10-те най-слабо развити страни в света

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не служи като ръководство за покупка. Преди да направите покупка, трябва да потърсите съвет от специалист.

Докато едни държави обсъждат научна експедиция за колонизиране на Марс, други обсъждат населението, което живее под прага на бедността, страда от недостиг на храна и вода. Най-слабо развитите в икономическо отношение държави са на африканския континент. Това най-често са страни с авторитарни политически режими, високи нива на корупция, чести местни военни конфликти и липса на достъп до международния финансов пазар. Най-големите щети, разбира се, идват от гражданските войни, които разрушават промишлени предприятия и водят до загуба на инвестиции.

Икономистите използват обективни средни стойности, като например БВП, т.е. брутния вътрешен продукт, изчислен по паритет на покупателната способност на глава от населението, за да измерят благосъстоянието на населението. Например в САЩ и някои европейски страни този показател е между 50 000 и 80 000 долара. Струва си да се отбележи, че в класацията са включени само онези държави, в които се отчитат икономически статистически данни,За някои африкански държави обаче(като Сомалия) нивата на бедност просто не могат да бъдат изчислени поради липса на информация.

Преглед на най-слабо развитите страни в света

#10 – Мадагаскар

Оценка: 4.1

Мадагаскар, остров в Индийския океан, е известен с райската си природа и богатата си дива природа. Уникалната екосистема привлича голям брой туристи, които са основен източник на държавни приходи, но това не е достатъчно, за да се поддържа икономиката поне на приемливо ниво. След като става независим през 1960 г., Мадагаскар преживява няколко бунта и преврата в историята си.

Понастоящем политическата система на страната е стабилна, макар и корумпирана. Жителите се занимават предимно със земеделие и риболов. Островът отдавна е важен доставчик на натурална ванилия, а преминаването на продуктите на Кока Кола към синтетичен ванилин нанася тежък удар върху икономиката. Съществен недостатък, който възпрепятства развитието, е липсата на компетентни ръководители на ресурси и високият процент на инфлация.

Материалното благосъстояние в Мадагаскар е разпределено много неравномерно, като само 3% от 25-милионното население се смята за финансово успешно, а над 70% живеят под прага на бедността, често без най-необходимото. БВП по паритет на покупателната способност (ППС) за жителите на Мадагаскар е 1350 долара на човек.

9-то място Коморски острови

Класиране: 4.2

Вулканичен архипелаг в Мозамбикския пролив, в непосредствена близост до остров Мадагаскар. БВП (ППС) на глава от населението на Коморските острови е по-малко от 1345 долара. Това е сравнително млада държава, която съществува от 1975 г., след като получава независимост от Франция. Страната преживява няколко държавни преврата и все още е в нестабилна политическа ситуация.

Коморските острови имат богата и разнообразна култура, но бедна икономика. По-голямата част от населението е заето в различни форми на селското стопанство. Коморските острови са най-големият износител на иланг-иланг, чието етерично масло се използва в парфюмерията и козметиката, както и на ванилия, банани и някои други растения. Въпреки това няма големи залежи на природни ресурси, чието извличане би подобрило благосъстоянието на страната.

Други неотложни проблеми са социалното неравенство и слабата туристическа привлекателност. Коморските острови, макар и да предлагат тропическо бягство, не се конкурират с други островни курорти, които имат много по-развита инфраструктура. Сред местното население преобладава ниска грамотност, което прави невъзможно технологичното развитие на обществото.

8-мо място – Сиера Леоне

Класиране: 4.3

Сиера Леоне получава независимост от Великобритания през 1951 г. и след това младата държава претърпява 13 преврата. От началото на 90-те години на миналия век Сиера Леоне е опустошена от гражданска война, която отслабва и без това много слабата икономика в продължение на повече от десетилетие. Дори след края на военните действия самопровъзгласили се военни лидери дълго време държат властта в африканската държава. Престъпността, насилието и политическата корупция са широко разпространени и влошават положението, но едва напоследък се наблюдават някои положителни промени в тези области.

Страната е богата на природни ресурси, разполага с плодородна почва и риболовни ресурси, но лошата инфраструктура пречи на пълното използване на тези предимства. В резултат на това почти две трети от населението на Сиера Леоне живее в бедност, а БВП (ППС) на глава от населението едва достига 1300 долара. Жителите се занимават с риболов, добив на диаманти и земеделие. процъфтяваща неформална икономика и годишна инфлация над 18%. Средната продължителност на живота в Сиера Леоне е едва 53 години.

Държавата е почти изцяло зависима от помощта на международни организации, по-специално от Международния валутен фонд и чуждестранни инвеститори. Почти 10 процента от БВП идва от чужбина.

7-мо място – Мозамбик

Класиране: 4.4

Мозамбик разполага с богати минерални ресурси от въглища, нефт и газ, но те са слабо експлоатирани и не са помогнали за лошото икономическо положение. Повече от 80 % от трудоспособното население работи в селското стопанство, но само 12 % от плодородната земя в страната се обработва, като добивите са много ниски поради неефективни практики.

Преди 1975 г. Мозамбик е колония на Португалия. След обявяването на независимостта новото социалдемократическо ръководство провежда необмислени аграрни реформи и прогонва португалските заселници. Лишена от всички обучени специалисти и изправена пред сериозни финансови проблеми, държавата скоро е разделена на враждуващи лагери, което води до гражданска война, продължила до 1992 г. и отнела живота на стотици хиляди хора. След края ѝ Мозамбик преминава към многопартийна демокрация.

Настоящото население е около 30 милиона души, като 70% от тях са под прага на бедността. БВП на човек (ППС) е 1220 долара. Освен това в страната има слабо развита медицина, висока безработица и половината от жителите са неграмотни. Средната продължителност на живота на местното население едва надхвърля 52 години.

6-то място – Малави

Оценка: 4.5

Страната е разположена в Югоизточна Африка, като почти една трета от територията ѝ е заета от едноименното езеро. От 80-те години на миналия век републиката е затънала в бедност след срива на цените на чая и тютюна, които съставляват основната част от износа ѝ. Освен това в началото на 90-те години страната се разрушаваше отвътре от местни конфликти, предизвикани от борбата за власт. БВП на глава от населението по ППС в Малави сега е малко над 1100 долара.

Икономиката на страната е с население от около 18 милиона души и се основава почти изцяло на тютюнопроизводството и селското стопанство. Има няколко големи фабрики, но всички те се занимават с преработка на едни и същи селскостопански продукти. Малави разполага с огромни залежи на ценни минерали, но минното дело все още не е факт. Говедовъдството е силно ограничено и от изобилието на мухите цеце, които причиняват смърт сред добитъка. Това направи републиката зависима от хуманитарна и финансова помощ от редица международни организации.

Бедността и мизерията са част от ежедневието на повече от половината граждани на Малави. Подобна ситуация в областта на финансите е довела до съпътстващи здравни проблеми: почти липсват лекарства, според статистиката на всеки 17 хил. души население се пада само един квалифициран лекар. До 13% от населението е заразено с ХИВ.

5-то място – Нигер

Класиране: 4.6

От независимостта си от Франция през 1960 г. до 2011 г. Нигер е в състояние на постоянна политическа нестабилност. От създаването му досега са се сменили шест режима и са извършени няколко военни преврата. Районът е 80% пустинен, а почти цялата останала територия е суха земя, като само малки райони в близост до реката и езерото Чад са подходящи за пълноценно земеделие.

Населението на Република Нигер е 22 милиона души, а площта му е над 1,2 милиона квадратни километра. В страната обаче има само пет големи града, много лоша инфраструктура и липса на железопътна мрежа. Икономиката е съсредоточена върху селското стопанство и добива на уранова руда, но кризата през 80-те години на миналия век сериозно подкопава установения износ на уран. Макар че само 3% от хората са официално безработни, доходите им са толкова ниски, че две трети от тях са лишени от основни блага. Високата раждаемост (всяка жена ражда средно по шест до осем пъти) едва компенсира рекордната детска смъртност. Според доклад на Световната здравна организация всяко шесто нигерийско дете умира, преди да навърши пет години.

БВП (ППС) в страната е около хиляда долара на човек. Изглежда, че положението няма да се подобри в близко бъдеще, тъй като липсата дори на минимално образование (по-малко от 30 % могат да четат и пишат) продължава да принуждава населението на Нигер да работи нископлатена работа в полетата, мините и циментовите заводи.

4-то място – Демократична република Конго

Резултат : 4.7

Демократична република Конго, известна преди като Заир, е преживяла много конфликти, най-сериозният от които е Втората конгоанска война, приключила едва през 2002 г. Икономиката е силно засегната и от управлението на диктатора Мобуту, който присвоява пет милиарда долара от държавния бюджет. БВП на глава от населението по ППС сега е по-малко от 900 долара.

Властите на ДР Конго се опитват да възстановят минните ресурси като нефт, злато, кобалт и други, но голяма част от сектора е завладяна от сивата икономика. Минната индустрия е под контрола на чуждестранни компании и организирани престъпни групировки, което прави невъзможен износа в голям мащаб.

Над 75% от населението на страната, наброяващо около 70 милиона души, страда от продоволствена несигурност. В съчетание с плачевното състояние на медицината това води до висока смъртност. През последните няколко години гладът, инфекциозните болести и локалните военни сблъсъци са причинили смъртта на 5 милиона души в ДР Конго.

3-то място Либерия

Класиране: 4.8

Либерия е основана от освободени роби от Америка, които се опитват да създадат държава по модела на САЩ. Но те не са успели да изградят демокрация, още по-малко американска икономика. Понастоящем населението на страната наброява 4,7 милиона души и е в дълбока криза поради продължаващите конфликти. През 1980 г. след свалянето на президента последват две граждански войни, които отнемат живота на стотици хиляди хора и приключват едва след намесата на мироопазващите сили на ООН. Войната е унищожила началото на индустриалния растеж и от 2005 г. насам Либерия трябва да започне да се развива от нулата.

Държавата разполага с ценни природни ресурси, чийто добив обаче е слабо развит поради липса на технологии и инфраструктура. Освен това лъвският пай от националното богатство е „приватизиран“ от управляващата класа и нейните роднини. Работоспособното население се занимава със земеделие или с добив на почти изчерпаните запаси от желязна руда. Друг източник на държавни приходи е предоставянето на правото да плават под либерийски флаг на чуждестранни кораби срещу заплащане, което позволява на тези кораби да преминават през пристанищата на ниски цени.

БВП (ППС) на човек е 880 долара, което не е изненадващо, като се има предвид, че 85 % от жителите не са официално заети. Дори в столицата Монровия повечето жители са принудени да живеят в порутени бараки и да преживяват с по-малко от 1,25 долара на ден.

2-ро място – Бурунди

Класиране: 4.9

Както и в други страни в класацията, бедността в Бурунди е резултат най-вече от продължителните войни, започнали почти веднага след обявяването на независимостта през 1962 г. Най-кървавият конфликт е гражданската война между хуту и тутси. Дори и след края му все още има сблъсъци на етническа основа.

Населението на Бурунди наброява около 12 милиона души. Близо 90 % от населението работи в селското стопанство, но това не е достатъчно, за да се измъкне страната от бедността и хроничното недохранване. Единствените култури, които се изнасят, са кафе, чай и памук. БВП на глава от населението по ППС едва надхвърля 800 долара. Единственото, на което страната може да се надява, е чуждестранна помощ, но по отношение на инвестициите икономиката на Бурунди е изключително непривлекателна.

Лошите условия на живот в страната бяха благоприятна почва за корупция, ширеща се престъпност и повтарящи се местни конфликти. Инфраструктурата, здравеопазването и образованието са минимални. Щатът се характеризира с висока раждаемост и кратка средна продължителност на живота – 50 години.

1-во място – Централноафриканска република

Оценка: 5.0

Бивша френска колония, от 1960 г. Централноафриканската република е независима държава. Колониалното управление скоро е заменено от режима на кървавия диктатор Бокаса, а свалянето му е последвано от поредица от военни преврати с разрушителни последици за инфраструктурата и промишлеността. Въоръжените групировки все още държат по-голямата част от властта в страната, трафикът на наркотици, оръжие и хора процъфтява, а сблъсъците за територии и сфери на влияние са широко разпространени.

Около пет милиона души в Централноафриканската република ежедневно се сблъскват с безработица, недостиг на храна и липса на чиста вода. БВП по паритет на покупателната способност е 720 долара на човек. По-голямата част от населението живее в импровизирани колиби. Икономиката на страната се състои главно от износ на дървен материал и култури като тютюн и кафе. В ЦАР има някои природни ресурси, по-специално залежи на диаманти и златна руда, но всички залежи отдавна са собственост на чуждестранни корпорации и не носят печалба на местното население.

Животът в условия на полуглад принуждава жителите да ядат каквото могат – от пържени гъсеници до сушено маймунско месо. Медицината е представена само от малък брой чуждестранни фондове, които не могат да се справят с честите епидемии. Средната продължителност на живота в страната е 50 години, а грамотността е около 12 процента.