*Най-добрите избори на редактора. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е предназначен за реклама и не е ръководство за пазаруване. Моля, консултирайте се с професионалист преди покупка.
Религията на Древен Египет е удивителна сама по себе си. Въпреки че, подобно на много други праисторически системи от вярвания, тя е политеистична и се основава на анималистични идеи, пантеонът не е много широк и включва ограничен брой божества. И в древноегипетската религиозна концепция има малко, ако изобщо има, „духове“.
Вероятно това е причината, поради която архитектите в Древен Египет не са „разпръснали“ многобройни малки олтари, а са построили едновременно невероятно монументални и впечатляващи храмове. Някои от тях са оцелели и до днес. Те не се страхуват от нищо – нито от ветрове, нито от пясъчни бури, нито от проливни дъждове, дори от самото време.
Най-невероятните и удивителни храмове на Древен Египет, които сме събрали в този материал.
Невероятни храмове в Древен Египет
| Номинация | място | име на продукта | рейтинг |
| Невероятни храмове в Древен Египет | 1 | Храмът Едфу | 5.0 |
| 2 | Храмът Карнак | 4.9 | |
| 3 | Храмът в Луксор | 4.8 | |
| 4 | Храмът Кхонсу в Тебес | 4.7 | |
| 5 | Храм Калабаш | 4.6 | |
| 6 | Ком Омбо | 4.5 | |
| 7 | Храмов комплекс на остров Филе | 4.4 | |
| 8 | Храмът на Хатшепсут | 4.3 | |
| 9 | Храмът Абу Симбел | 4.2 |
Храмът Едфу
Оценка: 5.0
Едно от централните божества в египетския пантеон е Хор, символ на слънцето и небето. Представяли са го под формата на сокол или човек с птича глава. Гор е митологично противопоставен на Сет, бог на гнева, войната и разрушението. Той също така управлявал царството на живите и представлявал справедливостта. Нищо не убягва на Ouaget – очите на Хор.
Храмът в Едфу, един от най-големите в съвременен Египет, е построен в чест на Хор. И един от „най-младите“. Храмът в Едфу, според измерванията и изследванията, започва да се строи през 230 г. пр.
Едфу е трапецовидна сграда. Отвън на стените са изобразени митове, описващи живота и историята на бог. Вътре – широк двор, заобиколен от 32 колони. В центъра му е поставена статуя на сокол – птица, която често се е появявала като самия Гор. Стените са високи 36 метра.
В Едфу има и декорации, изобразяващи живота на фараоните. И това не е изненадващо. Политическата система на Древен Египет е неразривно свързана с религиозната система, а фараоните са възприемани като въплъщения на божествата на земята. Така че историите за техния живот и постижения също са били част от общата митологична картина на света.
Храмът в Карнак
Оценка: 4.9
Храмът в Карнак, най-голямата религиозна сграда, оцеляла от Древен Египет до наши дни, е издигнат в чест на три божества едновременно: Амон, Мут и Кхонсу.
В древността Амон е бил известен като Черното небе – бог на мрака и въздуха. След религиозните реформи той заема мястото на Хор и става покровител на Слънцето. Според митологията той е бил женен за богинята на майчинството Мут. Хонсу, третият член на тебската триада, е син на тези двама членове на пантеона. Той е бог на Луната, а също и лечител и затова е покровител на лечителите.
Храмът на Карнаксия бил мястото, където се почитали и тримата богове. Строежът на храма започва около 3200 г. пр. н. е. В него има няколко отделни светилища. Например на бог Амон-Ра е посветен негов собствен храм с площ от 30 хектара, състоящ се от 10 пилона (кули с форма на пресечена пирамида или трапец). Има зала с кариатиди, няколко алеи със сфинксове от различни „породи“ и дори свещено езеро.
Разбира се, фараоните, които са участвали в изграждането на този храмов комплекс, също не са били особено срамежливи. В един от дворовете има огромна статуя, посветена на Рамзес II. Стените на светилището Хонсу са украсени със стенописи, изобразяващи Рамзес III. Но най-много се отличава Аменхотеп II – той има отделен храм, който е дори по-голям от този, посветен на бога-демиург и покровител на занаятчиите Птах.
Храмовият комплекс Карнак е обект на световното наследство на ЮНЕСКО и е един от първите обекти, включени в този списък – поредният му номер е 87.
Храмът в Луксор
Оценка: 4.8
От III до II хилядолетие пр.н.е. политическият център (а понякога и столица) на Древен Египет е Тебес, разположен в източната част на страната, приблизително в средата, на двата бряга на река Нил. Жителите на този почти мегаполис се покланяли на Амон-Ра, Мут и Кхонсу – трите основни божества от местния пантеон. В тяхна чест са построени най-големите храмове, най-големият от които е Карнак, предишният в класацията.
Но храмът в Луксор е малко по-малък и е посветен само на едно божество – Амун-Ра. Името му идва от географското му местоположение. Този храмов комплекс днес се намира в съвременния град Луксор.
Храмът в Луксор отдавна е наричан „южният харем“ – най-вече заради грешния превод на местното име. Освен това изследователите са били насърчени да дадат това име от барелефите по стените на светилището, изобразяващи раждането на бог Амун-Ра. В архитектурно отношение комплексът в Луксор е типичен за религиозните постройки от времето на т.нар. ново царство – той се отличава със своето величие, необятност на дизайна и голям брой тържествени детайли. Например огромният брой колони, скулптури, барелефи и други декоративни елементи.
Светилището в Луксор е свързано с комплекса Карнакси чрез алея на сфинксовете. Освен това благодарение на тази серия скулптури архитектите са успели да ориентират правилно пилоните на храма от югоизток към северозапад. По стените на някои елементи от комплекса са изобразени не само митологични сюжети, но и литературни съкровища, като например поемата „Пентавър“, която съвременните историци определят като пропагандно произведение, предназначено да прослави фараона Рамзес II.
Между другото, интересни находки на територията на храма се срещат и днес… Например през 2018 г. археолозите успяха да открият статуя на сфинкс с форма на лъв и човешка глава, която е много подобна на скулптурата на Големия сфинкс в Кайро.
Храмът на Кхонсу в Тебес
Оценка: 4.7
Тебанският храм в Хонсу е пример за „древноегипетски дълги къщи“. Посветен на един от трите основни богове на кралството, той е строен в продължение на няколко века, което оказва влияние върху архитектурата му. Така че главният пилон изглежда далеч по-малко величествен от барелефната централна порта.
Храмът е започнат да се строи в края на II хилядолетие пр.н.е. под ръководството на фараона Рамзес II. Той издига централния стълб, който е основният елемент на религиозната сграда. Но той не завършил работата си навреме – малко фараони се отличавали с дълголетие.
„Щафетата е взета от фараон Нектанеб I. От построяването на храма са изминали няколко века. Нектанеб I успява да издигне хипостилна зала с многобройни, често разположени колони. За съжаление, времето не го е пощадило и сега предпоставката изглежда малко мрачна.
Нектанеб I управлява в продължение на 18 години и през това време успява да се пребори с персите. Причината за смъртта е неизвестна, но часът на траура го застига на трона му. Следващите фараони забравили за храма на Хонсу и строежът бил продължен едва от Птолемей III. Именно той е построил луксозната входна порта, която днес посреща туристите и удивлява със сложността на рисуваните върху нея шарки. Освен с йероглифи, изобразяващи митологични и исторически сюжети, тя е украсена с триизмерен барелеф с крилато слънце и змии.
Храм Калабаш
Оценка: 4.6
Не всички древноегипетски религиозни сгради са праисторически. По времето на „нашата ера“, когато страната е завладяна от Римската империя, на нейна територия също са построени храмове. И един от най-големите от тях – Калабша.
Храмът в Калабша, който се намира на десния бряг на Нил, започва да се строи през 30-те години на нашата ера под ръководството на римския император Октавиан Август. Той обаче така и не е завършен. Римските императори също не са били известни с дълголетието си, като понякога са ставали твърде внезапно смъртни.
Интересно е, че храмът Калабша е построен в чест на нубийското божество Мандулис, което символизира слънцето. Той не се различава много от Амон-Ра от древноегипетската митология и също често е изобразяван като сокол. Единственото важно „но“ е, че Мандулис носи сложна корона-атеф с украса от рога на овен. Но Амун-Ра не се нуждае от такива почести, той вече е бог на слънцето.
Храмът в Калабша е архитектурно сходен с други религиозни сгради в древен Египет, но с малко по-изтънчен вид, което се дължи на влиянието на древната Римска империя. Той също има формата на пресечена пирамида, но външните стени не са плътни, а съставени от колони…
Между другото, сега тя не е на същото място, както преди. Тя трябва да бъде внимателно преместена в средата на миналия век, когато Нил започва да бъде блокиран от язовира Асуан с водноелектрическа централа.
Ком Омбо
Оценка: 4.5
В края на първото хилядолетие пр.Хр. Египет попада под управлението на фараоните Птолемеи. В тези времена не е имало особено кръвопролитни войни (те ще се появят малко по-късно), така че владетелите са се концентрирали върху религиозния аспект на битието. Те не само завършват храма на Кхонсу в Тебес, но и започват да строят нова структура, още по-амбициозна, грандиозна и впечатляваща.
Храмът Ком Омбо, разположен в древноегипетския град Нубит, е посветен на две божества – Хор и Себек.
Гор е син на Ра, бог на слънцето и небето, често олицетворение на мъжествеността. Той е изобразяван с глава на сокол. Дори йероглифът му на древноегипетски е изписан във формата на седяща птица. От друга страна, Себек бил бог на водата. Освен това негова е заслугата за регистрирането на наводнението в Нил. Себек е изобразяван като човек с крокодилска глава, но е добър бог – защитава хората и съседите в пантеона.
Ком Омбо е основно храмов комплекс и се състои от две светилища. Те бяха абсолютно симетрични и еднакви помежду си – с изключение на барелефите и другата украса. Ком Омбо има един вход, но ако тръгнете наляво към статуята на сокол, можете да стигнете до светилището на Хор. Ако тръгнете надясно, към крокодила, ще стигнете до зала „Себек“.
Храмов комплекс на остров Филе
Оценка: 4.4
Филае (Philae) е остров в южната част на Нил, при първия праг. Според легендата тук е погребан Озирис, древноегипетският бог на прераждането и ръководител на царството на мъртвите. Той съди душите на мъртвите, като определя колко благочестиви са били те приживе. Ако мъртвецът е бил добър човек – можел е да влезе в полетата на Яла, но ако е грешник… Така или иначе, Озирис имал лично чудовище, наречено Амат, което (между другото, това е „момиче“) обичало да се храни с грешни души.
Филае е бил непристъпен остров. Никой, освен свещениците, нямаше право да бъде на нея. Дори фараонът, въпреки че е наместник на бога на земята. Според легендите строгият „контрол на преминаването“ не е преминал и през фауната. Според древните египтяни дори птиците и рибите не са посещавали остров Филе.
Но всичко това не пречи на острова да бъде построен огромен храмов комплекс. Строежът започва в по-ново време, в началото на IV в. пр. Тогава фараонът Нектанеб I, който вече е имал пръст в теванското светилище в Чонсу, започва да строи храм на богинята Хатор (покровителка на небето, любовта, танца, опиянението, майчинството и плодородието) на острова.
В „нашата епоха“, когато Древен Египет е завладян от римляните, строителството на храмове във Фила продължава с пълна сила. Император Траян издига светилище на Изида, богинята на женствеността и майчинството.
В края на ХХ век на река Нил е построен язовирът Асуан и островът е още по-непристъпен от преди – той е изцяло под вода. За щастие ЮНЕСКО имаше време да премести храмовете от елинистическата епоха в Агиликия. Полихромията на релефите обаче е безвъзвратно загубена.
Погребален храм на царица Хатшепсут
Оценка: 4.3
В средата на второто хилядолетие пр.н.е. царица Хатшепсут управлява древен Египет. През 20-те години на власт тя направила много за страната – възстановила държавата след предишни конфликти, започнала няколко нови, построила много градове, „вдигнала“ икономиката и създала няколко търговски маршрута.
Всичко това, както и ефективният държавен пропаганден механизъм, довели до факта, че Хатшепсут била много обичана от народа. Ето защо след смъртта ѝ – или заради неправилно изваден зъб, или заради отравяне с отровна козметика – древноегипетският архитект Сенмут (по неофициална информация също любимец и любовник на кралицата) издига храм в нейна чест.
Погребалният храм на Хатшепсут се намира в долината Дейр ел-Бахри, издълбан направо в скалата. Той се състои от три тераси. В Древен Египет този храм е бил архитектурно чудо. По издълбаните в скалите тераси растяха дървета и градини, а пред входа се разливаше изкуствено езеро. А построяването на този архитектурен шедьовър е отнело само 9 години.
Сега, разбира се, голяма част от структурата е разрушена. Дори хипостилната зала е загубила покрива си – а колоните стоят открити. Въпреки това малкият портик на входа е запазен и дори статуите, които го украсяват, са повече или по-малко непокътнати. Те изобразяват царица Хатшепсут с главата на Озирис.
Храмът Абу Симбел
Оценка: 4.2
На западния бряг на Нил се намира планински район, чиято скала е едновременно устойчива и податлива. Ето защо тук са издълбани няколко религиозни и церемониални сгради, най-голямата и най-впечатляващата от които е храмовият комплекс Абу Симбел.
Комплексът Абу Симбел започва да се изгражда от фараона Рамзес II, който „маркира“ и в Луксор, и Тебес. Първото светилище в структурата е посветено на самия владетел. И изненадва с изображения. В храма има барелеф, изобразяващ фараона Рамзес, който се покланя на божеството Рамзес.
Освен това този храм, посветен на Рамзес II, е посветен на двама древни египетски богове – Атон (видимата форма на Ра, слънчевия диск) и Птах (демиург, покровител на занаятчиите и архитектите).
Вторият храм от комплекса е посветен на Нефертити. Тя е не само царица на Египет, но и първа съпруга на фараона Рамзес II. Тя и богинята Хатор, покровителка на небето, любовта, плодородието, майчинството и дори опиянението, са почитани в това светилище.
