12-те най-добри книги на Фьодор Михайлович Достоевски

Феодор Михайлович Достоевски е известен в целия свят – произведенията му в България са включени в списъка на литературата, изучавана в средните училища и университетите, книгите се четат от студенти по лингвистика и театър в различни страни, въз основа на тях се поставят на пиесата, правят се филми. Проницателна драматургия, класически език и запознаване на читателя с различните слоеве на населението от XIX век, с техния бит и традиции – заради тези качества се ценят романите, пиесите и разказите на големия Български прозаик. Съставихме класация на 12-те най-добри книги на Фьодор Достоевски – можете да се връщате към тях отново и отново, колкото пъти пожелаете, и да откриете нещо ново.

Класация на най-добрите книги на Достоевски

„Братя Карамазови“ (1879-1880).)

Автор: F.М. Достоевски

Оценка: 4.9

Едно от последните му произведения, „Братя Карамазови“, разглежда въпросите за морала, свободата, връзката с Бога. Романът е наричан от критиците върхово постижение в творчеството на Достоевски и е оказал значително влияние върху световната култура и особено върху руската култура, литература и философия.

Творбата, върху която авторът работи в продължение на две години, носи белезите на трилър, детектив, много психологически похвати и анализ на поведението на героите, които в романа са много. Основната идея е да се определят тайните на човешката душа и същността на съществуването на всеки човек на този свят. В центъра на сюжета е историята на семейство Карамазови, като в хода на действието те показват със собствения си пример какви биха могли да бъдат отговорите на основните поставени въпроси, които са актуални и в нашия съвременен свят. Взаимоотношенията на героите не са лесни, но духовната връзка между членовете на клана е ясно видима. Достоевски успява да покаже на читателя двете страни на човешката душа – божествената и дяволската.

„Братя Карамазови“ е роман в четири части. Всеки ще има свой собствен привкус след прочитането на тази творба: някой няма да е съгласен с визията на автора, друг ще я хареса. Вероятно това е причината, поради която тя все още е много търсена и обсъждана от художници, студенти и други общности по целия свят.

Престъпление и наказание (1866).)

Автор на книгата: F.М. Достоевски

Оценка: 4.9

Кой не знае за Родион Расколников?? Ненапразно „Престъпление и наказание“ е включена в учебната програма на гимназистите: в нея се разглежда въпросът за морала, авторът е създал истински психологически трилър, който нагледно показва последиците от необмислени (или умишлени) престъпления?) на действията на младите хора. Расколников се оказва в плен на съдбата след убийството на стария лихвар, авторът насочва героя към изучаване на съвестта, потапя го във вярата, апелира към съвестта, събужда у Родион отговорността и необходимостта от изкупление на греха. Детайлите на вътрешните чувства на героя карат човек да вярва, че Достоевски сам е извършил престъплението; иначе откъде идва такава гама от чувства??

Тя не е лесна за четене, но се чете от Българските ученици, докато в други страни се чете от по-големи ученици, които имат по-добро чувство за хумор. Хората, които са чели „Престъпление и наказание“ по различно време, обаче гледат на историята по свой начин, от гледна точка на своя опит, и оценяват събитията по различен начин. Родион Расколников се превръща в световноизвестно име.

„Идиотът“ (1867-1869).)

Автор на книгата: F.М. Достоевски

Оценка: 4.8

На третия ред на нашата класация експертите поставиха известния роман „Идиот“, чийто главен герой княз Мишкин става един от любимите герои на Фьодор Михайлович. Защо? Може би това се дължи на деликатната духовна организация на Мишкин, на неговата честност и откритост, които хората около него възприемат като нещо ненормално, поради което героят получава не особено приятен прякор, подобен на психично заболяване. Между другото, това му се е случило веднъж… Идеята за романа се ражда, когато Фьодор Михайлович е в чужбина. Работата по проекта продължи 2 години.

Достоевски иска да покаже главния герой като чист, дори детски наивитет, изгубен за обществото, но постепенно отмива порочността и алчността на героите. Чувствителност към другите, към тяхната мъка, способност за състрадание и запазване на собственото равновесие – само истински искреният човек, въплътен в Мишкин, може да направи всичко това. Другите герои обаче също са предписани от автора невероятно фино, така че е просто невъзможно да ги забравим – образите, здраво фиксирани в паметта, и да ги смесваме по време на четенето на четирите книги, съставящи романа, е невъзможно.

Много съвременни читатели в България и другаде, след като прочетат романа, се обръщат назад към собствения си живот и често променят чертите на характера си, които съзнателно са откроени в съзнанието им чрез отражението на героите.

Унижените и оскърбените (1861).)

Автор на книгата: F.М. Достоевски

Оценка: 4.8

В средата на XIX в. Българският обществен живот се разраства, а по същото време Фьодор Михайлович работи върху романа си „Унижените и оскърбените“ – публикуването му по това време е знаково. В творбата се откроява проблемът за разслоението на обществото на примера на семейството на княз Вълковски, циничен философ и прототип на умовете на по-късните герои на Достоевски (Расколников, Свидригайлов и др.), и на бедняците, олицетворявани от семейството на земевладелеца Ихменов. Така наречените висши и нисши класи, макар и привидно отдалечени, неизбежно си взаимодействат, а решението на децата от семействата да свържат съдбите си без благословията на родителите си изглежда напълно невъзможно за времето. В допълнение към социалното разслоение Фьодор Михайлович показва проблема за егоизма, сляп и горд, който Вълковски демонстрира.

Достоевски работи върху романа веднага след завръщането си от изгнание, което продължава няколко години. Може би това е оказало известно влияние върху качеството на творбата – „Унижените и оскърбените“ е написана по особено интересен и разнообразен начин, както умее да прави Българският класик на перото.

The Imp (1870-1872).)

Автор на книгата: F.М. Достоевски

Оценка: 4.8

Един от най-сложните и трудни романи „Обсебеният“ е базиран на реални събития: през 70-те години на XIX век революционерите от един от многото кръгове решават да се справят с бивш съмишленик, който е решил да се оттегли от. Много политика, преплитане на завоалирани известни личности и мислители от онова време, предчувствие за превръщане на интелектуалното общество в терористични и радикални групи характеризират романа и самия Достоевски като прорицател на събитията, които ще се случат десетилетия по-късно. „Едно отричане, без никакво великодушие и без никаква сила“ – тази фраза на един от героите Николай Ставрогин описва идеално същността на романа „Обсебените“.

Политически роман, предизвикан от убийството на студент от революционно-терористична група, ръководена от Сергей Нечаев. Този ученик се превръща в прототип на книжен революционер, който променя векторите и планира да „продаде“ цялата компания. Събитието е толкова резонансно, абсурдно и брутално за онова време, че Достоевски смята за необходимо да привлече вниманието на читателите към него.

Според Фьодор Михайлович, в писмо, адресирано до критика и философа Николай Страхов, романът „Обсебеният“ е опит да се предадат някои мисли за зараждащите се революционни течения, а художественото представяне страда от това. Вярно е, че не е лесна за четене, особено поради сложността на сюжета, дължаща се на полемиката на героите-идеолози.

„Записки от подземието“ (1864).)

Автор на книгата: F.М. Достоевски

Оценка: 4.7

Следващият роман от класацията „Записки от подземието“ е написан от първо лице на колегиален асесор (съдия, чиновник), който записва на хартия своята изповед. От позицията и смелостта си той се обръща към душата и съвестта си, защото политическите и социалните му дейности не отговарят на моралните норми дори на онова време. Героят постоянно се чувства виновен за неспособността си да наложи ред в поверената му реалност.

„Подземие“ е алегория; тя олицетворява опита на героя да се затвори психологически от заобикалящия го свят в пълно презрение към хората. Тук въпросите за предназначението на човека се поставят успоредно с отричането на доброто, научния прогрес и всичко положително, което се случва в света. Това е предшествано от описание на ранните години на чиновника, което проследява зародиша на бъдещите му страхове и емоционални сътресения.

Фьодор Михайлович поставя началото на екзистенциализма в световната литература с романа си „Записки от метрото“ – в тази посока работят писателите до средата на ХХ век. Веднъж Ницше казва, че Достоевски е единственият психолог, от когото немският мислител може да научи нещо.

Комарджията (1866).)

Автор на книгата: F.М. Достоевски

Оценка: 4.7

Историята на създаването на „Играчът“ е много интересна. Самият Достоевски е известен като страстен комарджия. Един ден във Висбаден той губи всичките си пари и за да компенсира недостига, сключва договор с издателство да напише роман за нереално краткия срок от 26 дни. За да спази крайния срок, Фьодор Михайлович е принуден да наеме стенограф, на когото диктува своя до голяма степен автобиографичен роман. Стенографката е Анна Сниткина, която по-късно става съпруга и вдъхновителка на гениалния.

Достоевски посвещава романа на хазарта и влиянието му върху съзнанието и живота на човек, който губи цялото си състояние. Проблемът – парите се превръщат в самоцел.

Алексей Иванович, който пътува до Германия със семейството на пенсиониран капитан, е учител на децата на семейството. Той събужда топли чувства към Паулина, дъщеря на генерал, който не е местен жител, но тя не отвръща на чувствата на Алексей, обект на нейните чувства – френският маркиз. Семейството на един генерал живее в очакване на смъртта на баба му, която ще му остави в наследство огромно състояние. Старицата обаче се оправя, нищо вече не застрашава живота ѝ и тя пристига в германския град, където се развива действието. Там тя губи голяма част от състоянието си на рулетка. След като научава за това, Алексей печели голяма сума за Полина, но тя не приема парите от гордост.

Вълнението се завладява и сега Алексей Иванович се превръща в комарджия, поставяйки идеята за спечелване на пари на първо място. След известно време героят открива, че любимата му всъщност е изпитвала взаимни чувства към него..

Записки от мъртвата къща (1860-1861).)

Автор: F.М. Достоевски

Оценка: 4.7

„Записки от дома на мъртвите“ е разказ от първо лице за живота на затворник в наказателна килия. Читателят се запознава с всички трудности на изгнаниците от XIX в., представени под формата на отделни скици, без да се сливат в цялостен разказ. Достоевски описва ежедневието, емоциите и чувствата на затворниците – на самия герой и на неговите „съкилийници“.

Творбата се основава на реалните преживявания на Достоевски като изгнаник, така че автентичността на събитията не трябва да се поставя под съмнение. „Мъртвата къща“ е затвор в Сибир, чийто прототип е Омският затвор, където авторът излежава 4 години по делото „Петрашевци“.

Благородник A. П. След като излежава присъдата си в затвора, Горянчиков прекъсва връзките със семейството си и остава в Сибир, където води уединен живот и изкарва прехраната си с частни уроци. Четенето и скиците за наказателната колония се превръщат в единственото развлечение на бившия затворник. Той описва как му е било трудно да се адаптира към селското си обкръжение и как е опознал живота в затвора, нравите на затворниците и техните междуличностни отношения. Главният герой е настанен в крепостта като второкласен войник (обвинен в убийството на съпругата си в продължение на 10 години), където осъдените служат под надзора на военните.

Разказът „Записки от мъртвата къща“ е с документален характер. От нея научаваме за живота на осъдените през втората половина на XIX век, за техните мечти, забавления и т.н. д. Буквите на F. М. Достоевски признава на брат си: „Колко типажи и герои съм извадил от затвора… Имам достатъчно за цели томове“.

Бедняците (1844-1845).)

Автор на книгата: F.М. Достоевски

Оценка: 4.6

Историята, написана в епистоларния жанр в зората на творчеството на двадесет и пет годишния Фьодор Достоевски „Бедни хора“ – описание на живота в писмата на Макар Алексеевич Девушкин и сирачето, младо момиче Варвара Алексеевна Доброселова. Те разказват един на друг за потока на живота от отделните букви, които можете да съберете.

Под „беден“ трябва да се разбира не материалното положение, а духовната празнота на героите, трагизмът на тяхната съдба и случилите се нещастия. Героите са заимствани от европейски писатели; младият Достоевски също използва основата на сюжета, като я трансформира и адаптира за конкретната история. Критиците оценяват високо първата творба на Фьодор Михайлович за нейната дълбочина и новаторски подход, които определят основата на един невиждан дотогава жанр на писането. Според критика Плетньов „Бедняци“ е близък по дух до произведенията на Н. В. Гогол.

Бели нощи (1948).)

Автор: F.М. Достоевски

Оценка: 4.6

Един от първите лирични романи на младия Достоевски, „Бели нощи“, отвежда читателя в Санкт Петербург, любимия град на писателя. Мечтателката, главната героиня, се запознава с красивата Настенка и между тях се заражда силно приятелство: срещи, разходки, сърдечни разговори, по време на които момичето споделя с новата си приятелка чувствата си към квартиранта в апартамента на баба си. Той обещал да се върне при младата дама след една година, но тя така и не го дочакала навреме. Сънуващият, без да го осъзнава, се влюбва в Настя и я предизвиква да му помогне да намери кръчмаря.

Първоначално творбата е посветена на приятеля на Достоевски Алексей Плешчеев. Дванайсет години по-късно, през 1860 г., Фьодор Михайлович се връща към преработката на „Бели нощи“ и съществено преработва творбата, като добавя към нея пушкинския романтизъм и същевременно сковава главния герой, превръщайки монолозите му.

Тийнейджър (1875).)

Автор на книгата: F.М. Достоевски

Оценка: 4.5

Романът „Тийнейджър“ – още една история на човек в бележки. Главният герой е деветнайсетгодишен младеж, Аркадий Долгорукий, който се смята за голям грешник. Водени от алчност, скъперничество, разврат – формирането на личността се извършва извън традиционната психологическа и духовна рамка. Това развитие се осъществява на фона на трудни отношения между родителите му, проблемът на бащите и децата – именно от това често произтичат трудностите при формирането на личността на детето. Аркадий е хванат в собствените си противоречия. Достоевски показва началото на личностния срив в толкова ранна възраст, провокиран от външни обстоятелства и неспособността на все още крехката психика да им се противопостави.

Друг въпрос, повдигнат от автора, а именно дали след 19-годишна възраст все още има шанс за личностно израстване, също е частично застъпен в работата.

Неточка Незванова (1849).)

Автор на книгата: F.М. Достоевски

Оценка: 4.5

Ненаписаният роман, превърнат в новела от Достоевски, „Неточка Незванова“ допълва класацията на популярните произведения на Българския класик на перото. Изведнъж осемгодишното сираче се оказва под грижите на непознати, които са проявили съчувствие към изоставеното на улицата момиче, в мечтаната къща с червени завеси, която е виждало от прозореца на семейния си дом. Животът продължава както обикновено – Александра Михайловна се опитва да замести майката на героинята. Всичко приключва, когато Неточка намира писмо, адресирано до преданата ѝ майка от стар почитател. Когато съпругът научава за това, той започва да малтретира жена си, за което младата героиня го мрази и в пристъп на раздор възнамерява да напусне дома си.

Най-проникновената и прочувствена история на Фьодор Михайлович е изпълнена с психологическа сила и дълбочина, която Неточка, еманципирана героиня, използвана по-късно многократно в творчеството на автора под други имена (Дуня Расколникова, Наташа Ихменьова и др.), трябва да изтърпи. д.). Писателката повдига горещи за XIX век проблеми – ниското положение на жените в обществото и семейството, показва опита на момичетата да се измъкнат от лапите на домашната тирания в независим, самостоятелен живот.