Виктор Олег Олегович Пелевин е известен съвременен прозаик, за чието съществуване се носят слухове поради затворническия начин на живот на автора. Поставяни са постановки в театрите, снимани са филми, а критиците дават смесени оценки за творчеството му, но в това се крие успехът и ключът към читателите от различни възрасти и възприятия за света. Авторът постоянно сравнява книжното и реалното през призмата на собственото си виждане, съобразено с мнението на мнозинството, съпоставя политически събития и теории за световната конспирация, иронизира, осмива злините на съвременността.
Класация на най-добрите книги на Виктор Пелевин
| Номинация | Място | Заглавие | Рейтинг |
| Класация на най-добрите книги на Виктор Пелевин | 1 | Чапаев и пустотата (1996).) | 5.0 |
| 2 | Отшелникът и шестопръстият (1990).) | 4.9 | |
| 3 | Omon Ra (1991).) | 4.8 | |
| 4 | S.N.U.F.F. (2001 г.) | 4.7 | |
| 5 | Числа (2003).) | 4.7 | |
| 6 | Животът на насекомите (1993).) | 4.7 | |
| 7 | Поколение „P“ (1999 г.).) | 4.6 | |
| 8 | T (2009.) | 4.5 | |
| 9 | Ананасова вода за красивата дама (2010).) | 4.5 | |
| 10 | Свещена книга на преобръщача (2004).) | 4.4 | |
| 11 | iPhuck 10 (2017 г.).) | 4.4 | |
| 12 | Empire V (2006).) | 4.4 | |
| 13 | DFS (Ново време) (2003 г.).) | 4.3 | |
| 14 | Тайни гледки към планината Фуджи, 2018 г. | 4.3 | |
| 15 | Изкуството на лекото докосване | 4.3 |
Чапаев и пустотата (1996).)
Оценка: 5.0
Роман, който всеки трябва да прочете, е „Чапаев и пустотата“.
В центъра на повествованието е поетът Пьотр Пустота, който се намира едновременно в две времеви пространства – в следреволюционна България през 1918-1919 г. и в Руската империя през 1919 г. и в средата на 90-те години. Героят служи в поделението на Чапаев, като в същото време се лекува в психиатрична клиника в края на този век, което му се струва само сън.
Пелевин е успял да събере на едно място толкова противоречиви личности с напълно противоположни характери, като е успял безпроблемно да въведе в повествованието японския воин от клана Сердюк, героя от мексикански сериал, бандита и дори Арнолд Шварценегер – всички те са били пациенти на една и съща психиатрична клиника. Тези сложни паралели се обясняват отчасти с възможното историческо развитие на България в отношенията ѝ със Запада и Изтока, всеки от които символично съответства на различен герой. Всички пациенти в едно и също отделение са обединени от целта за възстановяване, която включва уникална техника на проникване в личното пространство на другия, за да се намерят отговори на някои въпроси.
Отговорността за бъдещето на съвременна България в романа пада върху плещите на Григорий Котовски, който към края на повествованието се оказва кокаинов наркоман. Но това не му пречи да се съюзи с Пустотата, чийто духовен будистки учител в крайна сметка става Василий Чапаев – той помага на главния герой да постигне вътрешно просветление.
На пръв поглед сложният сюжет е смесица от отделни повествователни линии в различен стил, завъртяни около самоличността на Пустотата и борбата му за бъдещето. Рецензентите наричат „Чапаев и пустотата“ „първия дзен роман в руската литература“.
Отшелникът и шестте пръста (1990).)
Оценка: 4.9
На второ място в класацията е първият роман на Виктор Пелевин, написан през 1990 г., „Отшелникът и шестте пръста“. От 2005 г. насам творбата е използвана от театралните критици и е адаптирана в пиеси – нелош успех за дебютна постановка.
Фокусът е върху двойка пилета – самотник и шестопръст, бройлери в птицеферма, кръстена на А. И. Власенко. Lunacharsky. Авторът описва йерархията на пилетата, която се оказва сложна – най-близкото до коритото, а след това следващото го в низходящ ред с някои особености. Шестипалов е изключен от системата и се запознава с пилето-философ Затворник – последното се интересува от природни науки и се скита между отделните общности на бройлери в комбината. Удивително е, че Затворник е усвоил „божествения“ език – Българския – и може да определя времето по циферблата и знае откъде идват пилешките бебета, въпреки че никога не ги е виждал.
Шестопръстият става чирак на Затворника и заедно преминават през общностите в птицефермата, опознават света и се опитват да разберат непознатия „полет“, чрез който могат да избягат от пределите на мелницата.
Основната идея на историята: надарените, самотни ентусиасти са в състояние да достигнат до оптимистичен край, а не масите, които са склонни към сив колективизъм.
Omon Ra (1991).)
Оценка: 4.8
За Пелевин „Омон Ра“ е първият му роман като писател. Творбата се основава на обучението на Омон Кривомазов като част от група съветски космонавти за мисия до Луната. Ра е повиквателната на главния герой, наподобяваща името на бога на слънцето от древноегипетската митология. Авторът развенчава мита за космонавтиката, опровергава официалните версии и истории и разказва за истински герои, чиито имена никой не знае. С други думи, тя приканва читателя да погледне на космическите полети от различен ъгъл от този, който се говори в медиите.
Целият роман „Омон Ра“ е изграден като разобличителен филм в традицията на западното кино. Виктор Пелевин се подиграва с „тайните на космонавтиката“, в сюжета проблясва „лунен заговор“ и инсценировка на полет до спътник на Земята, авторът разказва за примитивността на съветските ракети, чак до ръчното управление на стъпалата, когато те се отцепват от безноги самоубийци-космонавти, „обучени“ в летателното училище на името на Гагарин и в Космическата академия. Maresieva (Zaraisk). На читателя са представени и факти за странно обучение на военни специалисти: рязане на крака във вече споменатото авиационно училище, придружено от изпити по стрелба в картечната школа на името на М. И. Ломоносов, едноименната школа, едноименната школа, едноименната школа, едноименната школа, едноименната школа и едноименната школа. Матросов, както и слепи и парализирани възпитаници на военно-политическия колеж, носещ името на М… П. Korchagina.
Творбата не може да се нарече документална, тя е по-скоро фантазия. Неслучайно Омон Ра е удостоен със специалните награди „Интерпрескон“ и „Бронзов охлюв“.
S.N.U.F.F. (2001 г.)
Оценка: 4.7
Романът S.N.U.F.F.“Днес тя може да се смята за провокативна, за да се хареса на политическите играчи, но е написана преди конфликтните събития по време на войната, така че няма нищо общо с действителността.
Действието се развива в две взаимодействащи си държави – пост-акалиптична Украйна с технологично изостанало общество от „орки“, които говорят на „горно-Български“ език, и Византия – изкуствен балон, в който има отделна технологична държава, населена с „хора“, които общуват на измислен църковно-английски език. Всичко не е лошо, но във Византия липсва реално пространство поради сферичното ограничение, а и законът за съгласието също не е наред. Според този закон хората могат да имат сексуални отношения едва когато навършат 46 години. Липсата на комуникация във всичките ѝ аспекти се компенсира от сурите – роботите, с които живее населението на изкуствения свят.
Demyan-Landulph Дамилола Карпов, оператор на въоръжен дрон с камера, си приписва заслугата за сура на име Kaya. Тя е тази, която въвлича майстора и други двама членове на „орките“ в игра, която я интересува от собствените ѝ роботи.
„S.N.U.F.F.“ представя виждането на автора за политическата ситуация между Изтока и Запада, между богатите и бедните нации.
Числа (2003).)
Оценка: 4.7
На пето място е романът „Числа“, който съставлява по-голямата част от колекцията DFS (NN).
Историята е посветена на младото съветско момче Стьопа, което открива магията на числата. Магическото число, кодът на името – той съобразява всичко със законите на нумерологията. Седем е червената линия през целия парцел: броят на силата, на която разчиташе Ступа, 3 + 4 в сумата дава същото „7“ (34 е код на името). Личностно развитие, успешен банков бизнес – Степан е подпомаган във всичко от своя цифров знак. Докато един ден срещу него не застава антиподът 43, друг банкер, който също е взел за свой водач щастливата седморка. Срещата на тези герои е предсказана от ясновидец. На фона на обстоятелствата и психологическата репресия 43-годишният Ступа преживява толкова много проблеми, че вътрешният му дзен е безвъзвратно подкопан.
Героите на романа, макар и сериозни по отношение на сюжета, остават малко ненормални, сравнявайки се с неочаквани персонажи от световното кино и литература.
Животът на насекомите (1993).)
Оценка: 4.7
Необичайният, но все пак увлекателен роман на Виктор Пелевин „Животът на насекомите“ сравнява различни хора и социални групи с представители на света на насекомите. С комарите той свързва бъдещи бизнесмени, готови на всичко в името на целите, без да оценяват риска; баща и син, които отиват на плаж – с бръмбари скарабеи, които постоянно събират тор – мръсотията от живота; женската мравка е Марина, момиче, което е търсено от мъжете, но не се интересува от тяхното общество.
Наркоманите Максим и Никита, Марина – съдбите на всички герои и техните близки се пресичат в различни комбинации. Пелевин постоянно сравнява всички човешки действия с инстинктивните процеси в света на насекомите. Интересно е да се види колко точно авторът е уцелил сравненията. Молците, които завършват историята, търсейки смисъла на живота, са в постоянен конфликт по много неочаквани въпроси.
Посланието е да видим превъплъщенията на всички тези насекоми в човешкия свят и да направим изводи за собствения си живот от техните поучителни истории. В края на краищата, всяко насекомо може лесно да бъде намерено в гора, парк или вила.
Generation „P“ (1999).)
Оценка: 4.6
Романът „Generation P“ или „Поколение P“ е широко известен в младежките среди, по него е създаден култовият едноименен филм.
Виктор Пелевин в самия край на ХХ в. идентифицира основните проблеми на образованието и живота, патологията и особеностите на мисленето на поколението, чийто съзнателен живот е в постсъветската епоха на 90-те години, когато всички медии незабавно се втурнаха да рекламират със своите прости и често безсмислени, но гръмки лозунги. Клипове с причудливи сюжети са в основата на културата на новото поколение „P“ (Pepsi), чието име се превежда по различен начин неприлично. Главният герой на романа Бабилен Татарски е сигурен – той знае всичко за истинската стойност на рекламите, защото е техен създател, който от обикновен копирайтър се е превърнал в телевизионна личност. Как подценява цялата ситуация около себе си
Babylen е колективният образ на поколението от 70-те години, поколението P. Той се е превърнал в част от огромна машина за популяризиране на продукти от Запада. Рекламата започва да замества реалния живот за много хора, като внася илюзии в постсъветския мироглед. Всичко се променя, когато Татарски се замисля кой отговаря за целия процес и как се е променил животът наоколо.
Романът е задълбочен, като повдига остри социални проблеми на поколенията от последните десетилетия. Сюжетът е ярък, сложен и невероятно многостранен.
T (2009).)
Оценка: 4.5
T е наименованието на определен граф, вероятно L. Н. Толстой. Майстор на бойните изкуства, той избягва от царската охрана в „Оптинския скит“, който в романа олицетворява тайнствената Шамбала – място на духовно просветление (обител на православието). По пътя си дотам Т преодолява различни препятствия, среща се с кабалистичното общество на Ариел, чиито литературни дейци сами пишат роман за графа, за който го информират. Героят започва да се съмнява в реалността на случващото се около него, а успехът на пътуването става все по-неуловим и неясен – за какво е всичко това?? Без да иска да живее по сценарий, написан от непознати, Т се опитва сам да промени съдбата си, отговаряйки на въпросите: „Кой съм аз??“ и „където аз?“.
Романът „Т“ е избран за най-добър роман от читателите през 2010 г., оценен е високо от критиката. Тя ще помогне на тези, които са „по течението“, да направят крачка към себе си.
Ананасова вода за красива дама (2010).)
Оценка: 4.5
Разказите в първата ни антология „Ананасова вода за една прекрасна дама“ предизвикаха много шум. И читатели, и критици са единодушни: Пелевин не е измислил нови сюжети, а е използвал вече написани произведения и ги е преразказал прекрасно, като е заменил имена и числа. За тези, които тепърва се запознават с творчеството на провокативния и енигматичен автор на нашето време, това обаче няма никакво значение, както и за ценителите – дори да е самоплагиатство, то е успешно.
Книгата „Ананасова вода за една прекрасна дама“ има два блока. Разделът „Богове и машини“ съдържа две истории: фантастичната „Операция „Горящ храст“ за Семьон Левитан, участвал в специални операции на Държавна сигурност като глас Божи, а впоследствие и като дявол за подобни американски служби; „Кодовете на Ал-Ефесби“ за компютърното разузнаване във военните операции и руснака Савелий Скотенков, който успява да създаде защита срещу „умни“ устройства.
Втората част на „Механизми и богове“ съдържа 3 прочувствени разказа: „Съзерцателят на сянката“ за руснак, който се опитва да научи истини чрез собствената си сянка посредством медитация (опит да се осветли желанието на западняците да проникнат в индийската култура), „Таги“ за Борис, който иска да се присъедини към сектата таги, практикуваща жертвоприношения, и „Хотел „Добри превъплъщения“. Последният разказ разкрива заглавието на сборника за ананасовата вода: душата на момичето се подготвя за прераждане, ангел й предлага да се роди в семейството на олигарх, но след като научава подробностите за предложението, тя отказва. Тук бурканът с вода от ананас се появява като цитат от произведението на Маяковски.
Пелевин, както винаги, повдига актуални философски въпроси на нашето време, деликатно се надсмива над реалностите на живота и широко използва гротеската.
Свещената книга на преобръщача (2004 г.).)
Оценка: 4.4
Задълбоченият, но добре рекламиран роман на Пелевин „Свещената книга на върколака“, шестият по ред на автора, няма да се хареса на всеки, но истинските ценители на творчеството на скандалния автор ще оценят произведението, което е преплетено с други романи и разкази на писателя.
Сюжетът се основава на върколак лисица с неприлично име (на различни езици може да се съберат много различни значения от него, обобщени в линията на свободолюбието и ниската отговорност) и вълк Александър Грей, също върколак в човешки облик, който е генерал-лейтенант от ФБС. Авторът разкрива историята на тяхната любов, желанието и на двамата да развият духовност, доколкото това е възможно в романите на Виктор Пелевин.
iPhuck 10 (2017 г.)
Оценка: 4.4
Един от последните романи на автора, iPhuck 10, печели на Пелевин наградата „Джон Ф. Кенеди“. Андрей Бели – не най-престижната, но значима за нецензурираната литература.
Историкът на изкуството Мара се влюбва в последната модификация на Порфирий Петрович, полицай на литературните алгоритми, способен да прониква в софтуера на всяко електронно устройство, включително в перфектния iPhuck 10. Тя използва неговия алгоритъм за свои лични цели, но законно – жената е закупила софтуера от полицейското управление и може да го използва до края на живота си. Какъв е личният ви интерес в това?? Мара е начело на създаването на изкуствен интелект за генериране на нови произведения на изкуството и последващата им продажба за лично обогатяване. Тя е използвала починали преди това хора и програми, сред които и Порфирий, който открива намеренията на собственичката, но вече е твърде късно. Той подсилва собствения си алгоритъм и се самоубива.
В романа се преплитат фантазия и реалност, сегашно и бъдеще време, човек и изкуствен интелект, ирония и сарказъм. Кой е? Това трябва да разбере читателят.
Empire V (2006).)
Оценка: 4.4
Империя V е написана малко преди вампирската сага и история да станат модерни, така че не може да бъде обвинена в плагиатство. Между другото, Български филм със същото име е планиран да излезе през 2019 г. Какво е накарало създателите на филма да се захванат със сюжета??
Творбата се занимава с Роман Шторкин, който става вампир, след като получава „език“ от Брама – нещо като жезъл с познанията и способностите на вампирите. Тази същност позволява на вампирите да проникват в съзнанието на хора или други вампири, като опитват кръвта им. Героят сменя името си на Рама, но за да се справи напълно с новата си роля, той трябва да промени и мисленето си, като изучи блясъка и дискурса – трябва да контролира тези аспекти, за да не се влияе от тях и да остане вампир, установявайки властта си над човечеството. Нищо обаче не е вечно, нито пък животът на говорещите „езика“.
Човешките и вампирските общества живеят с малко припокриване, само отделни „агенти“ проникват в масите на другия свят. След обръщането си Рама осъзнава, че се чувства неудобно в новата си роля, размишлява над въпросите за произхода на света и стойността на живота, Бога и истината. Книгата представлява записани мисли на вампира за намирането на отговори на вечните въпроси. Помощник на героя е Озирис – също необичаен вампир.
Защо Рама остава в ролята на аутсайдер в новата общност? Почитателите на произведения за вампири ще намерят отговора на въпроса на страниците на романа Empire V.
DFS (NN) (2003 Г.).)
Оценка: 4.3
Завършва рейтинговата колекция DFS (NV), чието име е дешифрирано от автора като „Диалектика на преходния период от Никъде до Никъде“. В книгата е включен обсъжданият по-рано роман „Числа“ от блока „Силата на великите“. Освен нея в творбата има новела и разкази.
Разказът „Македонската критика на френската мисъл“ разказва за Кика, детето на петролен магнат, наречено по името на канала за деца Кика.Едно подрастващо момче е създало садо-мазо филм за възрастни във фабрика за обувки. Този човек е споменат преди това в романа „Числа“ в същия сборник.
One Vogue се подиграва със сексуалните и паричните отношения между богатите мъже и жените, желаещи подарък или място под слънцето. В „Акико“ отново става дума за секс, но в кибернетични машини, в чат стаи. Авторът прави аналогия с интернет отдела за борба с тероризма, споменат в статията „Числа“.
В разказа „Група за фокусиране“ действието се развива в света на мъртвите, където „светлинното същество“ общува с хора, напуснали земния свят. Читателят ще открие тук препратка към човек с магарешки уши на каишка, който умира в романа „Числа“.
Последната част на сборника „Животът на чудните хора“ съдържа два разказа, посветени на философията на Изтока, с целия финес на литературния подход на Виктор Пелевин.
Тайни гледки към планината Фуджи, 2018 г.
Оценка: 4.3
Българският предприемач Дамян Улитин има необичаен бизнес – той продава щастие под формата на набор от процедури за клиента, като му връща изгубеното удоволствие от самия процес на живот. Стартирането на Fuji experiences беше успешно, но много скъпо – не са много хората, които могат да финансират такъв проект. И все пак, за да изпита реалността по същия начин, по който са я усещали аскетите и древните индуси, всеки иска да.
Книгата е написана и публикувана през 2018 г. и описва актуални за този период въпроси, по-специално трудностите на стартиращите предприятия в България: приемането им от хората, трудностите в работата, а също и упоритостта и решителността на самите предприемачи, които въпреки всичко се движат по набелязания вектор. В центъра на историята е историята на женския успех, сензационно разкриване на тайните на феминизма и неговите енергийни практики, чиято същност е будистката медитация. Героите са наши съвременници, активни бизнесмени, будистки монаси, дори транссексуални, стартиращи компании от Сколково, повечето от които са самотни хора, уморени от капитализма. Пелевин използва колективни образи, в които читателят може да разпознае себе си.
Критиците и читателите оценяват романа като дълбоко философски за съвременните стандарти, изпълнен с будизъм и прямота. Мнозина видяха в нея призив за промяна на постулатите, отхвърляне на психологията на потреблението и обединяване на най-доброто от познатите цивилизации.
Изкуството на лекото докосване (колекция), 2019
Оценка: 4.3
„Изкуството на лекото докосване“ е най-новата творба на Виктор Пелевин, книгата е публикувана през 2019 г. Тя включва три произведения – „Якинт“, „Столипин“ и едноименното „Изкуството на лекото докосване“. И трите произведения имат впечатляващ ефект върху читателя.
„Якинт“ е историята на група младежи, които пътуват до планините на Кабардино-Балкария, придружени от стареца Якинт, който разказва историята на своя живот. През 90-те години на миналия век той се представя за ясновидец и е нает от криминален орган да извърши своеобразен ритуал. На мястото, където някога се е случило всичко, един старец повежда групата, за да преследва целта си.
Колекцията „Столипин“ завършва с продължението на романа „Тайните гледки на планината Фуджи“. В творбата се разказва за вагона на Български държавник, в който се превозват затворници.
Основното произведение на сборника „Изкуството на лекото докосване“ е историята на Константин Параклетович Голгофски, автор на философски и езотеричен трактат и специалист по масонство. Разкрива световната конспирация и стига до дъното на информационната война между България и САЩ. Като цяло романът може да се нарече кратък преразказ на романа „Синопсис за ВИП-ове“, съдържа препратки към богове и герои от други произведения. Сюжетът е изграден върху детективска линия в стила на Дан Браун, по време на която авторът запознава читателя с паранаучните концепции за взаимодействието между САЩ и България (ЦРУ и ГРУ), изказва мнение за намесата на свръхдържавите в политическите движения на другата страна.
