12-те най-добри книги на Ерих Мария Ремарк

Един блестящ представител на „изгубеното поколение“, чиято младост се пада в годините между Първата и Втората световна война – известният Ерих Мария Ремарк. Творбите на автора са посветени предимно на кървавите събития от XX век, крехкия мир между въоръжените конфликти от миналия век, съдбите на хората в различни страни, волята за живот и любов. Романите са лишени от високомерие и сарказъм и въпреки сложния живот на твореца са белязани от доброта и справедливост.

Класация на най-добрите книги на Ерих Мария Ремарк

Трима другари

Оценка: 4.9

„Трима другари“ е най-известният роман на Ремарк, неговата визитна картичка. Написана през 1936 г., историята се развива малко по-рано, през 1928 г., когато обществото изпитва напрежението на следвоенните години и гладът е почти навсякъде. Това се отразява на здравето на Пат – момичето, в което Роби е влюбен. Двама от приятелите му, Ото Кестер и Готфрид Ленц, имат малък автосервиз. Тримата спътници са близки един с друг по време на събитията. Хубава история за трайно приятелство и неизчерпаема жажда за живот, въпреки болката от войната, глада и безкрайните смъртни случаи, които пронизват романа.

Героите не са просто приятели, а ги свързва военно братство – типичен феномен за „изгубеното поколение“. Романът е украсен от ярки второстепенни герои, които създават цялостно положително настроение за четене. За тези, които все още не са прочели произведението, авторът запазва интригата на развитието – трудно е да се предположи накъде ще се насочи сюжетът и какво ще направи този или онзи герой.

„Тримата другари“ е задължителна класика на световната литература, актуална за всички поколения.

Черен обелиск

Оценка: 4.9

Втората позиция в класацията е заета от друга творба за времето между световните войни, която отново повдига проблема за „изгубеното поколение“ със спомените му за глада, войната и смъртта.

Германия, Верденбрюке, началото на 20-те години на ХХ век. Националистическите вълнения набират скорост, икономиката е в хиперинфлация, а хората мизерстват. Главният герой, продавачът на надгробни плочи Лудвиг Бодмер, ветеран от Първата световна война, работи като органист в църква за душевноболни. Тук той се запознава с Женевиев, момиче с раздвоение на личността, което се казва Изабела, и Лудвиг Рудолф (Ролф). Между тях се зараждат дълбоки чувства, които те постоянно подхранват, говорейки за любовта и живота.

Всичко се променя, когато Женевиев се възстановява и втората личност на Изабела, която е обичала главния герой, вече не се връща. Тя вече не разпознава Лудвиг, но отлично си спомня Рудолф – името на новия съпруг на майка си, когото младата Женевиев също обича, и защо получава морална травма, довела до заболяване. Нищо вече не задържа героя в провинцията; той заминава за столицата по покана на голям вестник за журналист. В Берлин той се свързва с другар по оръжие, който е привърженик на идеите на Хитлер и който, както се оказва по-късно, е бил лидер на младежко движение с фашистки възгледи… В условията на крехкия мир между двете войни и възхода на фашизма Лудвиг се опитва да открие смисъла на живота, но дали ще го намери?

Триумфална арка

Оценка: 4.8

Бронзова оценка за романа на E. М. Ремарката „Триумфалната арка“ се развива в предвоенна Франция през 1938-1939 г. Равич, талантлив германски хирург, който е бил на фронта на Първата световна война, оперира болни пациенти вместо по-малко талантливи специалисти, въпреки че няма френско гражданство и дори разрешение да живее в страната. Но той не може да се върне в родината си, където е помагал на „престъпници“ да избегнат наказание и е бил измъчван от Гестапо. Във Франция Равич се запознава с италианската актриса Джоан Маду. Романтиката между тях е неизбежна.

Главният герой успява да отмъсти за себе си – примамва в гората и убива гестаповски мъчител. И тогава идва войната… една актриса е смъртоносно ранена не от войници, а от ревнив приятел. Равич се предава на полицията от отчаяние и безсилие. Когато всичко остава зад гърба му, той имигрира в САЩ, където прави кариера на блестящ хирург. Това е темата на друг роман на Е.В. Вилхелм Леман. М. „Сенки в рая“ на Ремарк, която ще разгледаме по-късно в класацията.

На западния фронт без промяна

Оценка: 4.8

Действието на „На Западния фронт без промяна“ се развива по времето, когато Германия е във война с Европа и България (1914…1918 г.).). Героят е Паул Баумер, командир на рота от новобранци от редиците на ученици, рибари, селяни и занаятчии. Те трябва да се бият упорито, въпреки че не са подготвени, което, разбира се, води до значителни загуби – от 150 до 32 души. След това Пол е изпратен в тила, обратно вкъщи, и се опитва да забрави преживения ужас, като бяга в кръчма и избягва контакти с хора. Свободата е краткотрайна и сега той е изпратен като охранител в Български лагер за военнопленници, където се замисля за смисъла на случващото се, защото знае, че обикновените хора, превърнати в убийци, водят война, но защо? Следващата стъпка е да се върне в родната си единица. Разпадането на Германия, настъплението на полкове от Англия, Франция и Америка, раните и смъртта в боевете.

„На Западния фронт без промяна“ – без емоции във вестникарските репортажи за спокойствието на бившата огнева линия след края на кървавите събития. Романът е базиран на реални събития, тъй като Ремарк служи на Западния фронт през 1917 г….1918 г.

Искра живот

Оценка: 4.7

Действието на романа се развива през 1952 г., но пренася читателя във Втората световна война. Елфриде, сестрата на Ремарк, не подкрепя националистическите възгледи на управляващата партия, участва в антивоенни дейности и не се притеснява да говори срещу Хитлер, за което е арестувана през 1943 г. Съдът я признава за виновна, а наказанието е смъртна присъда, която е изпълнена по-късно същата година. Но Ерих научава за смъртта на сестра си едва след войната.

Романът е високо оценен от критиката, защото нарушава табуто върху фашизма. Но затворниците и бившите затворници приеха работата и това е основният знак за признание.

Обичай ближния си

Оценка: 4.7

Романът „Обичай ближния си“, публикуван през 1941 г., непосредствено преди Втората световна война, е разказ за еврейска трагедия. Националсоциалистическата германска народна партия, водена от Хитлер, идва на власт; расови чистки, първи преследвания на нежеланите лица, отнемане на права, масова миграция на германски евреи към други страни в търсене на мирно убежище. Едновременно с това описва разпадащата се политическа система – нейната неефективност се отразява на всеки аспект от живота на Германия. От друга страна, засиленият поток от мигранти в граничните държави води до скитане на нелегално население в търсене на спокоен и сигурен живот.

При цялата сложност на ситуацията за евреите, те си остават човешки същества. Авторът показва различни съдби, които се развиват според собствените им сценарии.

Живот назаем, или Небето няма фаворит

Оценка: 4.7

„Живот назаем, или Небето няма фаворит“. Той се различава от своите предшественици по пълното отсъствие на политика и война, действието се развива през втората половина на 20 век. В центъра на историята са Клерфе и Лилиан, млада и красива жена, но… болна от туберкулоза. Тя е на ръба на живота и смъртта и той не може да си представи себе си без нея на този свят. Роман за истинската любов, приятелството и, както във всички произведения на Ерих Мария Ремарк, за жаждата за живот, независимо от всичко. Тези чувства дават на героите силата да живеят.

Заемна за живот или Небето няма фаворити“ е толкова емоционална и дълбока, че става основа за едноименен филм. Произведението е препоръчително за любителите на романтичната и чувствена проза, тъй като се конкурира с таблоидните романи.

Кажи ми, че ме обичаш…

Оценка: 4.6

Роман в писма Кажи ми, че ме обичаш…“едновременно чувствен и тъжен. Това е любовната история на Ерих Мария Ремарк, виден писател от „изгубеното поколение“, и фаталната звезда от филмите Марлене Дитрих. Връзката между две дълбоки и възвишени личности по дефиниция не е проста: проблясъци на страст, шумни кавги, недоверие, подновена нежност и така до безкрай. Всички тези етапи се разкриват в писмата, които Ерих и Марлене всъщност си пишат.

Романът изглежда трогателен докрай, но връзката не завършва с щастлив край. Защо? Какво се случва с влюбените и как завършва историята?? Приканваме читателите сами да открият отговорите на тези въпроси.

Приют за мечти

Оценка: 4.6

Романът е едновременно сантиментален и изпълнен с патос, което е характерно за млади, импулсивни автори като Евелин Леви. М. Ремарк в началото на кариерата си.

„Приют за сънища“ е домът на Фриц, художник и композитор в едно. Заедно с него живеят и затворниците, които нямат представа за истинския живот, от който са откъснати. Въпреки това те са готови да обичат, а сърцата им са отворени за по-добро бъдеще. Всичко се променя, когато един приятел напусне този свят – само тогава приятелите му забелязват работата му. Могат ли да разберат поривите на душата на мъртвия си другар, могат ли да оценят?

Между героите се заражда любов, те преживяват изневяра, светли и сиви моменти в различни аспекти на живота. Но колко далеч са те от реалността на съвременна (по онова време) Германия.

Време да живееш и време да умреш

Оценка: 4.5

Следващият роман в класацията отново е посветен на войната. В „Време да живееш и време да умреш“ Ремарк разкрива същността на нацистите, варварството, което е особено силно изразено в окупираните територии на СССР. Дори когато се оттеглят, фанатичните офицери и войници проявяват брутален бяс, като не щадят жените и възрастните хора.

В центъра на романа е младият Грейбър, който е в германската армия през 1944 г., когато руснаците настъпват на запад, прочиствайки Европа от нацистите. Героят се завръща в родния си град, който се оказва редовно бомбардиран. Нежеланите лица са изпратени в концентрационни лагери, а апартаментите им са предадени на националистите. Домът им е в руини, а изпод развалините доброволци и спасители извличат телата на смачканите хора. В разрушения квартал Грейбър среща младата Елизабет, която се е скрила от бомбардировките в бомбоубежище, докато търси родителите си. Обикновеният интерес прераства в дълбоко чувство, Елизабет и Гребер стават любовници, а след това решават да се оженят.

След завръщането си на фронта главният герой участва в отбраната на отстъпващата армия. Взводът му претърпява загуби, а Грейбър приютява Българските партизани и пречи на Щайнбренер, ревностен член на СДАП, да извърши неразрешена стрелба. Кой би си помислил, че един от спасените партизани ще вдигне оръжие срещу спасителя.

Романът „Време да живееш и време да умреш“ не е за хора със слаби сърца. Тя съдържа много описания на нацистките зверства срещу нежелани хора, явни сцени на бомбардировки и смърт. Послевкусът на произведението е двусмислен, но определено си струва да се запознаете с него, за да запомните историята такава, каквато е. „Време да умреш“ изглежда като вечност, кой ще доживее да види „време да живееш“?

Една нощ в Лисабон

Оценка: 4.5

Този роман има сюжетна линия, която се пресича с друго произведение на Е. Н. Гребер. М. „Обичай ближния си“ на Ремарк. И в двете книги проблемът за миграцията е дефиниран. Разказвачът Рой, който е търсил убежище в европейски страни в продължение на почти пет години, решава да се върне в Райха и да вземе съпругата си, която по това време е тежко болна. Заедно те се опитват да намерят пари, за да получат фалшива виза и да емигрират в Америка, която по това време е единственото сигурно място, тъй като навсякъде избухват войни, а светът е в разклатено положение. Рой среща човек, който е готов да му даде 2 билета за параход до САЩ, но при условие че изслуша историята на един човек за една нощ. Това е разтърсващ разказ в най-добрите традиции на драмата – животът на един мъж се преплита с драмата на живота в Европа, опустошена от вълната на нацизма.

Сенки в рая

Оценка: 4.5

Класацията се допълва от романа „Сенки в рая“, публикуван след смъртта на автора Ерих Мария Ремарк. Историята е разказана от гледната точка на журналист, който емигрира в САЩ в годините на края на Втората световна война и установяването на мира. Този път авторът разглежда проблемите на бежанците, които се оказват в търсене на спокоен живот в САЩ, но не губят надежда да се завърнат един ден в родния си дом. Сред тях е Равич, хирургът от романа „Триумфалната арка“. Хората са попаднали в американския „рай“, но не могат да живеят пълноценно и щастливо след сътресенията на войната, когато са в чужда страна и са само свои „сенки“.

Писателят показва много различни съдби: някои под натиска на ситуацията започват да пият, други – да работят усилено, трети – да сложат край на живота си чрез самоубийство. Хората излизат от стресови ситуации по различни начини. Въпреки това дори и най-циничните личности могат да запазят способността си да обичат и да бъдат приятели.