12 от най-добрите книги на Емил Зола

*Преглед на най-доброто по мнение на редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е предназначен за реклама и не служи като ръководство за покупка. Потърсете експертен съвет, преди да направите покупка.

Емил Зола – основоположник на натурализма в литературата. Той е изключителен човек на XIX век. Опитва се в журналистиката и политиката.

На 22 години, преместил се в Париж след смъртта на баща си, Емил си търси работа. Материалните трудности връхлитат писателя и той се присъединява към издателство Hachette. Зола напуска след четири години, но не се отказва от опитите си да се реализира в литературата.

През 1865 г. е публикувана първата творба на автора – „Изповедите на Клод“. Около романа се вдига шум. Скандали, свързани със защитата на картината на Мане. Три години по-късно Емил се заема с основната си работа – написването на поредица от романи Rugon-McCars.

Книгите разказват за няколко поколения от едно и също семейство. Книгите са изпълнени с подробни описания на живота в малките градове и села. Тук Зола повдига болезнена тема за френското общество по онова време – събитията от Френско-пруската война от 1870-1871 г. Въпреки че много от другите му романи са посветени на обществото по време на Втората империя, по време на Наполеоновата III… Произведенията в поредицата нямат хронологичен ред.

Първите книги са посрещнати хладно от публиката. Бедността тласка Зола към крайности – той поставя примки на покрива и лови врабчета. Със сълзи на очи той им извива врата и ги пече, като ги нанизва на стоманен прът от завеса. Но с публикуването на седмата книга от поредицата, „Капан“, авторът се сдобива с дългоочакваната слава, признание и същевременно с богатство.

Експертите на Expertology предлагат селекция от 12-те най-добри книги на Емил Зола, които задължително трябва да прочетете.

Класация на най-добрите книги на Емил Зола

Щастието на една дама

Оценка: 5.0

Единадесетата книга от поредицата за Ругон-Макари е логично продължение на романа Scald. Не е необходимо да четете предишните книги, „Щастието на лейди“ може да се чете и самостоятелно. Разказът е в основата на пет пълнометражни филма, както и на телевизионен сериал, последният от които е заснет в Италия през 2015 г.

Зола запознава читателя с главните герои Октав Муре и Дениз Боде. Двамата мъже ще се изправят в сблъсък на интереси. Но кой от тях ще победи, или и двамата ще бъдат победени??

За разлика от алчния и безскрупулен Октав, собственик на магазина „Дамски късмет“, Денис е пример за твърдост, смелост и почтеност. Докато единият фалира малки магазини, принуждавайки ги да затворят поради невъзможност да се конкурират, другият е погълнат от мисълта как да изправи на крака братята си – шестнадесетгодишния Жак и петгодишния Пепо.

Историята на Дениз е историята на един силен човек, верен на принципите си, способен на саможертва. Ще си помислите, че е твърде покорна, отнесена, приемаща ударите на съдбата с лекота, мълчаливо понасяща подигравките на другите. Но Пепеляшките винаги са били надарени с подобни черти.

Романът разказва и за съперничеството между малките и големите магазини, при което губещият е предварително известен. При тези условия всеки опит да оцелееш и да се задържиш на повърхността е мъчителен, въпреки че собствениците не се отказват и продължават да се борят.

Щастието на една дама не е класически любовен роман, нито пък сблъсък на два начина на мислене. Книгата буквално ви разтърсва и събужда; тя ви кара да погледнете на познатото от нов ъгъл. Препоръчва се на всички любители на драматичната литература.

Germinal

Оценка: 4.9

Друг роман от поредицата за Ругон-Макара, написан през 1885 г. Това е тринадесетата поред книга и една от най-добрите в епичната. Подобно на други произведения на Зола, тя е изпълнена с метафори и много подробности за историческите места и характерите на героите. „Жерминал“ разказва истината за човешката природа, за низшите и висшите мотиви: любовта и предателството, щедростта и алчността, живота и смъртта.

Герминал е пролетният месец (от 21 март до 19 април) в календара на Великата френска революция. Името germinal произлиза от латинското germen, което означава кълн. Книгата показва възхода на едно ново социално съзнание, което се издига от дълбините на земята. Там, в тъмнината, миньорите работят усилено. Недоволни от условията на труд, ниските заплати и отношението на шефовете си, те започват стачка.

В центъра на действието е Етиен Лантие, млад идеалист и бивш железопътен механик. Той е уволнен за шамар, който е нанесъл на един от началниците си. Съдбата на героя го превръща в лидер на стачкуващите миньори. След като прочита много книги, той получава прозрение и се обявява срещу класовото неравенство. Но не добрите намерения го владеят – самият Етиен мечтае да стане един от буржоата, срещу които се бори.

Зола показва долната страна на тежкия труд на копачите. Богатите не се интересуват от това как и с какво живеят работниците. Читателите ще трябва да разберат как ще завърши стачката? Какви репресии очакват бунтовниците? Колко време хората могат да останат под земята?

Книгата определено ще се хареса на почитателите на Зола и не само. В наши дни тя е не по-малко актуална, а темите, които повдига, засягат същността на.

Нана

Оценка: 4.8

Работата е част от серията Rugon-McCarthy. Романът е публикуван през 1880 г. Тук Зола размишлява върху морала и състоянието му във Франция по това време. Нана, главната героиня, е куртизанка, която забавлява властимащите. Тя е олицетворение на моралния упадък на обществото.

След публикуването на книгата тя е критикувана за непристойността си. Но Емил отговори спокойно и уверено на нападките: Буржоазията е такава, каквато я описвам в романите си, и ако в моите текстове има много мръсотия, то е, защото в живота има също толкова много такава.

Всичко, което природата е дала на Нана, е красота и сексуалност. Нискокласната актриса Ан Купо винаги е била алчна за пари и забавления. Когато се появява възможност да се превърне в пазена жена и да води безгрижен живот, тя не се колебае да се възползва от нея. По-късно героинята се превръща в опитен манипулатор, който разрушава семейства и пречупва съдби.

Действието се развива по време на управлението на Наполеон III, когото, между другото, Зола не понася. В целия роман авторката разказва за обратите в живота, за любовниците и влюбените, за къщата и кучето, за безкрайната суета на баба. На прост и ясен език той описва низките желания на местната буржоазия; извращенията и пороците, когато любовникът е готов да пълзи на четири крака, за да се държи като мечка; тройките и случайните сексуални отношения.

Книгата не е толкова ясна, колкото изглежда. Читателят ще се опита да разбере кой е главният герой в действителност – жертва на обстоятелствата или хладнокръвна изкусителка, която не се спира пред нищо в опитите си да получи материални облаги. Зола дава субективна оценка на поведението на Нана – бихте ли се съгласили с нея??

Тереза Ракен

Оценка: 4.7

В предговора към романа авторът пише: Аз се спрях на индивидите, които са изцяло подчинени на стиховете му и на гласа на кръвта, лишени са от способността да изразяват свободно волята си и всяко тяхно действие се дължи на фаталната сила на плътта им. Творбата разкрива мотивите за действията на хората и дълбоките страсти на човешката душа.

Книгата разказва историята на млада жена, осиротяла като дете, която е принудена да живее в брак с братовчед си. В един момент съдбата на Тереза ще се промени – среща с наемника Лоран изважда героинята от обичайната поредица от събития. Сега влюбените замислят мрачен план, за да постигнат вечното си щастие.

Тереза Ракен изглежда на читателя като скромно момиче, което безропотно приема съдбата си. Животът на героинята е изпълнен със скука и сиви цветове, докато в един момент не се появява сляпата любов.

Терез израства с прекалено грижовна леля, госпожа Ракен, и нейния слабохарактерен син Камил. Лоран, неуспял художник, непрекъснато търсеше лесни пари и беше негов приятел. След като се срещат, страстта поглъща и двамата. Лоран и Терез решават да убият Камий, за да поемат финансите и да заживеят заедно. Но никой от тях не знае какво възмездие ги очаква накрая.

Тя ни кара да съпреживяваме, да изпитваме чувствата на героите. Роман, който си заслужава да бъде прочетен и препоръчан на всички почитатели на трагичната и драматичната литература.

Капанът

Оценка: 4.6

Публикувана през 1877 г., книгата е посветена на работническата класа. В нея Зола илюстрира живота на обикновени хора на ръба на съществуването; показва тяхното ежедневие и морал. В центъра на историята са перачка и покривач… Те работят за нищожна заплата и са по-скоро роби, отколкото свободни граждани на своята страна. Авторът показва как хората, водени от бедността, са способни да извършват престъпления.

Именно след публикуването на романа „Капан“ авторът намира слава. Читателите по онова време са поразени от истинността на описанието на обикновения живот на бедните. Зола знаеше за какво говори, защото беше минал по този път. Реализмът му е най-голямата и силна характеристика.

Съпругът на перачката продължава да изчезва в една кръчма, но жителите на покрайнините на града нямат представа, че самите те са попаднали в капан, от който е почти невъзможно да се измъкнат.

Жерваиз, останала сама с детето си, след като млад мъж я изоставя заради любовницата си, се присъединява към пералня. След известно време тя се запознава с мил и трудолюбив мъж, Купот, с когото споделя живота си. Герваиз създава собствен бизнес, който процъфтява. Всичко е наред, докато на хоризонта отново не се появява безплатният Лантие. Постоянното пиене, което той прави, съсипва семейството.

Прелюбодеянието, домашното насилие и мързелът процъфтяват и растат. За десет години Герваиз се превръща в нищожество и губи човешкото си лице. С всяка изминала година героите все повече се излагат на разложение, изпивайки и последното, което е останало в къщата.

Романът е труден за четене. Прегледите пишат, че след него има желание да се вземе душ, така че реалистично Зола показва живота на бедните и упадъка на морала. Препоръчваме книгата на по-малко впечатлителни личности, които са подготвени за неприятен послевкус.

Кариера на Ругон

Оценка: 4.5

Първата част от поредицата „Ругон-Маквари“ разказва за социалната история на едно семейство. Действието се развива в навечерието на войната с ПБългария, в епохата на Втората империя. В нея авторът разказва за двама млади идеалисти – Силвър и приятелката му Миет, за тяхната революционна страст и чистотата на поривите им. Срещу главните герои стоят хора, които се интересуват единствено от това да се продадат на безценица, като преминат към тези, които са по-щедри.

От този роман читателят научава как започва историята на семейството. Действието се развива в град, наречен Plassane. Прародителката на семейството – Аделаида Фук, глупава жена, живее в имението, наследено от починалия ѝ съпруг. Тя прави всичко, което й хрумне. Клонът Rugona е нейното дете от законен брак, синът Пиер, а клонът Maccara е извънбрачният, дъщерята Урсула и синът Антоан. Баща им е контрабандист и мошеник.

Самата Аделаида не беше съвсем благородна. Тя не обръщаше необходимото внимание на децата, интересуваше се само от себе си и своите желания. Синовете, които са израснали в такива условия, са станали коварни и безскрупулни. Във всяка ситуация те се опитваха да грабнат своето апетитно парче от баницата. Пиер имаше повече мозък за това от Антоан. Но въпреки напредналия си интелект мечтите на Пиер не се сбъдват и едва на стари години той и съпругата му получават възможност да осъществят това, което отдавна желаят.

Чудно е, че в семейството ни се е появила такава добра и чиста душа, Паскал. Баща му Пиер се опитва да привлече сина си в кохортата на заговорниците, но отношението на героя към тях е недвусмислено – Паскал сравнява тези хора с животни.

Книгата със сигурност ще се хареса на любителите на историята. В нея Зола освен художествена измислица дава и доста подробно описание на политическите събития от онова време.

Коремът на Париж

Оценка: 4.4

Двадесеттомната епопея на Ругон-Макуара, макар и да е донесла слава на автора, не е засенчила останалите романи, сред които „Кръстопътят на Париж. Тя е публикувана през 1873 г. и е преведена на много езици. Зола разказва за съдбата на един малък човек, който буквално се изгубва по улиците на града.

Сега недалеч от Лувъра има площад с подземен парк, магазини, кафене, кино, театър, кръчма, заведение… Но по времето на Зола така се е наричал централният парижки пазар. Тук можете да получите всичко, което пожелаете, по всяко време на деня или нощта. Около него бяха прочутите дворове на чудесата – публичните домове, самото дъно на града. Всичко се купуваше и продаваше, а моралът нямаше никакво значение.

Флоран се лута сред намусени и надути хора, без да ги разбира, както и те него. Това довежда малкия човек до конфликт с местното общество. Героят иска да промени нещо в живота си, затова се изправя срещу насилието. Флоран е начело на революционно настроени хора. Дали ще успее да развие идеите си и да обърне хода на събитията, без да прави компромис с хуманистичните си принципи??

Препоръчва се за любителите на задълбоченото четене. В романа се сблъскват два светогледа. Читателят ще разбере дали един човек е способен да се изправи срещу цялото общество и да спечели битката, оставайки индивид.

Страница на любовта

Оценка: 4.3

На фона на „Капан“ и „Нана“ тази творба се явява като лирично интермецо, доминирано от темата за любовта, необяснима и примамлива като ударена от мълния, и темата за Париж, който героинята вижда в мъгла, като неспокоен океан от покриви. Дори идиличната обстановка, в която се намират красивата Елен и дъщеря ѝ Жана, не е в състояние да ги предпази от съдбовни страсти. Сладкият покой на невежеството неизбежно ще бъде нарушен.

Хелене живее в съседство с лекар – Анри Деберле. Тя е много млада, още няма трийсет, но вече е вдовица… Един ден дъщерята, дванадесетгодишната Жана, се разболява. Лекарят Деберле започва да посещава дома на Елен все по-често, докато двамата разбират, че посещенията не са само по работа. Неочаквано събудилите се чувства могат да направят двамата щастливи, макар и след като преодолеят препятствия като съпругата на Анри. Но случайността се намесва в плетеницата от съдби. Жана не може да приеме, че трети човек застава между нея и майка ѝ. Тя прави всичко възможно, за да предотврати сближаването. Постоянните изблици на гняв, скандали и неподходящи реакции на привидно обикновени ситуации водят до неочакван финал.

В този роман читателят ще види Зола по различен начин от всички останали книги. Тук той не се фокусира върху остър социален проблем, не показва истинската драма, с която са свикнали почитателите на натурализма и ярките персонажи. Сякаш тонът на творбата е приглушен, а думите са вълничка светлина. Камерността се изразява в малък брой персонажи и декори.

Страниците са пълни с описания на Париж. Истинската любов на автора личи във всяко изречение… Градът се появява в четири сезона: сега той е зелен, пълен с цветя, насърчаващи хората да се радват, или мрачен и мрачен, наводнен с дъждовна вода, която тече като водопади по стълбищата, и превръща тротоарите в блато от кал, или сънлив и замислен, покрит с одеяло от сняг, или изпълнен с пролетно пеене на птиците и лъчите на слънцето все още не е затоплил.

Това е произведение, което ще се хареса на онези, които предпочитат спокойното и премерено повествование.

Творчество

Оценка: 4.2

Зола е приятел и яростен защитник на изключените импресионисти – Мане, Сезан и други. В книгата той разказва историята на трима другари, които са приятели още от колежа. Писателят Сандоз, художникът Клод и архитектът Дюбуш работят денонощно, като забравят да се хранят и да спят. Те мечтаят за ново изкуство, но всеки си го представя по свой начин. Ще успеят ли да осъществят мечтите си, да напреднат в кариерата и да намерят щастието в любовта?? Дали успяват да се издигнат над несъвършенствата на света и каква цена плащат за успеха?

Последната книга от поредицата „Рюгон-Макара“ разказва историята на Клод Лантие, син на перачка, и всички творци от неговия социален кръг. Тези личности живеят в свой собствен свят, неразбираем за хората, които са далеч от изкуството. Скулптори, писатели, художници – всички имат нужда от хора около себе си, които да ги приемат такива, каквито са, и да не се опитват да променят възгледите им.

По време на пътуването си през живота Клод среща Кристин. Двойката изглежда перфектна, стига да живее в предградията, обграждайки се с грижи и любов. Но Париж привлича Клод и не го напуска нито за миг. Само там той се чувства вдъхновен и може да твори. Героят не се замисля за факта, че изкуството не носи нито слава, нито материални награди. Той не се интересува дали семейството е нахранено, дали има нужда от нещо.

След раждането на сина си Кристин не намира радост в майчинството. Той се бори с основния си съперник – рисуването – с още по-голямо усърдие. Какво означава такова безотговорно отношение към една семейна двойка?? Ще намерят ли сили да подредят правилно приоритетите си, или ще разрушат брака си?

Финалът е непредсказуем. В рецензиите често се обсъжда самата тема на романа „Креативност“. Някои хора разбират случващото се и намират аргументи за него, докато други не приемат или одобряват действията на героите. Прочетете статията, за да разберете на чия страна сте.

Хищници

Оценка: 4.1

Поредната книга от поредицата „Ругон-Макара“ разказва историята на Аристид Сакар, авантюрист и комарджия, който печели пари от всичко, до което може да се докопа. Съпругата му също е основен персонаж: младата дама обича лукса, тя е безразборна и неконтролируема, което в крайна сметка води до престъпления.

За пореден път авторът разглежда въпроса за човешките грешки, особено за алчността. Героите са дребни и много от тях отдавна са загубили човечността си, но са живи и истински. Не само праведните заслужават ролите на емблематични герои. Техните житейски истории са завладяващи и не позволяват да оставите книгата настрана и да си починете. Спекулации, измами, съпруги и деца като разменни монети – за това говори Зола на страниците на произведението. Тук хищниците отиват на лов: някои за пари, други, които не се нуждаят от материални блага, за емоции.

Романът е написан на красив език, който авторът владее умело, но някои читатели не са по вкуса на многобройните описания, които понякога изглеждат безсмислени и излишни. Според нас показването на пейзажи създава подходящата атмосфера. Сцените с Париж са възхитителни. Вечерите, облеклото на местната публика, дамите с турнета, шапки, фиби, бижута; мазилката по таваните, лампите, изящните съдове по масите – всичко това ни пренася във Франция от онези години.

В книгата има много интересни моменти, свързани с икономическата дейност. Препоръчителна литература за хора в тази област на обучение. Някои намират много повече в Prey, отколкото във „Финансистът“ на Теодор Драйзер.

Пари

Оценка: 4.0

Романът е хронологично продължение на предишния. На страниците читателят вижда вече познатия Сакард, който, след като се е измъкнал от поредната финансова катастрофа, се оказва в ново затруднение. Успява да открие бизнес, който му носи милиони, било то банка, сребърна мина или международна корабна компания.

Светът на финансовите спекуланти е представен с безпрецедентна прецизност в тази творба, която се харесва на почитателите на подобна литература. Читателят ще проследи Аристид през четири години от живота му – от главозамайващия му успех до съкрушителното му падение.

Сакар напомня на Сергей Мавроди, който през 90-те години управлява пирамидата MMM, довела до фалит много хора. Главният герой се разкрива не толкова като мошеник, колкото като страстен човек, който вижда света от своя собствена гледна точка. Талантът на Аристид е организаторски. Той вдъхновява хората, като им представя нещо, кара ги да се доверят. С тези умения Сакард стига далеч в измамните си схеми. Но прекомерната му самонадеяност, непоклатимата му увереност, пренебрегването на риска ще доведат до плачевен финал.

Препоръчваме романа на всички, които се интересуват от икономика и финанси. Зола заплита динамичен сюжет, повдига актуални въпроси, описва колоритно парижките бедняшки квартали с тяхната мръсотия, поквара и безнравственост, а фонът на всичко това са парите.

Варовик

Оценка: 3.9

Романът предхожда „Дамски късмет“, въпреки че и двете произведения имат отделен сюжет. Авторът отново показва на читателя светотатството на буржоазията, която е превърнала личния и обществения живот в истинска комедия на лицемерието.

В центъра на филма е младият Октав Муре, който е дошъл да завладее Париж. Той е очарователен, красив, с търговски нюх и плодотворно въображение. Героят мечтае да ръководи успешен бизнес и впоследствие да завладее света, но засега работи като продавач в магазин за дамско щастие, който все още не се е превърнал в монопол, диктуващ собствените си правила.

Octave планира да постигне върхове в кариерата си с помощта на женско покровителство. Той се втурва да завладява всяка жена, която среща по пътя си, но нещата не се развиват така, както би искал.

По съвет на свой познат архитект героят наема апартамент в прилична къща. Първоначално той е потиснат от приличието и скуката, които царят в тези стени. Но още през първата седмица Октав започва да вижда тайните на местните жители, скрити зад вратите. Маските падат една по една. Толкова много неща се крият под покрива на това на пръв поглед прилично жилище. Всеки тук е спал с всеки, карал се е за зестра или наследство. Дори смъртта на близък човек е поле за изнудване и опити да се играе с чувствата на другите хора за собствена изгода.

Дали Октав Муре ще намери своето място и ще успее да сбъдне мечтата си – да покори луксозната френска столица – зависи от читателя? И ако е така, ще се радва ли на такъв Париж?