8-те най-големи ракообразни

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не представлява препоръка за покупка. Научният съвет е от съществено значение преди покупка.

Ракообразните са морски животни от рода на членестоногите. Срещат се в морски и сладководни води, както и на сушата.

Към тази група членестоноги спадат раците, ракообразните, омарите, скаридите и др.д. Тялото им обикновено се състои от три отделни части: глава, гръден кош и корем. Покрити от твърд външен скелет или черупка. Ракообразните периодично го изхвърлят, за да не пречи на растежа. Върху гръдния кош и коремчето има сдвоени крайници, които могат да се използват за придвижване и хранене.

Някои от ракообразните се смятат за деликатес и са застрашен вид поради интензивния риболов.

Днес ще ви разкажем за най-големите представители на този вид.

Класация на най-големите ракообразни

8-мо място: Групер – 34 cm

Резултат : 4.3

Амфиподите принадлежат към семейство ракообразни на висшите раци.

Местообитанията могат да варират от сладководни реки до океанските дълбини.

Формата на амфиподите наподобява тази на скаридите. Тялото е сплескано от двете страни, краката са с различна структура. Първите две двойки са снабдени с щипки, за да вземат храна. Върховете на втория чифт крака завършват с обърнати нокти. При останалите три двойки ноктите са, напротив, обърнати напред. Тези крайници се използват от амфиподите за придвижване по повърхността на хранителната мрежа.

По-големите амфиподи обикновено са с размери не повече от 10 mm, но са открити и такива с размери до 28 cm. В траншеята Кермадек в западната част на Тихия океан е намерено гигантско амфиподче с дължина 34 см. Този размер се дължи на дълбоководен гигантизъм. Колкото по-дълбока е водата и колкото по-високо е атмосферното налягане, толкова по-големи са амфиподите.

Позиция 7: Тасманийски гигантски рак – 46 cm

Оценка: 4.4

Тасманийският рак е един от най-големите раци от семейство Раци (група десеткраки ракообразни). Както подсказва името му, обитава водите на Южна Австралия и остров Тасмания и може да достигне дължина до 46 см.

Тасманийският гигантски рак е открит на дълбочина 20-820 м. Това ракообразно предпочита кални или каменисти субстрати. Хранят се с мърша и малки морски организми. Понякога сродните вещества се превръщат и в храна.

Тасманийски рак – един от най-дълго живеещите представители на групата. Може да е на възраст до 20 години. Колкото по-възрастен е ракът, толкова по-рядко се линее. Възрастните животни сменят черупките си приблизително веднъж на 10 години.

Тасманийският „гигантски“ рак, както и всички раци, има 10 чифта крайници: гръдни и коремни. Чифт от най-големите – нокти. Тяхната функция е да си набавят храна, да се защитават и да се борят за женските си. Останалите крайници се използват за придвижване и поставяне на храна в устата.

Те се различават от раците по това, че имат малък корем, прибран под гръдния кош, който им пречи да се движат. Кожата им е заменена с хитинова обвивка, която ги предпазва от врагове. Тя затруднява растежа на животните, затова те решават проблема, като я променят. Ракът без черупка става мек и беззащитен, така че по време на формирането на нов „костюм“ се скрива на уединено място и расте.

№ 6: Гигантският изопод – 70 см

Оценка: 4.5

Гигантските ракообразни изоподи (или изоподи) са родственици на мушиците, въпреки че се различават от тях по големия си размер. Могат да достигнат до 70 cm.

За първи път този рак е описан през 1879 г. Френският зоолог Алфонс Милн-Едуардс. Той наблюдаваше един вид гигантски изопод. Лови се от дъното на Мексиканския залив в Атлантическия океан. Синият рак е голямо откритие за науката. По онова време се смяташе, че в дълбините няма живот.

Изоподите приличат на мокрици. Телата им са покрити с твърди плочи, които осигуряват защита при опасност. Връстни раци се свиват при появата на хищници, които не могат да проникнат през черупката.

Тези морски животни са хищници. Храната им обикновено е от водни организми и бавно движещи се риби. В същото време гигантските изоподи често са наричани „чистачи на океани“, тъй като изяждат труповете на акули, китове и други дълбоководни същества. Ако обаче няма достатъчно храна, тези гиганти могат да не ядат дълго време. Периодът на гладуване при тях може да продължи до пет години.

Изоподите живеят предимно в доста дълбоки води, като предпочитат уединение.

На пето място е тасманийският гигантски сладководен рак – 80 см

Оценка: 4.6

Тасманийският гигантски сладководен рак е най-голямото сладководно безгръбначно ракообразно. Живеят изключително в реки на височина под 400 м над морското равнище в северна Тасмания. Червен Включен в списъка на застрашените.

Този рак е много придирчив към дома си. Те обичат да се заселват в сянката на тихи реки и потоци с чиста, свежа и прохладна вода.

Могат да имат различни цветове в зависимост от мястото, където живеят: от зеленикаво-синьо до кафяво. Понякога се срещат и сини раци.

Всичко във водата служи за храна. Стари листа, дърво, риба, безгръбначни – това обича най-големият сладководен рак.

Раците са склонни да се пазят от големи животни и риби, тъй като те са деликатес.

Тасманийските гигантски сладководни раци някога са били смятани за гиганти. 80 см дължина – истинският размер на тези гиганти. Тегло от 5 кг. Сега този вид раци е на изчезване. Достигат максимален размер от 40-60 cm.

Процесът на размножаване при този вид ракообразни е доста дълъг. Мъжките деца започват да раждат на 9-годишна възраст, а женските – на 14 години. „Мъжете“ имат и истински харем от няколко женски. „Бебета“ раци се планират доста рядко – веднъж на две години. Снасянето на яйцата се извършва през есента. Раците се излюпват само през летните месеци.

Поради интензивния риболов, влошеното качество на водата и интензивното земеделие популацията на раците е намаляла няколко пъти. Днес техният вид е признат за рядък и се прави всичко възможно за опазването му. За улов на раци се налага глоба от 10 000 тенге. Австралийски долари.

4-то място: Кокосов рак – 100 см

Оценка: 4.7

Кокосовият рак (или „палмовият крадец“) е самотен вид десеткрак рак. Води земен начин на живот. Живее в островните джунгли на Индийския и Тихия океан.

Тялото се състои от здрав екзоскелет, предна част с 10 крайника и коремна кухина. Първият чифт крака са щипци, с които крадецът на палми може да се нагълта с кокосови орехи, а също и да се хване за.

Следващите две двойки са проектирани да се движат не само хоризонтално, но и вертикално. Четвъртият чифт позволява да се хване вътрешността на черупката или остатъците от кокосовия орех. Последният чифт скъсени крака има различно значение и за двата пола. Женските ги използват, за да се грижат за яйцата си, а мъжките – за да се чифтосват.

Прозвището „палмов рак“ идва от способността му да извлича кокосови орехи директно от палмите, за да яде месото им. Междувременно учените са доказали, че раците отшелници могат да се отварят само.

Възрастните ядат също ядки, плодове и семена. Сърцевината на паднало дърво също се смята за ядлива за раците.

„Крадецът на палми“ е и рак-канибал. Благодарение на отличното си обоняние те бързо намират храна.

През размножителния период женската отива в морето и снася яйцата си във водата. Ларвите се излюпват и се утаяват на дъното. „Бебетата“ са меки и беззащитни. Скриване в празни черупки на мекотели, за да останете в безопасност. С възрастта може да достигне до 1 м дължина.

Ракът отшелник живее в плитки дупки, чиито стени и дъно са облицовани с кокосови влакна. Може да живее и в пукнатини, изсъхнали коралови рифове. Често може да избере да живее на дърво.

Месото на палмовия крадец се смята за рядък деликатес, така че това животно също е застрашено от изчезване.

3-то място: Американски омар – 107 cm

Оценка: 4.8

Американският омар обитава атлантическото крайбрежие на Северна Америка. Предпочита плитки води и уединени райони, които могат да осигурят защита от врагове. Храни се с риба, мекотели и малки ракообразни. Спи през деня, но е много активен през нощта.

Отнася се за членестоногите от семейство Ракообразни. Може да тежи до 4 кг. Размерът може да бъде доста различен. Стандартни – от 20 до 60 см. Изключението е повече от 1 м. Смята се за най-тежкото от членестоногите.

Има десет чифта крака. Първият е снабден с нокти за лов и самозащита. Другите се използват за придвижване.

Предпочита отшелническия начин на живот. Ако създаде семейство, отношенията му със съпруга/та не са съвсем нормални. Два омара постоянно се противопоставят един на друг. По-слабият ще се оттегли, но ще се бие като равен до първата победа.

Американският омар има остро зрение и многофункционална уста, с която не само приема храна, но и може да пренася пръст и да се придвижва, когато крайниците му са повредени.

Животното може да живее до 50 години.

Месото от омари се смята за популярен деликатес. Консумира се варена и задушена. Някои хора се противопоставят на улова на омари за храна, защото те се готвят живи.

2-ро място: червен кралски рак от Аляска – 180 cm

Оценка: 4.9

Камчатският рак от Аляска произхожда от Далечния изток и северната част на Тихия океан.

Съществуват три разновидности на това животно: златен и син кралски рак и червен кралски рак.

Направени са няколко опита за преместване на последния вид в Баренцово море с цел улов в Европа. През 1932 г. Няма надежден метод за доставка. През 1951 г. е направен опит за преместване на последния вид на полуостров Камчатка по въздух. също се провали по подобна причина. Само десет години по-късно директорът на Далекоизточния флот Юрий Диденко прави успешен опит да транспортира със самолет камчатския рак от Аляска. Поради аклиматизацията 90% от яйцата загиват. Оттогава се доставят само възрастни екземпляри.

До 1977 г. Преди да се появят железниците, раците са се доставяли по въздух.

Популацията на тези животни нараства бързо и кралският рак от Аляска вече се лови от рибарите по югозападното крайбрежие на Норвегия.

Скалният рак от Аляска е всеяден. Храни се с мекотели, малки ракообразни, морски таралежи и жълъди. Храната се разкъсва от ноктите, а краката и челюстите я раздробяват и смилат. Десният нокът е предназначен за твърди храни. Ракът разцепва ракообразните и разрушава скелетите на морските организми. С левия нокът се взима само мека храна.

За разлика от американския омар, камчатският рак има слабо зрение. Усещането за усет също е в реда на нещата. Така че той трябва да разчита единствено на усещането си за допир.

Освен това, за разлика от много свои далечни роднини, това животно не може да плува, нито да се заравя. В същото време е доста бърз вид ракообразни. Благодарение на мощно развитите си крака кралският рак може да се движи бързо. Скоростта на движение по права, равна повърхност е 2 км/ч. Поради зигзагообразните си движения разстоянието, което изминава на ден, не надхвърля 10-13 км.

Раците зимуват далеч от брега на средна дълбочина до 200 м. Не е в хибернация, остава активен. По време на миграцията мъжките и женските се разделят и се движат в паралелни редици.

След един месец раците навлизат в сезона на чифтосване, след което женската снася яйца върху коремните си крака. След чифтосването индивидите отново се разделят и започват да мигрират отново. Само че сега вече не търси настаняване, а крафт.

Червеният кралски рак от Аляска е най-големият подвид. Широчина на бронята – 28 см, обхват на краката до 180 см. Тегло до 12,7 кг.

1 място: японски рак-паяк – 600 см

Оценка: 5.0

Японският рак-паяк е най-голямото членестоного от семейство ракообразни в света. Общата дължина на тялото може да достигне до 6 м, като предните крака се разтварят на 3 м. Карапаксът не е толкова „голям“ и достига до 45 см. Поради това японските раци-паяци не са много „тежки“: максималното регистрирано тегло е 20 kg.

Открити в Тихия океан близо до Японските острови. Подслон на скалисто или пясъчно дъно на дълбочина 150-300 м. По време на брачния сезон живеят в плитки води. Това се случва в началото на пролетта, когато ловът с капани е забранен.

Ларвите растат при 15-18°C. Температурата за оцеляване е от 11 до 20 градуса по Целзий.

Японският паяк има спокойно поведение. Прекарва по-голямата част от времето си в търсене на храна, бродейки по морското дъно. Подобно на родственика си от Камчатка не може да плува. Храни се сам, а по начин на живот е отшелник. Въпреки че е голям, не ловува, а предпочита да се храни с мърша. Затова вкусът на рака-паяк е горчив. Понякога се храни с водорасли и малки безгръбначни.

Черупката не се променя през целия живот, но краката се удължават с възрастта. Крайниците му помагат да се изкачва по хълмове, но не хващат предмети.

Легендата гласи, че това ракообразно може да навреди на хората, но това не е вярно.

Продължителност на живота повече от петдесет години. Може да живее един век, ако се отглежда в терариум.