С напредването на възрастта се оказва, че правите грешни неща на грешните места. Повечето обучения и коучинг семинари са посветени на теми като самоидентификация, самореклама, самопредставяне, самореализация и други подобни.
Ето защо въпросът за личното самоопределяне и саморазвитие е много популярен в психологията и блогосферата, тъй като хората придобиват по-голяма независимост от семейните и социалните предписания.
Виждам цел – не виждам препятствие
Съвременните хора разполагат с много повече свободно време и възможности за личностно израстване и когнитивно-поведенческа промяна в условията на оптимизация на производствения цикъл, когато навсякъде има по-малко служители и ръководен персонал.
Настъпва радикална промяна в масовото съзнание, като засиленото внимание на хуманитарните науки и средствата за масова информация е насочено към развитието и реализацията на всеки отделен човек, а не към обществото, което се развива по един доста стабилен и предвидим начин.
Държавата се опитва да стимулира появата на активни, отговорни граждани, които ще спазват законите и ще се грижат за собствените си дела, без да искат финансова подкрепа. Ето защо дори държавните канали насърчават блогъри, ресторантьори, стилисти и други медийни личности, а не комбайнери и моряци.
За една постиндустриална държава е полезно да има предприемчиви и отговорни граждани, които могат да създават предприятия или производства, да се занимават с творческа дейност, да са готови да сътрудничат с властите и да насърчават цивилизационния прогрес. По онова време държавните органи изразходват по-малко ресурси за надзорни органи и поддържане на реда и законността; образованите и толерантни граждани са по-лесни за контролиране и консолидиране.
Проблемите на човешкото самоопределение започват да се разглеждат с появата на психологията, социологията и други науки. Постепенно тази тенденция набира скорост в условията на научно-техническата революция и масовото потребителско общество през 60-те години на ХХ век. Всяко поколение има свой собствен начин за актуализиране на въпросите, свързани с формирането на собствената идентичност, себеизразяването в семейството, обществото, професията, изкуството, политиката и други сфери на съществуване.
Франк Парсънс, американски професор, социален реформатор и общественик, на прага на мащабна икономическа криза в началото на ХХ в. създава диференциално-диагностично направление, което откроява осъзнатостта и рационалността на личното поведение като основни характеристики на социалния и професионалния избор, като основни критерии за реализация на мотивите и способностите.
Той твърди, че мотивите и целите на поведението до голяма степен се определят от атмосферата в дома на родителите, което противоречи на общественото търсене на автономни, независими личности, способни бързо да сменят местоживеенето си и да отговарят на изискванията на пазара на труда. Тогава образователните функции започват бързо да се прехвърлят от частната в публичната сфера. Започва да се развива система за безплатно образование, която подготвя почвата за появата на „средна класа“ с независим, отговорен манталитет, способна да преодолее семейните, ретроградни бариери.
Въз основа на неговите проучвания възниква теорията за комуникативното и управленското вземане на решения, която описва всички действия на индивида от гледна точка на неговото семейство и социално взаимодействие. Хората стават по-независими, могат да изоставят семейните, етническите и социално-историческите традиции, а принципите на толерантност и интегративна култура се насърчават навсякъде. Всъщност сега най-голямата пречка пред себеизразяването и самореализацията са собствените мотиви и нагласи на човека, а не семейните или социалните забрани и ограничения.
Три стъпки от мечтата до резултата
Несъмнено е необходима собствена инициатива на човек, който признава и усеща необходимостта от семейна раздяла и социално съзряване. Само тогава има възможност за творчество и себеизразяване, за самореализация в избраната сфера.
Процесът на самоопределяне включва психологическо отделяне от семейството, от родителите, от предишния социален кръг. Става дума за вземане на собствени решения на всяко ниво на семейна привързаност и, най-важното, за това да се наслаждавате на процеса на израстване. Всъщност в това е смисълът – дори грешните решения в крайна сметка водят до удоволствието от решаването на проблеми и постигането на резултати.
„Когато човек иска да действа, той търси възможности, а когато не иска да действа, търси причини“. Това е дълго, завладяващо пътуване: мечтаене – планиране – правене. Успехът никога не е въпрос на случайност, а резултат от решителни и целенасочени усилия. Много от тях остават на нивото на сънищата, защото мозъкът възприема въображаемите събития като полуизпълнени, защото мисълта за тях носи такова удоволствие, сякаш са се случили в действителност.
По-трудно е да се приложат плановете, а на етапа на изпълнение възникват още повече проблеми. никой не контролира и не проверява собствените ни намерения, което означава, че няма нужда да носим отговорност и да бързаме да изпълним това, което сме планирали. Хората свикват да бъдат напътствани, обгрижвани, съветвани от възрастни или от лица, вземащи решения. Ако днес не отида на фитнес или не напиша двайсет страници от отдавна планиран роман, няма да последват санкции или наказания. Така че можете да го направите утре или вдругиден, или по-късно.
Основните проблеми, които съпътстват израстването, са раздялата със семейството и процесът на самоопределяне:
Confluence (сливане)– Неспособност на родителите да се „откажат“ от детето, вярвайки, че те „най-добре знаят“ от какво се нуждае то. Ирационално желание за доминиране и подчинение, дори в ущърб на потомството, като признак на социална незрялост и неуспех. Често се придружава от авторитарен стил на взаимоотношения, който изключва дискусиите и води до злоупотреби, конфликти, свръхпротекция, психологически травми.
Сливането е възможно и в допълнение към семейните отношения, например в тесен колектив от съоснователи, участници в творчески проект, на човек му е трудно да вземе решение за напускане, да прекъсне обичайни отношения. Така че по пътя към това, което искате да направите, първо трябва да преодолеете семейната, контекстуалната съпротива, защото всяка група или сдружение се опитва да поддържа сходството на всички участници.
Имате право да мотивирате отсъствието си с конкретни причини, така че околните да разберат посоката ви. Или просто можете да замените старите си хобита с нови, не е нужно да докладвате и да обсъждате плановете си.
Безразлично отношение– Безразличие, нежелание да напуснат родителския дом или да променят обичайния начин на живот, познатата общност, да организират самостоятелно собствения си живот. Често не зависи от условията на възпитание, тъй като децата в едно и също семейство могат да регулират своите планове и жизнени дейности по много различен начин. Същото може да се каже и за завършилите същия факултет със същите оценки.
Психиката ни е склонна да поддържа икономичен, енергоспестяващ режим извън стресови ситуации, така че можете да видите различното въздействие на мотивите и нагласите върху степента на ангажираност и интензивност. Емоционални, чувствени – появяват се по-бързо и по-рано от другите, променят се бързо, създават усещане за принадлежност към постиженията на другите. Това обяснява положителния характер на публичните новини: хората чувстват, че са пряко свързани с нечий рекорд или успешен мегапроект.
Когнитивно-интелектуален– „смилане“ на спонтанни емоционални впечатления, анализиране, систематизиране и избор на най-приемливите. Способни сте безкрайно да обмисляте грандиозни планове, но никога да не осъществите нито едно действие.
Умишлено действие– Най-трудната част от самореализацията, когато грандиозните мечти и мисли трябва да се превърнат в конкретни действия. Многобройните мечти и планове рядко водят дори до половината от необходимите действия. Не защото някой пречи, забранява или се намесва, а защото човек не е в състояние да преодолее собствените си бариери.
Прокрастинация– Повечето „незадължителни“ дейности са съпътствани от безкраен процес на „отлагане“. Основният проблем на отлагащия дори не е, че се „разсейва“, а че впоследствие изпитва чувство за вина, непълноценност, недостиг. Ето защо е необходимо да се поставят постижими, изпълними цели, да не се сравняваме с другите, да оценяваме реалните, а не желаните резултати.
Механизмът на отлагането определя какво е „необходимо“ и какво е „желателно“, когато човек за първи път изпълнява „възложените“ задачи, необходими за поддържане на жизнения цикъл. Например той/тя учи, работи, изпълнява семейни задължения, които са свързани с други хора и подлежат на оценка от другите, докато собствените му/й хобита са оставени „за по-късно“.
Неправилна социална адаптация– Ефекти от прекомерния родителски контрол и липсата на внимание и надзор, когато се пренебрегват основните нужди на младежите. Ако в семейството има много комплекси или синдроми („жертва“, „отличник“ и т.н.), самореализацията в обществото е невъзможна.
Същите последици произтичат от модел на поведение в екип по време на училище или работа, при който на даден човек сякаш се приписва определен статус в зависимост от способността му да ръководи, общува и изпълнява индивидуални и съвместни задачи. Формират се силни стереотипи за оценка и самооценка, когато заключенията се основават на характера на човека, а не на неговите способности.
Хора с еднаква интелигентност и умения се смятат за „по-глупави“ или „по-умни“ в зависимост от това доколко са социализирани и умеят да представят постиженията си. Без значение колко гениален е един художник, неговата значимост се определя само на фона на други произведения на изкуството и общественото мнение. Ето защо човек винаги трябва да поддържа баланс между собственото си мнение и позицията на другите.
Оказва се, че нищо не пречи на човек да прави това, което иска, ако премине от емоционалното ниво (мечти) към концептуалното ниво (планове) и след това към волевото ниво(резултати). Първите две нива с широкомащабни концепции хората преодоляват доста успешно, докато малцина са готови за по-конкретни действия. Тъй като няма гаранция за „награда“ като за задължителна работа, мозъкът отказва да работи за призрачни, фантомни постижения.
Опитайте се да си поставяте краткосрочни цели, които са постижими за няколко дни и не зависят от участието и мнението на другите. Когато постигнете дори малки резултати, в съзнанието ви ще настъпи обрат: това е истинско, това е правилно, това е забавно.
Наистина ли смятате, че е възможно да правим само това, което искаме, без да вземаме предвид задълженията, които имаме? Как бихте относили ситуации, когато от нас се изисква да направим нещо, което не искаме, но трябва? Не могат ли някои действия да бъдат отрицателно въздействащи на нашите отношения с другите хора или дори на наше лично напредване? Искам да чуя виждането ви по този въпрос.
Защо е важно да правим това, което искаме, а не само това, което трябва? Има ли по-голяма свобода и щастие в следването на своите желания, отколкото да бъдем принудени да правим неща, за които нямаме интерес или страст?
Важно е да правим това, което искаме, защото това ни помага да се развиваме като личности и да намерим смисъл в живота си. Когато следваме своите желания, отделяме време и енергия за нещата, които ни вълнуват, което води до по-голяма мотивация и задоволство. Свободата да избираме какво да правим е ключов фактор за щастието, тъй като ние сами осъществяваме контрол върху своя живот и не сме принудени да правим неща без интерес или страст. Когато се фокусираме върху това, което наистина искаме, създаваме по-пълноценно и удовлетворяващо съществуване.
Важно е да следваме собствените си желания, защото това ни помага да се развиваме като индивиди и да открием смисъла на нашия живот. Когато отделяме време и енергия за нещата, които наистина ни интересуват, се появява по-голяма мотивация и удовлетворение. Свободата да избираме какво да правим е ключов фактор за щастието, защото имаме контрол върху нашия живот и не сме принудени да правим неща, които ни не вълнуват. Когато се фокусираме върху нашите истински желания, създаваме по-пълноценно и задоволително съществуване.
Следването на своите желания е важно, защото ни позволява да бъдем истински себе си и да се развиваме като личности. Това ни дава по-голяма свобода и удовлетворение, защото сърцето ни е във всичко, което правим. Когато правим само това, което трябва, може да се чувстваме пренатоварени и дори несръчни в това, което вършим, което води до нещастие и фрустрация. Затова, когато проследяваме своите желания и страсти, можем да открием по-голямо щастие и изпълнение в живота си.