15 от най-шумните животни в света

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен и не представлява реклама или препоръка за покупка. Преди да направите покупка, е необходимо да се консултирате със специалист.

Почти всички живи същества на Земята са снабдени със слухови органи и са способни да издават различни звуци. Те използват гласа си, за да сплашват противниците си, да демонстрират господство, да предупреждават близките си за предстояща опасност, да привличат противоположния пол и в много други ситуации. Сред животните има видове, които са много по-шумни от хората. Човешкият вик е с честота 70 децибела, докато има доста видове, чиито гласове достигат над сто децибела в своя пик. Струва си да се отбележи, че звуци над 120 децибела са изключително болезнени за ухото, а престоят в близост до източник на звуци със 150 или повече децибела може да доведе до сериозно увреждане на тъпанчето. Открийте едни от най-шумните диви животни в света.

Класация на най-шумните животни в света

15-о място – африкански лъв

Оценка: 3.6

Лъвовете са най-едрите представители на семейство котки, а теглото на възрастните мъжки екземпляри може да достигне 250 кг. Като прибавим към това мощните челюсти, острите нокти на силните лапи и способността да развиват скорост над 50 км/ч, не е изненадващо, че този вид принадлежи към категорията на сухоземните суперхищници, заемащи върха на хранителната верига в своята екологична ниша. Африканските лъвове се срещат в източната и южната част на континента, главно в саваните и храсталаците. Обикновено се събират в прайдове – малки групи, които ловуват на площ от 50 до 250 кв. км. Лъвовете общуват помежду си чрез нежни звуци, пози и тактилни жестове. Но ревът на лъва – заплашителен рев с мощност 87 децибела – е предназначен да маркира границите на територията и да сплашва другите животни.

Номер 14 – Маймуна Хаулер

Оценка: 3.7

Маймуните гаулайтери принадлежат към семейството на маймуните паяци и се срещат в гъстите дъждовни гори на Южна и Централна Америка. Живее по дърветата на групи от около 15 души и прекарва по-голямата част от времето си в търсене на плодове и зелена растителност. Маймуните гаулайтери могат да надават шумен вой до 90 децибела, който се чува на разстояние до пет километра благодарение на уголемените им ябълчни кости. С него приматите предупреждават своите събратя по стадо за предстояща опасност или призовават малките си да се присъединят към тях. Увеличава шансовете им за оцеляване в джунглата, където видимостта е ограничена от гъстите храсти.

13-то място – жабата кока

Оценка: 3.8

Този вид жаби произхожда от карибския остров Пуерто Рико, а след ХХ век се разпространява на Хавайските острови, Вирджинските острови и части от Калифорнийския полуостров. Влечугите избират широколистни храсти за свое местообитание. Интересно е, че коката напуска етапа на развитие на тадпола, излюпвайки се от яйцата в малки, но добре оформени пиленца, което подобрява тяхната преживяемост и насърчава бързото им размножаване. Въпреки малкия си размер (жабата обикновено е дълга не повече от пет сантиметра), те издават звук, който може да достигне 100 децибела, сравним по сила с този на бензинова косачка за трева. Разпространението на кока в спящите райони на Хаваите дори е довело до спад в цените на имотите в местообитанията на жабите.

12-о място – хипопотамът

Оценка: 3.9

Голям растителнояден бозайник, срещащ се на африканския континент, южно от пустинята Сахара. Полуводни животни, хипопотамите обикновено се заселват в близост до сладководни водоеми, като обикновено заемат площ от 50 метра в река до 500 метра в езеро. Възрастните мъжки екземпляри могат да тежат до четири тона, което в комбинация с присъщата им агресивност ги прави страховити врагове за всички същества, които навлизат в местообитанието им. Могат да се изправят дори срещу такива гигантски съперници като слонове и носорози. Хипопотамите използват ужасяващия си рев, достигащ 110 децибела, за да плашат враговете си и да привличат женските по време на брачния сезон. Забележително е, че тези животни са способни да издават толкова силен звук, дори когато главата им е под водата. Освен с рев хипопотамите общуват помежду си и с кратки маточни звуци.

#11 – Хиената

Оценка: 4.0

Хиените се срещат в цяла Азия и Африка, обикновено в саваната или в други открити местности. Въпреки че са известни като чистачи, които гризат трупове, те всъщност сами убиват значителна част от плячката си. Тези хиени ловуват на групи от пет до сто души и преследват плячката със скорост до 65 километра в час. Тези малки кучешки хищници могат да изпреварят по скорост газели и антилопи. Когато общуват помежду си и по време на нападение, хиените издават неприятен звук, който е смесица от вой, виене и ръмжене. Силата на този специфичен смях е 112 децибела и може да се чуе на разстояние десет километра.

10-о място – Wolf

Оценка: 4.1

Вълците се срещат в по-голямата част от Азия; те са разпространени и в Източна Европа и на северноамериканския континент. Хищниците обикновено се задържат на групи в един зает район за дълго време, като се местят от място на място само от време на време. Едно стадо може да се състои от до 40 индивида. За да отбележат териториалните си права и да държат на разстояние другите стада, вълците надават силен вой, достигащ до 115 децибела. Воят се използва и при комуникация на големи разстояния и по време на брачния сезон. Противно на един красив мит, вълците всъщност не вият на луната, но на лунна светлина те, както и другите нощни хищници, са най-активни, така че воят им се чува най-често.

На девето място е африканският слон

Оценка: 4.2

Най-големият сухоземен бозайник на нашата планета, хиената, е и един от най-шумните от всички. Характерният вой на слоновете достига до 117 децибела и се чува на повече от десет километра. Животните го използват, за да предупреждават потенциални врагове или да общуват с роднини на големи разстояния. Слоновете се характеризират с кооперативно поведение, като постоянно поддържат контакт между членовете на стадото, издавайки различни звуци с хобота си. Тези гиганти водят номадски начин на живот, като постоянно се движат в търсене на храна. Като се имат предвид размерите и теглото му, които понякога надхвърлят 8 тона, не е изненадващо, че растителноядният слон трябва да консумира огромни количества храна, хранейки се по 16-18 часа на ден.

8-мо място – бикът

Оценка: 4.3

За разлика от повечето земноводни, най-големият представител на семейството на истинските жаби не се намира на дъното на хранителната верига. Това земноводно, което е дълго до 25 см и тежи 500-600 грама, се храни буквално с всичко, което може да погълне, включително мишки, птици, змии и млади жаби (включително собствените си). След като бъде уловена от друг, по-едър хищник, жабата издава оглушителен вик от 119 децибела, наподобяващ рев на бик. Този защитен механизъм често обърква нападателя и му позволява да избяга. Същото мяукане служи и за привличане на противоположния пол по време на размножителния период. Жабите се срещат в Северна Америка от югоизточните щати до канадската провинция Онтарио.

7-мо място – цикада на зеления бакалин

Оценка: 4.4

Този вид цикада живее в Австралия, в крайбрежните райони на югоизточната част на континента. Обикновено се среща в тревисти и блатисти местообитания. Зелени бакалинки – най-шумните насекоми на планетата, които с миниатюрните си размери (размах на крилете не надвишава 13 см) могат да издават чуруликане със сила 120 децибела. Цикадите пеят предимно през размножителния период, като издават звуци със специални възглавнички в основата на корема си. Плочите вибрират, докато пеят, със скорост до 480 пъти в секунда. Дори една цикада може да се чуе от разстояние 400 метра, но присъствието в близост до хор от австралийски зелени гроздове може да причини дискомфорт, главоболие и дори временна загуба на слуха.

6-о място – едноухият звънар

Оценка: 4.5

Птица от семейство котки, която се среща в Гвиана, Венецуела и Бразилия. Мъжките монокулярни звънарки се различават от женските по това, че са малко по-големи (около 28 см дължина), имат дълъг и тънък израстък на клюна и могат да издават викове със сила 125 децибела. За сравнение: нивото на шума на излитащ самолет достига 120 децибела. Тази гласова способност се дължи на силните коремни мускули и необичайно широкия клюн на тези птици. Те използват пеенето си само за да привлекат вниманието на женските и преди кратката си, но оглушителна „серенада“ мъжкият обикновено се опитва да се доближи възможно най-близо до партньорката си.

5-то място – Северният пристанищен слон

Оценка: 4.6

Бозайниците от семейството на морските тюлени се срещат близо до западното крайбрежие на Северна Америка. Освен с размерите и теглото си, те приличат на истинските слонове и по това, че имат по-дебела муцуна и къс хобот. Тази украса, която се среща само при мъжките, служи за усилване на резонанса на издавания от тях рев. Подобно на хората, те могат да контролират височината на гласа си. В зависимост от тоналността си виковете на морските слонове се използват за взаимно разпознаване от разстояние, за предупреждение за опасност или за сплашване на врагове. Най-силният рев достига ниво от 126 децибела.

4-то място – Молукско какаду

Оценка: 4.7

Молукският какаду е ендемичен вид за Индонезия и се среща на индонезийските молукски острови Амбон и Серам. Птиците са доста едри, с дължина на тялото до 50 см и средно тегло 850 грама, като женските са по-едри от мъжките. Обикновено живеят във влажни дъждовни гори или мангрови гори, като гнездят в короните на дърветата. Птиците се държат по двойки, като се събират на ята от 16-20 екземпляра. В стресови ситуации какадуто крещи със сила до 129 децибела, а викът му се чува на разстояние до 8 км в околността.

3-то място – Cockapo

Класиране: 4.8

Папагалите кокапо живеят в горите на Южния остров на Нова Зеландия. Това са големи птици с дължина на тялото 60 см и тегло от два до четири килограма. В хода на еволюцията този вид папагали е загубил способността си да лети активно; крилата му служат само за безопасно спускане от височина. Качапо са нощни птици, а през деня обикновено спят в скални пукнатини или други убежища. По време на размножителния период мъжките могат да викат женските с изключително силен, нисък звук, достигащ до 132 децибела. Понастоящем какадуто е застрашено от изчезване, като популацията му е около двеста екземпляра.

2-ро място – Кашалот

Оценка: 4.9

Кашалотите са най-големите от зъбатите китове, с дължина на тялото до 20 метра и тегло до 50 тона. Живеят във всички океани – от Арктика до края на Антарктика. Кашалотите използват три вида сигнали при общуване: писъци, кликвания и бързи трептения. Възрастните издават звук от 166 децибела, но малките могат да крещят със сила до 162 децибела. Той е по-силен от звука на космическа ракета при изстрелване.

1-во място – синият кит

Оценка: 5.0

Подобно на кашалота, ареалът на синия кит се простира в почти целия световен океан. Възрастните китове, които са най-големите същества в света, могат да достигнат 33 метра дължина и да тежат между 120 и 150 тона. Огромните зверове използват гласовите си сигнали, за да общуват с други представители на своя вид, особено по време на миграция. Звуците, които издават, варират от 60 децибела до внушителните 189 децибела, като изследванията показват, че повикът може да бъде чут на разстояние до 200, а понякога и над 400 км. Най-силният вик на синия кит се равнява на мощна експлозия на вулкан. За сравнение, звук от 190 децибела би изтръгнал нитове от метални конструкции, но при хората същият удар би предизвикал пълно разкъсване на тъпанчето и дори увреждане на белия дроб.