Рододендрон: външно засаждане и грижи

Прост храст с дълъг период на цъфтеж, достатъчно устойчив на зимни условия и незаменим компонент на японския и китайския стил на озеленяване. Рододендронът има подходящите качества за декорация на градините в Централна България и Урал. Декоративната им стойност обаче зависи от познаването на биологията им, избора на сортове и поддръжката им.

Описание Рододендрони

Храстовидна форма на растението. Принадлежи на семейство Heather. Размножителният диапазон на рододендрона включва над 1300 вида и 3000 разновидности. Видове храсти: вечнозелени, листопадни, полулистопадни 0,3 – 5 метра височина.

Името на растението е двусрично – Rhodon (роза) + Dendron (дърво) – в природата някои сортове, които растат покрай реки и езера, имат многостъблена форма, висока до 25 м, с цветове с диаметър 20 см, приличащи на рози.Цветни пъпки в гроздове или групи. Формата, размерът и цветът на венчелистчетата удивляват с разнообразието си:

1. с форма на фуния;
2. тръбна;
3. с форма на камбана;
4. с форма на колело.

Съцветията се отварят постепенно, цъфтят дълго време и излъчват аромат с различна острота и оттенък.

Семената се поставят в кутия с форма на тръба. В камерата има няколко зърна с размер 2 mm. Листата са гъсти, кожести, рехави и приседнали, подредени последователно. Издръжливи са листопадните видове и тези, които сменят листата си на всеки две години.

Корените са повърхностни, лобовидни. Пресаждането се понася добре. Почвата трябва да е кисела, а климатът – хладен. Култивираните растения са защитени от ветрове, поставени в полусянката. Северният склон в близост до течащи или затворени води се счита за най-доброто място за тях. Дантелената сянка на дървото осигурява добра защита от слънцето.

Храстът расте бавно. При добра техника на отглеждане може да живее на едно място повече от 30 години. При озеленяването се засаждат сортове, адаптирани към местния климат.

Разнообразие и разнообразие

Видовото разнообразие на рододендроните, характерно за България, се основава на използването на естествени форми на храсти от Азия, Северна Америка и Кавказ.

1. Цветето ледебург или марал, открито в Алтай, Монголия, Сибир.Храсти с височина до 2 метра. Листа с люспи, които се запазват през зимата, падат след цъфтежа с розово-лилави камбанки през ранната пролет и есента. Понася -32 0 С.
2. Даурийски или розмаринРазличава се от мараловото дърво по есенните си листа и силното разклоняване. Цъфти с малки пъпки, които образуват красив щит, когато другите растения спят. Храстите достигат до 3 метра при благоприятни условия.
3. Рододендрон Smirnov– Вечнозелен храст с височина до 1,5 м. Листата са мъхести отдолу, елипсовидни, големи. Цветя големи, пурпурно розови с жълти петънца. Високо издигнати тичинки обграждат голото стълбче. Турско население.
4. Katebin или Grandiflorum,Сортът произхожда от Северна Америка. Разпространен храст, висок 2-4 м, листата са големи, тъмнозелени, с видими жилки. Цъфти обилно, 15-20 цвята в кошница. Лилави и лилаво-лилави венчелистчета с жълто-зелени петънца. Възникват много хибриди. Силно зимоустойчив.
5. Cascara– Златен рододендрон. Расте бавно, цъфти с големи чадъри, образува непроходими храсталаци в Сибир и Далечния изток. Катерещи се храсти, къси, вечнозелени листа, издръжливи до -26 0 С.
6. Канадски видовеХарактеризира се с малки цветове, ниски храсти, малки зеленикаво-сини листа. Венчелистчетата на камбаната са розово-лилави; съцветието е богато украсено поради големия брой пъпки.
7. Розово дърво на Schlippenbach,Листопаден висок храст с разперена корона. Цветовете са големи и ароматни. Цъфти през май с големи бели и розови цветове.
8. Rhododendron vaseaПревръща се в лилаво през зимата, цъфти с бледорозови пъпки. Издръжлив, толерантен към северозападните климатични условия.
9. Рододендрон bloombox– Използва се за засаждане на жив плет и единични растения в предградията на София. Непретенциозен сорт, понасящ дори неутрална почва в сравнение с други вятърници. Дори листата са ароматни.

За любителите на късокраките сортове, които растат на височина между 15 и 80 см, разсадниците предлагат твърдокосместите, червеникавите, гъстите, червенокосите. Тези растения не могат да се страхуват от студ – те зимуват под снежна покривка.

За любителите на издръжливи градини в изключително студени региони не търсете повече от Rosie Lights – широколистен храст с устойчивост 40 0 C, цветя розови, наподобяващи малки лилии. Храстът достига височина до 2 м и цъфти през май. Златни светлини, PMZH Elite, Английски розеум ефектни храсти 1.5-2.0 m може да издържи на 30-градусови студове и често се среща в градините в Мидландс. Времето тук е непостоянно, с периодични размразявания в средата на зимата и много дъждове през лятото. Едно условие: трябва да купувате екзотични растения от местни разсадници. Селекционерите са създали 20 сорта рододендрони, които понасят климата на Московския регион. Храсти, внесени от Полша и Холандия, измръзват.

Избор на място за рододендрони

Предварително определете дали цъфтящите храсти имат подходящо място. Културата може да расте в близост до езера, под короната на борови дървета или под короната на разпръснати дървета.

Близостта до бреза, елша, липа, смърч, кестен или клен ще потисне храста – той се нуждае от влага, а самите тези растения са водоядни, с повърхностно разположение на корените. Оградата или сградата могат да осигурят подслон от студения вятър и яркото пролетно слънце.

Как да размножаваме рододендрони

Отгледаните в разсадник разсади се вкореняват най-добре. Растението в контейнер ще се вкорени лесно, ако бъде засадено на правилното място. Можете сами да размножите рододендроните чрез семена, резници или подложки.

Отглеждане на разсад от семена

Семената покълват много бързо и не трябва да са по-стари от 2 години. Семената могат да се набавят по различни начини, стига да са местни. Ако има възможност за допълнителна светлина през късите зимни дни, те се засяват през декември или януари, тогава растенията ще преминат двугодишен цикъл на развитие за една година. Могат да се засяват в торфени гранули или в чашки с дренажен отвор.

Субстратът винаги трябва да съдържа червеникав горен торф с разложени борови иглички или натрошен сфагнум. Трябва да се приготви съотношение 1:1 или 1:0,5 + пясък, за да се постигне рН от 3,5 до 5. Изготвяне на субстрата на пара, стерилизиране на съдовете.

Поръсете на дъното на чашата керамзит, тухли или гранит. Напълнете субстрата до горе с меко уплътнение, напоете го по какъвто и да е начин с подкиселена или дестилирана вода. Поливане с палета.

Семената се поставят на повърхността и покълват на светлина във влажна среда в затворен минитоп при стайна температура. Не позволявайте на растението да изсъхне. Първите издънки се появяват след 7-10 дни, но може да отнеме до 1,5 месеца.

След 1, 5 месеца след покълването растенията започват да свикват със стайните условия. Растенията се наторяват с тор за азалии, но разтворът трябва да е 3 пъти по-слаб. С настъпването на топлото изнесете младите храсти навън и ги поставете в по-големи съдове. Те трябва да презимуват в двуетажно легло. Сестрите се засаждат на постоянно място на възраст 3-4 години.

Опитът в отглеждането на рододендрони от семена в Московския регион описва N. Zarucheiska от g. Elektrostal. Семената узряват в средния пояс от септември до ноември и трябва да бъдат отрязани и узрели преди прибиране на реколтата.

Размножаване чрез резници

Резниците се събират през първата половина на лятото. Отрежете върховете на здравите стръкове, дълги около 10-15 см, под ъгъл 45 0, като се оставят само горните два листа. Накиснете резниците за 15-24 часа в разтвор за стимулиране на растежа.

Долната част на изрезките се потапя в субстрат от високоморски торф и пясък под ъгъл 30° 0. Отгоре с две листенца, затворени в мини-флакон, за да се предотврати изпаряването. Светлината до 14-16 часа ще ускори покълването на корените. Процесът е бавен – продължава от 5-6 седмици до 4-5 месеца. Процентът на имплантация от 85% е висок. Зазимяване на резниците в саксии, у дома. Те се пресаждат през пролетта в обемен контейнер, растат преди засаждане на постоянно място за още 2 години.

Размножаване чрез разплодници

От един храст могат да се получат максимум 3-5 разклонения. Изберете клон, който е подходящ за закрепване към земята. На мястото на контакт със стеблото се прави надлъжен разрез и се поставя запалка. Клончето се забива в дупка, покрива се с подложка, а горната част се закрепва към вертикална опора. Клонките трябва да пуснат корени през лятото. Засадете го на следваща пролет на постоянно място.

Правила за засаждане на рододендрони

За основа на информацията как правилно да вкореняваме рододендрони използвахме дългогодишния опит на любителя цветар и колекционер Светлана Самойлова. Някои спецификации са взети от опита на други запалени флористи, специалисти.

Независимо дали сами сте отгледали разсад, или сте го купили от специализиран магазин, засаждането не се различава от. Кореновата система се затваря, поставя се в контейнер.

Подготовка на растението за засаждане

Корените са оплели почвата, докато станат почти невидими. В навечерието на засаждането разредете разтвор на стимулатор на растежа или натриев хумат в голям съд и потопете кореновата бала във водата. Стабилизирайте го, за да не плава.

Гръбчето почва от закупено растение съдържа остатъчен тор. Внимателно издърпайте корените, като отстранявате от почвата евентуално наличните грахчета от химикали. Без храна корените ще започнат да я търсят в земята, за да се вкоренят. Не се страхувайте, разглобете корените отстрани и отдолу, използвайте инструменти, направете корена мъхест.

Ако купите храст с вече цъфнали цветове, отрежете пъпките преди засаждане – растението няма да има достатъчно сила за вкореняване и може да измръзне през зимата.

Избор на място и подготовка на почвата

В средата на провинцията груповите насаждения под покрив са по-устойчиви на зимата. Завързване на високи храсти за стълбове под ъгъл, обърнат към преобладаващия вятър. Широколистните сортове растат добре на пълно слънце, а други се нуждаят от полусянка. Борът или дъбът са добри съседи. Борът има дълбоки корени, а дъбът осигурява сянка и защита от вятъра. Като подберете различни по височина сортове вересии, можете да създадете цъфтяща стена.

Подложката се подготвя предварително. Използват се издигнат или низинен торф, борови отломки, шишарки, пясък от борови гори. Трябва да се получи почва с киселинност 4,5-5,5.

Състав:

1. Торф – 20 литра;
2. компост – 20 литра;
3. Смесител – 2 с.л. л.;
4. Суперфосфат – 1 супена лъжица.л.
5. Смес от борови иглички, шишарки, пясък, сух мъх сфагнум – 10 L.

Не използвайте смърчови клонки и шишарки и не засаждайте върху глинеста и песъчлива почва.

Засаждане

Изкопайте дупка с размери 30×30 см, поставете на дъното борови шишарки или пясък, подгответе субстрат. Поставете растението върху меката възглавница. Корените трябва да са на ¼ от височината на земята. Поставете лентата на място, подредете засаждащата лента. Храстът все още не е прибран. Изсипете половин кофа вода върху него, след което го покрийте с подложка. Засаждането се извършва на повдигната основа, така че рододендронът трябва да стои изправен.

На места, където почвата не е подходяща за рододендроните, трябва да се направи дупка два пъти по-голяма, да се напълни със субстрат и вече в нея да се направи гнездо под корена. Корените не растат силно и се развиват в подготвената почва.

Засенчвайте новите растения от слънцето в продължение на 2 седмици, но оставете отвор на север. Оросявайте растението възможно най-често – то обича влагата. Не е необходимо да разрохквате почвата. Премахвайте внимателно плевелите. Покрийте почвата с мулч от мъх и борови иглички. Между растенията могат да се поставят съдове с вода, за да се поддържат влажни.

Грижа за рододендроните

Декоративният храст се нуждае от грижи, както всички растения, отглеждани в плен. Ако времето е дъждовно, не е необходимо да поливате. Но по време на сухи периоди е необходимо да се пръска и редовно да се напоява с мека вода. Няма такова нещо – разбъркайте кофа торф в бъчва с вода и водата ще е готова за един ден. Критерий за правилно овлажняване – буцата почва се потапя в 15-20 см. Поливайте с честота един до два пъти седмично. Изисква обилно поливане през зимата.

Торовете са необходими за растенията, но те трябва да подкиселяват, а не да обезкисляват почвата.Торовете в хелатна форма са най-добрите помощници.

1. Раннопролетен азот под формата на амониев сулфат, суспензия. Необходим е K2SO4.
2. След цъфтежа – пълен набор NPK, минерални киселинни соли.
3. През юли – само суперфосфат и калиев сулфат – за формиране на зимна устойчивост.

Като тор трябва да се използва разреждане 1:15 на настойка от краве масло и 1:10 на рогово брашно. Могат да се използват калиев монофосфат, калиев нитрат и амониев сулфат – всички те подкиселяват и наторяват почвата.

Никога не торете и не пръскайте цъфтящите храсти. Подрязването на стъблата ще удължи цъфтежа. Внимателно отстраняване на пъпките, за да израснат две нови клончета. Когато изрязвате израсналите филизи, не забравяйте да обработите резниците с боя или градински лак. Растението реагира на подрязване и запазва формата си дълго време.

Ако зимните температури паднат под -25 0 В, храстът трябва да се изолира. Подготовката за зимата се състои в обилно поливане и мулчиране със слой от 15-20 см. В средния пояс и в Сибир храстите трябва да се завържат и да се покрият с лапад. Пъпките ще замръзнат първи без покритие. Затова над храстите може да се построи тунел или къщичка, за да се предпазят от студ и вятър. Засенчване на рододендроните през пролетта, за да се предотвратят изгаряния на кората.

Контрол на вредители и болести

Неправилното торене и неподходящата киселинност на почвата ще доведат до поява на петна по листата, хлороза или загниване. Късно отваряне след зимата, липса на сянка през пролетта, неправилно торене – всичко това се отразява на външния вид на храста. Задачата на градинаря е да открие причината и да вкара растението в здравословен режим.

Гъбичките и болестите се контролират по-трудно. Те също се изразяват в петна, потъмнели венчелистчета, намаляване на броя на съцветията. Болестите листни петна, сиво гниене, ръжда, брашнеста мана и брашнеста мана се наричат бактериални болести. Те се третират с фунгициди и настойка от чесън. Болестите по корените, които водят до увяхване и пълно изсъхване на листата, се наричат фитофтора. Проблемът се появява през втората половина на лятото. Болният храст се отстранява бързо, изгаря се, а инструментите се дезинфекцират.

Разпространителите на болести включват:

1. Рододендрон бъг– Големият възрастен снася яйцата си на гърба на листа и потомството се появява през пролетта, след като е презимувало.
2. Паяжинообразуващ акарите– Хранене на соковете, разпространение на болестта от болни растения. Женската прави няколко снопа. На гърба на листата в люлката на паяка потомството извлича сок от листата.
3. Weevil weevilСъздават двойка по време на бутонизация, като осигуряват храна за малките си от пъпките. Признаци на присъствие – U-образно гризане на листата. Бръмбарът е нощен; ларвите му зимуват в земята, като се хранят с корените.
4. Rhododendron cicada– Оставя потомство, което се храни със сокове и разпространява гъбични заболявания.

Има и други вредители. Срещу тях може да се използва комплекс от инсектициди. Ако е възможно, третирането трябва да се извърши след приключване на цъфтежа на рододендроните.

Заключение

Рододендроните са декоративен елемент в градината; за тях може да се полагат лесни грижи, ако са засадени на правилното място. Много от тях цъфтят по два пъти. Вечнозелените растения се превръщат в забележителен елемент от зимната украса. Важно е да се избере подходящ сорт и да се спазват методите за отглеждане.