Топ 10 на най-добрите филми за нинджа

*Най-доброто ревю според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не е предназначен за реклама или ръководство за покупка. Моля, консултирайте се с експерт преди покупка.

Културата на нинджите (шиноби) е колкото очарователна, толкова и загадъчна. Тези древни воини можели да владеят всякакви оръжия и бойни изкуства, лесно да се крият в сенките, да се появяват внезапно и да убиват с едно движение. Но шиноби не се занимава само с физически умения. Той има и много специална философия, необичайна връзка с живота. Културата на нинджите се основава на ученията на дзен-будизма и сианския даоизъм. Така че воините са били силни както физически, така и духовно.

А да гледаш действията на професионален нинджа е удоволствие. В повечето случаи обаче тя е краткотрайна и опасна – ако близо до вас се появи воин, ви остават само няколко секунди, за да се възхитите на таланта му. Така че ако искате да се насладите на философията и майсторството на нинджите, по-добре гледайте филми за тях.

За почитателите на японската култура и на усъвършенстваните бойни изкуства сме подготвили топ 10 на филмите за нинджа. Използвани са данни от Kinopoisk, а списъкът с държави не се ограничава само до САЩ.

Класация на най-добрите филми за нинджа

Класация 10: Отмъщението на нинджата (1983)

Оценка: 6.4

Ако сте се усъвършенствали в изкуството на шинобито и сте такъв майстор в тайните убийства, че сте получили прозвището Черната нинджа, няма да е лесно да се пенсионирате. Тъмните тайни достигат и отвъд океана.

Черна нинджа (известна просто като Чо) живее в Япония, убивайки тайно враговете си, а после враговете се обединяват и избиват почти цялото семейство. И сега героят трябва да се премести отвъд океана, в Съединените щати, където е решил да се пенсионира и да отвори магазин за играчки, за да се сбогува завинаги с миналото си. Партньорът му обаче не е много чист – той пълни кукли с хероин, като по този начин контрабандира наркотици.

Това беше последната капка и търпението на Тео се изчерпа. Той се е върнал към изкуството на шиноби – и затова е по-добре враговете да стоят настрана.

„Отмъщението на нинджата“ е един от първите филми за мистериозни японски убийци, които се появяват в Съветския съюз. И по този начин той вече се оказва почти пародия на жанра. Героите в този филм правят такива неща, които със сериозност и патос дори не могат да бъдат описани. Заслужава си да видите една от сцените, в която Чо използва ръкавица с нокти, за да се изкачи по стената на небостъргач. Въпреки това „Отмъщението на нинджата“ се превърна в един от онези филми от VHS ерата, които сега предизвикват носталгия и се гледат с голямо удоволствие.

#9: Американски нинджа (1985)

Оценка: 6.5

Култов екшън с участието на Майкъл Дудиков. Ако трябва да го гледате, непременно го направете с превод на Володарски. Атмосферата на видеосалона от 80-те години е гарантирана! Този филм обаче е интересен не само заради носталгията, но и заради подхода, с който представя изкуството на шиноби и нинджуцу по много добър начин. Макар и донякъде повърхностно.

Главният герой на филма е образцов американец, който дори се казва Джо Армстронг. Той е в армията, в батальон във Филипините, и получава задачата да ескортира военен конвой. И, разбира се, войниците са нападнати – не от обикновени противници, а от истински нинджи. И Джо Армстронг започва да им се противопоставя.

Едва в процеса на сраженията американски войник започва да използва техники на нинджуцу. Това смущава и изненадва командирите му. И Джо се впуска в изследване на собственото си минало, изпълнено с интриги и конспирации, за да разбере откъде идват нинджа уменията на американеца.

Въпреки простия и ясен сценарий – дори да не сте гледали филма, от предишните два параграфа вече можете да разберете какво се е случило с Джо Армстронг – картината е с изненадващо високо качество. На първо място, заслужава да се отбележи постановката на битките. Те са динамични, увлекателни и напрегнати, като показват, че битката не е само опит да се избие духа от другия, но и истинско изкуство.

8-мо място: „Петте елемента нинджа“ (Ren Zhe Wu Di, 1982 г.)

Оценка: 6.6

Хонконгските екшъни с нинджи от 80-те години на миналия век са като отделна форма на изкуство. Той е едновременно наивен и брутален и би могъл да се нарече „траш“ като форма на кинематография. Гледайте тези филми трябва да сте напълно спокойни, да „изключите мозъка“ и просто да се насладите на действието на екрана.

И „Петте елемента нинджа“ е пример за точно такъв филм. Гледайки трейлъра, филмът изглежда като комедия. Ниският бюджет и заснемането на открити пространства в стая, не по-голяма от гардероб, буквално отварят очите. Но какви каскади има!

Сюжетът на филма също така не е изпълнен с екзистенциални метафори и прочувствени социални коментари. В Китай имало два враждуващи клана. Така те най-накрая решават да проверят кой е достоен да управлява страната. Но те не го правят в битка, а в турнир по кунг-фу.

Един от клановете в турнира е разбит на пух и прах. И неговият лидер се обиди! Той прибягва до помощта на японските нинджи от петте елемента, които владеят не само шиноби изкуствата, но и петте китайски елемента. Между другото, това са вода, огън, земя, дърво и злато. Защо нинджите са японски, а стихиите – китайски? На кого му пука?! Погледни златната нинджа с ослепителните щитове.

Тези японско-китайски бойци идват в победоносния клан и избиват всички там. Останал е само един човек. Затова тръгва да учи изкуството на нинджуцу, за да се върне и да избие всички като отмъщение

#7: Ninja Assassin (2009)

Оценка: 6.6

Въпреки доста глупавото (особено за англоезичните зрители) заглавие, „Ninja Assassin“ може да се похвали с много интересни бойни сцени и като цяло добри „визуални ефекти“. За това трябва да благодарим на братята Уашовски, които бяха продуценти. Като цяло те имат добър вкус за действие и операторска работа.

Но сюжетът е малко неубедителен. Филмът разказва историята на Рейзо, един от най-опасните нинджи в света. Нито един враг не си е тръгнал жив от нея. Рейзо усвоява смъртоносните си умения от клана Озуну – свръхсекретна организация, заобиколена от митове и мистерии. Нинджата се появява още като дете и от ранна възраст е научен да убива безмилостно всеки враг.

Освен това Рейзо имаше приятел. Но не за дълго. Приятелят на Рейзо е убит от други членове на клана Озуну – и затова нинджата се разгневява на бившите си учители. И тръгва да прави това, което героите от подобни филми са свикнали да правят – да отмъщават. Кървав и безмилостен, използващ тайни оръжия и техники на нинджуцу.

„Ninja Assassin“ се характеризира с прекомерно ниво на бруталност. Реките от кръв на екрана само от време на време се разреждат от стоманения блясък на скритите оръжия. „Ninja Assassin“ определено не е подходящ за деца.

6-то място: Goemon (Goemon, 2009 г.)

Оценка: 7.0

Сюжетът на Goemon не поставя нинджата на първо място. Да, те са тук, но са на нивото на самураите, въоръжените селяни, обраслите феодали и други елементи от японския свят на 16 век.

Действието на филма се развива през 1597 г., 15 години след началото на управлението на Тойотоми Хидейоши. Този хитър и жесток политик, който същевременно обединява Япония, има много положително отношение към военните. Той прави ясно разграничение между селяни и самураи, като прави последните богати, а нещастните земевладелци – още по-бедни от обикновено.

В резултат на това хората започват да роптаят и дори се опитват да извършат преврат. Но какво могат да направят селяни с мотики срещу добре обучени и дори по-добре екипирани самураи?? И бедните хора щяха да продължат да живеят в бедност, ако бунтът им не беше оглавен от великия нинджа Ишикава Гоемон. Вярно е, че и той има няколко скелета в гардероба си.

„Гьомон“ е не само увлекателен, но и много красив филм, който прекрасно представя Япония от онова време – първо феодално разделена, после обединена, но не за добро. Детайлният подход към възпроизвеждането на историята, добрата операторска работа и великолепната постановка на битките превръщат филма в почти шедьовър. Дори подходът към бруталността тук е особен – красив, без литри кръв и тонове „месо“ като в предишния филм с висока оценка.

В същото време Goemon е подходящ за зрители от всякаква културна среда. Филмът има комиксова структура с битки, любов, големи сражения и благороден дълг. Това не е „чисто японски“ филм; ще му се насладят както Български, така и европейски зрители.

#5: „Летящият воин Бишунмо“ (Bicheonmu, 2000 г.)

Оценка: 7.0

Един от най-известните южнокорейски филми, който придобива популярност главно благодарение на невероятно красивите си визуални ефекти. Дълги платна от плат, високи стволове на дървета, остри, лъскави мечове, трупове на фона на вихрещи се листа… „Летящият воин Бишунмо“ показва красотата и естетиката на битката за народната чест.

Но това не е свързано с изкуството нинджуцу. Да, има характерни битки, скрити оръжия и битки за дълг, чест и любов. Но това всъщност не е филм за шиноби.

В центъра на сюжета е легендата за Бишунмо, един от древните воини на Южна Корея. Той е част от клан, чиито членове притежават наистина свръхестествени сили. Например гравитацията нямаше власт над тях – воините можеха да летят, но не за дълго и на малка височина. Въпреки това дори това умение им помагало да провеждат невероятно красиви, динамични и впечатляващи битки с мечове.

Струва си да се отбележи, че сюжетът на „Бишунмо, летящият воин“ е малко по-различен от историите, разказвани в други филми за нинджи. Всичко е свързано с любовта. И тази романтична история е разказана на фона на борбата за идентичността на корейския народ, която се превръща в битка срещу монголските нашественици.

4-то място: „Shinobi“ (Shinobi, 2005 г.)

Оценка: 7.1

Началото на XVII в. В Япония има толкова много нинджи, че те образуват цели села. И активно не се харесват толкова много. Но враждебността е особено видима между клановете Кога и Ига – те се борят от десетилетия. И двете страни мечтаят за помирение, защото им е дошло до гуша да се разправят помежду си?

И изглежда, че примирието е на път да се случи. Генносуке (клан Кога) и Оборо (клан Ига) са влюбени един в друг. Чувствата им се наричат „благословени“ и „божествени“, тъй като ще могат да донесат мир в тези пропити с кръв земи.

Но Токугава, първият японски шогун, е този, който се намесва в любовната афера на влюбените. Той призовава двата клана на война. И влюбените се оказват от противоположните страни на барикадите: Оборо копнее за битки, а Генносуке – за мир. И когато се изправят лице в лице в последната битка, ще успеят ли да запазят любовта си?

„Shinobi“ е създаден в името на естетиката. Всичко тук е подчинено на красотата – операторската работа, костюмите и композицията… Дори сюжетът е умишлено опростен – героите са хипертрофирани, главните герои трябва да преживяват вътрешни конфликти, да избират между чувства, чест и дълг; историята е подчинена на митологична любовна история, а не на реализъм. Въпреки това „Шиноби“ върши добра работа, като показва изкуствата нинджуцу, шиноби и нинджа.

В същото време си струва да се помни, че Shinobi е по-близо до анимето, отколкото до филма.

3: Hong Gil-dong (1986)

Оценка: 7.3

Историята на Хонг Гил-Донг е дори по-интересна от сюжета. Първо, филмът е заснет в Северна Корея. Да, онази, която сега се е превърнала в затворена държава с победата на комунизма и култа към личността. На второ място, това е първият ориенталски филм, официално пуснат в съветските кина с професионален дублаж. Така че много читатели може би си спомнят, че са го гледали като деца. Не на последно място, в ролята на злодеи са нинджи, които отразяват политическата програма на КНДР.

Работата е там, че Северна Корея (известна още като КНДР) винаги е имала напрегнати отношения с Япония. Така че защо да не превърнем един от най-популярните им филми в идеологически пропаганден филм? Не само японските нинджи са злодеи, но и средновековна Корея, където се развива действието на „Хонг Гил-донг“, е представена като страна, жадна за комунизъм – с брутално социално разделение и корумпирана феодална власт.

Въпреки това и тук има сюжет, който разказва историята на Хонг Гил-донг, севернокорейски народен герой, който се бори с различни противници сам, използвайки само меч и таекуондо. Например при японските нинджи. Хонг Гил-Донг е благороден, пъргав и красив, скача по дърветата и тренира с тежести. Японските нинджи са жестоки и коварни, бягат по стените и се промъкват до хората. Въпреки идеологическия си подтекст, „Хонг Гил-Донг“ сега изглежда като добър съветски филм.

2-ро място: „Нинджа в леговището на дракона“ (Long Zhi Ren Zhe, 1982 г.)

Оценка: 7.3

Не, в този филм няма Брус Лий. Да, има един азиатец, който прилича изключително много на него и дори носи характерно яркожълто кимоно. Но името му е Хироюки Санада.

Хонконгско-японският „Нинджа в бърлогата на дракона“ е един от най-силните представители на така наречените „кунг-фу филми“ от началото на 80-те години. Тук повечето време на екрана се прекарва в борба с бойни изкуства и шиноби оръжия.

Историята разказва за млад нинджа, наречен Черната сянка. За разлика от колегите си, той не е член на тайна организация или мистериозен клан. Черната сянка е сам и отстранява противниците си единствено за отмъщение – човек, който търси убиеца на баща си. В търсене на отговори и на престъпник той се озовава в Китай.

И тогава, изглежда, убиецът е открит! Въпреки това тя все още трябва да стигне дотам. Този коварен противник се охранява от младеж, който владее китайски бойни изкуства. И кое е по-силно – нинджуцу или кунг-фу??

Основното достойнство на филма е страхотната постановка на битките. И те са много удобно „разпръснати“ на времето на екрана, и последните тридесет минути на картината – и дори се състои от впечатляващо действие, изпълнен с акробатични трикове и почти танцува па. Само че тези движения носят смърт, а не удоволствие.

№ 1: Шаолин призовава нинджа (Zhong Fa Zhang Fu, 1978 г.)

Оценка: 7.6

Друг хонконгски филм за нинджа, който започва почти като семейна мелодрама. Имало едно време, А-То е син на китайски индустриалец, който баща му омъжва за Кудо, дъщеря на японски бизнесмен. Целта на този брак е да се затвърдят бизнес отношенията между страните. Но нещо се обърка.

Кудо започва да практикува бойни изкуства. Точно за съпруга. А-То, който не може да издържи, й показва своето кунг-фу. Обидената и победена Кудо заминава за родната си Япония, но след това се завръща, придружена от седем азиатски майстори на бойните изкуства, водени от велик нинджа. А от А-то зависи да покаже, че той е мъжът в къщата и главата на семейството.

И не, това не е комедия. Това е напрегнат драматичен екшън, в който има великолепно режисирани бойни сцени. А те са много! Някои от тях дори се занимават с класически китайски и японски бойни изкуства, като например дуел „тройна верига срещу нунчаку и тонфа“.

Интересно е, че филмът не представя нито една от страните като абсолютно добра или зла. Японците, въпреки че са хитри нинджи, имат свой собствен кодекс на честта. Филмът е част от по-голям от живота фотографски проект за майстор на бойни изкуства от франчайза „Нинджата от Бевърли Хилс“. Освен това китайците се стремят да защитят честта си, а не просто да бъдат ангели (какъвто често е случаят с филмите, направени в КНР). Историята е локална, но интересна и противоречива. Просто сблъсък на култури, богато подправен с добре режисирани битки.

В него участва и Ясуаки Курата.

Ако се чудите какво общо има заглавието със сюжета, оставете го настрана. Второто заглавие на филма е „Героите на Ориента“. Хората от Хонконг просто обичат да наричат филмите възможно най-жалки.

Бонус: Бевърли Хилс Нинджа (1997)

Оценка: 6.3

Не е задължително филмите за нинджи да са ужасно сериозни и да говорят за дълг, чест, любов и други възвишени неща. Сред тях има и комедия! Като американския „Бевърли Хилс Нинджа“.

Един ден велик воин нинджа намира изоставено бебе в гората. Вдигна го и започна да го обучава, опитвайки се да издигне наследника си. Но въпреки всички трудности, детето се превръща в дебел идиот. Вярно е, че размерът няма значение, затова му е възложена важната мисия да спаси от плен отвлечена холивудска красавица. И така, героят отива в Бевърли Хилс, където се сблъсква с истинските майстори на кунг-фу.

Интересна особеност на филма е уважителното отношение към културата на нинджуцу и шиноби. Така че главният герой може и да е лош, но преди всичко е нинджа. Бойните сцени във филма са умело режисирани, няма кръв или потоци от отрязани крайници, но напрежението е налице. Като цяло това е филм за семейно гледане, който предизвиква носталгия по дните, когато комедиите бяха по-скоро смешни, отколкото пост-иронични, трансгресивни и метафорични.