12-те най-големи и най-могъщи империи в историята

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не представлява ръководство за покупка. Консултацията със специалист преди покупката е от съществено значение.

Всяка власт се стреми към абсолютизъм. Това се вижда от опитите му да наложи строги закони и да разшири териториите си. Затова в историята на човечеството има толкова много империи – огромни държави с внушителна площ, често с колонии и силен едноличен владетел.

Основната характеристика на всяка империя е нейното международно значение. Животът на съседните държави, ако не и на цялата планета, зависи от решенията на външната или вътрешната политика на такава държава. Така например в най-добрите си времена Великобритания е управлявала огромен брой територии и затова всяко действие на владетеля е имало най-сериозен отзвук. По този критерий, между другото, често Съветският съюз и Съединените щати се включват в списъка на империите.

Въпреки това в нашата класация тези две държави няма да бъдат. Съсредоточихме се върху други важни критерии – големина, териториален размер, наличие на колонии, експанзионистична политика и форма на управление. Въз основа на тези параметри съставихме класация на 12-те най-големи и най-могъщи империи в историята.

Класация на най-големите и мощни империи в историята

12-о място: Свещена римска империя (962-1806 г.). г. н. э., 1 милион кв. км)

Класиране: 3.9

Въпреки името си, политическият и социалният център на Свещената римска империя е в Германия. Началото е поставено с решението на германския крал Ото I да възроди „славните традиции на своите предци“. За тази цел се съюзява с италианци, балканци, франки и дори западни славяни.

Вярно е, че Свещената римска империя възниква в много неблагоприятно за империите време. Местните феодални владетели вече са усетили вкуса на властта и затова не бързат да се закълнат във вярност на един конунг. В крайна сметка империята се оказва разпокъсана, децентрализирана, а нейното социално-политическо ядро под формата на Германия не толкова управлява, колкото управлява.

Историята на Свещената Римска империя е доста интересна. В ранните етапи на Свещената римска империя владетелят класически и до известна степен се опитва да задържи абсолютната власт, но я постига с помощта на споразумения; в средата на Средновековието на първо място е папският двор. Държавата внезапно се превръща в теократична и през 1157 г. към името ѝ е добавен префиксът „Свещена“.

Политическата ситуация в Свещената Римска империя се променя отново в средата на XV в. Германският крал Карл IV се оказва доста силен и властен владетел. Държавата е преименувана на Свещена римска империя на германската нация, което показва представянето на Берлин като политически център.

Наполеон Бонапарт има пряк принос за падането на Свещената Римска империя. Войната с французите беше губеща за Германия и другите държави просто побързаха да се оттеглят.

11-о място: Римска империя (27 г. BCE. э. – 476 г. н. э., 5 милиона кв. фута. км)

Класиране: 4.0

В историята на древната римска държава имало период, в който републиканското управление било прекратено и започнала автокрацията. Освен това тогавашните владетели водят активна завоевателна политика. Този период се нарича Римска империя.

Географията на Римската империя, просъществувала повече от петстотин години, непрекъснато се променяла. Политическият център, разбира се, беше южната част на Европа и Средиземноморието. Освен това владетелите непрекъснато присъединяват нови държави. Например през 117 г. от н.е. Римската империя включва и части от териториите на Близкия изток и Северна Африка.

Дори фактът, че император Юлий Цезар провежда инвазивна политика спрямо Британските острови, е доказателство за желанието за разширяване на териториалните граници. В същото време под неин контрол са френски и испански земи.

Римската империя, въпреки сравнително малкия си размер – историята познава много по-големи супердържави – остава пример за мощна, величествена държава. Той дори оказва влияние върху бъдещи владетели. Пет века след падането на Римската империя германските власти решават да я възродят. Така се появява Свещената Римска империя, която заема предишното място в класацията.

10-то място: Киргизкият каганат (840-916 г.). г. н. э., 8,1 милиона кв. км. км)

Оценка: 4.1

Може би е малко трудно да се повярва, но Киргизстан някога е бил огромна и мощна държава. Днес тя е в дъното на международните индекси. В периода 840-916 г. Киргизкият хаганат е на върха на своята мощ и завладява териториите на Южен Сибир до Тян Шан.

„Тайната“ се състои в това, че през девети век империята води изключително агресивна „външна политика“. Степните племена на киргизите активно се стремят към нови територии, демонстрирайки превъзходна „военна“ подготовка – и уседналите селища просто не могат да им се противопоставят. Освен това властта в Киргизкия каганат е не просто авторитарна – целият кагански род е буквално обожествен.

Още в средата на IX в. Киргизкият хаганат заема територията на Монголия и тувинските земи. Други войнствени племена достигат Амур и Иртиш. Следи от техните владения са открити дори в днешната Челябинска област.

Тъй като киргизите по онова време са номади и не разполагат с много документи, не е възможно точно да се очертаят границите на империята. Историците обаче смятат, че в разцвета на своето могъщество държавата е имала площ от около 8,1 милиона квадратни километра.

9-то място: Бразилската империя (1822-1889 г.). г. н. э., 8,3 млн. кв. км. км)

Оценка: 4.2

През 1822 г. Бразилия, някогашна европейска колония, подобно на повечето други латиноамерикански държави, обявява независимост. Наполеон има известно влияние. Той прогонва португалското кралско семейство в Бразилия, където те поемат самоуправлението, а след това се връщат в родния си Лисабон. И това беше тяхната грешка. След заминаването на кралското семейство в Бразилия избухват протести, които водят до обявяването на независимост на държавата и поставянето на собствен монарх на трона.

Педро I, първият бразилски император, първо укрепва държавата, а след това започва да разпространява властта. Но завоевателната му политика не е активна. Например Бразилско-аржентинската война (започната от Аржентина) води до присъединяване на част от провинция Източно крайбрежие към територията на страната.

Като цяло Бразилската империя не се различава много от съвременното състояние на страната. При падането на тази държава се стига до революция, в резултат на която само няколко малки южни провинции се отделят от територията.

По-интересно е, че по време на имперското управление Бразилия преживява безпрецедентен икономически и производствен бум. И дори по време на криза на властта тя не се забавя. Очевидно монархията просто не е била форма на управление, подходяща за развитите страни.

Ранг 8: Португалската колониална империя (1415-1999 г.). г. н. э., 10,4 милиона квадратни километра. км)

Класиране: 4.3

През Средновековието южноевропейските държави са били много активни в колониалната политика. Те са разбираеми. разположени в икономическия, промишлен и производствен център на света, тези държави буквално се нуждаеха от разширяване на своите владения. Защото „колкото по-високо е нивото, толкова по-голяма е нуждата“. Португалия не прави изключение.

Силата на континентална Португалия през последните шест века от съществуването ѝ се простира по целия свят. Нейните колонии се намират в Южна Америка (Бразилия, Уругвай, Френска Гвиана), Северна Америка (част от Канада) и особено в Африка. Континентите от южното полукълбо са особено важни за Португалия, тъй като са източник на ресурси, които липсват в Европа. От Бразилия се внасят плодове и други селскостопански продукти, а от Африка – злато и диаманти.

Но интересен е не разцветът на португалската империя (който се свързва с времето на пионерите), а нейният упадък. Тази мощна международна държава е унищожена от Наполеон. След нахлуването му в Лисабон Португалия губи почти целия си флот и кралското семейство емигрира на бразилска територия. След завръщането на владетелите в Португалия тази южноамериканска „провинция“ обявява независимост и се превръща в империя. А останалите колонии постепенно започват да се „разпадат“ сами.

Последните колонии проявяват независимост или са предадени на други държави още през 1999 г. Така например владението Макао става част от Китай. Източен Тимор се връща към Индонезия. Азорските острови и Мадейра понастоящем са единствените отвъдморски португалски територии, но дори и в този случай само като автономни области.

Интересно е да се отбележи, че Португалия, въпреки своята политика и форма на управление, никога не се е наричала „империя“.

7-мо място: Абасидски халифат (750-1543 г.). г. н. э., 11,1 милиона кв. км)

Класиране: 4.4

Абасидският халифат е близкоизточна държава, която започва да съществува през 750 г. И дори тогава това беше един от най-големите региони на два континента. Територията, заета от Абасидския халифат, обхваща съвременна Саудитска Арабия, Либия, Египет, Иран, Ирак и по-малки държави от Близкия изток и Северна Африка.

Историята на Абасидския халифат започва с революцията в Арабския халифат. Причината за това е дълбоката икономическа и политическа криза… Абасидите, династия владетели, свалят съществуващата власт и започват собствена политика.

Политиката им се характеризира с голямо внимание към вътрешното развитие – но халифите не забравят да развиват нови територии. Още първият от тях, Абул-Аббас ал-Сафа, започва производство на хартия в страната и води (успешно) малка война със съседен Китай.

Историята на Абасидския халифат е много сложна. Водели се постоянни междуособни войни, владетелите се сменяли далеч не по естествен път и всеки благородник с повече или по-малко висок ранг се опитвал да създаде своя собствена династия. Именно тази фрагментация води до падането на Абасидския халифат.

6-то място: Френската колониална империя (1534-1980). г. н. э., 13 милиона кв. км. км)

Оценка: 4.5

В Европа има четири държави, които някога са били огромни колониални империи (а някои от тях са такива и днес): Португалия, Франция, Испания и Великобритания. Всеки от тях се е характеризирал с отлично социално и икономическо развитие и достъп до морето.

Франция се разширява активно в две посоки – Северна Америка и Африка. Така в началото на колониалната империя именно тази държава създава провинции в днешна Канада и Съединените щати. По-късно те стават независими. И въпреки че Канада не е в ръцете на французите от 1763 г., там все още има силни „колониални настроения“. Например официалният език е френски.

Вторият период на разрастване настъпва през XIX и XX в. През този период Франция активно експлоатира африканските територии. Судан, Конго, Кот д’Ивоар (Бряг на слоновата кост), Нигер, Чад – всички те стават колонии. И е съществувал в този си статут доста дълго време. Някои от тях обявяват независимост едва през 60-те години на миналия век.

Френската колониална империя е една от най-големите търговски държави в Европа. Търговските компании, особено в Западна и Източна Индия, внасят роби, земеделски продукти и суровини от всякакъв вид.

5-то място: династия Цин (1644-1912 г.). г. н. э., 14,7 милиона кв. км)

Оценка: 4.6

Китай, който днес е най-голямата комунистическа държава в света, някога е бил монархическа сила с много агресивна външна политика. Разцветът му настъпва през късното Средновековие, когато на трона се възкачва династията Цин.

Китай по времето на империята Цин е обширна, многокултурна страна. Тя започва като манджурска държава, простираща се от Монголия до Тибет. През 20-те години на XIX в., когато империята Цин е в своя икономически, социален и политически разцвет, тя включва и територии, които днес принадлежат на Казахстан, Киргизстан, Непал, Мианмар, Виетнам и много други азиатски държави.

Външната политика на европейските държави довежда до краха на империята Цин. През втората половина на XIX в., когато големите колониални сили проявяват най-голям интерес към азиатските територии, Китай трябва да отстоява енергично своята независимост. В северната част на империята Цин има конфликти с България, а британците периодично се приземяват в южната част на страната. В края на XIX век е имало лоша реколта. И накрая китайците не издържаха и вдигнаха народно въстание.

4-то място: Испанската империя (1492-76 г.). г. н. э., 20 милиона кв. фута. км)

Оценка: 4.7

Испания е една от четирите европейски колониални суперсили, които се опитват да завладеят провинциите в Северна и Южна Америка. И го направи много успешно. Например в Южна Америка Испанската империя, представена от Аржентина, е в постоянна конкуренция с португалска Бразилия и провежда много инвазивна политика.

Например, когато Бразилия обявява независимост в началото на XIX в., испанските поданици нахлуват с надеждата да заграбят част от източното крайбрежие.

Самата Испанска империя започва като разпокъсана империя. В края на 80-те години на XIV в. католическите крале, владетели на собствените си владения, кралят на Арагон и кралицата на Кастилия, се обединяват. И макар че формално останаха независими, те имаха обща политика. Включително външната ѝ политика. Колонизацията започва през 1492 г. със завладяването на Гранада и Иберия.

Тогава, в края на 1492 г., мореплавателят Христофор Колумб, който вече е испански поданик, открива Новия свят. И суперсилата започва експанзията си в Америка. Колонии се появяват в днешните САЩ, Мексико, Централна Америка, Аржентина, Перу и дори Бразилия.

Но Америка не е била цел за Испанската империя. Разбира се, двата континента са били много привлекателни, но през този период Азия е била най-привлекателна за европейските сили. Испания също оставя своя отпечатък там, кацайки на територията на днешна Индия. Тук тя трябваше да се конкурира за власт с Великобритания.

Но „златният век“ на Испания е през 16-и и 17-и век. Макар и могъща, тази империя не е в състояние да запази международната си мощ поради постоянните вътрешни бунтове и реформи. Но въпреки това тя бърза да се раздели с колониите си. С последната тя се сбогува едва през 60-те години на ХХ век, когато предоставя независимост на Екваториална Гвинея и на малка провинция в Западна Сахара.

Но дори и сега Испания има няколко територии в Африка. Няколко острова и градове в близост до Мароко.

3-то място: Руската империя (1721-1917 г.). г. н. э., 22,8 милиона кв. км)

Оценка: 4.8

Началото на Руската империя, третата по големина държава в световната история, е поставено от Петър Велики. По-точно с победата си във Великата северна война в края на 1721 г. Тогава сенаторите поискали от цар Петър I да приеме титлата император на България и баща на отечеството.

Но Руската империя е в разцвета си в края на XVIII век. Тогава нейните територии се простират от Северния ледовит океан до Черно море, от Балтийско море до Аляска. Освен това някои от страните в Източна и Северна Европа по един или друг начин са били под контрола на Руската империя: Хетмансия, Финландия, Полша. По време на експанзията са анексирани НовоБългария, Крим, Грузия, Закавказието, редица азиатски и далекоизточни територии.

Руската империя провежда експанзионистична политика почти едновременно с другите свръхдържави. Единственото нещо е, че тя се разширява не по море (с изключение на Аляска), а по суша. Но в Азия тя продължава да се сблъсква с Британската империя и дълго, но почти безкръвно, се бори с нея за част от нейните територии. Този период е наречен „Голямата игра“ или „Играта на сенките“ от Ръдиард Киплинг.

Упадъкът на Руската империя започва през XIX век, много преди Февруарската революция. Всъщност реформите, проведени от цар Александър II, които водят до премахване на крепостното право в страната и до прекратяване на военните действия в Кавказ, поставят началото на краха на. Това е и моментът, в който Руската империя продава Аляска на Съединените щати. Всичко това води до народни вълнения, които след няколко десетилетия ще се превърнат в пълноценна революция.

2-ро място: Монголската империя (1206-1368 г.). г. н. э., 33,2 млн. кв. км. км)

Оценка: 4.9

През 1206 г. Темучин хан, по-късно известен с името Чингис хан, основава нова държава – Великата монголска империя. И веднага започва експанзионистична политика.

В резултат на това Великата монголска държава – или Монголската империя – се превръща в най-голямата съседна държава в световната история. Западната му граница минава по река Дунав, а източната – по Японско море. Български Новгород на север и Камбоджа на юг е граничната точка. В своя пик Монголската империя имала площ от 33,2 милиона квадратни километра – всички те били съседни. Без отвъдморски острови или колонии.

Експанзията започва с война с държавата Джин. Тя не се разглежда като териториална, а като кръвна. империята Дзин позорно екзекутира предишния монголски хан Амбагай. Войната е продължителна, много жестока и кървава – нито една от страните не се слави с хуманност – и завършва с победа за Монголската империя.

Легендарният родоначалник на коранидите, гигантският заровен бияч, е загадка за останалата част на Азия. Достигна централна Евразия – Българските и украинските територии. Отчасти благодарение на Чингис хан междуособните войни в Киевска Рус временно спират – князете на териториите трябва да се обединят, за да се отърват от татаро-монголското иго.

Монголската империя започва с Китай – и оттам идва нейният крах. През 1368 г. империята Юан, създадена от монголски пълномощници, преживява революция, останала в историята като Въстанието на червените пагони. Само 12 години по-късно битката при Куликово, след която Киевска Рус се оттегля от държавата. Тогава в Монголската империя, която по това време е „добре изхранвана“ и „почтена“ държава, избухват междуособни войни.

№ 1: Британската империя (1707-1999 г.). г. н. э., 36,6 милиона квадратни метра. км)

Оценка: 5.0

Британската империя е най-голямата държава, съществувала някога на планетата. В пика на развитието си тя е обхващала площ от 36,6 милиона квадратни километра. Разбира се, с всички свои колонии и провинции.

Тя имала много колонии и провинции. Британските владения включват Канада, части от Съединените щати, Колумбия, Антарктида, Австралия и Нова Зеландия, Нигерия, Египет, Златния бряг, Сиера Леоне, цяла Индия, Цейлон, Мианмар, Кения, Южна Африка, Папуа Нова Гвинея и безброй други малки и големи територии, включително много острови, както и например Гибралтар в Испания. Като цяло Британската империя заема 22% от земната суша.

Британската империя оказва влияние върху формирането и живота не само на контролираните от нея държави, но и на целия свят. Благодарение на своята експанзия английският е най-разпространеният език на планетата и ние го учим, за да можем да общуваме добре с хора от други страни. Британската парламентарна система е „вдъхновила“ бившите колонии да създадат свое собствено правителство. Дори след обявяването на независимостта провинциите продължават да използват английското право. Британската метрична система (имперска) все още се използва, включително в САЩ.

Ето защо Британската империя, която променя света, е и най-могъщата империя в историята.