Постмодернистката писателка от Токио Харуко Мураками е един от най-популярните и търсени автори в съвременната литература, чиито книги са преведени на 50 езика и се продават в големи тиражи по целия свят. Онлайн списанието EXPERTOLOGY представя класация на 16-те най-добри книги на Харуки Мураками – не забравяйте да ги добавите в списъка си за четене и да оцените мащаба на преживяването!
Класация на най-добрите книги на Харуки Мураками
| Номинация | местоположение | име на продукта | рейтинг |
| Класация на най-добрите книги на Харуки Мураками | 1 | Страната на чудесата без спирачки и краят на света (1985) | 4.9 |
| 2 | Лов на овце (1982).) | 4.8 | |
| 3 | Хроники на птицата с часовников механизъм (1995).) | 4.8 | |
| 4 | Норвежката гора (1987).) | 4.8 | |
| 5 | Слушай песента на вятъра (1979, 1983).) | 4.7 | |
| 6 | Танцувай, танцувай, танцувай (1988).) | 4.7 | |
| 7 | За какво говоря, когато говоря за бягане (2007).) | 4.6 | |
| 8 | Pinball 1973 (1980 г.) | 4.6 | |
| 9 | На юг от границата, на запад от слънцето (1992).) | 4.5 | |
| 10 | Моят любим Спутник (1999).) | 4.5 | |
| 11 | Добър ден за едно кенгуру (1986).) | 4.5 | |
| 12 | Подземната железница (1997).) | 4.5 | |
| 13 | Кафка на плажа (2002).) | 4.5 | |
| 14 | Безцветният Цкуру Тадзаки и годините на неговите странствания (2013).) | 4.4 | |
| 15 | Насекомите (2004-2005) | 4.4 | |
| 16 | Легенди от Токио | 4.4. |
Страната на чудесата без спирачки и Краят на света (1985)
Оценка: 4.9
Ръководител на аудиторията – романът „Страната на чудесата без спирачки и краят на света. Харуки Мураками използва необичайната техника на редуване на глави с паралелни сюжетни линии: четни глави за Страната на чудесата без спирачки, нечетни – за края на света. Според автора тези истории са написани с различни полукълба на мозъка, които са изпълнили текста с много различни видове дълбоки мисли и разсъждения.
В „Страната на чудесата“ става дума за човек, който има техника за работа с подсъзнанието. Краят на света е базиран на вече написан разказ, Градът с призрачната стена, с акцент върху съзнанието, авторът разказва за мистериозен, ограден град, в който липсват сенки на всички негови обитатели. Героят на този град получава работа в библиотека, където трябва да чете сънища в черепите на мъртви еднорози. Абсурдно на пръв поглед, но Мураками майсторски води всички описания, поддържа интереса на читателя и накрая преплита двете линии.
Основната цел на романа е да насочи спекулациите за подсъзнанието и съзнанието, за това дали има душа, за концепцията за личността. Разказът е изпълнен с интересни описания, които напълно пренасят читателя в един паралелен книжен свят.
Лов на овце (1982).)
Оценка: 4.8
Второ място в романа „Лов на овце“ и трето в трилогията за плъховете. За пореден път авторът потапя читателя в дискусия за душата, нейното предназначение и възможности.
Историята е базирана на древна японска легенда за овца, чиято душа се премества в хора и в тяхно лице се опитва да предизвика хаос, безредие и анархия на земята. „Жертвата“ на романа е първо професор, а след това самотен, интроспективен и затворен в себе си мъж. Как може такъв човек да се опита да наруши установения ред?? Въпросът е, че душата на овцата дарява „носителя“ с неограничени способности, така че потомъкът на обеднял селянин все пак става лидер на голяма организация. Но след като е изстискала от него целия сок, Душата намира трета жертва – човек, който е осъзнал какво ще му се случи и откъде „духа вятърът“. Това е мистичен и необичаен анекдот, на който мнозина трудно вярват.
„Ловът на овце“ съвсем свободно се възприема като самостоятелен роман със самостоятелен сюжет, въпреки че принадлежи към трилогията. Въображението на автора, който между другото твърди, че няма представа за какво става дума в книгата, оставя предположенията и заключенията на читателя.
Хроники на птицата с часовников механизъм (1995).)
Оценка: 4.8
Поставеният на трето място в класацията роман „Хроники на птицата с часовников механизъм“ разказва за един човек на име Тору Окада. Води премерен живот, след което се отказва от работата си и се издържа от спестяванията и доходите на съпругата си Кумико. Един ден на героя започват да му се случват нещастия: изчезва котка, после жена му – която между другото е попаднала под влиянието на извратения брат, който олицетворява злото в романа. С напредването на историята Тору се запознава с ясновидец, който първо помага на героя да потърси котка, а след това му разкрива тайните на ясновидството.
Романът е написан на характерния за Мураками интересен език, авторът е използвал голяма доза психическа сила в разказа си, а сюжетът е интригуващ и завладяващ. Мистичен литературен трилър, който описва реалността на съвременния мъжки живот в свят, в който сексът играе основна роля. Сюжетът е преплетен с историята на Япония от началото на 20-ти век.
Харуки Мураками е любител на фентъзито в свой собствен стил, което в една добра история изглежда странно за някои читатели. Ето защо тя е обичана от почитателите на литературата по целия свят.
Норвежката гора (1987).)
Оценка: 4.8
Необичайно е да се чете за горите на Норвегия в японски роман, но Харуки Мураками почти не описва природата. Начело на историята е автобиографията, която писателят нито потвърждава, нито отрича.
В центъра на историята е японецът Уатанабе, който се е преместил в Хамбург. На фона на песните на „Бийтълс“ той си спомня за студентските си години и за приятелите си, един от които умира и променя мирогледа на героя, както и приятелката му Наоко. С течение на времето те се сближават, но сложният характер на момичето спира Уатанабе и той си намира нова приятелка. Това не му пречи да се среща със старата си любов и да се забавлява с приятеля си. Тук героят осъзнава, че нещо в душата му не е наред, но продължава да е влюбен в новите си приятелки.
Слушай вятъра (1979, 1983).)
Оценка: 4.7
Романът „Слушай песента на вятъра“ е първата част от трилогията „Плъх“. Мураками я написва през 1979 г., след което я преиздава с редакции през 1983 г., като тази версия е широко популярната.
Трудно е да се определи сюжетната линия – разказът съдържа много разсъждения, описания на различни истории, тук се създава образът на главния герой Плъх и се създава предпоставка за развитието на действието в следващите романи – втората част, наречена „Понбол 1973“, и третата, вече спомената книга „Ловът на овце“.
Защо читателите харесват романа „Слушай музиката на вятъра? Авторът има лек стил и простота на изказа – това беше една от предпоставките за книгата – щом Мураками осъзна, че е способен да създаде „перфектния“ текст. Някои хора смятат, че разказът е скучен, но като цяло, когато го четете, можете да се отпуснете и да се потопите във вересиите на собствените си размисли за живота.
Танцувай, танцувай, танцувай (1988).)
Оценка: 4.7
Вече споменахме трилогията за плъховете, но в поредицата има не три, а четири романа, като последният е Dance Dance Dance. В книгата се разказва за събития, случили се няколко години след действието в „Лов на овце“. В центъра на сюжета е човек, който след описаните преди това житейски маневри се опитва да намери отново себе си в свят, осеян с идеите на капитализма. „Танцувай, танцувай, танцувай“ – това е съветът на Овчаря, който се опитва да внуши на героя нещо, което все още не е напълно изтрито от подсъзнанието му. Във втората половина на романа героят отново се научава да тълкува знаците на съдбата и да анализира събитията около себе си.
За какво говоря, когато говоря за бягане (2007).)
Оценка: 4.6
В основата на „За какво говоря, когато говоря за бягане“ е бягането и мислите на автора за него. Това са мемоари, почти биография на Харуки Мураками, описание на реалните кратки и дълги състезания, маратони и ултрамаратони. Писателят успява да сравни тичането и работата на писателите и се оказва майсторски и неочаквано ясен.
Книгата не е посветена на здравословния начин на живот, а на тренировките за състезания и преодоляването на различни дистанции. Всяка глава се развива в различно време, те са отделни истории, почти несвързани в един сюжет. Според Мураками книгата е за бегачите от всички времена.
Романът е популярен в много страни. Странно е, че Харуки не я е написал по-рано, защото по време на друга обиколка е разбрал, че ще приключи с кариерата си на мениджър и ще стане писател.
Pinball 1973 (1980 г.)
Оценка: 4.6
Вторият роман от трилогията за плъховете – Pinball 1973. – е творба на ранния Харуки Мураками. В центъра на историята е главният герой Плъх, който е напуснал мегаполиса. Къщата му е обитавана от близнаци, фенове на пейнтбола, които по-късно заразяват с тази любов главния герой на романа.
Героят тръгва да търси и купува старинна машина „Rocket“ (игрален автомат) и я намира при колекционер на машини за пейнтбол.
Сюжетът е интересен и увлекателен, както всички произведения на автора, с ярки описания на хора, предмети и явления. Мураками обръща внимание на нетрадиционната структура на света и нещата. Например знаем, че всичко има вход и изход, така работят нещата тук, но не и капанът за мишки..
На юг от границата, на запад от слънцето (1992).)
Оценка: 4.5
Рецензентите наричат „На юг от границата, на запад от слънцето“, деветия роман от „Индекс“, едно от най-прочувствените произведения на Харуки Мураками.
Фокусът е върху Хаджиме, който израства като единствено дете и се различава от връстниците си – семействата в Япония са известни като големи. Беше предубеден към него и момчето го усещаше. Докато в живота му не се появява едно също толкова различно момиче, Шимамото. Това е щастливо приятелство, което в крайна сметка прераства в тийнейджърска любов. Но животът се променя и героите се отдалечават един от друг, като сега живеят в различни градове и губят връзка. Хаджиме става успешен предприемач, има семейство, животът му върви като по часовник. Но тук съдбата отново събира героя с някога любимия и все още незабравен Шимамото. Не е изненадващо, че пламъците се разгарят отново, но дали героите ще успеят да се сгреят до този огън и да го запазят?
„На юг от границата, на запад от слънцето“ е затрогващ роман, чийто сюжет е интригуващ, защото краят е просто невъзможен за предвиждане. Работата получава много препоръки от читатели и рецензенти.
Моят любим Спутник (1999).)
Оценка: 4.5
Книгата „Моят любим Спутник“, според автора, разказва за необичайни неща, които се случват на нормални хора.
В центъра на сюжета е Суриме – в нея е влюбен учител от началното училище, а тя обръща внимание на друга жена, Мууу, която е значително по-възрастна от Суриме. Тя обича младия талант, но не изпитва сексуално влечение към него, което наранява младата писателка, която на свой ред иска да се слее напълно с обекта на своето обожание.
По време на пътуване до гръцки остров с Мую, Суриме изчезва. Към търсенето се присъединява и К. (без име), той се сблъсква със свят на видения и дори с „раздвоения“ Мууу. Суриме се завръща, успява да се намери.
„Спутник“ е фина метафора за човек, който сякаш лети бездейно през живота си, постоянно близо до обекта на своето желание и любов. В този роман има много несподелени чувства, героите постоянно се сблъскват със задънени улици и се опитват да излязат от тях.
Добър ден за едно кенгуру (1986).)
Оценка: 4.5
Първият оценен сборник с разкази, „Добър ден за едно кенгуру“, е особено подходящ за любителите на кратки произведения, подходящи за четене по време на път или кратък уикенд. В колекцията на Мураками този формат все още е изключение, но много успешно.
В книгата са събрани разкази за герои като кенгуруто-композитор, в друга творба авторът описва историята на 100-процентово момиче, интригува вампирът в таксито, вече известният герой на овчаря и други завършени самостоятелни истории, които могат да бъдат косвено проследени до романите на Харуки Мураками. Японският писател създава тази антология в началото на кариерата си, но съдържащите се в нея творби са също толкова искрени и интересни, колкото и по-късните му романи, и оставят следа от размисли за смисъла на живота и неговите аспекти.
Underground (1997).)
Оценка: 4.5
„Underground“ е документален роман, базиран на трагедията в метрото на Токио през 1995 г., поръчана от терористичната група или сектата „Аум Шинрикьо“. Авторът описва житейските истории на 62-ма очевидци на атаката със зарин.
Интересна история зад романа. Авторът и неговият екип се свързват с очевидци на нападението през цялата 1996 г., от януари до декември. Диалозите от интервютата бяха записани на лента, а след това структурирани и отпечатани. В последната глава Мураками споделя с читателите собствените си преживявания, чувства и емоции и разказва къде се е намирал по това време, разкривайки същността на сектата „Аум Шинрикьо“ – много японци просто не са разбирали опасността на тази организация.
Художественото третиране на реални събития и мненията на очевидци ще се хареса на читателите, които симпатизират на документалния жанр. „Underground“ е една от малкото творби на Харуки Мураками, която не е изпълнена с фантазия и двусмислени спекулации и предположения.
Кафка на плажа (2002).)
Оценка: 4.5
Деветият роман на Мураками, „Кафка на плажа“, става международен бестселър и е обявен за един от десетте най-добри романа в света през 2005 г. от американския вестник „Ню Йорк Таймс“, като печели Световната награда за фентъзи.
Сюжетът е изграден около двама герои – Кафка Тамура и стареца Наката. Съдбите и на двамата са силно повлияни от пророчества, представители на неземен паралелен свят – и все пак действието се развива през втората половина на ХХ век.
Момче бяга от дома си на 15-годишна възраст заради постоянни разногласия с баща си, а причината е пророчеството на бащата, подобно на мита за Епид, според което наследникът ще живее с майка си и ще убие баща си. Отива в Такамацу и приема псевдонима Кафка. Среща Саеки-сан и се влюбва в нея, въпреки че я смята за своя майка, а Сакура я приема като своя сестра.
Наката става свидетел на кацането на извънземен космически кораб в ранна възраст, след което открива, че има паранормални способности, но също така е спрял да се развива умствено и е станал подчертано изостанал в сравнение с връстниците си. Сега той знае как да общува с котките, което му помага да изкарва прехраната си, като помага за издирването на четириногите по улиците. Съдбите на героите се пресичат по неочакван начин: Наката убива бащата на Кафка, но последният има кръвта на баща си върху тениската си след събитието. Значи пророчеството все пак се е сбъднало.
В романа реалността се пресича с паралелни светове, град без време, в който живеят мъртви хора, авторът отново поставя въпроса за намирането на пътя и разчитането на знаците.
Безцветният Цкуру Тадзаки и годините на неговите странствания (2013).)
Оценка: 4.4
Някога Тадзаки Цкуру е бил безгрижен ученик, заобиколен от приятели с „цветни“ имена. През втората година в университета най-близките му приятели внезапно му обръщат гръб, без да дадат обяснение. Цкуру внезапно се затваря в себе си, става „безцветен“ и вярва, че е обречен да остане сам.
Минават шестнадесет години. Цукуру Тадзаки е успешен инженер, но през романа преминава червена нишка – следа от тъга, носталгия и затвореност след съдбовна раздяла с приятели. Нова приятелка на име Сара го моли да разбере какво се е случило по време на втората му година? В този момент започва пътуването на главния герой до Нагоя, Финландия. Дали ще намери тази, която търси? Ще получи ли отговор на въпросите си?
Последици (2004-2005)
Оценка: 4.4
Предпоследният роман в класацията е „Последици“. Сюжетът се развива между съня и реалността, а действието се развива в една нощ. Мари, 19-годишна студентка, чете книга в кафене през нощта. Такахаши свири на тромбон. Той познава Ери – сестрата на Мари, която е в кома (дълбок сън). Съдбата на Мари се сблъсква с живота на рецепционистка в любовен хотел, пребита и ограбена от китайска проститутка и садистичен компютърен експерт. Всички съдби са преплетени, някои имат цел, а други живеят по инерция.
„Последиците“ е визуален пътеводител за това как много различни хора живеят един до друг.
Легенди от Токио
Оценка: 4.4
Класацията се допълва от друг сборник с разкази на Харуки Мураками – „Токийски легенди“. Това е истинска колекция от градски японски легенди, които авторът разкрива цветно на страниците на книгата. Мъртъв сърфист, скитащ по плажовете, баща на семейство, изчезнало между 26-ия и 24-ия етаж, необичаен камък с форма на бъбрек, който има свои собствени намерения, маймуна, която издирва имената на непознати.
В творбите на Харуко оживяват и без това зловещите легенди, от които по гърба на човек настръхват тръпки. „Токийски легенди“ ще се хареса на почитателите на мистицизма.
