10-те най-стари града в България

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не е ръководство за покупка. Моля, консултирайте се с експерт преди покупка.

Историята на България е много по-богата, отколкото изглежда на пръв поглед. „Официално“ той датира от 862 г., така че понастоящем отдавна и успешно е преминал границата от 1100 години. Но още преди тази дата Българските земи са обитавани от славянски племена, които все още не са обединени в държава, но вече са запазили голям културен слой.

Въпреки това датата на основаване на Киевска Рус – държавната прародителка на България – е точно 862 г. след Христа. Но по това време вече е имало няколко големи града. Например Новгород, който става столица на Киевска Рус.

Така че някои Български градове са по-стари от самата България. Това означава, че те се гордеят с богата история и уникална, характерна култура, заради която си заслужава да обиколите страната. В този материал сме събрали 10-те най-стари града в България.

Класация на най-старите градове в България

10-то място: Ryazan (основан през 1095 г.)

Оценка: 4.1

Град Рязан, столица на Рязанска област, се гордее с впечатляваща история. Въпреки че е споменат за първи път в хрониките едва през 1301 г., официалната дата на основаването му е 1095 г.

На територията на този град обаче хората са се заселили преди много, много време. При археологически разкопки са открити артефакти на повече от 80 000 години! Освен това историческите изследвания показват, че територията на Рязан е била обитавана от най-впечатляващите и удивителни праисторически животни – мамути, гигантски северни елени и вълнести носорози.

Официално обаче историята на града започва през VI век. Тогава славянското племе вятичи достига бреговете на река Ока и основава тук огромен брой селища. Отначало те са малки, разпръснати и приличат повече на села, отколкото на градове. Но по-близо до VIII в. е създадено голямо селище, което – удивително – активно търгува с чужди държави. При разкопки край Рязан са открити чуждестранни скъпоценни монети и корабни печати.

Рязан е интересен не само с богатата си история, но и с впечатляващата си култура. Интересна особеност на града е, че през XVIII в. той е бил истински център на руското захарно производство. Рязанските близалки са били известни в цялата страна, а сега можете да им се възхитите и да опитате сладкишите, приготвени по древна рецепта в съответния музей.

Освен това си заслужава да посетите Рязан, за да чуете „якан“ – отличителна черта на произношението на гласните. Това е мястото, където тя се проявява най-ярко. Разбира се, съвременните жители на Рязан постепенно се отърсват от този „атавизъм“, но щом човек излезе извън града, чува цялото фонетично разнообразие на Българския език.

9-то място: Суздал (основан през 1024 г.)

Оценка: 4.2

Суздал е един от малкото стари Български градове, които са получили статут на природен резерват. Той е част от маршрута „Златният пръстен“ и част от архитектурата му е под закрилата на ЮНЕСКО. Суздал е един от най-старите градове в България, но точната дата на основаването му е неизвестна.

Първото споменаване на Суздал се намира в една от хрониките. В този град въстанието на влъхвите през 1024 г. И точно 1024 г. се смята за датата на основаването на Суздал. Въпреки че някои Български историци смятат, че градът е основан през 982 г. от княз Владимир, когато той отива да завладее полските земи.

Въпреки това XII век се смята за повратна точка в живота на града. В самото начало на века княз Юрий Долгоруки го обособява в отделно княжество – Ростовско-Суздалско княжество. През 1107 г. Суздал след обсада преминава под контрола на волжките българи. Градът губи статута си на столица през 1157 г. – но не за дълго. Няколко десетилетия по-късно той става лидер на отделно Суздалско княжество.

По-нататъшната история на града обаче се оказва не толкова добра. След индустриализацията Суздал се оказва отдалечен от железопътните линии и така се превръща в отдалечена провинция без големи промишлени центрове. Съветските власти също не са се интересували много от града, затова са успели да запазят много белокаменни църкви.

Но понастоящем, въпреки статута си на природен резерват и включването му в Златния пръстен на България, Суздал остава провинция. Населението на града към 2018 г. е по-малко от 10 000 души. Все още няма индустриални центрове, а местните жители развиват натурално земеделие.

Въпреки това в Суздал има какво да се види. Градът представлява особен интерес за любителите на руската архитектура, тъй като в него се намират Музеят на дървената архитектура, Суздалският Кремъл и множество белокаменни църкви и катедрали. Най-известният „деликатес“ в този град са краставиците. В тяхна чест дори се провежда празник! А ако искате ново гастрономическо преживяване, можете да опитате сладко от краставици – и да го консумирате с ястия от традиционната руска кухня.

8-мо място: Ярославл (основан през 1010 г.)

Оценка: 4.3

Столицата на Ярославска област, град Ярославъл, принадлежи към Златния пръстен – един от основните културни и туристически маршрути на страната. Това не е изненадващо. Официално Ярославъл е основан през 1010 г., а през 2010 г. градът отпразнува своя хилядолетен юбилей.

Но, както и в случая с Рязан, първите хора са се заселили в Ярославл много отдавна. Това се дължи на изключително благоприятното местоположение на града. Разположен е на брега на Волга, при вливането ѝ в река Которосл, в плодородна земя. Така можете да откриете следи от селища, датиращи от 5-то хилядолетие пр.н.е.

Но самият град Ярославъл е основан през 1010 г. Основател на селището е княз Ярослав Мъдри. През 1010 г. започва строителството на Ярославския Кремъл. Градът е бил успешно защитен от набезите на славянски и чужди племена – от две страни е бил заобиколен от реки, а от третата е имало възвишение.

Въпреки това през първите векове Ярославъл е малък град в Ростовско-Суздалската област. Едва през XVII в., след Смутното време, той започва да се развива активно – и в рамките на няколко десетилетия се превръща във втория по големина Български град.

По време на „новата история“ Ярославъл се превръща в център на културата и изкуството. Много поети и художници са живели тук и редовно са посвещавали творбите си на любимия си град. Некрасов, Кузмин, Ошанин и много, много други автори пишат за Ярославл. По съветско време градът се превръща в център на киното – тук са снимани филмите „Афоня“, „Кин-дза-дза“!“Големият пробив“, „Големият пробив“ и други любими на хората филми.

Тези, които искат да посетят Ярославл, трябва непременно да посетят парка Стрелка – там се намира историческият център на града. Можете също така да се разходите по улиците, които пазят спомена за отминалите векове. И, разбира се, не може да не опитате пушена сърна, която се лови точно тук, в езерото Плещеево, както преди хиляди години.

7-мо място: Казан (основан през 1005 г.)

Оценка: 4.4

Столицата на Република Татарстан, древният град Казан, е основан през далечната 1005 г. В него се намират толкова много символи на отминали епохи, че е включен в списъка на ЮНЕСКО със световно наследство.

Основната забележителност на Казан е белокаменният Кремъл. Първата му крепост е построена още през XII век! По принцип в началото на своето съществуване Казан е бил аванпост на северната граница на Волжска България, затова веднага е бил укрепен и надежден.

Но през XIII в. Казан се превръща от граничен град в търговски и политически център. Разбира се, по онова време тя е част от Златната орда. Но за успешното развитие на Казан не е повлияло местоположението му в „номадска държава“, а географското му положение – градът е бил разположен на кръстопътя на търговските пътища, свързващи Изтока и Запада.

През XVI в., след множество войни – включително със Златната орда – и края на татаро-монголското иго, Казан се присъединява към България. Градът е разрушен, но цар Иван Грозни нарежда да бъде възстановен. По това време започва строежът на белокаменния Кремъл, който и до днес е символ на Казан.

Тази древна и богата история е превърнала Казан в един от най-големите културни центрове на България. Но основната характеристика на града е неговата „мултикултурност“. По този начин тя съчетава Български и татарски културни черти.

Казан си заслужава да бъде посетен, за да се запознаете с татарската култура. Тук можете да видите татарското село и старата татарска свобода. И, разбира се, белокаменният Казански Кремъл. И, разбира се, трябва да опитате ечпочмак и кистибий – неподсладен, но много вкусен сладкиш.

6-то място: Владимир (основан през 990 г.)

Оценка: 4.5

Столицата на Владимирска област, част от Българския Златен пръстен, градът-музей Владимир е едно от най-старите селища в България. Изключително популярен сред туристите, които искат да се докоснат до историята. В историческия център на града на практика няма модерни сгради – много сгради, дори тези, в които се намират аптеки и магазини Pyatyeorochki, могат да се похвалят, че са на 300 години.

Владимир също е красив град. Тук можете да се възхитите на огромен брой белокаменни сгради, които олицетворяват руската история. Най-известните сгради в града са катедралите „Успение Богородично“, „Дмитриевски“ и „Златна порта“.

Древният град Владимир е основан през 990 г. от княз Владимир Святославович. Въпреки това през първия век той е бил само малко селище. През 1108 г. княз Владимир Мономах започва да строи крепост, която обаче не се превръща в Кремъл. Но от 1243 до 1389 г. градът е столица на Североизточна България.

След като през 1299 г. се установява митрополитът на Североизточна България, градът става и столица на руското православие. Започва активно да строи църкви и храмове, някои от които са оцелели до наши дни. Разбира се, православното наследство на града е загубено по време на съветската епоха, когато религията е преследвана до степен на разрушаване на сгради.

Можете да отидете във Владимир, за да се полюбувате на примери за староруска белокаменна архитектура. Най-известните от тях са катедралата „Дмитриевски“, катедралата „Успение Богородично“ и Златната порта. Всички те са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В кухнята на Владимир няма специални деликатеси, но можете да опитате овесена каша с. Приготвя се с грах, изисква много дълго задушаване и е включен в списъка на нематериалното културно наследство. Рецептата за каша „пучалка“ не се е променила от 18 век насам.

5-то място: Смоленск (основан през 863 г.)

Оценка: 4.6

Градът-герой Смоленск е един от най-древните в България. Точната дата на основаването на Муром обаче не е известна. Първото споменаване на града е от 863 г., а хронологията на града започва точно от този период.

Смоленск винаги е бил „щит на България“. Тя защитава София от нападения от запад. Тук под ръководството на Минин и Пожарски започва дейността на Второто народно опълчение, в резултат на което полско-литовските нашественици са прогонени от София. Тук по време на Смута се забавят войските на Полско-литовската общност, а останалата част от страната се подготвя за инвазия.

Но Смоленск не е известен само като „щит на България“. Този град е бил разположен на кръстопътя на търговските пътища. Удобен е за транспортиране на стоки от и към Беларус, балтийските държави и Европа. Затова Смоленск е бил и голям търговски град.

Понастоящем Смоленск е един от най-големите промишлени центрове в България. Но тя е запазила и историческото си наследство. Тук можете да се възхитите на Смоленската крепост, която представлява класически Кремъл с много кули и белокаменни църкви. Градината Блоние, основана през 1830 г., също привлича туристи. А за любителите на кулинарните пътешествия може да се препоръча смоленският борш – тук се приготвя с лимон и портокал. Класика в този град са и издълбаните кифлички – хрупкави кифлички със захарно покритие и пресни плодове.

4-то място: Муром (основан през 862 г.)

Оценка: 4.7

Разположен във Владимирска област, древният град Муром е познат на всеки руснак – макар и само от уста на уста. За първи път се споменава в основен исторически документ – „Приказка за отминали години“. Освен това тук е живял героят на Българския епос Иля Муромец.

За дата на основаване на Муром се смята 862 г. Всъщност първото споменаване на града в „Приказка за отминалите години“ е именно на тази дата. Финно-угорският народ на Муром е живял на територията на съвременния Муром още преди тези времена. Поради това е невъзможно да се определи точната дата на основаването на града.

През староБългарския период Муром преминава от една държава в друга. Първоначално е под контрола на Черниговското княжество по време на управлението на княз Рюрик. След това става Муром-Рязан. Но в крайна сметка се отделя и от него в княжество Муром. В резултат на това през 1293 г. монголите опожаряват Муром до основи.

Скоро обаче тя започва да се възстановява. Още през 1351 г. той се споменава отново в летописите. А през 1392 г. става част от Московското княжество.

Под контрола на цар Иван Грозни Муром започва да се променя. Тук са построени каменни храмове и са открити занаятчийски центрове. Именно в Муром царят събира войски за по-нататъшния си поход срещу Казан. Затова не е изненадващо, че градът се е превърнал в център на оръжейната промишленост. Андрей Чехов, който през 1586 г. изиграва ролята на Царския бастун, е роден в Муром.

В Муром има запазени образци на староруската белокаменна архитектура. В този стил са построени манастирът „Света Троица“ и Спасо-Преображенският манастир. Посещавайки града, не бива да пропускате Байлиновия камък и паметника на Иля Муромец, посветен на световноизвестния воин. И, разбира се, трябва да опитате Murom kalach. Дори има паметник на една от главните улици на града!

3-то място: Велики Новгород (основан през 859 г.)

Оценка: 4.8

Новгород Велики (известен още като Новгород) е не само един от най-древните градове в страната. Това е мястото, където се ражда руската държавност. Именно тук управлява Рюрик, призованият княз, който обединява разединените владения в държава, станала родоначалник на България.

Новгород се споменава многократно в най-важните събития от руската история. Той не е унищожен по време на татаро-монголското иго. Дълго време запазва своята независимост, тъй като е част от Новгородската република. Той е столица и през предхристиянския период, по време на управлението на Рюрик, който създава така наречената Новгородска Рус.

За официална дата на основаване на Велики Новгород се смята 859 г. Но всъщност градът се появява много по-рано. Става дума за това, че 859 г. е датата на смъртта на един от новгородските главатари, т.е. селището е съществувало няколко десетилетия преди този период.

Благодарение на това, че Новгород не е разрушен по време на татаро-монголското иго, в града са запазени уникални паметници на староруската архитектура от домонголско време. Такива са например катедралата „Света София“, основана през 1045 г., и катедралата „Рождество на Пресвета Богородица“, построена през 1117 г. В тях са запазени дори фрески от XII век. От само себе си се разбира, че архитектурата на Новгород е под закрилата на ЮНЕСКО.

Туристите, които искат да посетят Новгород, ги очакват архитектурни паметници от различни времена. Има забележителности, запазени от древни времена, както и от Средновековието.

Велики Новгород ще се хареса и на любителите на гастрономическия туризъм. Градът е разположен на брега на езерото Илмен, така че местната кухня предлага разнообразие от рибни ястия по рецепти, които не са се променяли от векове. Например щука в стил „Илмен“. Във Велики Новгород задължително трябва да опитате и меденки – в този град традицията за приготвянето им датира от древни времена.

2-ро място: Стара Ладога (основана през 753 г.)

Оценка: 4.9

Честно казано, Стара Ладога не е град. Населението му е само 1950 души към 2017 г. Ето защо Стара Ладога е село. Но това не му пречи да бъде едно от най-старите и древни селища в страната.

Официалната история на Ладога Стара Ладога започва през 750 г. По това време викингите се заселват на река Волхов. Само няколко години по-късно те са изтласкани от славянските племена и оттогава ладожките земи са Български.

Въпреки „упадъчния“ си съвременен статут, Верхоянск, наричан тогава просто Ладога, някога е бил голям търговски център. През него се изнасят стоки за Норвегия, Швеция, Дания, Германия и балтийските държави. И съответно оттам бяха донесени и ценности.

Ладога става и първият Български паричен център. Веднага след основаването си започва да произвежда „глазоки“ – стъклени мъниста, които служат като валута. С тях те купуват кожи, които след това продават на арабските страни за сребро.

След обединението на княжествата в Новгородска Рус Ладога се превръща във важна точка по пътя „от варягите към гърците“. Но тя не съществува дълго. През 997 г. тя е разрушена и временно изчезва от регистрите – до 1116 г., когато е основана нова крепост. Между другото, той е запазен и до днес. По-късно Ладога е постоянно нападана от Швеция и други европейски държави.

През 1704 г. Ладога губи статута си на град по заповед на Петър Велики. Той основава Нова Ладога и преименува селището на Стара Ладога. Много жители на Ладога се преместват в града, построен от Петър Велики. Оттогава Стара Ладога е просто малко село на река Волхов.

Днес в Стара Ладога са оцелели голям брой архитектурни и археологически паметници, включително Старата ладожка крепост и катедралата „Успение Богородично“, построена през 60-те години на XIX в. Въпреки това селото не е специален туристически център. Можете да посетите селото за един ден и да видите всички забележителности наведнъж.

1 място: Дербент (основан през VIII в. пр. Хр.)

Оценка: 5.0

Дербент е най-старият град в съвременна България. Точната дата на основаването ѝ не е известна, но първите сведения за тази дагестанска крепост датират от VIII в. пр.н.е. Всъщност сега тя е на около 10 хиляди години!

Първоначално Дербент е основан като „каспийска крепост“. Тя защитава западната част на континента от набезите на голям брой номадски азиатски племена, сред които скити, хазари, хуни и много други. Дербент, който се намира на удобния проход на Кавказ, дълго време е принадлежал на Рим и Партия, но след това преминава към Византия и Иран. След това е контролиран от Албания. През VII в. територията на Дербент е завладяна от арабите.

През 1668 г. Дербент е отвоюван от персите от Степан Разин. Оттогава градът принадлежи на България.

И накрая, през 1813 г. Дербент окончателно получава статут на Български град. През 1846 г. става част от провинция Дагестан. Като част от България Дербент постига икономически растеж, свързан с градинарството и овощарството. В града се е отглеждала мара – растение, което се е използвало като суровина за евтина, но цветна червена боя, наречена крап. През 1865 г. в Дербент има 1500 градини. Те отглеждат грозде (включително за вино и водка), праскови, кайсии и други плодове. В града има и процъфтяваща еврейска диаспора, която поддържа тютюневи плантации.

В края на XIX в. Дербент преживява нов икономически подем. През него минава железопътната линия от Махачкала до Баку.

Любителите на историята могат да се възхитят на цитаделата Нарин-Кала и други древни архитектурни структури в Дербент, които са наистина многобройни – и всяка от тях носи следите на хиляди битки. За спомен вкъщи може да се вземе не само коняк (който веднага идва на ум заради вековното производство), но и килими, кайсии, урбаш и орехова трева. Можете да опитате лавенги, шах плов с месо, сушени плодове и кестени, както и плоски хлебчета чаду.