Как да си напишем домашното без скандал и истерии. Как да привлечем децата към уроците

Много родители на деца в училищна възраст са запознати с този проблем. Често децата възприемат нуждата от уроци като наказание, а възрастните – като изпитание.

Какво да не очаквате от дете

Детето абсолютно не иска да пише домашна работа и да учи! Той е напълно безразличен към бъдещето си! В какво ще се превърне той?! Как ще изкарва прехраната си?! Това са въпроси, които възрастните често си задават, когато виждат отношението на децата към уроците им. Възможно ли е обаче да се предадат на децата очакванията на възрастните, които според тях са разумни и трябва да мотивират детето да учи?? Абсолютно и категорично не!

Така, вместо да стимулира развитието на съответната област от мозъчната кора, отговорна за това обучение при детето, възрастният я „надува“ с всички сили с нападки и призиви „ето, аз бях на твоята възраст!“.

1. На първо място,Това „на твоите години“ е илюзия на нашето възприятие, което възрастният вижда през призмата на реконструкцията на миналото в своето съзнание. Можете да забележите разминаване между това възприятие и реалността на живота само ако работите усилено върху това.
2. Второ, в същите тези „наши години“ цяла система от въздействия от цялата държавна образователна машина беше насочена към стимулиране на същата тази зона. Току-що започнало детската градина, детето вече е чуло: „Къде да работя тогава, какво да правя?? Бих отишъл при дърводелците, нека те да ме научат… дърводелецът е добър, но инженерът е по-добър… Бих отишъл при пилотите, нека те да ме научат…“ и т.н. От пети клас учениците се запознават с професиите чрез екскурзии до различни професии, а от осми клас съществува система за обучение в центрове за обучение за тези, които не са посещавали технически и професионални училища. училища.

Трябва да сравните тогавашното и сегашното информационно пространство. Каква е представата на съвременните деца за модерни професии като програмист, счетоводител, дизайнер или мениджър човешки ресурси?? Изключително спекулативни понятия. В такива условия е напълно невъзможно детето да формулира план за целенасочено действие.

Освен това частта от мозъка, която отговаря за дългосрочните и дългосрочните планове, се формира окончателно едва на 25-годишна възраст. Така че при липсата на целенасочена програма, която да запълни информационното пространство с професионално ориентиране за младото поколение, единственият „пътеводител“ за детето ще бъдат най-близките му възрастни.

Често срещана грешка, допускана от възрастните, е надценяването на способностите на децата и небрежното отношение към отговорностите на възрастните като възпитатели.

На какво се основава приемането от детето на необходимостта да се правят уроци?

Любопитството или интересът е основната движеща сила на учебните дейности на децата. Интересът сам по себе си е емоция и тази емоция, както и всяка друга положителна емоция, трябва да се насърчава у детето. Като го стимулирате, интересът му може да се увеличи, засили и задълбочи.

В ранна възраст любопитството е повърхностно, концентрацията все още не е на разположение на детето в предучилищна възраст, но самото любопитство е неизчерпаемо. Ако възрастният го поддържа и укрепва в малкото дете, въпросът за интереса към ученето, когато то тръгне на училище, ще бъде решен.

Родителите са разочаровани от нежеланието на децата си да учат. Истината е проста и банална – те не се интересуват. Напълно възможно е в началото те да са се интересували от ученето, но по-късно децата да са се сблъскали с много проблеми за себе си – от детето се изисква да се концентрира върху предмета за дълго време, те са натоварени с неразбираема информация и на всичкото отгоре са наказани за провал. Естествената реакция е просто да се „отпуснете“, казано по-просто, да учите.

Страхът може да се използва като стимулант. Детето може да развие страх от наказание, да бъде тормозено от възможността за неуспех или от възможността за срам. Но многобройни проучвания в тази област показват, че подобно обучение изобщо не е ефективно.

Думата „интересно“ е и си остава единственият критерий и движеща сила за обучението на децата. Цялата човешка интелектуална дейност, както и творчеството, се основават и ръководят от емоцията на интереса. Детето ще прояви творчество и въображение във всяка област на знанието, стига предметът да го грабне и да го накара да се опита да разбере същността му. Само при тези условия ученето се превръща не в мъчително изпитание, а във вълнуващо приключение.

Това е възможно само ако възрастният насърчава изразяването на интерес от страна на детето си. Ако един възрастен успее да създаде условия, при които интересът към всичко необичайно и ново в детето е свързан с радост и удоволствие – няма проблем с ученето му.

Американският невролог Джон Медия в книгата си „Правилата на мозъка“ описва подробно и достъпно структурата на много от механизмите на човешкото мислене като цяло и на децата в частност. Би било уместно да го цитираме тук: „Ако на децата се позволи да бъдат любопитни, те биха могли да напредват в развитието на естествените си наклонности за изследвания и открития до 101-годишна възраст.

Ако си направите труда да проучите биографиите на хората, които са постигнали успех в този живот, може би ще се изненадате да откриете, че те имат най-широк спектър от интереси и са опитали толкова много неща. Това започва с добре развита емоция на интерес и всички успехи и образование, които те получават, първоначално произтичат от тази емоция.

Как да организирате уроци с бебето си?

Горното описание и обосновка на критериите, на които трябва да се основава любовта на детето към уроците и ученето. Въпреки това е вероятно нещо да е пропуснато в предучилищния период, така че ще е необходимо да се навакса, когато детето тръгне на училище. Това ще бъде разгледано по-долу. Въпреки че е най-добре да се опитаме да стимулираме емоциите на интерес у децата в по-ранна възраст. След това детето ще направи много неща за себе си, въз основа на вътрешна подкана.

За да бъдат уроците ефективни и продуктивни, без конфликти и стрес, има някои общи правила.

1. Ежедневието.
2. Разсейването на вниманието е сведено до възможния минимум.
3. Разделяне на урока на няколко части.
4. Започнете процеса на преподаване на уроците заедно с възрастен.
5. Навременен и плавен преход към самостоятелна домашна работа на детето.

Дневният режим – служи за по-ясна организация на живота на детето. Режимът се създава не заради самия режим, а като спомагателен инструмент, действащ на условно-рефлексивно ниво, когато в даден момент е време да се правят уроци. Мозъкът, който е пригоден за определено време, е по-склонен да учи, ако това време е постоянно. Детето трябва да участва пряко в създаването на дневния режим.

След училище не забравяйте да хапнете нещо, за да заредите тялото с енергия, и да си починете за един или два часа, като за по-малките деца е възможно да подремнат през деня. Едва след това трябва да започнете уроците. Идеалният времеви интервал за това е от 15.00. до 18.00. Това време е най-продуктивно, детето е освежило тялото си, има време да усвои храната, отпочинало е и е готово да започне да учи.

Важно е да въведете правило – никаква домакинска работа не се върши, преди да сте свършили домашната си работа. Перспективата за разходка, игра и други положителни преживявания след подготовката на уроците служи като допълнителен стимул да се концентрирате повече върху задачите и да се опитате да ги завършите по-бързо.

Рутинната програма трябва винаги да включва кратки почивки между задачите, които могат да включват една „закуска“ под формата на плод или чаша сок с бисквита. Непрекъснатото изпълнение на задачи в седнало положение и концентрирането върху самото изпълнение на уроците в продължение на часове, дори един час, е начинът детето да се отврати от уроците.

Дневният режим трябва да бъде ясно подреден и поставен до часовника за лесна справка и като напомняне.

1. Намаляване на разсейването, – Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно е да се концентрира върху един предмет едновременно. Това свойство да се прескача от тема на тема като цяло е полезно за развиване на мисленето. Но това изобщо не допринася за продуктивни уроци. Съвременните изследвания показват, че разсейването на вниманието с продължителност най-малко 3 секунди води до 2-кратно увеличаване на грешките. Причината е, че краткосрочната памет губи подробности за задачите, когато се разсейва, което води до грешки.
2. Шредиране на домашна работа, – Разделете дейностите на няколко части, свързани с редуващите се дейности. Да речем, че изпълнявате три задачи, след което проверявате дали сте ги изпълнили правилно. Това спестява енергия на детето и дава възможност за по-ефективна работа.
3. Уроци заедно с възрастен– Правило, което позволява на детето да преодолее несигурността си по отношение на новите предизвикателства. В училище учителят може да го е притискал, за да направи грешна домашна работа, детето може просто да не е разбрало нещо в клас.
4. Ако няма възрастен наоколо, способни да подкрепят и обясняват, у детето ще се появи чувство на страх от неуспех или срам, което ще бъде свързано с изпълнението на задачите. Ако уроците са изпълнени с атмосфера на дружелюбност и готовност за помощ от страна на възрастния, те ще се харесат на детето.
5. Когато детето порасне, ролята и времето в уроците трябва да се предоставят на възрастнияНеобходимостта от съвместна работа с детето трябва да намалява постоянно. Първоначално то ще прави всичко под наблюдение, след това ще прави с възрастен само това, което не е разбрало, после ще направи задачата по проект и ще я проверят заедно и така нататък, докато детето стане напълно самостоятелно. И е важно не само да помагате в ученето, но и да насърчавате успеха и да осигурявате подкрепа.
6. Преминаване към самостоятелно изпълнение на задачата. Когато възрастен види, че детето е достигнало ниво на способност да изпълнява уроците самостоятелно, но продължава да иска помощ, дори до степен да поиска задачата да бъде изпълнена от възрастен, тогава процесът е регресирал.
7. В този момент помощта трябва да намалее и детето трябва да може да се съсредоточи върху самостоятелността си в уроците. В противен случай съществува опасност детето да се оттегли напълно от самостоятелността във всичко. Започнете, като обясните на детето, че изпълнението на уроците е негова отговорност и че ще му се оказва помощ само когато са трудни. Ако детето се опитва да изрази несъгласие с променящите се правила с каприз, е допустимо и дори необходимо да се прилагат забрани: да се гледа телевизия и да се играят игри, докато уроците не приключат, или временно лишаване от „финансова подкрепа“ под формата на джобни пари. Най-често детето вижда плюсовете и минусите на ситуацията и компромисът може да бъде постигнат доста лесно.

Това са само някои основни правила, които се прилагат винаги, когато на детето трябва да се преподават уроци. Отделно от това си струва да се вземат предвид темпераментът на всяко дете, интелектуалните му способности, здравословното му състояние в даден момент и възрастта му. Правилният подход към оценката на всички тези фактори заедно ще помогне да се гарантира, че детето ще се справя с уроците по спокоен и продуктивен начин.

Накратко, колкото по-рано започнем да укрепваме и развиваме основната емоция на ученето – интереса, толкова по-малко проблеми ще има детето с желанието си да учи.

Тази статия е базирана на книгите на A. Щастливото дете от Курпатов. Универсални правила“; Джон Медия „Правилата на мозъка“; Джесика Лахи „Дарът на неуспеха“ и педагогическите и образователните практики на персонала на дома за сираци „Солнышко“ RK domsolnyshko.kz/o-nas/o-detskom-dome/