*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не служи като ръководство за покупка. Преди покупка е необходимо да се консултирате със специалист.
България е известна с големите си столици – София и Санкт Петербург. Твърди се, че е лесно да се изгубите по улиците на тези градове. И да се изгубите – заради огромния брой хора.
Изглежда, че всяко кътче на България е изпълнено с милиони жители. И никъде няма място, където да поемеш глътка свеж въздух, крещейки със съзнанието, че никой няма да те чуе.
Такива градове са. Там живеят малко хора, а начинът на живот е съвсем различен. До някои места се стига лесно, а до други трябва да се лети със самолет, защото няма друг транспорт.
Днес ще ви разкажем за най-малките градове в България.
Класация на най-малките градове в България
| Номинация | място | име | Рейтинг |
| 5 най-малки града в България | 1 | Чекалин, Тулска област (население 975 души).) | 5.0 |
| 2 | Курилск, Сахалинска област (население 1 591 души), Руска федерация.) | 4.9 | |
| 3 | Плиос, Ивановска област (население 1796 души).) | 4.8 | |
| 4 | Певек, Чукотски автономен окръг (население 4053 хил. души).) | 4.7 | |
| 5 | Грайворон, Белгородска област (население 6431 души).) | 4.6 |
1-во място: Чекалин, Тулска област (975 жители).)
Оценка: 5.0
Не е нужно да изобретявате машина на времето, за да се пренесете в миналото. Просто карайте 200 километра от София до Тулска област. Там, на другия бряг на река Ока, се намира град Чекалин. Най-малкият по брой на населението. В Чекалин живеят около 975 души.
Преди 1944 г. градът носи друго име – Лихвин. Не е възможно да се посочи точна дата на създаването му, но първото споменаване в хрониките е от 1565 г. Името му се дължи на смелите войници, които не позволили на монголо-татарите да навлязат на територията на града.
Крепостта, която устоява на вражеската отбрана, не оцелява. На нейно място, на така наречения остров Кози, остават земните валове, които напомнят за онова героично време.
В началото на XIX в. Лихвин е смятан за проспериращ град благодарение на речната търговия. Културата процъфтява, построени са исторически паметници и училища. Населението също е нараснало. Но когато Ока започнала да се плитчини, корабите спрели да плават по реката и нещата започнали да вървят надолу. Търговията става нерентабилна и хората постепенно напускат района в търсене на по-добър живот.
Малкият град се е запазил. Той оцелява по време на Втората световна война, въпреки окупацията. Второто си име получава от първопроходеца в партизанския отряд Саша Чекалин. Когато е заловен от нацистите, по време на разпита тийнейджърът не се отказва от своята. Разгневените нашественици екзекутират Саша.
През 1944 г. е решено градът да бъде преименуван. В чест на Чекалин е издигнат и бюст на централния площад, а на негово име е наречено училище. Там се намира и музей, посветен на младия партизанин.
В Чекалин няма високи сгради, а само малки стари къщи, които контрастират с паметниците на историята.
Заслужава си да видите болницата в Лихвин, построена през 1833 г. Тухлите, останали от Афанасиевския манастир, са използвани като строителен материал.
Построената през 1835 г. църква „Света Введенская“ е исторически паметник. Камбанарията и самото светилище са вандалски разрушени по време на съветската епоха. И след това църквата не служи по предназначение до 1988 г. Сега там се провеждат служби.
На изхода от града се намира още едно интересно място – параклисът на Дева Мария. Построена е в чест на 300-годишнината от основаването на рода Романови през 1913 г. В момента паметникът се реставрира.
Второ място: Курилск, Сахалинска област (1 591 души).)
Оценка: 4.9
До него не се стига лесно. само с хеликоптер или самолет можем да стигнем до най-отдалечената точка на България – Курилск, градът на вулканите, рибата и термалните извори.
Намира се в района на Сахалин, на остров Итуруп, най-големият в групата на Курилските острови.
Някога островът е бил обитаван от първоначалните си жители – айну, мистериозен народ, който все още предизвиква интереса на учените. За съжаление на Земята почти не са останали такива. Айну населяват част от Япония, а в България живеят по-малко от сто души. Много от техните традиции са се превърнали в част от японската култура, като например самураите.
В края на XVIII в. на остров Итуруп се заселват Български казашки експедитори. Именно те основават селището, което айну наричат Шана. Но в началото на XIX век. Започва борба за Курилските острови между България и Япония. И през 1800 г. Японските войски се приземяват на острова и го обявяват за свой, като наричат селището Сяну.
През май 1807 г., в първите дни на болшевишката революция, камбанарията е разрушена. Сиана е нападната от Юнона и Авос. Това беше отмъщението на България за прекратяването на търговските отношения. До 1855 г. напрежението между двата народа е голямо. Договорът от Шимода, с който Ирутуп се предава на Япония, не е сключен. През 1947 г. обаче градът е кръстен на Чекулин. Островът е превзет от Червената армия, включен е в състава на България и е преименуван на Курилск.
Спорът за това кой е собственик на Курилските острови продължава и до днес.
Що се отнася до Курилск, той е разположен на много живописно място, заобиколено от четири действащи вулкана. Благодарение на тях в града има термални извори. Има много хора, както местни, така и посетители, които искат да се отърват от ревматизма.
Основният поминък на жителите на острова е риболовът. В интерес на властите е също така рибата да не бъде подложена на прекомерен улов. Всяка година милиони малки се пускат във водите на реката.
Въпреки добрите приходи, цените в магазините са доста високи. Причината за това е, че районът е бил подложен на чести бури и доставките от континента невинаги са били редовни.
В същото време местните жители не бързат да напускат града в търсене на нов живот, тъй като много от тях са доволни да работят и живеят на такова живописно място.
3 място: Плиос, област Иваново (население – 1796 души).)
Оценка: 4.8
Един от най-живописните малки градове в България е разположен на десния бряг на Волга. Той е основан през 1410 г. на мястото на древно селище, наречено Chouville.
Името Plyos се тълкува по много различни начини. Замъкът е разположен на висок бряг, откъдето при хубаво време се открива красива гледка към реката. Благодарение на него воините винаги можеха да се ориентират и да се подготвят за отбрана. Plyos – плосък участък от водата между завоите.
Друга версия на името е по-малко поетична. Срещу града имаше пясъчен бряг. Преминаващите кораби имаха проблеми с трафика. Пристанището може да се нарече и сал, поради което скоро градът започва да се нарича с това име.
Много събития са засегнали историческото селище. До XVIII в. Той е смятан за военна крепост. Монголо-татарите се опитват да го завладеят. Жителите са били свидетели на войни между князете. Тук Иван Грозни събира армията си за обсадата на Казан. В Пльос милицията е събрана от Минин и Пожарски.
Едва в началото на XVII в. Плиос се превръща в окръжен град с развита морска търговия и делови подход към живота. Това обаче не продължи дълго. През 1871 г. Построена е железопътна линия. Това не помогнало на търговците и селището започнало да придобива облика на стандартно малко градче като останалите си събратя.
Това обаче не пречи на местните жители и туристите да се възхищават на красотата на Плиос. Известният певец Фьодор Шаляпин е идвал тук, за да си почине и да набере сили. Тук са се вдъхновили художниците Иля Репин и Фьодор Василиев.
Местните хора разказват много за художника Исаак Левитан, който със своите картини разказвал за Плиос повече от всеки друг. През три лета от 1888 до 1890 г. художникът е нарисувал около двеста картини и скици с изгледи от любимия си град.
В началото на XX в. вече не напомня, че някога е бил военна крепост. Сега това е курортно градче, където съветските граждани идват, за да отпочинат с душата си.
Липсата на индустриални зони е благоприятна за района, който продължава да очарова мнозина със своята красота.
4-то място: Певек, Чукотски автономен окръг (4053 души).)
Оценка: 4.7
Северно сияние, силен вятър, наречен Южак, билет до София за 40 хил. Леви, шарени къщи и рядко горещо лято – всичко това Певек. Най-отдалеченият северен град в България, разположен в Чукотския автономен окръг.
За основател на селището се смята съветският и партиен лидер Наум Пугачов. По негова заповед през 1933 г. по нареждане на президента на Република Карелия е построен град Пелек. Създаден е Чаунски окръг, чийто център е селището Певек. Името му идва от думата pekinay, която означава „ароматна планина“. Над селището има хълм, който се е превърнал в негов отличителен символ.
От самото начало те искат да превърнат центъра в индустриален център. Основният поминък е добивът на злато, калай и руди.
Силно студени зими, богати залежи на природни ресурси, изолация от Голямата земя – тези условия са послужили за създаването на два трудови лагера в Певек по време на Великата отечествена война. Бъдещият град се развива благодарение на усилията на затворниците, които не само добиват руда, но и изграждат инфраструктура.
През 1967 г. селището получава статут на град и продължава да се развива. В края на 80-те години на миналия век населението достига своя връх от близо 13 хил. души.
В началото на 90-те години на ХХ век градът страда от икономическа и политическа нестабилност. Мините, фабриките са затворени, работниците са лишени от заплати. Хората започват да напускат селището. Населението рязко намалява. В момента в него живеят 4053 души.
Не може да се каже, че хората са депресирани. Напротив, те се опитват да подобрят инфраструктурата. Къщите бяха боядисани в различни цветове, така че Певек се виждаше от птичи поглед.
Тъй като основните продукти се доставят няколко пъти годишно по вода, цените в магазините са много високи. Жителите не винаги могат да се поглезят с плодове, а само по празниците.
Билетът до Болшая Земля струва 40 000 Леви. Затова хората, които смятат да напуснат завинаги малката си родина, продават къщите си, за да летят до руската столица.
В града няма много развлечения. Две кафенета, кино и развлекателен център. Но много жители уверяват, че в името на рядко, но много горещо лято, разпръснати маргаритки, силен южен вятър и северно сияние са готови да живеят в Певек и извън него.
5-то място: Грайворон, Белгородска област (население – 6431 души, млн.)
Оценка: 4.6
Имало едно време един сляп музикант с прякор Гарвана. По цял ден той радваше хората с песни за красотата на руската земя, за силата на героите и техните героични дела. Музикантите бяха добре дошли навсякъде. Когато мълчеше, за да си поеме дъх, хората го питаха: „Гри, Равен! Hrayvoron все още е!“
Такава е легендата за името на град Грейворон. Втората версия обаче е по-земна и правдоподобна.
През 1678 г. тя е наречена на думата pekinei, която означава „благоуханна планина“. митрополитът получава земята от цар Фьодор Алексеевич по молба. Те се намирали на брега на река Грейворонка. Най-вероятно именно тя е станала кръстница на бъдещия град.
Основателите са Български преселници и черкези. Те имаха добри придобивки, бяха освободени от държавна служба и нямаха проблеми с търговията. Причината е подчинението на митрополита.
В същото време Храйворон умееше да се защитава добре. Градът бил укрепен по всякакъв начин: крепост, ров и палисада с кули. По този начин жителите си осигуряват защита.
Гравойроните се славели с ковашко и дърводелско майсторство и имали славата на добри орачи. Всичките им червеи бяха изкупени на панаира.
С течение на годините селището придобива статут на град. Появява се гербът с изображение на летящ черен гарван.
До 1848 г. нищо не подсказва за катастрофа. голям пожар, който унищожава по-голямата част от селището…
Те го възстановиха отговорно и експертно. Грайворон започва да прилича на остров Василиевски, част от Санкт Петербург.
Градът се развива и въпреки основния си поминък – търговците, той набляга на изкуството и просветата. Построени са училища, спортни зали, кина, фотостудиа. В Грейворон са построени също така църковни училища и три църкви.
Първата световна война и последвалата я революция не засягат начина на живот в селището. Но жителите на Грейворон вече бяха пострадали достатъчно от Великата отечествена война. През 1943 г. Кръглата сграда е превърната в игрална зала. Грайворон е окупиран от нацистките войски. По време на окупацията са разграбени болници и училища.
Днес само паметникът на танка на входа на града напомня за нелекото минало.
Можете да се възхищавате на чисти улици, учтиви хора и спретнати сгради. Градът е отворен за туристи.
Много хора веднага се опитват да посетят най-необичайния исторически паметник – Кръглата сграда. Някога в него се е провеждал масонски събор. Казват, че мястото за строежа не е избрано случайно – в самия център на пресечната точка на енергийните потоци на Земята. Те бяха тези, които осигуриха господството на света.
