Топ 10 на говедата в света

Опитомяването на крави от диви турци се случва още през ранния неолит, около VII в. пр.н.е., в Сирия и Турция. Оттогава до наши дни говедата са неразделна част от животновъдството и играят важна роля в повечето национални икономики. Кравите се отглеждат както в големи ферми, така и в малки домакинства. Десетилетията на развъждане са довели до създаването на широк спектър от млечни, говежди и комбинирани породи. Тези животни се отглеждат и за одраскване на кожи. Всяка от породите крави има свои собствени характеристики, но днес ще разгледаме породите, които са поразително големи.

Преглед на най-големите скални котки в света

Angler’s

Оценка: 4.1

Английската порода е създадена на германския полуостров Анжелн чрез кръстосване на шортхорн и английска порода. Известен е от 17 век. Кравите са с тъмночервен черешов цвят, тежат до 550 кг и имат големи, купичковидни вимета с изпъкнали вени. Смята се за най-добрата от германските млечни породи, с годишен млеконадой от над 4500 кг, масленост от около 4,5 % и съдържание на протеини от 3,7 %. В резултат на внимателен процес на селекция породата Angler е известна не само с високия си млеконадой, но и с добрия си добив на месо, който достига до 55%. Кравата е издръжлива, лесно се приспособява към климатичните условия, но има капризен нрав. Популярен в европейските страни, но в България се отглежда главно в Южна България.

Тагил

Оценка: 4.2

Тагилската порода е млечна порода, създадена в Урал през XVIII-XIX в. чрез кръстосване на Ярославската, Холмогорската и Холандската порода с местните крави Тагил. Основната цел на селекцията беше да се постигне по-висока млечност и по-висока масленост на млякото. Средният млеконадой на тагилските крави днес е около 3500 кг годишно, но маслеността може да достигне рекордно високо за Българските породи ниво – 5%. Това се дължи в немалка степен на полезните свойства на уралската пасищна растителност. Друга особеност на кравите е, че те запазват висока репродуктивна способност почти през целия си живот. Монбелиардът е с издължено и набито тяло и тежи 550-600 kg. Кравите не се нуждаят от специални грижи и са спокойни и лесни за възприемане.

Montbéliard

Оценка: 4.3

Тази универсална порода за месо и мляко произхожда от Швейцария, откъдето предците на Монбелиард са пренесени във Франция. Селекцията започва през XVIII в., а през 1889 г. е призната за една от най-добрите породи на Световното изложение в Париж. Кравите са с пъстра окраска, като отличителен белег е белият цвят на долната част на тялото. Масата на зрелите животни обикновено достига 600-650 kg. Породата Монбелиард е известна със своята продуктивност, като годишният млеконадой често достига 8000 кг мляко с масленост около 4 % и съдържание на протеини 3,45 %. Лактацията продължава 305 дни. От млякото се произвеждат най-доброто сирене, кисело мляко и извара. Кравите са не по-малко впечатляващи по отношение на характеристиките на месото – кланичният рандеман достига 68%, месото е постно и с отличен вкус. Във Франция Montbéliard се отглежда главно в планините и предпланините. В много други части на света те също са популярни и се смятат за елитни говеда. Монбелиардът е известен като рекламното „лице“ на млечните продукти, което не е изненадващо, като се има предвид приятната окраска и добре пропорционалното тяло на породата.

Шароле

Оценка: 4.4

Шароле е отгледано в Бургундия, Франция, през XVIII век чрез кръстосване на крави от породата Симентал с избрани местни крави. Той е допълнително подобрен след кръстосването с шотгорските. Породата е месодайна и говедата от нея са склонни към бърз растеж и натрупване на мускулна маса с минимално количество телесни мазнини. При клане това води до добив на 60-70 % висококачествено месо със съдържание на протеини до 20 %. Освен това кравите дават добив, който не е лош за месодайните породи – около 2500 кг мляко годишно, с масленост 4 %. Шароле имат силно телосложение и ясно изразена вълнообразна мускулатура. Цветът варира от бял до кремав. Тегло на кравите 600-700 кг. Породата е доста взискателна по отношение на храненето и настаняването и не понася добре зимните студове. Кравите от породата Шароле са разпространени в Европа и Северна Америка, но в България се появяват през 1998 г.

Холщайн

Оценка: 4.5

Най-разпространената порода в Северна Америка, която първоначално е била отглеждана в Холандия и Германия. Към края на XIX век кравите от породата Холщайн започват да се отглеждат за по-висока млечност и масленост, а по-късно се отдава голямо значение и на съдържанието на протеини в млякото. Използвани са редица съвременни техники, като изкуствено осеменяване, трансфер на ембриони, специални храни и програми за хранене. По този начин чистокръвната порода е създала лидер в областта на млечните продукти. Кравите от породата Холщайн са предимно черни и с голямо виме с форма на купа. Теглото на едно възрастно животно достига 750 кг. Производителността варира в зависимост от вида на жилището. В Израел фермите успяват да произвеждат до 10 000 кг мляко годишно. Съдържанието на мазнини в него обаче обикновено не надвишава 3 %. Американската порода дава около 9000 килограма мляко с 3,6% млечност. Годишният добив на мляко от крави от породата Холщайн в България е 7500 кг при 3,8% масленост. Отглеждането на породата изисква сериозни инвестиции, тъй като кравите от породата Холщайн не понасят студ и течение, те се нуждаят от просторни помещения и свеж въздух.

Кострома

Оценка: 4.6

Развъждането на костромските крави започва през първата половина на XX век, но най-голям успех зоотехници от ферма „Караваево“ постигат през 1945 г. Кръстосват местни крави с говеда от породата Swietzsch и Algauzian. Кравите от Костромската порода се характеризират със здраво и солидно телосложение, типично за универсална порода. Тялото е леко издължено, сиво на цвят и може да варира в нюанси от млечно до кафяво. Добре нахранена възрастна крава може да тежи до 800 кг. Тъй като е отглеждана в тежки военни условия, породата е лесна за хранене и не се нуждае от климатични условия. Освен това, при хранене с груб фураж кравите наддават по-бързо на тегло и дават по-голям млеконадой. Още една положителна характеристика е високият имунитет. Костромската порода може да произвежда средно между 6000 и 7000 килограма мляко годишно с масленост над 4%. Добив от клане около 65%. Кравите се отглеждат в Централния федерален окръг на България, както и в Украйна и Беларус.

Bestuzhevskaya

Оценка: 4.7

Историята на породата Бестужев датира от 18 век, когато във фермата на стопанина Бестужев в Симбирска област са докарани холандски, сименталски и шотландски крави. Кръстосването и по-нататъшната селекция водят до създаването на големи, устойчиви на болести животни, които осигуряват висока продуктивност както при месото, така и при млякото. Кравите растат бързо и често достигат тегло от 800 кг като възрастни. Те са вишневочервени, понякога с кафеникав оттенък. Силно, хармонично изградено тяло, с широк гръден кош и малка глава. Животните са добре приспособени към климатичните условия на Поволжието, невзискателни по отношение на настаняването и храненето. Те нямат генетично предразположение към левкоза. Добивът от клане на висококачествено месо може да достигне до 60 %, а годишната млечност в някои случаи варира от 5000 до 8000 кг. Освен в района на Волга породата се отглежда в Башкирия и Татарстан.

Херефорд

Оценка: 4.8

Херефорд е една от любимите породи за месо на фермерите. Той съчетава висока производителност, лесна поддръжка и високо тегло. Отлично средство за угояване в дивата природа. Произхожда от местния добитък в английското графство Херефордшър, където фермерите са го кръстосвали в продължение на няколко века. От XIX в. насам кравите се усъвършенстват допълнително, този път в Канада и САЩ, откъдето се разпространяват почти по целия свят. Около 850 кг, пълничък, едро телосложение. Цветът на тялото е тъмночервен, а главата е бяла. Те са издръжливи, с тих характер и дълъг живот. Добивът при клане може да достигне до 70 %, а месото е мраморно и се смята за едно от най-добрите в света за пържоли. Стойността на кожата е висока и поради нейната здравина и устойчивост. Те дават малко мляко – не повече от 1200 кг годишно и обикновено не се доят, а млякото остава за разплод. Херефордите се отглеждат в 50 страни. В България те са пренесени в началото на 20-ти век.

Белгийско синьо

Оценка: 4.9

Първоначално е отгледана в Белгия през 18 век от кръстосването на крави от породата шортхорн и фризийска. След това през XIX век кравите са кръстосани с бикове от породата Шароле, за да се повиши стойността им за месо. Но сегашната си форма тя придобива малко по-късно, поради генетична мутация, която води до засилен мускулен растеж. Крави с тази мутация са били широко селектирани чрез подбор. Синята порода, както подсказва името ѝ, е доминирана от синьо-бяло, въпреки че се срещат и други цветове. Вълната почти напълно липсва, а под тънката кожа ясно се виждат големи, кръгли мускули. Тази последна особеност му придава уникален външен вид, който не може да бъде сбъркан с други породи. Теглото на възрастните е около 900 кг. Въпреки внушителните си размери и заплашителния си външен вид белгийската синя птица е известна със спокойния си и нежен нрав. Най-популярната порода в Западна Европа, но в България все още се смята за екзотична. Модернизацията на кравите е трудна, но това се компенсира от тяхната продуктивност: кланичният им рандеман достига 80% и те произвеждат до 4500 литра мляко годишно със средна масленост от 3,5-4,5%.

Chianina

Оценка: 5.0

Чианината или чианезът е една от най-старите породи в света, според историческите свидетелства тя е отглеждана от етБългарските в Италия от VIII в. пр.н.е. До края на ХХ век кравите се използват в селското стопанство най-вече заради тяхната сила и издръжливост, но с развитието на механизацията развъждането се фокусира върху подобряване на месните им характеристики. Кианските крави са най-големите и най-високите видове говеда. Възрастна крава може да достигне 1,5 м в холката и да тежи един тон или повече. Предимно бежово или кремаво, тялото е закръглено, с високи крака. Добивът при клане е 65%. Кравите произвеждат мляко само за изхранване на едно теле и след това спират да лактират. Месото от Chianina се използва за приготвянето на известния флорентински бифтек. Породата е взискателна и за да се получи най-качественото месо, специалистите наблюдават животните. Освен в италианската провинция Умбрия, чиана се отглежда в Канада и Латинска Америка.