12-те най-големи гущери на Земята

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не служи като ръководство за покупка. Необходима е консултация със специалист преди покупката.

Гущерите са наистина невероятни същества. Датиращи от времето на динозаврите, те са почти непроменени и днес. Еволюционно приспособени към широк спектър от климатични условия, те са се разпространили на почти цялата планета Земя. И ако в „нашите краища“ можете да видите само истински гущери с размер на длан (това е името на семейството, научно), в далечните земи тези същества могат да достигнат огромни размери – напомняйки, че динозаврите са били предците на животните.

В тази статия ще разгледаме най-големите гущери на Земята – живи свидетели на еволюцията, които съществуват от милиони години и са почти съвършени.

Най-големите гущери на Земята

Номер 12: Гигантски хамелеон (до 60 см)

Оценка: 3.9

Преди известно време учени направиха доста интересно наблюдение. Оказва се, че животните, живеещи на отдалечени острови без излаз на море с добре дефиниран и неизменен набор от видове, са склонни да увеличават размера си. Това явление е наречено „островен гигантизъм“ и се среща както при бозайници, така и при влечуги и птици. И веднага

Същият феномен се наблюдава при няколко членове на нашата класация, един от които е гигантски хамелеон. Среща се само на остров Мадагаскар и може да достигне до 60 см дължина – от носа до върха на опашката.

Мъжките достигат този размер – обикновено са малко по-големи от женските. Гигантските хамелеони са фини, предимно кафяви, но тялото им е покрито с червени, зелени и жълти петна. Гръбнакът на гърба му е малък, подобен на пила.

Обитава дървета и е активен предимно през деня. Хищник – храни се с насекоми, малки гущери, животни и птици. Те следват плячката си по клоните, като лесно се придвижват от един клон на друг благодарение на много прилепналата си опашка и силните си лапи. Могат да оцелеят до 15 години.

Гигантският хамелеон е гущер, който снася яйца. Но също така е и много плодовит. Женските гущери могат да снасят по две ята на сезон, като всеки път снасят до 60 яйца. Вярно е, че съзряването им отнема много време – малките гигантски хамелеони се излюпват за 9-10 месеца.

Подобно на другите хамелеони, гигантският хамелеон може да променя цвета на тялото си. Но го прави сравнително бавно и рядко. Не представлява голям интерес за хищниците, тъй като живее в короните на дърветата, а благодарение на почти всеядния си характер може да се храни с всякаква животинска плячка.

Ранг 11: Аризонската явелина (до 60 cm)

Оценка: 4.0

Аризонският гущер е доста голям и опасен гущер. Контактът с него може да остави много болезнени рани. Заради това и големия си размер тя е известна и като „чудовището от Хила“ („Хила“ е река в Аризона, където се среща усойницата).

Възрастната аризонска костенурка достига до 60 см дължина, като 15-17 от тях се дължат на дебелата и масивна опашка. Гущерът е оцветен с контрастни ивици и петна в оранжево и черно. Този външен вид плаши хищниците, като ги предупреждава за отровната му природа.

Отровата на гущера се произвежда в слюнчените жлези и попада в тялото на жертвата след ухапване. Предизвиква силно мускулно отпускане и има невротоксично и антикоагулантно действие. Ухапването от аризонския отровен гущер не е смъртоносно за хората, освен в редки случаи, но малки животни умират в рамките на няколко минути след „среща“ с този гущер. Вярно е, че самото влечуго предпочита да ловува, без да трови плячката си. На базата на едно от веществата в отровата през 90-те години на миналия век е разработено лекарство за лечение на захарен диабет тип 2.

Отровният гущер от Аризона е не само голям, но и тежък. Може да достигне до 2 кг „живо тегло. По ирония на съдбата, диетата на влечугото е предимно „протеинова“ – животното се храни с яйца на птици, змии и костенурки, а в тяхно отсъствие може да похапва дребни бозайници или птици. Но не му се налага да ловува много за храна. Влечугото се храни 8-10 пъти годишно.

Заради лова и унищожаването на местообитанията аризонският гущер постепенно намалява. Гущерът е включен в Червения списък на САЩ и не може да бъде изнасян от САЩ.

Ранг 10: Филипинският гущер (до 100 cm)

Оценка: 4.1

Филипинският гущер е най-големият член на семейство Агама. Друг вид, при който се наблюдава феноменът островен гигантизъм. Както подсказва името му, това влечуго живее единствено във Филипините.

Една от най-интересните характеристики на филипинския гущер е, че той е всеяден. С други думи, той се храни с дребни бозайници, птици и яйца. Те се хранят и с растения, като плодове, цветя и листа.

Възрастният филипински гущер може да достигне до 1 метър дължина, като половината от тази дължина се дължи на опашката. Там се намира и гребенът, от който идва името на животното. Мъжките са значително по-високи и по-дълги от женските. Тялото им е тъмнозелено със сив оттенък и няколко светли („жълтеникави“) петна. Има тъмносини люспи по долната челюст, гърлото и предните крака. Мъжките също са по-ярки от женските.

Тъй като местообитанието на филипинския гущер включва влажните тропици с множество реки и оризови полета в близост, животното е отличен плувец и прекарва доста време във водата. Освен това копае дупки в крайбрежните райони, където снася яйцата си.

Филипинският гущер може да се отглежда в терариуми. То се аклиматизира сравнително бързо и свиква с хората. Уловът му обаче е забранен – той е уязвим вид.

Ранг 9: Обикновеният конолофус (до 125 cm)

Класиране: 4.2

Обикновеният конолофус, наричан още галапагоски, е един от най-големите представители на семейство игуани. Може да достигне 1,25 м дължина като възрастен. Среща се изключително в архипелага Галапагос, но големият му размер може да се дължи и на островния му гигантизъм.

За разлика от повечето други игуани обикновеният конолоф (както и близкият му роднина бледият конолоф) няма висок гребен на гърба или опашката. То обаче има няколко бодли. Малкият му размер го прави почти неразличим, като прилича повече на пораснал гущер, отколкото на игуана.

Опашката заема повече от половината от дължината на тялото на конолофуса. Люспите са оцветени в жълто-кафяво с разнообразни нюанси и преходи, но видът им е дискретен. Това позволява на гущера да се скрие на повърхността на сухата земя.

Конолофите са растителноядни, като в диетата им има само един вид кактуси: opuntia. Гущерите се хранят с цветовете и младите кълнове. Животните са се научили също да се отървават от бодлите, които покриват кактусите, като просто търкалят части от растението по земята.

Друга особеност на конолофите е, че те са придирчиви по отношение на мястото, където снасят яйцата си. Женските могат да изминат до 15 километра, преди да намерят подходящо място. На остров Фернандина, покрит със скали и суха земя, женските най-често избират кратера на угаснал вулкан, за да снесат яйцата си. Младите гущери се излюпват след 3-4 месеца.

8-мо място: Морска игуана (до 140 cm)

Оценка: 4.3

Морската игуана е друг огромен гущер, който се среща единствено на островите Галапагос. Един от най-забележителните представители на тяхната фауна, по външния му вид може да се съди, че тези влечуги са еволюирали от динозаврите. Дългото 140 см тяло е черно-кафяво на цвят и е увенчано с гребен от бели или тъмни остри бодли. Широката му, масивна глава е снабдена със силни и мощни челюсти.

Името на гущера идва от факта, че прекарва по-голямата част от времето си в морето или на брега. Мощните му лапи с огромни нокти му помагат да се задържа на скалите и да устоява на прибоя. Игуаната обаче излиза на брега най-вече, за да се пече на слънце.

Въпреки впечатляващия си и зловещ вид и огромните си размери морската игуана е „вегетарианец“. По-голямата част от храната му се състои от водорасли, които той отхапва от скалите по брега. За храна може да се гмурка и да плува, но тъй като е студенокръвна, рядко се гмурка на дълбочина, където слънчевите лъчи не могат да проникнат. Гущерът може да прекара до 1 час под вода и през това време физиологията му се променя. Кръвта започва да тече само към най-важните органи, за да се запазят резервите от кислород.

Морските игуани имат и интересно поведение при чифтосване. Мъжките екземпляри (които между другото стават по-пъстри и покрити с червени петна) се бият, като удрят челата си. По време на бременността оплодената женска изкопава дупка далеч от брега, където снася яйцата си. Той защитава „малките“ през първите няколко дни, след което се оттегля. Младите игуани се излюпват след около 3 месеца.

Морската игуана е беззащитна пред влезлите в природата хищници и е особено силно засегната от кучета, котки и плъхове. Яйцата често се разкъсват от прасета. В резултат на това видът вече е сред уязвимите.

7-мо място: аржентински черно-бял тегу (до 140 cm)

Класиране: 4.4

В Аржентина и съседните страни се срещат гущерите от семейство тегу, които доста приличат на варана, а черно-белият подвид е най-големият от тях. Възрастните животни могат да достигнат дължина до 1,4 метра.

Видът получава името си, разбираемо, от окраската си. Издължено тяло на силни крака, покрито с черни и бели люспи. Светлите петна се сливат в начупени ивици с характерни „очни ябълки“. На гърба му има къс, не много остър гребен. Лапите са силни, но къси, така че тегу почти никога не бяга, но пък умее да копае дупки.

Тегу е едно от най-опасните аржентински влечуги. Бягайки от врагове, включително от хора, гущерът бяга. Но когато е притиснат в ъгъла, той използва мощните си челюсти и острите си нокти, като дори нанася удари с опашката си. Tegu оставя болезнени разкъсвания, които се лекуват дълго време.

Въпреки че умее да копае канали, тегу предпочита да използва съществуващите, вместо да копае свои. „Обитава броненосците и е способен да се заселва и в термитници. Малките насекоми не могат да повредят здравите люспи на гущера, затова той трябва да се примири с вредните си съседи.

Тегу е месоядно животно и дори зъбната му система е еволюирала специално за ядене на месо. Има кътници и дъвкателни молари. Хетеродонтна зъбна система (това е името на „формулата“), рядкост при влечугите. Храната на игуаната включва дребни животни, птици, гущери, насекоми и дори мекотели. Ако обаче няма месо, гущерът може да яде и плодове. Тегу е вредител за местните селяни, като често се катери в кокошарници.

Местните жители обаче също не са съвсем приятели с тегу. Те ловуват този гущер за храна. Месото на влечугото, според „обратната връзка“, има вкус на пилешко.

Ранг 6: Зелената игуана (до 200 cm)

Оценка: 4.5

Зелената игуана, наричана още обикновена игуана, е най-големият представител на семейство игуани. Това е и най-разпространеното. Естественият ареал на тегу се простира в по-голямата част от северната част на Южна Америка и части от южната част на Северна Америка, включително части от Мексико, Флорида и Хаваите. Освен това зелената игуана често се отглежда като домашен любимец. Това помага и за разпространението на вида – гущерът е непретенциозен и след като избяга от стопаните си, може да се засели в местните гори.

Възрастната игуана може да достигне до 2 м и да тежи до 8 кг, въпреки че повечето видове са по-ниски с около 50 см. Цветът на гущера е яркозелен с тъмни петна и бели петънца, откъдето идва и името му. На гърба му от шията до върха на опашката се простира редица от бодливи, извити шипове.

Струва си да се отбележи, че цветът на зелената игуана е различен в различните местообитания. „Жителите“ в Перу например са оцветени в синкаво, в Салвадор – в яркосиньо, в Коста Рика – в червено-кафяво, в Мексико – в оранжево. Цветът му също варира в зависимост от възрастта му.

Зелената игуана има три очи. Две от тях са отстрани на главата. Третият, рудиментарен, се намира на върха и е скрит под кожата. В тази област тя става полупрозрачна, за да пропуска светлина. Учените не знаят точно защо игуаната има трето око, но предполагат, че то е свързано с циркадните ритми и пространствената ориентация.

Интересно е, че зелената игуана е растениеядно животно. Храни се основно с плодове, листа и цветове. В Панама той се превръща в сериозен селскостопански вредител, като „напада“ ямайските сливови култури.

На 5-о място: бялогуш мониторен гущер (до 200 cm)

Оценка: 4.6

Останалата половина от списъка на най-големите гущери на Земята са вараните. Тези животни са по-едри от другите и могат да достигнат зашеметяващи размери. Те са впечатляващо големи още от праисторически времена. Така например най-големият голям гущер в историята е мегаланксът, който принадлежи към семейство варанкс и е дълъг до 7 метра.

Съвременните варани са малко по-скромни. Бялата гугутка например, която произхожда от Централна Африка, може да достигне до 2 метра дължина (мъжките обикновено са „по-къси“ от женските). Името му идва от характерната му окраска. Цялото му тяло е покрито с кафяви люспи, само гърлото му е много светло.

По люспите на гущера има и „розетки“ – светли петна с тъмни граници. Това е характерно за всички варани. Но при бялогушия гущер те са разположени по такъв начин, че създават илюзията за ивици.

Белогушият гущер е един от най-големите хищници в Централна Африка. Гущерът е доста бърз на земята и може да се изкачва по дърветата, където хваща всичко, което може. Храната включва змии (особено кобри, змии-присмехулници и тревни змии), дребни бозайници и птици. По време на дъждовния сезон диетата на мониторния гущер се променя и включва охлюви и насекоми. Местните фермери се оплакват, че гущерът е способен да открадне кокошарник.

Белият монитор често живее в терариуми благодарение на простите си навици и ниската си агресивност.

4-то място: варан от Ел Салвадор (до 200 cm)

Оценка: 4.7

Салвадорската гигантска костенурка, известна още като крокодилска костенурка, е една от най-големите костенурки в света. Може да достигне дължина до 2 м и е улавян само веднъж. Дължината му от носа до опашката е 265 см.

Крокодилът… доминиращият хищник в Нова Гвинея. Не само че е много голям, но и води активен начин на живот. Крокодилът може да бяга много бързо с дългите си и мощни крака, а благодарение на специалната си дихателна система е и издръжлив. И може да се катери по дърветата. В резултат на това местните жители вярват, че крокодилът варан е зъл дух, който може да ходи изправен, да диша огън и да убива хора.

Всъщност крокодилът варан със своята физическа сила, остри нокти и мощни челюсти може да убие човек. Но не се интересува от хората. Храни се с други едри бозайници като диви прасета, дървесни кенгура и др. Въпреки това животното не се страхува от мърша и яде влечуги, птици, малки хапки и дори насекоми. Не отказва кучешка храна, когато се отглежда в плен.

Подобно на много други елфи, крокодилът има мощна челюст и остри зъби. Когато ловуват, те са склонни да отхапват жизненоважните органи на жертвата си наведнъж. Описано е, че едно-единствено ухапване от крокодилски варан причинява болезнен шок на възрастен мъж. Това обаче не пречи на местните жители да ловуват гущера – кожата му се използва за направата на ритуални барабани.

3-то място: Ивичест мониторен гущер (до 250 cm)

Оценка: 4.8

Ивичестият монитор, наричан още воден монитор, е един от най-големите гущери в света. Може да достигне 2,5 м и да тежи до 25 кг. Такива случаи обаче са много редки. Ивичестите гущери обикновено достигат „само“ до около 2 метра и 15 килограма.

Лосът зебра обитава Югоизточна Азия, като се среща в Китай, Индия и някои тихоокеански островни държави. Полуводно животно, което може да се срещне по бреговете на реки, канали и дори по плажовете. Плуват добре и могат да се гмуркат и да задържат дъха си в продължение на 20-30 минути (въпреки че не им харесва много).

По бреговете шареният мониторен гущер копае много дълбоки дупки – до 10 м в земята. Той също така почива там. Също така може да се катери по дървета, но не прекалено високо. Хищник, но не специализиран, способен да се храни с всичко, което улови. Отличава се с интелигентност – често използва различни стратегии за лов. Например може да хвърля опашката си във водата, като изхвърля рибата на брега.

Интересно е, че в Шри Ланка раираният монитор се смята за много полезен в домакинството. Тук те живеят в оризови полета и ловят сладководни раци, които подкопават тревата.

Името на раирания монитор се дължи на отличителната му окраска. Тялото му е покрито с тъмни люспи. Светлите му „розетки“ образуват ивици. Младите овни имат по-ярки и контрастни телесни знаци от по-възрастните.

Раираният монитор може да бъде отглеждан в плен. Наблюденията обаче показват, че той е много опасен за хората. Така например един шарен мониторен гущер веднъж напада и убива бебе. Представители на вида са се нахвърляли и върху гледачи на зоопаркове и полицаи.

Интересно е, че азиатските племена използват раирания вуран като ритуално животно. Гущерите са били уловени и използвани за приготвяне на отрова за карабинери. Докато веществото се готвеше, вързаните овни бяха бити около огъня. Раздразнените гущери съскаха, като по този начин „раздухваха“ огъня, а местните жители събираха отделената от тях слюнка и я добавяха към „карабала“.

Ранг 2: Гигантска корана (до 250 cm)

Оценка: 4.9

Гигантският мониторен гущер е най-големият от австралийските гущери. Напълно различен от останалите представители на семейството, с тясно, издължено тяло и дълга шия. Затова е и доста „лек“. с дължина 1,3 метра и тегло само 2 килограма.

Възрастните гущери обаче могат да достигнат до 2,5 м дължина. В този случай те се „угояват“ до 20 килограма (максимално регистрирано тегло). Оцветени в типичния за мониторните гущери цвят, главата, коремът и долната част на шията са покрити с черни и бели „розети“. Колкото по-възрастен е гущерът, толкова по-малко контрастен става моделът.

Гигантските валаруси са едни от най-слабо проучените представители на семейство. Живеят в труднодостъпни за хората райони, в сухите пустини, и затова учените са ги достигнали едва наскоро. През 2005 г. например изследователи от университета в Мелбърн откриват, че гигантските гущери-монатори могат да бъдат отровни. Токсините в слюнката на гущера са доста слаби, но имат някои миорелаксиращи и антикоагулантни свойства.

Гигантският варан е един от най-бързите гущери на Земята. Той може да се движи със скорост до 40 км/ч. То може да се катери и на задните си крака. Гигантският дракон често се издига и се подпира на опашката си, за да огледа околните пустини.

Комодо е върховният хищник, което означава, че лови всичко, което му попадне под ръка – и никой не го преследва. Теоретично комодският дракон е опасен за хората, но досега не е регистрирано нито едно непровокирано нападение. А когато се защитава, използва мощните си челюсти и силните си крака, както и дългата си опашка. С един удар той може да повали човек на земята като камшик.

1-ви ранг: комодски лос (до 300 cm)

Оценка: 5.0

Известен още като комодски дракон или земен крокодил, комодският дракон е най-големият гущер на Земята. Дължината му може да достигне до 3 метра! За щастие живее само на остров Комодо, така че няма да можете да го видите на улицата.

Комодският дракон е не само най-големият, но и най-тежкият гущер на Земята. Възрастните животни тежат повече от 130 кг.

Звярът е оцветен в тъмнокафяво. Кожата е покрита с плътни, фини люспи, подсилени с малки остеодерми – малки израстъци. Опашката е около половината от дължината на тялото. Лапите им са дълги и мощни. Комодо е пъргав, маневрен и достатъчно бърз, за да развие скорост до 20 км в час. Той е по-малък от другите членове на семейството, но все пак е по-бърз от човек.

Това е още една причина комодските котки да са най-добрите хищници. Благодарение на острото си обоняние може да открие плячка (големи или малки бозайници) на разстояние до 9 км. Въпреки това, ако наблизо няма кози или биволи, комодският дракон може да се храни и с мърша, костенурки, питони и дори сродни животни. Агресивен, често се сблъсква с други гущери, но изчаква плячката, а не я преследва.

Комодските котки са опасни и за хората. Съобщава се за няколко случая на непровокирани нападения, включително такива с фатален край. Известно е, че комодският дракон разкопава пресни гробове и яде мъртви тела. Мощните челюсти на влечугото са опасни и за хората – дори млади животни могат да откъснат мускул, да не говорим за старите. Отровата е опасна, но не и смъртоносна.

Комодският варан може да усети и миризма на кръв от разстояние до 5 км. Ето защо парковите рейнджъри съветват туристите да не посещават паркове с живи сухоземни крокодили, ако имат пресни рани или драскотини (също и в „критичните им дни“).

Като уязвим вид и ендемит на остров Комодо, комодските варани вече са класифицирани като застрашен вид. Ловът им е забранен.