигне 120 милимола на литър диарична течност. В съвременния свят обаче по време на често срещани чревни инфекции, като например ротавирусната инфекция в европейските страни, диарията не е толкова масивна, а загубата на натрий е два пъти по-бавна и възлиза на 55-60 милимола на литър. Поради това беше необходимо да се намали осмоларността на разтвора поне с няколко десетки единици. Затова понастоящем едно от най-известните, най-ефективните и популярни решения е Regidron с намалена осмоларност.

Rehydron

Оценка: 4.9

Това яркожълто саше съдържа натриев хлорид, калиев хлорид, натриев цитрат и декстроза (D-глюкоза). Осмоларността на Regidron е от 200 до 250 мосмола на литър. Съдържанието на натрий и глюкоза в този прах е най-доброто за абсорбция на вода и спомага за намаляване на осмоларното натоварване на червата. Освен това разтворът е с по-мек вкус, а наличието на натриев цитрат подобрява енергийния метаболизъм, тъй като цитратът или солта на лимонената киселина е субстрат за цикъла на Кребс, универсалния трикарбоксилен киселинен цикъл. Намира се в почти всяка клетка на тялото и служи като източник на енергия, тъй като е основен елемент в процеса на клетъчно дишане.

Лекарството се използва не само за възстановяване на водно-електролитния, но и на киселинно-алкалния баланс. Освен при диария, може да се използва и при обилно изпотяване и повръщане, освен в случаите на упорита и изтощителна диария, когато е необходима интравенозна рехидратация. Лекарството трябва да се разтвори в един литър хладка преварена вода и да се дава в горепосочените пропорции до отстраняване на дехидратацията, спиране на диарията и възстановяване на водно-електролитния баланс.

Rehydron се произвежда от Orion Corporation, Финландия. Прах за перорален разтвор, всяко саше съдържа 18,9 g прах, една опаковка от 20 сашета. Цената на една опаковка е от 340 до 400 rbl., Около 20 Леви за един пакет.

Oralit

Оценка: 4.9

Oralit е по-малко балансиран от Rehydron. Но във всеки случай е по-добър от смес от готварска сол и захар, приготвена самостоятелно. Oralit се състои от:

1. Трапезна сол – 3,5 г;
2. Натриев бикарбонат – 2,5 г;
3. калиев хлорид – 1,5 г;
4. глюкоза – 20 г.

Лекарството по принцип съдържа всички необходими компоненти и може да се използва при първа или втора степен на дехидратация, включително при деца, ако те пият сами. Oralit, особено при деца, се дава на малки порции, 10-15 ml на всеки 15-20 минути, евентуално с пластмасова спринцовка. Максималната дневна доза зависи от теглото на детето, но като цяло тя варира в доза от около 190 ml, т.е. около 1 чаша на килограм тегло, за да се компенсира дефицитът при децата. По-големи дози от него не трябва да се дават нито на възрастни, нито на деца. Що се отнася до дехидратираните новородени деца, необходимо е Oralit да се разреди два пъти с вода, тъй като разтворът съдържа достатъчно голямо количество натрий. Нека преминем към по-съвременни средства за защита, тъй като за възрастните, а още повече за децата, е трудно да пият соления разтвор.

Gastrolit

Оценка: 4.8

Gastrolit е забележителен с това, че едно саше съдържа още една тайна съставка. Съдържа натриев хлорид 0,35 g, калиев хлорид 0,3 g, натриев бикарбонат 0,5 g, глюкоза 2,2 g. Но също така съдържа 100 mg сух екстракт от лайка в саше. Лайката има антимикробни свойства и успокоява лигавиците, които са увредени от чревна инфекция. Тегло на торбичката 4,15 g, една опаковка съдържа 15 торбички Gastrolit.

След разтваряне на едно саше в чаша вода се постига качествена концентрация на електролити с осмоларитет 240 µmol на литър. В резултат на това съставът на електролитите напълно отговаря на препоръките на Европейското дружество по детска гастроентерология и хранене. Въпреки това Gastrolit е разтвор с намалена осмоларност. След като глюкозата се разгради до вода и въглероден диоксид, останалите съставки почти изцяло се изхвърлят с урината. Разтворете го в чаша гореща вода и изчакайте да изстине.

Humana Electrolyte с вкус на банан

Оценка: 4.8

Един от най-ефективните и приятни продукти за орална рехидратация е Humana Electrolyte с вкус на банан. Той се използва от 3-годишна възраст и при възрастни, докато Humana Electrolyte с копър се предлага за току-що родени бебета. Това е лекарство, което за първи път започва да се произвежда в ГДР през 1987 г. Той може да се използва успешно за нормализиране на водно-електролитния и енергийния баланс в почти всички случаи. Това са диария, повръщане, дехидратация в горещо време и обилно изпотяване и т.н. Това е смес, която бързо възстановява загубите на течности и минерали.

Съставът на електролитите е напълно одобрен и съответства на насоките на Европейското дружество по детско хранене и гастроентерология, както и на СЗО. Humana Electrolyte с вкус на банан е саше от 6,25 г. Едно саше се разтваря в голяма чаша 250 мл вода, за предпочитане гореща и преварена. Humana Electrolyte с вкус на банан има осмоларитет от 230 µmol, а Humana Electrolyte с копър – 188 µm/l, което е оптимално за бебета.

Humana Electrolyte с банан осигурява оптимален йонен баланс за попълване на недостига на електролити и вода при наличие на инфекции, несвързани с холера. Например съдържанието на натрий от 60 милимола на литър съответства на средната загуба на този катион през червата при различни диарии, които не са причинени от най-силния патоген – Vibrio cholerae. Съдържанието на калий (20 mmol/l) също е в съответствие с препоръките на СЗО и активно предотвратява хипокалиемията при различни видове диария, различни от холерата.

Забележително е, че Humana Electrolyte съдържа не само глюкоза, но и малтодекстрин, който осигурява достатъчно приемлива енергийна стойност на разтвора: 330 kJ или 80 калории. Припомнете си, че малтодекстринът не е само едно вещество, а смес от малтоза, декстрин и глюкоза. Поради това той се абсорбира много по-бавно от простите въглехидрати. Глюкозата се освобождава от малтодекстрина в червата и се абсорбира в кръвния поток не бързо, а постепенно, за много по-дълъг период от време, осигурявайки на организма въглехидрати.

Ето защо, ако рехидратационната терапия с този разтвор започне рано, особено при децата, тя ще предотврати загубата на тегло и няма да има ефекти върху метаболизма, свързани с глюкозен дефицит. Освен това малтодекстринът има по-ниска осмоларност от глюкозата. Следователно при частично заместване на глюкозата с малтодекстрин се намалява осмоларността и натоварването на червата. Не забравяйте, че малтодекстринът възстановява нормалната микрофлора, улеснява колонизацията на червата с бифидобактерии, лактобацили и нормални E. coli след диария.

Как да пиете разтвори правилно?

На кърмачетата трябва да се дава активно гастролитен разтвор през първите 4 до 6 часа в доза от 50 до 100 ml на килограм телесно тегло. Толкова за първоначалното рехидратиране и попълване на запасите. След това дозата се намалява, и то доста значително, и разтворът се дава в количество 10 ml на kg от теглото на детето след всеки епизод на течни изпражнения.

Децата на възраст от една до три години вече не се обезводняват толкова бързо, така че 50 ml на килограм телесно тегло е достатъчно за първите четири часа, а след това същото, 10 ml на килограм телесно тегло след всяко течно изпражнение.

На деца над 3 години може да се дават разтвори не „колкото е необходимо“ през първите няколко часа, а докато ожаднеят, обикновено половин литър е достатъчен, а след всяко течно изпражнение се дава половин чаша до една чаша разтвор (100 до 200 ml).

При възрастните ситуацията е същата, само че обемите са удвоени. През първите 4 часа им се дават от 500 ml до 1 литър, за да утолят жаждата си, а след всеки епизод на течни изпражнения получават чаша разтвор, т.е. 200 ml.

Това е много удобен и прост режим. И ако уважаемият читател си спомня за него, можете да го приложите грубо, ако имате някакво лекарство или ако сте приготвили подходящ разтвор сами, у дома. Ако все още не сте дехидратирани и нямате симптоми на дехидратация, но сте имали чести течни изпражнения, е необходима профилактика на хидратацията. На кърмачетата и малките деца трябва да се дават съответно по 10 ml на килограм телесно тегло след всеки епизод на течна дефекация, а на по-големите деца и възрастните трябва да се дава по една чаша воден разтвор след всяко течно изпражнение.

Обикновено повръщането не пречи на пероралната рехидратация, тъй като с течение на времето повръщането обикновено намалява. Течността се приема на чести порции, като се започва с 5 ml на всеки 5 минути и обемът постепенно се увеличава според поносимостта. Очакваното количество, необходимо за период от 4 часа, може да се раздели на 4 отделни дози. Ако е необходимо, тези 4 равни дози могат да се разделят на 12 по-малки, равни дози и да се прилагат на всеки 5 минути в продължение на един час с помощта на спринцовка.

Малко за интравенозната рехидратация

Опитът показва, че до 80 % от всички случаи на тежък недостиг на течности могат да бъдат лекувани с перорални разтвори. Останалите 10-15% от пациентите се нуждаят от интравенозни течности.

Интравенозната рехидратация се извършва на два етапа. Бързото начало или началната фаза е основната фаза на рехидратация. Първите изблици на течност имат за цел да увеличат обема на кръвта в съдовете, да нормализират хемодинамиката, дишането на капилярната тъкан и да повишат артериалното налягане в бъбреците. Това ще възстанови диурезата, ще намали тъканната ацидоза и ще предотврати прогресирането на метаболитното разстройство.

За да се започне попълването на дефицита на течности, е препоръчително през първия и втория час пациентът да получи нормален разтвор на натриев хлорид с изотонична или физиологична концентрация 0,9 %. Специфичният обем на приложение трябва да бъде 20 ml на 1 kg телесно тегло на час. Това трябва да се направи 2-4 пъти на порции в продължение на половин час, след което да се направи оценка. След това се пристъпва към по-бавно, „планирано“ прилагане на по-усъвършенствани разтвори на калий и бикарбонат.

В случаи на тежка дехидратация и кома, например при тежка холера, не е необходимо да се прилагат интравенозни вливания в общи вени, например при сгъване на лакътя. Както беше споменато по-горе, при ниско кръвно налягане и съсирване всички периферни вени са свити и кръвотокът в тях практически е спрял. Подобна инфузия няма да доведе до нищо друго, освен до влошаване на състоянието.

Затова трябва спешно да се постави катетър в голяма вена – подключичната вена – както правят анестезиолозите в отделенията за интензивно лечение, и дори подключичният катетър трябва да се постави от двете страни, отдясно и отляво. Пациентът получава стерилен интравенозен разтвор за рехидратация, на струйка или много бързо на капки, както е описано по-горе. Много е важно разтворът да бъде затоплен до телесната температура и дори малко по-висока, до 37 градуса по Целзий, тъй като телесната температура спада по време на дехидратационна кома. А допълнителното прилагане на големи количества студени разтвори може да доведе дори до рефлекторно спиране на сърдечната дейност.

След като кръвното налягане се стабилизира, кислородното насищане в капилярите се увеличи, трябва да се води борба с вътресъдовата тромбоза, промяната на киселинно-алкалния баланс към метаболитна ацидоза и основното заболяване. С това трябва да се заемат специалистите по анестезиология и интензивно лечение, които знаят как да лекуват този вид тежка дехидратация, докато причината за дехидратацията – например салмонелоза – трябва да бъде разгледана от лекар по инфекциозни болести или други специалисти.

Заключение

Не трябва да се забравя, че всяка диария може да се лекува не само чрез възстановяване на обема на течностите. Всяка остра чревна инфекция е предимно на рационална или емпирична антибиотична терапия. Използването на целеви антибиотици в зависимост от диагнозата и идентификацията на щама на микроорганизмите, причиняващи заболяването, допълнително засилва чревната дисбиоза.

Самата повтаряща се диария, „като метла“, изхвърля от дебелото черво всички колонии от жизненоважни микроорганизми, които произвеждат витамините, необходими за живота ни. Ето защо след приключване на антибиотичната терапия и след пълното елиминиране на антибиотиците от кръвта е необходимо да се започне попълване на чревната микрофлора.

Стерилни среди, съдържащи метаболитни продукти на нормалната микрофлора, могат да се използват първо за създаване на оптимално съотношение между киселини и алкали за започване на колонизацията на червата. Това са лекарства като Hilac-Forte, след което е необходимо да се използват или монокомпонентни, като Bactisubtil, или поликомпонентни пробиотици и еубиотици, съдържащи жива микрофлора (Linex, Linex Forte). Колкото по-бързо се възстанови чревната флора, толкова по-бързо благосъстоянието, работоспособността и качеството на живота ви ще се нормализират.