...

13 най-добри игри, подобни на God of War

*Най-добрите избори на редактора. За критериите за подбор. Този материал е субективен, не е предназначен за реклама и не служи като ръководство за покупка. Преди да го купите, трябва да се консултирате с експерт.

God of War – мощен екшън с елементи на hack’n’slash и невероятно епична история. В ранните игри от поредицата воинът Кратос се изправяше срещу древногръцките богове, използвайки остриетата на хаоса и други мощни оръжия. В последния (към момента на писане на статията, май 2021 г.) действието се премества в Скандинавия.

God of War се характеризира с много интензивен и динамичен геймплей. Кратос трябва да се изправи срещу мощни и големи противници, така че всеки дуел изисква от играча да приложи всичките си умения и знания. Това обаче не води до чисто „смилане“. Не можете да използвате един и същ ход срещу всички противници – трябва да обмислите стратегията и тактиката си.

След God of War обичайните ролеви игри и екшъни изглеждат твърде прости и скучни. Искате нещо също толкова силно, мощно и интензивно. Ето защо сме събрали 13 игри, които са подобни на God of War – с интензивен геймплей и епични врагове.

Най-добрата селекция от игри, подобни на God of War

Номинация Място Име Рейтинг
Най-добри избори за игри, които са подобни на God of War 1 Кръвопреливане 5.0
2 Hellblade: Жертвата на Сенуа 4.9
3 Middle-Earth: Shadow of War 4.8
4 Небесен меч 4.7
5 Devil May Cry 4 4.6
6 The Last of Us 4.5
7 Nier: Automata 4.4
8 Uncharted 4: Крадецът на края 4.3
9 Dark So
    s 3
4.2
10 За честта 4.1
11 Господари на падналите 4.0
12 Bayonetta 4.0
13 Darksiders II 4.0

 

Кръвопреливане

Оценка: 5.0

Кръвопреливане

Общото между тях е, че водят битки с огромни и много силни босове.

Bloodborne е игра от студиото FromSoftware, което е известно с поредицата Dark So

    • s. Ето защо тя се характеризира с мощен, интензивен геймплей, съсредоточен върху унищожаването на чудовища – огромни и мощни босове с различни способности и умения.

Сюжетът на Bloodborne е класическо „тъмно фентъзи“. Главният герой, неназован ловец на чудовища, пристига в град Ярнъм, известен с качеството на лекарствата си. Местните лекари могат да излекуват всяка болест! Вярно е, че те използват само една терапевтична техника – кръвопреливане. След пристигането си той е благословен и прокълнат едновременно. Сега той трябва да изчисти Ярнам от чудовища.

Самите чудовища се появяват в Ярнъм по някаква причина. Целият местен свят е замръзнал в очакване на идването на Великия – древен бог от друго измерение. Само че е по-вероятно да изтрие Вселената на прах, воден от цели, които са отвъд разбирането на човешкия ум. А чудовищата са първите му пратеници. С тях трябва да се работи.

За разлика от Dark So

      • главният герой на Bloodborne може да борави не само с меч, но и с пистолет. Последният нанася много малко щети, но ако бъде изстрелян в правилния момент, може да зашемети чудовище или да атакува с елементарен заряд. Затова повечето битки се водят ръкопашно, като героят пробожда врага с ножовете си. Местният лекар може да лекува всякакви болести и може да бъде омагьосан с предмети, като например създаващи щети или елементарни дарове.

Геймплеят на Bloodborne не се различава много от този на Dark So

        • s. Героят получава поредната заповед да убие чудовище, проправя си път по улиците на Ярнъм в търсене на създанието, като по пътя се бие с всякакви агресивно настроени дребосъци, след няколко опита убива врага, връща се на неутрално място, където поема следващата задача. Има и допълнителни процедурно генерирани подземия за усъвършенстване на опита ви и псевдомултиплейър – например можете да повикате приятели за кооперативна битка или случайно да се сблъскате с вражески играч.

Hellblade: Жертвата на Сенуа

Оценка: 4.9

Hellblade: Жертвата на Сенуа

Какви са приликите: Богат геймплей и обстановка от скандинавската митология.

Hellblade: Senua’s Sacrifice е една от малкото игри от категория ААА в жанра на психологическия ужас. Сюжетът, базиран на скандинавската и келтската митология, е едновременно отражение на посттравматичната психоза, а на финала – ако, разбира се, героят стигне дотам – има катарзис.

Историята се върти около воина Сенуа, който пристига в Северна Европа, за да намери пътя към Хелхайм – света на мъртвите от скандинавската митология. Тя не го посещава по време на туристическо посещение. В предишната игра Hellblade любовникът на Сенуа, Дилиън, е убит. Така една жена е на път да се пребори със самата богиня на смъртта Хел, за да вземе духа на един мъж и да го върне към живота.

Първо ще трябва да влезете в Хелхайм. Пътят към нея е осеян с огромен брой загадки. Освен това портата се охранява от двама огромни воини – Сурт и Валравн, които трябва да бъдат унищожени. Освен това трябва да намерите легендарен меч, да победите чудовищен звяр и безброй други врагове.

Интересна особеност на Hellblade: Senua’s Sacrifice е недружелюбността на играча. Например, в него напълно липсва интерфейс. Няма карти, няма показатели за здравето, няма никакъв инвентар. Цялото взаимодействие се осъществява чрез слухови халюцинации – гласовете в главата на Сенуа дават съвети и препоръки, които невинаги са верни. Между другото, разработчиците са използвали доста сложна звукова технология, така че е препоръчително да играете Hellblade: Senua’s Sacrifice със слушалки.

Въпреки това битките в Hellblade: Senua’s Sacrifice не са толкова хардкор, колкото в God of War. Тук няма да се налага да почиствате многократно, за да преминете през един главен бос. Трудността често се състои в решаването на пъзели, а също и във факта, че на някои места е по-добре да избягате от чудовището, отколкото да се опитате да влезете в бой с него.

Hellblade: Senua’s Sacrifice е много емоционална, трогателна и дори плашеща игра. Все пак си струва да се отбележи, че той е кратък. Пълното преминаване ще ви отнеме около 9-12 часа в зависимост от уменията ви.

Middle-Earth: Shadow of War

Оценка: 4.8

Middle-Earth: Shadow of War

Общото между тях е, че имат псевдоотворен свят и битки с големи и многобройни врагове.

Middle-Earth: Shadow of War е епична и хардкор ролева игра, базирана на вселената на Средната земя (света на Толкин). Но действието се развива много преди Войната за пръстена, така че героите, познати от филмовата трилогия, са малко. Но много герои от поредицата книги, които са споменати мимоходом или в допълнителните материали. Саурон обаче присъства.

Middle-Earth: Shadow of War разказва историята на Талион, човешкия следотърсач. Един ден той умира, но не напълно – духът на елфическия ковач Келебримбор успява да го обладае, което осигурява на героя известно безсмъртие. Сега Талион е могъщ воин, способен почти сам да се сражава с армия от орки. Вярно, далеч не при първия опит. Много мощни врагове изискват многократна смърт, за да ги преминете.

И в Middle-Earth: Shadow of War работи системата „Nemesis“. Тя включва тясна връзка между действията на героя и околната среда. Например, ако Талион се бие с оркски военачалник и загуби, този противник ще ви запомни. Освен това той ще се издигне в кариерната стълбица. Така че следващият път, когато се срещнете с орка, ще запомните белезите си, ще се подготвите за стила си на бой и като цяло ще се „напомпате“. Всичко това води до факта, че трябва постоянно да променяте стратегията си, за да елиминирате противниците и да се опитате да не загубите.

Геймплеят на Middle-Earth: Shadow of War обаче е разделен на два големи компонента. Първо – пътувайте из Средната земя и се бийте срещу единични противници. Втората, която се появява в края на играта, представлява мащабна обсада на града, при която значение имат не самите боеве, а отборната тактика.

Middle-Earth: Shadow of War има значителен минус – дарението. Въпреки че тази игра се разпространява по методологията buy-to-play с еднократна покупка, откриването на истинския край изисква или да инвестирате малко пари, или да се занимавате с продължително смилане.

Небесен меч

Оценка: 4.7

Небесен меч

Какви са приликите: Бойна система.

Heavenly Sword е слъсъри, които се случват във фантастичен свят. Играта беше пусната през 2007 г. за конзолата PlayStation 3, така че сега е достъпна само с обратна съвместимост. За времето си, касапницата има изключително прогресивен геймплей.

Геймплеят на Heavenly Sword е базиран на бойните изкуства. Главният герой владее мистично оръжие, наречено Небесен меч. В зависимост от избрания от вас стил на водене на битка, тя може да приеме различни форми. Налични са общо три опции:

          1. Позиция на силата. Оръжието се превръща в масивен двуръчен меч, който нанася мощни удари. Атаките са силни, но бавни. Подходящ предимно за борба с големи, тромави врагове.
          2. Дистанционен шкаф. Оръжието се превръща в две къси остриета, свързани с дълга верига. Нападенията са слаби, но ефективни, а героинята може и умело да се измъква от пътя, за да покрива земята.
          3. Скоростен багажник. Оръжията се превръщат в две дълги, тънки остриета. Атаките излизат много бързо, но само в режим на близък бой. Междинно ниво на удара.

По отношение на геймплея Heavenly Sword е класически слъшър. Главният герой е атакуван от тълпи различни и разнообразни врагове, с които се бори активно. Сложната и разнообразна бойна система не позволява да се атакува с един-единствен удар, което изисква от играча да бъде изобретателен.

Именно с това Heavenly Sword е особено подобен на God of War. Дори независими критици изтъкват това, като например американското списание MAXIM. Друга подобна функция са зрелищните удари, които се осъществяват чрез QTE (Quick-Time Event) механика. Простото натискане на всички бутони на контролера не е достатъчно, за да унищожите врага си. В момента на смъртта му се задейства QTE. Трябва да натискате определени клавиши в определен ред, за да унищожите враговете си с един замах.

Devil May Cry 4

Оценка: 4.6

Devil May Cry 4

Прилики: Бойна система.

Devil May Cry 4 – стилен слъшър с класическа геймплейна механика и страхотни визуални ефекти. Играта е разработена от японската компания Capcom и това личи в почти всеки аспект. Например главният герой използва огромен меч, наречен „Алена кралица“, със специални способности, демонична ръка със свръхестествени сили и двустволен револвер.

Една от най-важните – и най-приятни – характеристики на Devil May Cry 4 е, че това е много епична и изключително патетична игра. Това обаче е всичко, което се отнася до поредицата и дизайнера на играта Джон Ву. Героите владеят огромни мечове и гигантски оръжия, борят се с епични босове, а обхватът на сюжета е такъв, че героите трябва да се борят почти за съдбата на света с древни (и не много) богове.

Геймплеят е доста прост. Главният герой – който, между другото, се променя, трябва да играете част от играта като Нерон, а втората като Данте – с меч, за да пресече орди от врагове, но само за да се бие с някой огромен бос. За щастие те са доста разнообразни и интересни. Ето само няколко от тях, които могат да се срещнат в самото начало на пътуването:

          1. Бериал е огнен демон, който прилича малко на кентавър. Владее меч, размахва опашката си, понякога удря земята и избухва.
          2. Белият рицар е огромен мъж в тежки доспехи. Напада предимно с копие. Особено опасен при блокиране на удари – след това зашеметява героя с щита си и го довършва с оръжието си.
          3. Баал е гигантска ледена жаба. Много пъргав и маневрен. Изключително труден за унищожаване, тъй като активно избягва атаките на играчите и може да прави впечатляващи скокове през половината локация.
          4. Ехидна – шефът, който променя маскировката си. Понякога в режим на летяща змия, понякога в режим на момиче, понякога в режим на страховито цвете. Всяка форма има различни атаки и изисква различни тактики.

В същото време дори битките с обикновени врагове изглеждат изключително интересни. Играта ви насърчава да използвате всички възможни варианти, като ви дава разнообразие от противници – някои по-лесно да се стреля с пистолет, някои се препоръчва да се бори с меч, някои трябва да дръпне демоничната ръка, а също така е важно да се използва комбо и специални трикове – без тях не може да премине Devil May Cry 4.

The Last of Us

Оценка: 4.5

The Last of Us

Какви са приликите: Отворен свят, атмосфера, някои бойни механики.

The Last of Us е атмосферичен стелт екшън трилър за зомби апокалипсис. Историята се върти около двойка – контрабандистът Джоел и момичето Ели, които пътуват през опустошената Америка.

Историята започва с това, че светът е завладян от пандемия. Този път става дума за гъба от рода кордицепс, която вече е започнала да заразява хора и да ги превръща в страховити същества с поведение, подобно на зомби. В този „смел нов свят“ всичко е в недостиг на храна и боеприпаси. Въпреки това няма как да се изгради нова цивилизация – в крайна сметка всеки може да се зарази. Той е имунизиран и срещу кордицепс. Ето защо тя представлява интерес за изследователите, които търсят лек за разпространението на гъбичките.

Освен това малко групи оцелели представляват заплаха. В този „смел нов свят“ всичко – от храна до боеприпаси – е в остър недостиг. Затова американските пътувания на Джоел и Ели представляват интерес за бандитите, които се надяват да получат полезна плячка от труповете им.

Поради силно ограничените ресурси боеприпасите трябва да се изразходват много пестеливо. Затова повечето нападения изискват използването на лък, скрап за тръби, бейзболна бухалка, камъни, нож и други импровизирани оръжия. Играта ви мотивира да играете в скрит режим – в много случаи е по-добре да останете незабелязани, отколкото да влезете в открита конфронтация. Механика, наречена „режим на чуване“, ви позволява да виждате враговете си зад стени и други препятствия. Това значително опростява механиката на стелт играта.

The Last of Us е игра, в основата на която е историята. Ето защо в нея има „тихи“ мисии – на места без врагове. Quest Quest Quest разкрива най-доброто в героите. The Last of Us е обявена от някои критици за „най-добрата игра на едно поколение“ благодарение на изработения и обмислен сюжет, а в Metacritic стелт екшънът получи оценка 95 от 100 възможни точки.

Струва си да се отбележи, че през 2020 г. ще излезе продължението The Last of Us: Part II. Лека промяна в концепцията направи играта по-спорна. Ето защо The Last of Us остава най-добре приетият от критиците.

Nier: Automata

Оценка: 4.4

Nier: Automata

Какви са приликите: Бойната система, отвореният свят.

Nier: Automata е необичаен и нестандартен слашър, който същевременно прилича на японските игри от същия жанр. Тук има всичко, което ви е необходимо за ярко и интензивно преживяване: симпатични герои, големи и просто огромни чудовища, акробатична бойна система, базирана на използването на ножове, битки с багер и увлекателна история.

Сега парцелът. Не е задължително, но е много интересно. Нашествието на извънземни на Земята е катастрофа! Жителите на планетата се изплашиха и се преместиха на Луната. Извънземните са изпратили специален вирус на планетата, който е завладял машините и механизмите, превръщайки ги в много специална форма на живот.

Но хората на Луната не се отказват от желанието си да се върнат на родната си планета. Така че те започнаха да изпращат специални андроиди на Земята, за да играят за. Тъй като Nier: Automata е разработена в Япония, тези хуманоидни роботи изглеждат като сладки и крехки момиченца. Но не се успокоявайте прекалено – те са способни да се борят с големи и опасни противници, като ходещи, интелигентни и агресивни багери за кариери (между другото, тази „специална техника“ е само един от първите босове).

Бойната система на Nier: Automata е съсредоточена върху боя отблизо. Разбира се, героите разполагат с различни футуристични оръжия, но те не са много ефективни срещу огромни интелигентни машини (това не е Horizon Zero Dawn, където роботизиран тиранозавър може да бъде унищожен буквално с няколко щастливи изстрела от прецизния лък на Банук). Затова трябва да се приближите до врага и да използвате комбинацията от акробатика и бой, като избягвате ударите, използвате силата на врага срещу себе си и извършвате прецизни атаки със специални лазерни мечове.

Nier: Automata има и някои RPG елементи. Всеки от героите (тук, в зависимост от главата и мисията, има три момичета андроиди на име 2B, 9S и A2) може да бъде подобрен и подсилен. Например, да тренирате нови комбинации, да подобрявате атаките, да персонализирате външния вид, да променяте различни характеристики. Освен това роботизираните асистенти (капсули) също могат да бъдат подобрени, за да подпомагат героя ви. Например те могат да атакуват противниците си самостоятелно или да блокират техните атаки.

Действието на Nier: Automata се развива в отворен свят. Играта предлага и 26 различни финала, повечето от които са отрицателни.

Uncharted 4: Крадецът на края

Оценка: 4.3

Uncharted 4: Крадецът на края

Какви са приликите: атмосфера, обстановка.

Uncharted 4: Краят на крадеца е екшън трилър с елементи на 3D платформинг. Сюжетът на играта разказва за Нейтън Дрейк, търсач на съкровища. В началото на действието обаче той е „приключил“ с приключенията, оженил се е и развива собствен бизнес. Някои връзки обаче просто не могат да бъдат прекъснати.

Една сутрин Нейтън се сблъсква със стария си приятел Сам, когото е смятал за отдавна изгубен. Но той оцелява, но цената, която трябва да плати за това, е доста висока. Сам има няколко месеца, за да открие древно и предполагаемо митично съкровище, а Нейтън трябва да му помогне да го направи. След това последното приключение на крадеца се развива в няколко държави и разплита няколко исторически загадки.

Uncharted 4: A Thief’s End е разработен от студиото Naughty Dog, което е известно със своите екшън игри със сюжетна насоченост. И така, именно тя създаде поредицата The Last of Us. Но докато „Последният от нас“ е психологическа и лична драма за насилието като нещо лошо, „Uncharted 4: Крадецът на край“ е чист холивудски екшън трилър в духа на „Индиана Джоунс“, „Томб Рейдър“ и „Съкровището на нацията“.

Геймплеят на Uncharted 4: A Thief’s End е екшън-приключенска игра с различни възможности за преминаване. Така че, ако искате да играете в скрит режим, всички необходими механики ще бъдат осигурени. Ако пък искате да се изправите пред открити сблъсъци, има много оръжия за ефективно унищожаване на враговете ви. Освен това геймплеят има елементи на 3D платформинг: Нейтън ще посети голям брой исторически обекти и ще взаимодейства активно с тях. Екипировката му включва котешка кука и кука, които му позволяват удобно да се катери по стени, скали и пропасти.

Тъй като Uncharted 4: A Thief’s End поставя значителен акцент върху историята, много от мисиите имат дълги и зрелищни сцени с QTE елементи. Въпреки това те нямат почти никакъв ефект върху интензивността на играта. Сцените са добре интегрирани в разказа и не „отпускат“, а по-скоро увеличават напрежението.

Dark So

    s 3

Резултат : 4.2

Dark So</p> <ul></div> <p>s 3

Какви са приликите: Трудни битки и огромни босове на чудовища.

Dark So

    • s 3 е резачка, която е 102% мелене и е толкова сложна, че можете да спестите достатъчно пари, за да отоплявате апартамента си през зимата. По отношение на геймплея това е върхът на еволюцията на Souls. Играта е умишлено направена така, че да предизвика остро чувство на неудовлетвореност у човека, който я предизвиква.

Геймплеят е достатъчно прост. Главният герой, който отново се е съживил след сблъсък с някой бос, пътува из местния свят в търсене на следващия враг. А след това има и Dark So

      • s 3 вади „коз от ръкава си“. За разлика от предишната игра от поредицата, тук опасни са не само чудовищата-босове, но и светът около вас. Това е само малък списък с неща, които могат да убият героя, преди той да стигне до противника:
        1. Мимик гърди. Изглежда като обикновено хранилище с полезна плячка. Но когато се опитате да я отворите, тя се превръща в опасно чудовище, което се опитва да погълне главния герой.
        2. Неправилно поставен перваз. Във всеки един момент можете да се спънете и да паднете в пропаст, където нещастният герой има две възможности за смърт – или ще бъде смазан, или изяден от живите мъртъвци.
        3. Живите мъртви. Сами по себе си те не са опасни, затова винаги се движат на големи групи. Ако срещнете самотен жив мъртвец, който се разхожда наоколо, той вероятно ви примамва към „приятели“.
        4. Забити на колове ями и други капани. Една неуспешна крачка и стрела се забива в героя, той попада в капан, нещо странно, но явно недружелюбно пада от тавана.

И всички тези опасности трябва да бъдат преодолени, само за да се впуснете в нова битка с огромен, мощен и много опасен бос. И тук въображението на разработчиците се развихря максимално. Съдията Гундир държи алебарда и е тежко брониран, а след това показва цялата си зараза от Гадостта. Уордт от Студената долина – странно чудовище, което получава измръзване при всяка атака. Експерт по кристални заклинания – маг, чиито атаки са почти невъзможни за блокиране, и в арсенала от половин дузина заклинания.

Следователно всеки шеф изисква собствена механика и подход. Главният герой разполага с много трикове и оръжия, а бойният модел в Dark So

        • s 3 има полезна иновация – позиции и изкуство. Те ви позволяват да нанасяте повече щети, въпреки че изискват малко време за изпълнение. Или пък да обсипете противника си с градушка от бързи, но не много силни удари.

За честта

Оценка: 4.1

За честта

Какви са приликите: Бойна система.

For Honor е много необичайна игра, която се различава значително от съществуващите. Фактът, че това е мултиплейър екшън игра с класическа мултиплейър механика, но в средновековна среда. По-специално, играчът може да контролира рицар, викинг или самурай. Тези герои се събират в мултиплейър битка.

For Honor включва и кампания с история. Но тази игра е ориентирана към мултиплейър, така че режимът за един играч е сравнително кратък. След това е предложено да преминете към мултиплейъра, който е много по-разнообразен и интензивен. По-специално, на разположение са пет основни режима (броят им се увеличава с пускането на допълнения и актуализации):

          1. Дуел . 1×1 или 2×2 кратки десмача. Мачът се състои от пет 5-минутни рунда, но може да приключи и по-рано. Предизвикателството за всеки играч е да натрупа три убийства.
          2. Завладяване на територия. Два отбора от по четирима играчи се събират на картата. Освен това има и други врагове, контролирани от изкуствен интелект. На картата има и три активни точки, които трябва да бъдат превзети и задържани. Отборът, който завземе най-много територия и оцелее в битката, печели.
          3. Подаръци. Два отбора от по четирима играчи се събират на картата. На мястото има и три артефакта, които дават допълнителни способности и сили (например възможност да видите местоположението на врага си, както и да увеличите нивото на щетите и защитата). Печели отборът, който улови всички артефакти.
          4. Deathmatch. Desmatch 4×4 без възможност за самостоятелно съживяване.
          5. Нападение. Първият отбор са нападателите, а вторият отбор са защитниците. Целта на първата е да пробиете портата и да убиете владетеля на крепостта. Защитниците трябва да я осуетят.

Бойната система е свързана с притежаването на средновековни оръжия. Има лъкове и арбалети, но те нанасят незначителни щети. Максималната атака може да бъде постигната, ако въоръжите героя си с меч, но след това той става бавен и тромав.

Недостатъкът на For Honor е системата за разпространение и даренията. Трябва да платите за самата игра и за пропуск за битка. Платените елементи от оборудването, макар и да трябва да променят само външния вид, всъщност внасят известен дисбаланс.

Господари на падналите

Оценка: 4.0

Господари на падналите

Какви са приликите: геймплей, бойна система.

Lords of the Fallen е мрачен и брутален ролеви екшън, който прилича много на Dark So

          • s. По принцип това не е изненадващо. Играта излезе през 2014 г., когато всички видове „души“ бяха на върха на популярността, а играчите бяха готови да купят всеки проект, който имаше мощни босове и мрачна атмосфера.

Така че геймплеят на Lords of the Fallen е доста стандартен. Главният герой, рицарят Харкин, пътува из мрачен фентъзи свят, преминавайки от един бос към друг. Действието се развива във вселена, забравена и изоставена от боговете. Това се харесва на антагонистите, които се опитват да я превземат с помощта на многобройни мощни чудовища. И само Харкин е достатъчно силен, за да устои на всички тези страховити огнени адски сили.

Въпреки тази странна обстановка в Lords of the Fallen се набляга на реализма. Ако сложите тежка броня на героя, той ще се движи бавно и тежко. Разбира се, стоманената му броня го предпазва от ударите на чудовищата, но промененият център на тежестта означава, че Харкин е на хълбоците си след леко бутане. Дългият меч нанася максимални щети, но всеки удар е бавен и изтощителен. Късите остриета ви позволяват да се движите малко по-бързо, но и да атакувате по-слабо.

В резултат на това преди всеки нов бос трябва да ребалансирате оборудването си. И многократно – уязвимостта на много чудовища е напълно противоположна на интуицията. Има някои огромни босове, които лесно разбиват дори мощни брони и едва реагират на удари с меч, но губят голяма част от здравния бар след просто заклинание.

Освен това в играта има много интересна механика: колкото по-често спестявате, толкова по-малко опит получавате от чудовищата. Ако пренебрегнете кристала, който тук действа като огнище от Dark So

            • с, нивата на експозиция и плячката ще се увеличат значително. Така че Lords of the Fallen флиртува с алчността на играчите. И много редки предмети могат да бъдат получени само чрез игнориране на един или два кристала (точки за запазване).

Единственият сериозен недостатък на Lords of the Fallen е странният и неразбираем сюжет. Ако Dark So

              • The s предложи някои елементи от историята, която Lords of the Fallen – изглежда, че оставя цялата обстановка на въображението на играча.

Bayonetta

Оценка: 4.0

Bayonetta

Какви са приликите: Бойната система.

Байонета е японски шутър с бърз темп на действие. По принцип това описание вече е достатъчно, за да разберете историята и геймплея на играта. Тук има всичко, което геймърите харесват: прекомерно ниво на смелост, акробатична бойна система с комбинации и специални удари, невероятно секси главна героиня с неограничено дълги крака, огромни оръжия и мечове и ужасни чудовища от друг свят.

И така, главният герой на Bayonetta е вещица на име Bayonetta. Прекарала е пет века в сън, а след това се е върнала към живота. През това време светът се е променил донякъде – изпълнил се е с ангели, които всъщност са пратеници на ада. Сега Байонета ще трябва да се бори с всички тези не толкова положителни герои, за да възстанови реда и баланса в света.

Бойната система в Bayonetta се основава на акробатика. Въпреки това играта е създадена, за да впечатлява. Така че при минимална трудност трябва да натискате само един бутон – вещицата все още ще използва комбинации, специални умения и ефективни атаки. Разбира се, ако искате да получите максимално удоволствие, ще трябва да повишите малко нивото на трудност.

Техниките на главния герой могат да бъдат разделени на три групи:

                1. Акробатични удари. скокове, уклони, някои невероятни движения, подскоци, полети и т.н.
                2. Оръжия. Байонета предпочита да използва револвери и други подобни „оръжия“, но при необходимост е готова да вземе и острие.
                3. Магия. Главният герой все пак е вещица, така че някои комбинации разкриват нейните свръхестествени способности. Въпреки това те са доста оригинални. Например след едно от комботата на полето се появява портал, от който излита гигантски крак на Байонета в кожен ботуш, който нокаутира противника с един удар. „Гилотина“ създава гилотина на мястото, което отсича главата на противника.

Bayonetta се характеризира и с невероятна сексуализация на главната героиня. Байонета носи тесни и разкриващи се костюми, камерата се движи под впечатляващи ъгли, понякога в кадър се появява „панзушот“… Като цяло Байонета е най-добре да не се играе на публично място (въпреки че беше успешно пренесена на Nintendo Switch).

Darksiders II

Оценка: 4.0

Darksiders II

Какви са приликите: Бойна система, епичност.

Darksiders II е мощна и напрегната касапница с елементи на екшън и ролева игра. Той се характеризира и с епична интензивност, което е доста разбираемо, тъй като главният герой е един от четиримата конници на Апокалипсиса – Смъртта. Вярно е, че историята е за това как той ще възроди човечеството след успешния край на света, борейки се с още по-мощни и опасни същества.

Приликите между God of War и Darksiders II са в бойната система. Играта за приключенията на Смъртта в свръхестествени светове е класически slasher, който изисква от вас да намерите подход към всеки враг, с който се сблъсквате – и още повече към босовете. Между битките можете да си играете с уменията и екипировката на героя си – има и система за ролеви игри, но тя не е много дълбока.

Ролевата механика на Darksiders II се основава на осем налични умения. Те са разделени на две групи. В първата се набляга на борбата, например Смъртта може да се превърне в торнадо и да се втурне през група врагове или внезапно да прелети през тялото на врага и да открадне част от енергията му. Второто е магическо (дори се нарича „некромантия“). Заклинанията ви позволяват да разбирате мъртвите, да изстрелвате чиста енергия и да призовавате ята от врани, които пречат на противниците ви.

Darksiders II също има частично отворени светове. Всяко ново място (те са няколко – от Земята на ковачите до Царството на мъртвите) може да се изследва свободно. До някои от техните кътчета обаче може да се стигне само с усвояването на определени умения, като например създаването на портали. Това обяснява частичната откритост.

На всяко от местата се намира някакъв огромен бос. И тук трябва да отдадем дължимото на художествения директор на Darksiders II. Много от съществата изглеждат наистина страшни, ужасяващи, епични, гадни, изобретателни и впечатляващи едновременно. Библиотекарят например е гигантски ангел с невероятна степен на затлъстяване, който във втората фаза разкъсва корема си и от него излиза дълго, гъвкаво пипало.

Напрегнатият геймплей от време на време е прекъсван от доста скучни пъзели. Но ако не искате да решавате пъзели, винаги можете да намерите увод – и да се върнете към битките.

Оценете статията
( Все още няма рейтинги )
Titomir Dinew

В продължение на повече от 30 години Титомир Динев, собственик на София Технолоджи Инк., е изградил солидна репутация на един от най-надеждните собственици на бизнес в България. Титомир е ангажиран с предоставянето на качествени услуги на обществото. Той вярва, че репутацията на почтеност и надеждност е ключът към успеха.
Повече за мен

Sgradaulika.info - строителство и ремонт, лятна вила, апартамент и селска къща, полезни съвети и снимки
Comments: 2
  1. Ivaylo

    Можете ли да ми препоръчате някои игри, които са подобни на „God of War“? Бих искал да изпробвам нещо с подобен геймплей и епична история. Благодаря предварително за помощта!

    Отговор
    1. Hristo Dimitrov

      Ето някои игри, които са подобни на „God of War“: „Devil May Cry“ серията, „Darksiders“ серията, „Bayonetta“, „Drag-on Dragoon“, „Ryse: Son of Rome“, „Heavenly Sword“, „Prince of Persia“ серията, „Dark Souls“ серията и „Shadow of the Colossus“. Тези игри също имат атмосфера на епична история и силни екшън елементи, които вероятно ще ви харесат.

      Отговор
Добавяне на коментари