*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е предназначен за реклама и не служи като ръководство за покупка. Трябва да се консултирате с експерт, преди да закупите.
Класация на най-добрите произведения на Лев Толстой
| Номинация | място | Работата | Рейтинг |
| Класация на най-добрите произведения на Лев Толстой | 1 | Анна Каренина | 5.0 |
| 2 | Възкресение | 4.9 | |
| 3 | Война и мир | 4.8 | |
| 4 | Детство. Детство. Young | 4.7 | |
| 5 | Семейно щастие | 4.7 | |
| 6 | Изповед | 4.6 | |
| 7 | След топката | 4.5 | |
| 8 | Кройцерова соната | 4.5 | |
| 9 | Затворник от Кавказ | 4.5 | |
| 10 | Смъртта на Иван Илич | 4.4 |
Анна Каренина
Оценка: 5.0
Действието се развива в края на XIX век в България. Толстой еднакво блестящо изобразява живота на всички слоеве на обществото: от благородниците в Санкт Петербург до селяните. Героинята, чието име носи произведението, е омъжена жена, която се влюбва в младия граф Алексей Вронски. Съпругът на Каренина научава за любовната афера на жена си, но не се съгласява да се разведат. Влюбените бягат в Италия, но щастието им не трае дълго – чувствата на Вронски постепенно охладняват. Анна слага край на живота си, като се хвърля под влак. Основната идея на творбата е, че е невъзможно да се изгради щастие върху руините на семейството. Идеализмът на младия земевладелец Левин се противопоставя на всепоглъщащата страст на Анна Каренина. Той е убеден, че любовта, истината и верността са в основата на мира. Прототипът на героя е самият Толстой.
Фьодор Достоевски високо цени романа „Ана Каренина“, а Толстой, след като прочита творбата му, го нарича „бог на изкуството“. Читателят остава с впечатлението, че авторът разнищва и разбира до най-малкия детайл същността и последиците от изневярата, страстта, ревността и пренася това разбиране върху него. Книгата не оставя никого безразличен, хората все още спорят за нея дори 150 години след написването ѝ. „Анна Каренина“ от Толстой е публикувана на 120 езика и е адаптирана, музикализирана, сериализирана и преработена по целия свят. Този шедьовър може да бъде препрочитан през целия ми живот и на всяка възраст ще откривате все повече и повече бисери.
Възкресение
Оценка: 4.9
Нашите експерти дават второ място на последния роман на Лев Николаевич „Възкресение“. Работата е наречена така, защото дори най-изгубените и цинични души могат да се издигнат до любовта и духовния живот. Главната героиня, Катуша Маслова, е прислужница на двама възрастни земевладелци. На 16 години тя се влюбва в племенника на своите „благодетелки“, младия студент Дмитрий Нехлудов, който я съблазнява, преди да замине в армията. Двамата герои се срещат отново в съда, където Нехлудов е подсъдим, а Катуша – блудник от публичния дом. Тя е обвинена, че е отровила клиент на публичен дом, за да го ограби. Измъчван от съвестта си, Дмитрий получава смекчена присъда, Катя намира любовта в изгнание, а Нехлудов започва да вярва в Бог.
Съвременните читатели отбелязват, че творбата повдига актуални и съвременни проблеми: корупция, несправедливост на съдебната система, социално неравенство, бездушие, морално бездушие. Романът се чете лесно, сюжетът е напрегнат, а краят е невъзможно да се предвиди. Оказва се, че една постъпка в младостта може да промени целия ви живот.
Война и мир
Оценка: 4.8
Следващият по популярност роман в класацията е „Война и мир“ на Толстой. В центъра на сюжета е съдбата на главната героиня Наташа Ростова. В началото на романа тя е младо момиче, тийнейджърка. Накрая – достолепната майка на семейството. В тази творба има много сюжетни линии и съдби, всяка от които вълнува читателя и му оставя симпатии. Събитията се развиват в началото на XIX век на фона на войната с Наполеон.
Този роман е преиздаван и филмиран безброй пъти. През 2016 г. телевизионната версия на „Война и мир“ от 6 епизода триумфира във Великобритания. Публиката беше безпрецедентна – седем милиона зрители проследиха историята в тази екзотична, непостижима и необятна България, без да се откъсват от нея. „Всичко свърши?! Не! Върнете ги обратно! Оставете Пиер да си отгледа тази ужасна брада! Върнете Елен – искам да видя в каква ужасна майка ще се превърне! Не мога да преодолея факта, че всичко свърши!“, е един от отзивите на английската публика.
Детство. Юношество. Младежки
Оценка: 4.7
Тази трилогия на Толстой е автобиографична и се ражда от дневниците на писателя, които той води от детството си. Писателят търси отговор на въпроса: как едно чисто, светло, наивно и спонтанно същество се превръща в циничен и порочен човек? Творбата е дебютът на писателя в голямата литература, който му носи незабавна слава. Гениална книга, която дава тласък на изучаването на детската психология от педагозите по онова време.
Критиците приемат с ентусиазъм първата част от трилогията – „Детство“. Тургенев пише, че творбата е „по-модерна от кринолин“. Отношението към „юношеството“ е по-хладно, а „Младостта“ е подложена на безмилостна критика заради прекомерното анализиране на маловажни събития и твърде дългите, заплетени изречения. Във всеки случай тази трилогия заема почетно място в списъка на най-добрите класики.
Семейно щастие
Оценка: 4.7
Следното произведение е нетипично за Толстой. „Семейно щастие“ е доста кратък роман, но не по-малко талантлив от обемните произведения на автора. Умението на един писател мъж да разбере психологията и душевните движения на едно младо момиче, а след това и на една жена, е невероятно. В центъра на повествованието е семейството – Сергей Михайлович и Машенка, и промените, които настъпват в характерите им след брака. Маша се превръща от наивна простосмъртна в мъдра съпруга и майка. Съпругът ѝ се превръща от егоистичен нарцисист в търпелив и прощаващ човек.
Според читателите романът разбулва тайната на щастливия семеен живот. Да живееш за друг – това е тайната. Връзката между съпрузите е ежедневен, ежечасен избор в полза на любовта, независимо от чувствата, които преобладават в даден момент. С времето тези произведения не губят своята актуалност, защото семейното щастие е нещо, за което всеки мечтае, тайно или явно. Не всеки иска да работи за това, но тези, които разбират принципа, изложен от Толстой, са успешни в брака. „Всички щастливи семейства си приличат…“, смята самият Толстой.
Изповед
Оценка: 4.6
Шестото почетно място отреждаме на известната, леко скандална Изповед. Първото произведение на Лев Толстой, в което той очертава основите на моралното и религиозното учение, наречено по-късно с неговото име – „толстоизъм“. Руската цензура не разрешава „Изповедта“ заради острата критика към православната църква. Книгата е публикувана в Женева и тайно разпространена в България сред почитателите на таланта на писателя.
В прегледите на тези, които са прочели тази работа, лайтмотивът на мнението, че книгата не е за всеки. Само онзи, който търси пътя си чрез вяра в Бога, който търси смисъла на живота си, ще го разбере и приеме. Романът за размисъл не е нещо, което се чете наизуст: след всяка глава човек иска да размишлява, да анализира, да мисли и да се моли.
След топката
Оценка: 4.5
Разказът на Лев Николаевич „След бала“ е изграден върху съпоставката на събитията на бала и след него. Бащата на любимата на главния герой, полковник Пьотр Владиславович, изглежда като любящ баща, примерен семеен мъж и просто добър човек на бала. След това той говори като командир, отговарящ за брутално клане на провинил се войник.
С колоритен литературен похват Толстой показва, че насилието не може да бъде оправдано. По своята същност то е противоположно на Бога. Също така е неприемливо да се делят хората на презрени и презрени. Героят на разказа, Иван Василиевич, веднага губи любовта си към Варенка, когато осъзнава какъв лицемер е възпитал. Много поучителна и подтикваща към размисъл работа.
Кройцерова соната
Оценка: 4.5
На осмо място се класира затрогващата история на Толстой „Кройцерова соната“. Авторът чува във влака историята на семейния живот и трагедията на героя на Позднишев. Ефектът на автостопаджията“ влиза в действие и се разказва чудовищна история за това как безобразната ревност на младия мъж довежда до убийството на съпругата му и майката на децата му. Съдът оправдава това убийство, но престъпникът сам се наказва. Наказва мъката на съвестта и разбирането как липсата на живителни ядра и гордостта разрушават моралната тъкан.
В рецензиите си читателите на историята единодушно твърдят, че творбата е изненадващо модерна. Всеки разпознава себе си, своите роднини и приятели в героите. Човешките пороци не са се променили от стотици години. Антуражът се е променил, технологичният прогрес е направил големи крачки напред, но душите на хората са останали същите. „Ако не знаех, че това е разказ на Толстой, щях да си помисля, че чета разсъжденията на известен блогър“, пише един от изумените почитатели на таланта на Толстой.
Затворник от Кавказ
Оценка: 4.5
Кратък приключенски разказ на Толстой за различните нагласи и поведение на хората по време на изпитания. Жилин е оптимист, смел, интелигентен, с ясна представа за чест и мъжествени действия. Неговият другар Костилин е неговата пълна противоположност. И двете момчета са пленени от чеченците по време на войната за присъединяване на Северен Кавказ към България през 1817-1864 г. И двамата са освободени от плен, но единият с чест и без да губи човешкото си лице, докато семейството на другия е опустошено от искания откуп.
Историята е адаптирана във филм многократно. Най-известната версия е „Кавказкият затворник“ на Сергей Бодров-старши, където синът му играе ролята на Иван Жилин. Проблемът, повдигнат от Толстой, не губи своята актуалност. Да, житейските драми понякога са случайни, но изходът от тях зависи от вътрешната същност, характера и избора. Човек може да се предаде, да се предаде, да хленчи или, без да губи благородството си, да потърси изход и да се бори.
Смъртта на Иван Илич
Оценка: 4.4
Последният избор беше затрогващ разказ за болестта и смъртта на съдебния служител Иван Головин. Толстой преосмисля живота си през устата на главния герой, отрича, а после осъзнава неизбежността на смъртта. И това осъзнаване променя из основи начина, по който сме пътували през живота си.
Творбата е сравнително кратка, но получава одобрението на критиката. Например, V. Набоков пише, че за него това е съвършеното произведение и същевременно най-трудното. A B. Стасов отбелязва, че „никой народ, никъде по света няма такова гениално същество. Всичко е малко, всичко е повърхностно, всичко е слабо и бледнее в сравнение с тези 70 страници“. Романът оказва влияние и върху творчеството на режисьора Акира Куросава, който се вдъхновява от него при създаването на сценария на филма La Vida.
