9-те най-големи мечки

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не представлява реклама, нито пък е предназначен за препоръка за покупка. Моля, консултирайте се с експерт, преди да закупите.

Мечките се смятат за едни от най-големите бозайници на планетата. Между другото, те не са лишени от интелигентност (начинът им на мислене е доста сходен с този на хората). Многобройните разновидности на мечките покриват голяма територия и се срещат на повечето континенти. Коя от тези мечки може да се нарече най-голямото чудовище по размер?? Най-големите мечки в света.

Най-големите мечки на нашата планета: топ 7 на най-грозните представители на животинския свят

Сирийска кафява мечка

Оценка: 4.4

1. Тегло: 250 кг
2. Височина: 1,5 м

Характерна кафява мечка, която живее изключително в планинските райони на Близкия изток (Сирия, Турция, Иран, Ливан, Ирак). Смята се, че е най-малката светлокосместа кафява мечка. Това е много красиво животно с дълга, гъста козина с цвят на кафево мляко. За съжаление мечката е застрашен вид – учените смятат, че днес на планетата живеят не повече от 150 мечки от този вид. Последните достоверни сведения за кафяви сирийски мечки датират от 1995 г.

Интересен факт. Най-известното сирийско същество е мечката Войтек. На територията на Иран е открита „войнишка мечка“, която е взета от полски войници. Легендата разказва, че по време на сраженията в Италия то помагало на артилеристите да разтоварват боеприпаси и раздавало снаряди. След демобилизацията е изпратен в зоологическата градина в Единбург, където доживява дните си като домашен любимец на публиката. Войтек тежи 250 кг и е висок 1,8 м.

Кермод („мечка-призрак“)

Оценка: 4.5

1. Тегло: 300 кг
2. Височина: 1,8 м

Този подвид на американската черна мечка в горите на Британска Колумбия не е широко известен, но не можехме да откажем да го включим в нашата класация. Около 10% от популацията на този вид има бяла козина. Но те не са албиноси, както някои погрешно смятат: имат тъмен нос и това показва, че кермодите не са генетично анормални. Бялата черна мечка (колкото и парадоксално да звучи) е рядък и почитан вид от местните индианци, които я наричат „мечка-призрак“.

Забележително е, че от черни мечки се раждат бели индивиди – това е възможно благодарение на рецесивните алели на гена, отговорен за бялата окраска. Класическата черна американска мечка има вероятност 1:4 да роди бяла мечка. На континенталната част на Британска Колумбия белите мечки са една на всеки 100.

Забавен факт. В края на XVIII век европейските търговци на кожи започват кампания за черни мечи кожи и местните ловци ревностно започват да доставят стоката. Но дори тогава белият кермод е бил табу: табуто върху лова на „духове“ се предава от поколение на поколение. Тази древна защитна мярка е доказала своята ефективност. Това може би е причината съществуването на звяра да се пази в тайна от местните племена дълго време.

Барибал

Оценка: 4.6

1. Тегло: до 350 кг
2. Височина: 1,4-2 м

Смята се, че мечето е третото по големина от този вид в Северна Америка. Видът е разпространен по целия свят от Аляска до Канада. Възрастните са дълги до 2 метра, имат гъста козина с черен цвят и леко заострена муцуна. Диетата на барибала е предимно растителна; той обича и насекоми, а по време на размножителния период на сьомгата преминава на рибна диета. Но тя може да нападне и добитъка. Поради липсата на мазнини и протеини в храната си барибалът често ходи на сметища, за да търси остатъци от храна.

Основната разлика между барибала и кафявата мечка е размерът ѝ (по-малка е) и козината ѝ, която е черна и гладка. Една от най-редките разновидности на барибала, наред с кермода, е синята или така наречената „ледникова мечка“, която се среща в югоизточна Аляска.

Забавен факт. Барибал е мечка, която не спи зимен сън.

Въпреки внушителните си размери и големите си нокти, черната мечка е безобидна. Дори когато е ранен, той предпочита да бяга, а не да напада. Въпреки че изглежда тромава, мечката е пъргава, силна и много издръжлива: барибалът бяга бързо, плува бързо и отлично се катери по дърветата. Между другото, ужасните му нокти са предназначени специално за катерене по дървета.

Grizzly

Оценка: 4.7

1. Тегло: 400-450 кг
2. Височина: 2-2,2 м

Този вид кафява мечка е широко известен в целия свят преди всичко заради не толкова безобидния си характер: нападенията над хора не са рядкост, но става дума най-вече за любопитни туристи. Този подвид често се среща по бреговете на малки водни басейни – реки, езера, дори потоци. Това е така, защото мечката гризли е голям любител на рибата, която е в основата на нейната диета.

Гризлитата могат да бъдат разделени на 2 групи: крайбрежни и горски гризлита. Първите са с по-мощно телосложение и издръжливост (средно тегло над 450 кг), а основата на диетата им е рибата сьомга. Последният е по-елегантен вид (максимално регистрирано тегло 408 kg), който се храни основно с растителна храна и мърша. Крайморските мечки се пазят от хора, а горските ги допускат съвсем близо…

Забавен факт. Гризли се смята за опасно и агресивно животно. Това погрешно схващане е формирано отдавна и за съжаление е широко разпространено сред населението и дори сред властите. В продължение на много години животното е било масово изтребвано от хората, за да защитят себе си и добитъка си. Днес гризлито е федерално защитен вид, който се среща в националните паркове на САЩ.

Кафява (сибирска) мечка

Оценка: 4.8

1. Тегло: 400-500 кг (някои диви свине надхвърлят 700 кг)
2. Височина: до 2,6 м

Този страховит представител на мечия свят обитава Българските простори от Карелия до Чукотка и се среща и в Китай. Звярът е с огромни размери и огромна сила: благодарение на невероятната си физическа сила и големите си нокти (дълги до 10 см) той с лекота изтръгва пънове и кора от дърветата, а понякога дори достига до ловните хижи, като разкъсва вратите им.

Сибирската мечка е дълголетно животно – повечето видове мечки живеят до 30 години. Местообитанията са благоприятни до голяма степен благодарение на краткия климат, който не е най-суровият в света, и на изобилието от храна, подходяща за мечките. Когато говорим за последното, кафявата мечка предпочита да се храни с плодове, месо и риба от тайгата и често унищожава пчелни кошери, които намира успешно благодарение на острото си обоняние на разстояние до 8 км. По време на глад звярът се среща доста често в населените места, като се скита в търсене на изхвърлена човешка храна.

Интересен факт. Кафявите мечки се смятат за доста интелигентни и много предпазливи животни. Често се хващат на стръвта на ловните капани, като ги обезвреждат с пръчки и камъни.

Кодиак

Оценка: 4.9

1. Тегло: до 800 кг
2. Височина: до 2,8 м

Кадиак е най-големият подвид кафява мечка. Мечката се смята за застрашена. Среща се изключително в крайбрежната част на Аляска, в архипелага Кодиак. Както всяка друга кафява мечка, кудякът има типично за вида мощно телосложение и се характеризира с нормално поведение. Младите мечки се появяват по време на зимен сън. Малките остават с майка си до 3-годишна възраст, докато тя не спре да ги храни и веднага започват хормонални промени. Те също така предизвикват промени в характера: мечката започва да ги хапе и ръмжи, да ги прогонва.

Забавен факт. За необичайна черта на кадяка се смята страхът му от хора. Въпреки невероятните си размери това огромно животно се страхува от хората и след среща с тях дори може да изпадне в депресия. Поради това животното не наддава достатъчно тегло за успешна хибернация и просто не я преживява. Поради тази причина мечокът е федерално защитен (не на последно място, между другото, това са ловците, които значително са намалили популацията на Кадиак).

Полярна мечка

Оценка: 5.0

1. Тегло: до 1000 кг
2. Височина: до 3 м

Най-големият хищник от семейство мечки в света. Бялата мечка обитава арктическите ширини на България и се среща също в Канада и Норвегия. Характеризира се с любознателност, издръжливост, добродушие. Полярните мечки (между другото, те са месоядни) се смятат за отлични ловци: те с лекота улавят не само морски, но и сухоземни животни (напр. полярна лисица). Полярните мечки не проявяват агресия към хората. Ако е така, често вината е в самите хора. Животното е изключително любопитно и подтикнато от любопитството си, може да се приближи много близо.

Броят на полярните мечки, живеещи в България, бързо намалява: понастоящем популацията им е по-малко от 8000. Причината за това е активното бракониерство. Въпреки че ловът на полярни мечки е официално забранен, бракониерите не са възпрепятствани и е трудно да се регулира ситуацията в обширните и рядко населени северни пространства.

Бонус: най-големите мечки в историята на човечеството

Гигантска полярна мечка

Оценка: 4.9

1. Тегло: до 1 200 кг
2. Височина: до 4 м

Изчезнал подвид на полярна мечка. Според учените тя е заемала междинно положение между съвременната бяла мечка и кафявата мечка. Ловува само на едри бозайници. Поради драстичното намаляване на приемливата храна за хищника, изчезнал към края на периода на заледяване. Единственият известен досега екземпляр на лакътна кост от бяла мечка е открит при археологически разкопки във Великобритания.

Гигантска полярна мечка

Оценка: 5.0

1. Тегло: до 1 400 кг
2. Височина: до 4,5 м

Допреди няколко години гигантската полярна мечка беше смятана за най-страшната мечка в историята на планетата. Но всичко това се променя, след като палеонтолози от Източен Тенеси обръщат внимание на кости на мечки, които буквално събират прах в аржентински музей.

В допълнение към късата си муцуна гигантът имал редица анатомични особености, които го отличавали от съвременните му събратя. Например бивните му са с различна форма (като на тигър). В комбинация с невероятно добре развитите челюстни мускули захапката на късоносата мечка може спокойно да се определи като кърваво мощна. Между другото, черепните пропорции правят това животно по-близко до котките, отколкото до големите мечки. Що се отнася до мечката, крайниците свидетелстват, че животното е било много по-бързо от съвременните мечки.